Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 54
Гр. Перник, 13.04.2022
година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Ивайло И.
при съдебния
секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло И. административно
дело № 73 по описа за 2022 година на Административен съд – Перник, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано
е по жалба на „***“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул.
„***“ № 1, чрез процесуалния си представител адвокат Х.И.М. *** против Решение
№ КПК-2/06.01.2022 година на Директора на Териториално поделение Перник на Националния
осигурителен институт, с което е потвърдено Разпореждане № 39/22.11.2021
година, издадено от длъжностно лице при ТП Перник на Националния осигурителен
институт, с което е прието наличието на трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО по отношение на лицето М.М.М..
В
жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
издадено при нарушение на материалния закон. Оспорват се изводите на решаващият
административен орган за това, че злополуката станала на 12.11.2021 година е
трудова, доколкото не е възникнала по време на извършване на работата и по
време на работното време. Навеждат се доводи за наличие на хипотезата на чл. 55,
ал. 3 от КСО, а именно, че пострадалата умишлено е увредила здравето си.
Жалбоподателят моли съда да отмени решението, с което е потвърдено
разпореждането на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, като
незаконосъобразен акт.
В проведеното
съдебно заседание на 21.03.2022 година, жалбоподателят редовно призован, се
представлява от адвокат Х.М. ***, който поддържа жалбата и моли съда да отмени
оспорения административен акт.
В проведеното
съдебно заседание на 21.03.2022 година, ответникът по жалбата – директорът на
Териториално поделение Перник на Националния осигурителен институт, редовно
призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Е.С., която оспорва жалбата,
като неоснователна и излага доводи, че оспорвания акт е напълно законосъобразен.
Моли съда да отхвърли жалбата.
В проведеното
съдебно заседание на 21.03.2022 година заинтересованата страна М.М.М., редовно
призована се явява лично. Оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да
приеме, че е налице трудова злополука.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните
и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК
приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е процесуално допустима, като същата е подадена в срок, от страна, която има
правен интерес от обжалването, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.
Атакува се акт, който е преминал през изискуемия се административен ред на
оспорване, като предпоставка за допустимост на съдебния контрол, поради което
подадената жалба е процесуално допустима и се дължи нейното разглеждане по
същество.
С Трудов
договор №2 3/22.02.2016 година, сключен между „***“ АД – работодател и М.М. М.
– работник /пострадало лице/, последната е била назначена на длъжността
„Кранист“ при определено трудово възнаграждение и работно време – 8 часа при
петдневна работна седмица. Договорът бил сключен на основание чл. 67, ал. 1, т.
1, във връзка чл. 70, т. 1 от КТ. Към трудовия договор е представена и
длъжностна характеристика във връзка със заеманата длъжност, с която пострадалата
се е запознала на 22.02.2016 година, видно от положения в нея подпис.
На
12.11.2021 година М.М.М. /пострадало лице/ трябвало да се яви втора смяна на
работното си място. Съгласно приетите вътрешни правила за работа в предприятието,
за втора смяна работникът бил длъжен да се яви в 13:20 часа, за да премине през
пропускателния пункт на входа на „***“ АД. Тогава пристигал служебният
транспорт, който трябвало да транспортира работниците до индустриалната зона на
града. След пристигането си в предприятието, всеки от работниците, съгласно
установените вътрешни правила е трябвало да отиде в съблекалните, където да
облече необходимото работно облекло. В деня на злополуката пострадалото лице е
пристигнало на работа със собствен транспорт в съответния част, след като се
преоблякла тръгнала към НПЦ около 13:30 часа. Било и разпоредено от прекия
ръководител да пристигне на работното си място в 13:40 часа, за да провери
изправността на крана и да впише това в дневника, след което да смени колежката
си и да започне втора смяна в 14:00 часа. Когато пристига на работното си
място, тя видяла, че крана е разположен във втора клетка с поставен на него
товар. В обичайните случаи, за да се качи в крана е следвало да се премине през
гаражната му площадка, където нямало препятствия. Към датата на настъпване на
злополуката обаче, НПЦ е бил в ремонт и това затруднило значително
придвижването до него. Това наложило пострадалата да премине през парапета на
подкрановата пътека и да я прескочи. Именно, в следствие на осъществяването на
тези действия се е стигнало до причиняване на контузията на дясното коляно,
която пострадалата получила вследствие на това, че се е спънала и паднала.
