Мотиви към присъда, постановена по Н.О.Х.Д.
№ 2457
по описа на Софийски Градски Съд,
Наказателно Отделение, 17-ти състав за
2018г.
Обвинението е
повдигнато от Софийска Градска Прокуратура (СГП) срещу Т.П.К. ЕГН -
**********, роден на *** год. в гр.Плевен, българин, български гражданин,
осъждан, неженен , безработен с постоянен адрес *** за това,
че на 20.05.2017г. около 03:00 часа в гр.София, ж.к.„***”, до аптека,
находяща се до бл.***отнел чужди движими вещи - черна дамска чанта от
изкуствена кожа с няколко летални ромба с дълга дръжка на стойност 20 лева,
ведно с вещи съдържащи се в нея - черен южен портфейл на стойност 15 лева;
синджирче от жълт метал с висулка топче с тегло 8,24 грама на стойност 5 лева;
парична сума в размер на 80 лева, обеца с овална форма и триъгълна висулка и
бял камък за пъп, с тегло 2 грама на стойност 120 лева; сватбена халка с тегло
2 грама на стойност 120 лева; тънко синджирче с два броя кръстчета с дължина
2-2,5 см с тегло 2 грама, на стойност 120 лева, банкова карта на ОББ, без
стойност, лична карта без стойност, СУМПС без стойност, контролен талон за лек
автомобил, без стойност, гражданска отговорност без стойност, като общата сума
на всички инкриминирани вещи е 480 лева от владението на С.Х.Н. с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - нанесъл на
пострадалата Н. удари с ръце и крака в главата и тялото, като грабежа е
придружен със средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето
временно опасно за живота - закрита травма на корема с развитието на остър
травматичен панкреатит, от които наранявания е последвала смъртта на
пострадалата, настъпила на 21.05.2017г. в 06:51 часа в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” и
деянието е извършено при условията на опасен рецидив -Т.К. е извършил
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 НК - престъпление по чл.199, ал.2, т.1, пр.2, вр. ал.1, т.4,
вр. чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„а” от НК.
По
делото е проведено съкратено съдебно
следствие пред първоинстанционния съд по реда на Глава 27 от НПК в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
В съдебно заседание, представителят на СГП поддържа така
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия. Счита, че деянието е доказано от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Счита, че подсъдимия
следва да получи справедливо наказание, което да съответства на изключително
високата степен на обществена опасност на грабежа. Счита, че пълнолетният К. следва
да понесе ефективно наказание лишаване от свобода, ориентирано към максимума
предвиден в закона, при първоначален „строг“
режим.
Като частни обвинители по делото са конституирани на основание чл.76 от НПК наследниците на пострадалата
С.Х.Н. - Н.И.Н., А.Н.Н., непълнолетен, действащ лично и със съгласието на
своя баща, и законен представител Н.И.Н., Л.Б.А. и А.Х.Й.. Същите се представляват от упълномощен повереник,
който посочва, че обвинението се подкрепя от доказателствата, събрани и приобщени
в хода на досъдебното производство, като предлага на подсъдимия да се наложи
наказание ориентирано към максимума.
Подсъдимия К. на основание чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, описани в
обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
В последната си дума подс.К. изразява съжаление за стореното,
твърди, че не е желаел умишлено настъпването на летален изход за пострадалата.
Защитата на подсъдимия адв.А. посочва, че се присъединява към
изнесеното от прокурора и повереника, с изключение на предложението за
определяне на наказанието, като моли съда за снизхождение.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.13 и чл.14 от НПК, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
На 19.05.2017 год. пострадалата С.Х.Н.,
заедно със синът си свид. А.Н. и майка си свид. Л.А. се намирала в домът си
находящ се в гр.София, жк.„ ***“, бл.**********Около 02.00 часа на 20.05.2017
год. С.Н. решила да си закупи цигари, като за целта излязла от жилището и
тръгнала пеша към бензиностанция „ШЕЛ“, намираща се на бул.„**********. Когато
стигнала до бензиностанцията Н. се насочила към търговската част на обекта. В
магазина последната влязла около 02,30 часа на посочената дата. Започнала да
оглежда щанда с цигари и хладилните витрини с безалкохолни напитки. В този
момент в салона на магазина влязъл подс.Т.К.. Същия се насочил към свид. Н.С.-
касиер към бензиностанцията и я заговорил. Обвиняемият попитал свид.С. как може
да стигне до Централни хали пеша, защото се загубил и нямал ориентация. След
като бил упътен от свид.С. за посоката, в която следва да върви към Централни хали
и времето за което ще стигне до там, подс.Т.К. напуснал магазина, като тръгнал
по бул.„П. Дертлиев“ в посока към аптека
„Орион“ и „Макдоналдс“. Действията на пострадалата и обвиняемия били
наблюдавани от свид. Е..С. - продавач на петролни продукти и свид. Х.Б.- охранител
при „ DSC” СОД.
Малко след като подс.К. излязъл от магазина,
пострадала С.Н. също си тръгнала от търговското помещение на бензиностанцията,
като преди това си закупила, безалкохолно и две малки бутилки водка „Флирт“.
Излизайки от магазина пострадалата тръгнала в посока жилищната част на жк.„***
10“, като пресякла напречно бул.„П. Дертлиев“. Вървейки към жилището си С.Н.
била настигната от подс.Т.К. в близост до аптека, находяща се в жк.„***“ до бл.***.
Минавайки встрани от пострадалата подсъдимият и нанесъл няколко силни удари с
ръце в областта на лицето. От упражнената сила Н. паднала на земята. С цел да
отнеме чантата на последната и намиращите се в нея вещи подс. Т.К. започнал да
нанася на пострадалата удари с крака, които попаднали в тялото й. От нанесения
побой Н. изпуснала чантата си, която била черна на цвят от изкуствена кожа с
няколко метални ромба на стойност 20 лв., което дало възможност на подс. К. да
я отнеме ведно с намиращите се в нея вещи - черен кожен портфейл на стойност 15
лева; синджирче от жълт метал с висулка топче с тегло 8,24 грама на стойност 5
лева; парична сума в размер на 80 лева, обеца совална форма и триъгълна висулка
и бял камък за пъп, с тегло 2 грама на стойност 120 лева; сватбена халка с
тегло 2 грама на стойност 120 лева; тънко синджирче с два броя кръстчета с
дължина 2-2,5 см с тегло 2 грама, на стойност 120 лева, банкова карта на ОББ,
без стойност, лична карта без стойност, СУМПС без стойност, контролен талон за
лек автомобил, без стойност, гражданска отговорност без стойност, като общата
сума на всички инкриминирани вещи е 480 лева, след което напуснал мястото на
престъплението.
Въпреки, че изпитвала силни болки в областта
на главата и тялото си, пострадалата успяла да се прибере до домът си. При
видът и свид. Л.А. потърсила спешна помощ, а синът на пострадала свид. А.Н. се
обадил на баща си Н.Н., с който пострадалата наскоро се разделила и му съобщил
за настъпилия инцидент. За престъплението били информирани и полицейските
органи.
Пристигналия екип на Бърза помощ
транспортирал пострадалата до УМБАЛСМ „Пирогов“, където след проведено лечение С.Х.Н.
починала в 06,51 часа на 21.05.2017 год.
Назначената и изготвена по досъдебното производство
съдебно медицинска експертиза дава заключение, че
на пострадалата са причинени множество увреждания изразяващи се в причинена
лицева травма: Множествени кръвонасядания по лицето; разкъсно - контузна рана с
давност на външната трета на дясната вежда; кръвонасядания по носа; счупване на
носнйте кости; кръвонасядане на горната устна; кръвонасядане на лигавицата на
горната устна с оток на нивото до двата първи горни зъба, както и на втори и
трети горни леви зъби;
Гръдна травма: счупване на шесто, седмо, осмо
и девето ребра в ляво по предна мишнична линия с изразени кръвонасядания в
околните меки тъкани; контузия на задна стена на дясната сърдечна камера;
Коремна травма: дъговидно кръвонасядане върху лявата
ребрена дъга, дъговидно кръвонасядане на нивото над пъпа; кръвонасядане в
дясната хълбочна област; изразено кръвонасядане в рехавите тъкани около
панкреаса; травматичен панкреатит - кръвонасядане на панкреаса с непълно разкъсване
в долната му половина на ниво глава-средна трета; десерозация на тънкочревна
бримка на нивото на разкъсването на панкреаса със стеатонекрози по тънкочревния
опорак и излив на тънкочревно съдържимо в коремната кухина; кръвонасядане на
стената на сляпото черво; ретроперитонеален кръвоизлив на нивото над входа на
малкия таз; кръвонасядане на мастните капсули на двата бъбрека;
Травми на крайниците: кръвонасядане с
охлузване на десния лакът; кръвонасядане на двете ръце; кръвонасядания на двете
колена; охлузване на дясното коляно;
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка, съдът
прие за безспорно установена въз основа на следните гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства:
протоколи за разпити на свидетелите – С.Х.Н. /т.І, л.89/, Н.И.Н. / т.І, л.91,
л.141-143, л.158-159/, св. А.Н.Н. / т.І,
л.94/, св. Н.И. С. / т.І, л.99, л.126/, св. Х.И.Б./ т.І, л.100, л.120-121/, св.