Оказана и била необходимата медицинска помощ, като в следствие на настъпилото
увреждане бил издаден на М.М.М. болничен лист /лист 17/ за период от 20 дни, а
именно от 12.11.2021 година до 01.12.2021 година.
На
17.11.2021 година бил изготвен протокол за трудова злополука /лист 32/ от
страна на осигурителя „ ***“ АД, към който са приложени и писмени показания на
свидетели на злополуката, които били, а именно работниците И.М. и И.К., доктор К.Т.,
а така също и писмени обяснения на самото пострадало лице.
На
18.11.2021 година била подадена декларация за трудова злополука вх. №
5101-13-44 /лист 33/, като в т. 25 било посочено, че злополуката е настъпила
при прескачане на парапета при крановата пътека.
Въз
основа на гореустановените обстоятелства и представени в подкрепа на тях
доказателства, длъжностното лице при ТП Перник на НОИ на основание чл. 60, ал. 1
от КСО е издало Разпореждане № 39 от 22.11.2021 година, с което по отношение на
описаната злополука е прието, че е тя е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО,
тъй като злополуката е станала през работно време и във връзка с извършваната
работа и е довела до временна неработоспособност на осигуреното лице.
Разпореждането
е обжалвано в законоустановения срок от осигурителя с жалба вх. № 5101-13-44#2 от 06.12.2021 година, като са изложени доводи за
това, че констатациите са неверни и че злополуката не е настъпила през работно
време и във връзка с извършваната работа.
По повод
на така постъпилата жалба, директорът на ТП Перник на НОИ е постановил оспореното
Решение № КПК-2 от 06.01.2022 година, което се явява и предмет на настоящото
съдебно производство, с което жалбата срещу горепосоченото разпореждане е
отхвърлена.
Решението
на директора на ТП Перник към НОИ е получено от осигурителя на 10.01.2022
година и в законоустановения срок е подадена жалба срещу него.
При така
установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган, овластен с нормата на чл. 117, ал. 1, т.
2, б. “г“, във връзка с чл. 117, ал. 3 от КСО. Издадено е в писмена форма и
съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, в т.ч.
фактически и правни основания за издаването му. Оспореният в настоящото
производство акт е мотивиран. Волята на административният орган е ясна и
непротиворечива, като мотивите кореспондират изцяло на диспозитива на
атакуваното решение. Същото се отнася и до разпореждане на длъжностното лице по
чл. 60, ал. 1 от КСО. Въз основа на изложеното следва да се приеме, че не са
налице предпоставки за отвяна на акта в условията на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
При
извършената служебна проверка съдът не констатира да са били допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на
оспорения индивидуален административен акт. Административният орган е изложил в
пълнота фактите за конкретния случай, които изцяло кореспондират с
представената административна преписка и не се оборват от събраните в съдебното
производство доказателства. Изцяло са спазени изискванията на Наредба за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовата злополука /НУРРОТЗ/.
Доколкото в настоящият случая, така настъпилата трудова злополука е довела до
временна неработоспособност на пострадалото лице, то по аргумент на противното от
чл. 7, ал. 2 от НУРРОТЗ може да се направи извод, че в този случай не е
задължително да бъде открито производство по разследване на същата, доколкото
тук не става въпрос нито за едно от изчерпателно посочените в нея основания,
при наличие на които да се стигне до откриването на такова. Това създава
възможност пред длъжностното лице по чл.60, ал. 1 от КСО само да прецени, дали
въз основа на посоченото в декларацията по смисъла на чл. 2 НУРРОТЗ да бъде открито
производство по разследване или не. Тоест непровеждането на такова не е довело
до нарушаване на административнопроизводствените правила и по тази причина
следва да се направи единствения верен извод, че са били спазени изцяло
процесуалните разпоредби, а от тук, че липсва основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК.