И.В.А. / т.І, л.101/, св. С.Г.Г./ т.І, л.102/, св. М.О.М./ т.І, л.104/, св. Р.С.В./ т.І, л.106-108/,
св. Н.В.В./ т.І, л.109/, св. Й.М.Я./ т.І, л.110-111/,
св. Р.Х.Т./ т.І, л.112-114/, св. А. Й.Й./ т.І,
л.115-118/, св. С. А.Р./ т.І, л.119/, св. Е.А.С./ т.І, л.123-124/, св. Л.Б.А. / т.І,
л.148-150, л.157/, протоколи за доброволно предаване / т.ІІ, л.52, л.54-55,
56-57, 103-108/, протоколи за оглед на местопроишествие ведно с албуми / т.І,
л.67-78, л.87-88/, протоколи за разпознаване на лица и предмети ведно с албуми
/л.122-135, л.144-147, л.153-156, /, протокол за оглед на веществени
доказателства / т.І, л.136-139/, протокол за претърсване и изземване / т.І,
л.82-83/, протокол за освидетелстване на лице / т.І, л.84/, протокол за
следствен експеримент /т.І, л.85-86/, СТЕ, ДНК експертизи, СОЕ, СХЕ, ВТЕ, СМЕ,
биологични експертизи, комплексна СМЕ и трасологична експертиза /т.ІІІ/; свидетелство
за съдимост на подсъдимия /т.ІІ, л.17-23/.
За
обосноваване изводите си относно съставомерните признаци на деянието, за което
е повдигнато обвинението, съдът изцяло кредитира показанията на св.Н. -
пострадала от деянието. Разпитана преживе на досъдебното производство, пред
разследващ орган пострадалата разказала подробно за механизма на извършеното
престъпление, вещите които са й отнети, дава подробно описание на мястото и
времето където е осъществено деянието.
Съдът взе предвид особеното положение на пострадалия в наказателния процес.
Показанията
й бяха подложени на внимателен анализ,
както отделно, така и в съвкупност с останалите доказателства. Свидетелката
последователно разказва за случилото се, времето и мястото,
механизма на отнемането, принудителните действия на извършителя,
който е
упражнил по отношение на нея сила, като й е нанесъл удари в областта на лицето, когато тя се е обърнала да види
кой я следва, след което същата от нанесените й удари е паднала на земята и е загубила
съзнание. Установила след като е дошла в съзнание, че дамската й чанта със
съдържащото се в нея липсва. От твърденията й се установява
и какви вещи е имало в нея. От показанията на тази свидетелка, което
се явява единственото пряко доказателство, могат да се направят категорични изводи относно механизма на
деянието.
Н. била разпитана на 20.05.2017г. във
времевия период от 12,00 до 13,00 часа. Придобитата информация от органите на
МВР послужила за осъществяване на незабавни издирвателни мероприятия свързани с
идентифициране автора на осъществения грабеж. В тази връзка били изискани и
приобщени по досъдебното производство - /с протокол за доброволно предаване от
22.05.2017 год./ записи от камерите на бензиностанция „ШЕЛ“ в жк.„*** 10“
заснели лица и техните действия през инкриминирания период. Несъмнено
е обаче, че е налице значителна като обем и последователна съдебна практика, че
видеозаписи от постоянни камери могат да бъдат
годно доказателство в производството и да се ползват за изясняване на
релевантни за изхода му факти (в този смисъл Р. № 170/19.07.2013 година на ВКС,
ІІ НО, Р. № 185/10.04.2012 година на ВКС, ІІІ НО и
др.).
Същите били прегледани от полицейски органи
при СДВР. Гледайки изображенията на записите свид. Р.Т.и свид. А. Й.разпознали подс.
Т.К., който непосредствено преди извършения грабеж се намирал в магазинната
част на бензиностанция „ШЕЛ“. Съдът кредитира изцяло показанията на свид. Т. и Й.като
непротиворечиви, незаинтересовани от изхода на делото и кореспондиращи с
останалия доказателствен материал. Същите отлично познавали подсъдимия, тъй
като няколко години преди настоящия случай Т.К. бил извършил грабеж по сходен
начин на територията на 02 РУ - СДВР, по който работел свид. Т.. Свид. Й., като
дългогодишен служител на сектор „Грабежи“ бил работил многократно по случаи, в
които подсъдимият е бил пряк извършител на грабежи или косвено свързан с такива
деяния. Разпознат от свид. Р.Т.и А. Й., служителите на МВР започнали активни
действия по издирването и задържането на подс. К.. В качеството на свидетели
били разпитани Н.С., Е..С., Х.Б.и И.А., чийто показания също се кредитират от
съда, като непротиворечиви и взаимодопълващи се. От показанията на цитираните
свидетели служителите на МВР получили допълнителна информация за извършителя,
като характерни татуировки по врата на К., неговото облекло, ръст и визия,
което затвърдило убеждението, че изобразеното от записите лице е именно подсъдимия.
От свид. Б.полицейските органи разбрали, че след като пострадалата била
напуснала сградата на бензиностанцията веднага след нея, очевидно с цел да я
настигне тръгнал подсъдимия.
На 22.05.2017 год. около 17.00 часа подс. К.
бил издирен и задържан от служители на МВР. При задържането и извършената
беседа с подсъдимия, последния извършил признание за консумираното
престъпление, като с подробности разказал пред свид. Й.Я.и Р.Т.за осъществения
грабеж. Посочил маршрута, по който стигнал до бензиностанция „ШЕЛ“ в жк.„***“,
мястото където настигнал пострадалата, след като напуснала територията на
бензиностанцията, употребената сила, вещите, които отнел от С.Н., както и местата,
на които изхвърлил ненужните му предмети и документи отнети с престъплението.
Във
връзка с това следва да се подчертае, че разпит на оперативен работник, работил
по случая, в качеството на свидетел е недопустим, тъй като по този начин би се
стигнало до заобикаляне на закона и до подмяна на обясненията, дадени от лицето
в качеството на обвиняем в хода на досъдебното производство пред разследващ
орган. Събирането на доказателства по този ред представлява грубо нарушаване на
процесуалните права на обвиняемия. /Р №524/28.02.2005г. на САС, потвърдено от
ВКС-НО/, но в същото време дава насоки в оперативната работа по разследването.
В тази връзка с цел да проверят и уточнят данни получени от твърденията на обвиняемия К.
по досъдебното производство бил извършен следствен експеримент. Експеримента
бил осъществен, поради това, че пресъздадените от подсъдимия факти, напълно
кореспондирали с останалите доказателства по делото и били от естество да бъдат
известни само на лице, което е участвало пряко в самото изпълнение на
престъплението.
Експеримента бил осъществен в присъствието на
поемните лица А.С.и Р.Р.. При това действие по разследването подсъдимия отвел
разследващите до бензиностанция „ШЕЛ“ в жк.„***“ на бул.„П. Дертлиев“. От там подс.
К. повел служителите на МВР заедно с поемните лица по бул.„П.Дертлиев“ към
бул.„Сливница“. Т.К. показал на присъстващите при следствения експеримент лица
къде е осъществил престъплението в близост до бл.№ *** и намираща се там аптека.
В последствие подсъдимия завел органите на полицията до бл.115, където пояснил,
че в градинката пред блока изхвърлил чантата на пострадалата Н.. К. завел
разследващите до кофа за боклук намираща се на територията на „Женския пазар“
където уточнил, че там изхвърлил документите на пострадалата. Т.К. завел
разследващите до жилището на свид. Р.В., като обяснил, че там държал свой багаж
и вещи и преспивал в апартамента. Жилището се намирало на адрес гр.София, жк.„**********.
С цел събиране и запазване на доказателства в апартамента на свид. В. било
извършено претърсване и изземване. В една от стаите на жилището били открити
обувки и дрехи на подсъдимия, за които последния съобщил, че е бил с тях по
време на извършеното престъпление. Съобщил пред служителите на МВР и поемните
лица С.Г.и М.М., че вещи от извършения грабеж не държи в апартамента, тъй като
след като ударил жената и взел чантата й изхвърлил документите, и ненужните
вещи, а парите похарчил. Въпреки това при претърсването в чекмедже в ляво от
спалнята където нощувал подсъдимия била открита и иззета по досъдебното
производство тънка верижка от жълт метал с висулка, която принадлежала на
пострадалата С.Н. преди Т.К. да я отнеме от нея с принуда.