Решението
е съобразено и с материалноправните разпоредби и съответства на целта на
закона. Направените от решаващият орган правни изводи са подробно мотивирани и
се подкрепят от съда като съответстващи на доказателствения материал и на
законовите разпоредби, които позволяват злополуката да бъде квалифицирана като
трудова.
Според
дефиницията, дадена с нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО, трудова злополука е
всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт. В разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от КСО се посочва,
че не е налице трудова злополука, ако пострадалият умишлено е увредил здравето
си.
За да се
приеме настъпилата злополука за трудова, е необходимо да се установи
кумулативното наличие на следните предпоставки, които съдът счита, че в
настоящият случая са налице:
На първо
място се изисква да има внезапно увреждане на здравето на осигуреното лице.
Съгласно трайната съдебна практика „внезапно“ е онова увреждане, което е
настъпило неочаквано и непредвидимо, еднократно и пряко въздейства върху
човешкия организъм, като накърнява телесната цялост и нарушава нормалното
функциониране на човешкото тяло, като същото е настъпило в резултат на външно
въздействие. В случая имаме наличие на външно въздействие, доколкото
увреждането е причинено в следствие на спъване, което е довело до загуба на
равновесие, а от тук и до нараняване на дясното коляно. Това е станало
неочаквано и еднократно.
На
следващо място законодателят изисква в следствие на увреждането да се е
стигнало до настъпване на неработоспособност или смърт на пострадалото лице и
да имаме причинно – следствена връзка между увреждането и настъпилият
неблагоприятен резултат. Въз основа на представените с административната
преписка писмени доказателства и по – конкретно от представяния болничен лист /лист
17/, издаден от ЛКК по един безспорен начин се установява, че е налице
причинена временна неработоспособност на пострадалото лице. Категорично може да
бъде установена и причинно – следствена връзка между увреждането и настъпилата
временна неработоспособност, защото ако не бе причинено това падане, то не би
се стигнало и до възникване на този краен резултат, а именно претърпяната от
страна на осигуреното лице контузия.
С
особено голямо значение е и последното изискване, изразяващо се в това,
увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната
работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя и да е
налице функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията
на труд. В тази връзка съдът трябва да поясни няколко неща. На първо място
„през време“ следва да се тълкува в смисъл, че става въпрос за всеки вид
работно време, а в случая увреденото лице /осигуреното такова/ се явява, за да
встъпи втора смяна по установения от работодателя график, утвърден със Заповед
№ 315 от 28.10.2021 година на началника на НПЦ /лист 22/. Във връзка с
последната и в съответствие с правилата на чл. 22 от Правилника за вътрешния
трудов ред и с дадените и от прекия ръководител обяснения, пострадалата се
явява на работа в посочения от последния час, а именно 13:40. В тази връзка
съдът не подкрепя доводите, посочени от страна на жалбоподателя, че не е налице
един от изискуемите елементи, а именно това да е станало „през работно време“,
само защото инцидентът се е случил преди документирано установеното работно
време в 14:00 часа. На второ място се изисква това да е станало във връзка или
по повод на извършваната работа или при осъществяване на работа в интерес на
осигурителя. В разпореждането на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО се
приема, че трудовата злополука е станала във връзка с извършваната работа. Това
е потвърдено и с атакуваното решение на директора на ТП Перник на НОИ. В тази
връзка съдът следва да разграничи две основни хипотези – „във връзка“ и „ по
повод на извършваната работа“. Константно в теорията и в съдебната практика се
приема, че за да бъде определена една злополука като трудова в следствие на
това, че е възникнала „във връзка с изпълнение на работата“, то това трябва да
е станало при изпълнение на трудовите задължения, които се установяват от
длъжностната характеристика или иначе казано, за да се приеме, че е налице тази
хипотеза, то пострадалото лице, в случая работникът/осигуреното лице, вече
трябва да се е намирало на работното си място и вече да е предприело действия във