На 23.05.2017 год.в сградата на СДВР с подсъдимия
било извършено разпознаване по правилата на чл.171, ал.2 от НПК. При извършване
на цитираното действие по разследване свид. Х.Б.категорично посочил подсъдимия,
като лицето присъствало в търговската част на бензиностанция „ШЕЛ“ в жк.“***“
около 03.00 часа на 20.05.2017 год. и което последвало пострадалата, след като Н.
напуснала територията на бензиностанцията. Подсъдимият бил разпознат и от свид.
Н.С.по характерната татуировка, която имал на врата си.
На цитираната по-горе дата със съпруга на С.Н.
било извършено разпознаване на предмети с обект намереното и иззето синджирче
от обитаваната от подсъдимия стая. Свид. Н. разпознал синджирчето, иззето от
жилището на Т.К., като посочил, че го разпознава по плетката, дебелината,
висулката - топче. Напълно идентично е действието по разпознаване на предмети
осъществено с майката на пострадалата - свид. Л.А.. Последната е категорична,
че синджирчето иззето от помещението ползвано от подс. К. е принадлежало на
пострадалата.
Тези
факти кореспондират и с останалите, косвени доказателства, чиято съвкупна преценка
доведе до несъмнен извод за съпричастността на подсъдимия към извършения
грабеж.
Съдът даде вяра и на показанията на свидетелите, които са присъствали на
проведените разпознавания в качеството на поемни лица. Видно и от техните
показания това процесуално-следствено действие е проведено по реда на НПК. Съда
няма основания да подлага техните показания на съмнение, тъй като същите не
познават останалите участници в провеждането на това процесуално-следствено
действие и са незаинтересовани от неговия изход.
В
тази насока, по същата логика съдът кредитира и показанията на останалите
свидетели.
Показанията
на всички свидетели са непротиворечиви и изцяло се припокриват, като в същото
време са взаимодопълващи се. Същите в цялост очертават приетата фактическа
обстановка и изясняват същата, като еднозначно сочат към подсъдимия К., което
пък от своя страна, отнесено към останалата доказателствена съвкупност, оформя
извода за авторството на деянието от страна на подс.К..
Съда дава пълна вяра на изготвената СМЕ като
изготвена компетентно, професионално и безпристрастно.
Експертите са дали заключение, че причината
за смъртта на С.Х. е закритата травма на корема с развитието на остър
травматичен панкреатит. Изрично е посочено, че установените травматични
увреждания могат да се получат при нанасяне на побой с ръце и крака. Посочено
е, че констатираните дъговидни кръвонасядания в областта на корема са резултат
от удари с дъговидна ограничена контактна повърхност и предвид уврежданията в
дълбочина на коремната кухина добре отговарят да са получени при удари с крака.
Между установените травматични увреждания и смъртта на С.Х. е налице пряка и
непрекъсната причинно-следствена връзка.
Към материалите по делото е приложено
заключение на комплексна съдебномедицинска и трасологична експертиза, с предмет
на изследване дали установените травматични увреждания по тялото на
пострадалата С.Х., установени при извършената аутопсия могат да са получени от
подметъчната част на обувките иззети от жилището ползвано от обвиняемия и
ползвани от него при извършване на престъплението.
Заключението на извършената експертиза, която
съда изцяло кредитира е, че е налице съвпадение между установените характерни
увреждания по кожата на гръдния кош и корема на пострадалата с контура на
токчето на лявата обувка от обувките иззети като веществено доказателство по
настоящото дело. Направен е извод от вещите лица, че уврежданията в областта на
корема и довели до смъртта на Н. - закрита коремна травма с развитието на остър
травматичен панкреатит, отговарят да са получени от удари с крак обут с контур
на токче, като изследваната лява обувка принадлежаща на подс. К..
Назначена е СОЕ от която е видно, че
стойността на отнетите вещи е 480,00 лв. Относно стойността на отнетите вещи съдът
кредитира заключенията на изготвената и
приложена СОЕ.
От всички гореизложени доказателства
настоящия съдебен състав прави недвусмислен извод относно авторството на
деянието и съпричастността на подс. Т.К., причинениете на Н. наранявания, като
направените от него самопризнания категорично се подкрепят от събрания в хода
на досъдебното производство доказателствен материал.
Така
обсъдените доказателства и доказателствени средства, преценени в тяхната
съвкупност, доведоха съдът до извод, че подкрепят направените от подсъдимия самопризнания
относно фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, вкл. относно авторството
на деянието. Липсата на преки доказателства относно авторството на подсъдимия,
освен показанията на пострадалата Н., в случая е преодоляна от събраните
косвени такива, които преценени в своята взаимовръзка и отнесени към
самопризнанията на подсъдимия, сочат на единствено възможния и логичен извод,
че същия е автор на деянието. Доказателствено
значение има само съвкупността от косвени доказателства, връзката между тях,
извън която те се обезмислят, а в случая същата е налице.
Останалите
събрани писмени доказателства и доказателствени средства, съдът кредитира
изцяло, като намира, че същите са единни, непротиворечиви и взаимно допълващи
се.
От правна страна:
При така установената фактическа
обстановка, съдът прецени, че с деянието си подсъдимия Т.П.К. е осъществил състава на престъпление по чл.199, ал.2, т.1, пр.2, вр.
ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1,
б.„а” от НК.
Подсъдимия Т.К. е
годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото го е извършил като
пълнолетен и в състояние на вменяемост.
От
обективна страна подсъдимия е отнел
чужди движими вещи – на обща стойност 480,00 лева, от владението на С.Х.Н.,
с намерение противозаконно да ги присвои. Подсъдимия е прекъснал фактическата
власт на досегашния владелец постр.Н. върху горепосочените вещи и установил
своя собствена фактическа власт върху същите. Последната се характеризира с
трайност и възможност за него да се разпореди
със същите, така както е сторил това с част от отнетите вещи.
Доколкото по делото не се установи
валидно правно основание, въз основа на което подсъдимия
да е взел инкриминираните вещи, то същите са
били чужди по отношение на него и не са му
се следвали. Предвид това, прекъсването на досегашната фактическа власт върху
вещите - предмет на престъпно посегателство, следва да се приеме, че е
извършено не на законно основание и поради това - противозаконно.
За отнемането, подсъдимия е
използвал сила по отношение на пострадалата,
изразяваща се в нанасянето на множество удари с ръце и крака по цялото й
тяло, след което със сила е издърпана дамската й чанта и бижутата, които е
носила. Използването на физическа сила, непосредствено предхожда отнемането на вещите
на пострадалата и е функционално свързана със същото, като е целяла сломяване
на евентуалната й съпротива.
Подс.К., изпълнил съставките на това сложно
присвоително престъпление – упражнил принуда при една от възможните й форми –
приложил сила спрямо пострадалата, нанасяйки й множество удари по тялото и
главата, за да елиминира евентуалната, възможна съпротива на постардалата и
безпрепятствено да извърши целеното отнемане на наличните вещи от нейно
владение /оказали се в случая на ст-ст 480 лева/. Гражебът завършил с факта на
осъществяване на втората присъща съставка – самото отнемане на тези вещи от
владението на пострадалата Н.. Поради осъществената принуда върху пострадалата
- физическото въздействие върху нея от страна на подсъдимия на пострадалия била
причинена средна телесна повреда - уврежданията обусловили медико-биологичният
признак разстройство на здравето, временно опасно за живота, в резултат на
фактически най-тежкото увреждане – закрита коремна травма, въпреки опита да
бъде проведено спасяващо лечение, настъпил остър травматичен панкреатит,
последното довело пряко и до смъртта на Н., ден след побоя, на 21.05.2017 год.
в 06,51ч.. Установява се причинно-следствена връзка между травматичните
увреждания върху пострадалата /причинени именно от подс.К. на 20.05.2017г./ и
настъпилата на 21.05.2017г. смърт на пострадалата. Комплекса от тези
обстоятелства обуславя квалифицирането на грабежа като придружен със средна
телесна повреда, от която е последвала смърт на пострадалия (съобразно т.1,пр.2
от ал.2, вр. ал.1
на чл.199 от НК).