връзка с изпълнение на задълженията, които произтичат от длъжностната му
характеристика. Напротив, във втората хипотеза „ по повод на извършване на
работата“ се има предвид, че злополуката е настъпила, по време когато лицето не
изпълнява пряко трудовите си функции, но се налага да извърши някои съпътстващи
действия с цел по този начин да се стигне до реализиране на основните му
трудови задължения, които са предвидени в длъжностната му характеристика. С
оглед на това, съдът счита, че тук е налице втората хипотеза, а именно, че
трудовата злополука не е настъпила във връзка с извършваната работа, а е
настъпила по повод на извършваната такава. Аргумент за този извод черпим от
приложената по административната преписка длъжностна характеристика /лист 25/,
в който подробно са описани основните функции и задължения, при изпълнение на
длъжността „кранист“. В случая обаче, за да се стигне до тяхното реализиране е
било необходимо пострадалото лице да предприеме действия, изразяващи се в това
да прескочи определена преграда, тъй като не е било възможно по никакъв друго
начин да достигне до работното си място, а именно съответният електрически
мостови кран, с който се пренасят товари. Това обаче не води до промяна на
квалификация на злополуката като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО.
Предвид
цитираните приложими правни норми и анализ на елементите от фактическия състав
на трудовата злополука, както и от анализа на събраните доказателства,
настоящият съдебен състав приема, че инцидентът станал на 12.11.2021 година,
около 13:50 часа с М.М.М. в действителност представлява трудова злополука по
смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО.
Не е
спорно между страните, че на пострадалото лице М.М.М., настоящият жалбоподател
се явява и осигурител, доколкото осигурителното правоотношение е едно вторично
правоотношение, което възниква само при наличие на трудово правоотношение,
което в случая е безспорно доказано от наличие на представен трудов договор /лист
23/.
В
жалбата се навеждат твърдения, че е налице хипотезата на чл. 55, ал. 3 от КСО, а
именно, че увреждането е причинено умишлено от страна на осигуреното лице, като
в посока на това твърдение се излага аргумент, че работникът съзнателно е
извършил съответното действие. Фактът на умишлено увреждане на здравето от
пострадалия, която хипотеза, съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от КСО го
изключва от кръга на трудовите злополуки, е от вида на положителните факти.
Това означава, че този факт от действителността трябва да бъде доказан с всички
допустими доказателствени средства. От друга страна легална дефиниция за
умисъл, като една от формите на вина, се съдържа в чл. 11, ал. 2 от НК, като тя
има идентично значение по отношение на всички отрасли и клонове на правото.
Съгласно цитираната разпоредба, умисълът ще е налице тогава, когато деецът не
само е съзнавал характера на постъпките си и е предвиждал нейните последици, но
едновременно с това е искал или допускал настъпването на тези последици.
Въз
основа на приетите по делото доказателства не се установиха факти от правната
действителност, които да сочат на хипотеза на умишлено причинено увреждане, а
дори и да е проявена непредпазливост от страна на пострадалия, то това не може
да доведе до отпадане на трудовия характер на настъпилата злополука, доколкото
в чл. 55, ал. 3 от КСО става въпрос само за умишлени действия в тази посока.
С оглед
на изложените мотиви, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение
на директора на ТП Перник на НОИ е правилно и законосъобразно, а подадената
срещу него жалба е неоснователна, поради което същата следва да бъде
отхвърлена.
Относно
разноските:
Страните
не претендират присъждане на направените съдебни разноски.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172,ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав
на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 1 против Решение № КПК-2 от 06.01.2022 година на Директора на Териториално поделение Перник на Националния осигурителен институт, с което е потвърдено Разпореждане № 39 от 22.11.2021 година, издадено от длъжностно лице при ТП Перник на НОИ, с което е прието наличието на трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО по отношение на лицето М.М.М., като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/