Освен това, от доказателствената информация
за вида и съответните данни от значение за осъжданията на подс.К., се
установява, че настоящият квалифициран грабеж, представлява и опасен рецидив, което обуславя
отчитането и на квалифициращото обстоятелство, предвидено в т.4,
от ал.1
на чл. 199 от НК. Налице е хипотезата на чл.29,
ал.1, б.“а“ от НК. По отношение предпоставката по чл.29,
ал.1, б.“а“ от НК е достатъчно самостоятелното наличие на наложено наказание
с присъда от 07.10.2015 год. по НОХД № 6159/09 г. по описа на СРС на основание
чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 е определено едно общо наказание с наложеното и по
НОХД №5455/2013г. на СРС в размер на три години и шест месеца лишаване от
свобода. На обсъждане по отношение на рецидива подлежи общото наказание, тъй
като деянията по осъжданията, които са обусловили групирането се намират в
условията на чл.25,
ал.1, вр. с чл.23,
ал.1 от НК. Съдебният акт е влязъл в сила на 23.10.2015г. и от датата на
изтърпяването на общото наказание – 18.07.2016 год., до датата на процесното
престъпление, не бил изтекъл 5-годишния срок по чл.30,
ал.1 от НК /справка за изтърпяване на т.ІІ, л.22 от досъд. пр-во/.
От
субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. Той е
съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и пряко ги е целял. В съзнанието му е имало
оформени представи, че използва принуда под формата на сила, за да отнеме
инкриминираните вещи, предмет на посегателство, както и че същите са чужди по
отношение на него. В съзнанието му е имало представа и че осъществява деянието
след като е бил осъждан на „лишаване от свобода“, които наказания е търпял
ефективно. Налице е и типичното за този вид престъпление намерение да бъдат
присвоени противозаконно чужди движими вещи.
Интелектуалният момент у него е включвал
представи относно особеностите, както на въздействието върху пострадалата от
принудата, която упражнил върху нея, така и на вредоносния резултат.
Множествеността и насочеността на ударите към тялото и главата на жена,
категорично обективират представата на подсъдимия, че нанасяйки ги ще причини
на Н. чрез значително въздействащи върху здравословното й състояние увреждания.
Реализирайки умишлено съставомерната принуда, същият не е предвиждал
настъпвенето на смъртта на пострадалата, като резултат от причиняваните й
увреждания /довели до средна телесна повреда/ с нанасяните удари, но е бил
длъжен и е могъл да предвиди този краен резултат – поради самата многобройност
на ударите, по важни за физическото здраве на човека места, на жена и предвид
несъмнено достатъчно развитият интелект на подсъдимия, за да има представа до
какви физически увреждания могат да доведат тези удари в конкретната
обстановка, спрямо конкретния пострадал.
Като
причини за извършване на престъплението, съдът прецени ниското правно съзнание
на подсъдимия, незачитането на установения в страната правов ред по отношение
правото на собственост, както и стремежът му за лично облагодетелстване по неправомерен начин.
По вида и размера на наложените наказания:
С оглед приложението института на съкратеното
съдебно следствие при хипотезата по чл.371,
т.2 от НПК, съобразно чл.373,
ал.2 от НПК, вр. с чл.58а
от НК, съдът на първо място съобразява наличието в случая на хитопезата по чл.57,
ал.1 от НК – за извършеното от подс.К. престъпление е предвидена възможност
за налагане на едно измежду три наказания (алтернативно предвидени), а и
факултативно – конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния.
Възможните три наказания, измежду които следва да се наложи едно, са лишаване
от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор, или доживотен
затвор без замяна. Като най –подходящо по вид за ангажиране отговорността на
подс.К., съдът приема наказанието доживотен затвор, отчитайки обществената
опасност на престъплението като висока (насочеността му срещу жена, спрямо която
престъпната цел би могла да се реализира чрез несравнимо по-ниска степен на
въздействие от осъществената от К.), както и по този начин обществената
опасност на извършителя (предвид множеството осъждания на К., извън тези
обуславящи квалифициращият деянието рецидив, и неспирното извършване на
престъпления, започнало от непълнолетна възраст). Тези обстоятелства определят
настоящото престъпление като изключително тежко. При това решение, приложимо е
императивното правило по чл.58а,
ал.2, пр.2 от НК, и като последица от проведеното съкратено съдебно
следствие, наказанието Доживотен затвор се заменя с наказание Лишаване от
свобода за срок от двадесет до тридесет години. Индивидуализирайки вече размера
на последният вид наказание, съдът отчита като отегчаващи отговорността
обстоятелства наличието на предхождащи деянието осъждания /извън тези, изрично
обсъдени по-горе, обуславящи квалификацията „грабеж, представляващ опасен
рецидив“/ за извършвани престъпления от общ характер, както факта на очевидното
надвишаване на степента на принудата, от необходимата за реализиране на
процесната престъпна цел /което разкрива признаци на жестокост/. Като
смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчита изразеното макар и едва в
съдебната фаза на процеса разкаяние за извършеното, което пък от своя страна според
настоящият съдебен състав подсъдимия изрази дотолкова, доколкото да снижи
колкото може размера на наказанието му, т.е. съда го възприе като не съвсем
искрено. Самопризнанието по реда на чл.370,
т.2 от НПК не би могло да се цени в този смисъл, предвид факта, че не
надхвърля като цел възползването от подс.К. от правата за този институт, както
и липсва такова, способствало в някаква значителна степен за разкриване на
престъплението - в каквато насока е т.7 от обст. и заключителна част на
Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 год. на ВКС по тълк.д.№ 1/2008 г., НК.
Важен въпрос относно
индивидуализацията на наказанието е да се разграничат обстоятелствата, включени
в състава на престъплението, и обстоятелствата, които съдът следва да отчете,
за да индивидуализира наказанието, тъй като разграничението им очертава
предела на законодателната преценка на типичните за престъплението
обстоятелства, включени поради това в състава му, и онова, което остава за
съдебната преценка на всеки конкретен случай. Това е така, тъй като
индивидуализацията на наказанието не е коректив на законодателната рамка,
обуславяща степента на обществената опасност на деянието и дееца, а само
конкретизация на единичното и специфичното им проявление.
Въпроса за пределите на
законодателната и съдебната преценка е да се разграничат обстоятелствата,
включени в състава на престъплението, и обстоятелствата, които съдът отчита,
за да индивидуализира наказанието. Разграничението им очертава предела на
законодателната преценка на типичните за престъплението обстоятелства, включени
поради съдържанието им в разпоредбата на чл.56 от НК, поради което е
еднозначно кои обстоятелства съдът трябва да изследва и оценява. Практиката
винаги е била в насока, че не може да се съобразяват онези от тях, чието
значение е отчетено веднъж от законодателя при формиране състава на
престъплението.
Съдът извършва
същинската индивидуализация, като оценява характера и значението на
съставомерните обстоятелства, проявяващи отклонение от минимално изискуемото
състояние, заради което са включени в състава на престъплението. Касае се за анализ на степента на
изразеност на обстоятелствата в индивидуалния случай.
Наред с тях оценката обхваща и несъставомерните обстоятелства, които се отнасят
до конкретното деяние и деец.
Отчитайки така обстоятелствата от значение за
индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода, съдът намира, че
съответен размер за постигане и на двата основни вида превенция, и в най-голяма
степен – за съответния период от време, подс.К. да бъде лишен от възможността
да върши престъпления, е определеният към средата на предвиденото, а именно –
ДВАДЕСЕТ И ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Без съмнение в случая не е налице
хипотезата на чл.58а,
ал.4 от НК, на алтернативност свързана с наличие на предпоставките и на чл.55 от НК, тъй като не са налице многобройни смекчаващи отговорността обтоятелства,
нито едно изключително, а освен това, включително и най-тежкото предвидено по
приложимия ред наказание, не се явява несъразмерно тежко на извършеното от
подс.К.. Определеното наказание ДВАДЕСЕТ И ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА съдът
счита за адекватно по вид и размер за постигане целите на наказанието и най –
вече от тях, за този период от време на подс.К. да се отнеме възможността да
върши престъпления и в достатъчен период от време да обмисли предстоящото си
поведение. Това наказание следва да се изтърпи ефективно от подс.К., както
предвид размера му, така и предвид миналите му осъждания, при първоначален СТРОГ режим, съгласно правилата по чл.41,
ал.6 от НК, вр. с чл.57,
ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС.
Съгласно наличните
данни за имуществено състояние на подс.К., подсъдимия не притежава имущество,
поради което и съответно на чл.45,
ал.1 от НК при липса на възможен обект, не са налице условията за
постановяване на факултативно предвиденото наказание конфискация.
По разноските:
Съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия да ЗАПЛАТИ направените разноски по делото в размер на
по 3361,46 лева, както и 5 лева за служебно издаден
изпълнителен лист.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: