РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. ХАСКОВО, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20225600500277 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК образувано по жалба, подадена от „
Йеттел България“ ЕАД гр. София .
С Решение № 131 от 07.03.2022 г., постановено по гр.д. № 698/2011 г. РС Хасково е
признал за установено на основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД по отношение на Д.
В. Д. от гр. ***, че дължи на „Теленор България“ ЕАД гр. София сумата от 38.97 лв.,
представляваща неплатени абонаментни такси за отчетен период от 10.12.2018 г. до
09.03.2019 г. по сключен между тях договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** г.,
както и сумата от 92,97 лв., представляваща неплатени абонаментни такси за отчетен период
от 10.12.2018 г. до 09.03.2019 г. по сключен между тях договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ***г., ведно със следващата се законна лихва върху тези суми, считано
от подаване на заявление по чл.410 от ГПК от 02.12.2020 г. до окончателното им изплащане,
като е отхвърлил исковете в останалата част до пълните им предявени размери от 42,36 лв. и
от 118.37 лв.
Съдът е признал за установено на основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД по
отношение на Д. В. Д. от гр. ***, че дължи на „Теленор България“ ЕАД гр. София сумата от
206.77 лв. представляваща неплатени лизингови вноски за отчетен период от 10.12.2018 г до
09.05.2019 г. по сключен между тях договор за лизинг от 04.01.2019 г. за мобилно
устройство марка SAMSUNG Galaxy J6 Plus Dual Blak, ведно със следващата се законна
лихва върху тази сума, считано от 02.12.2020 г. до окончателното й изплащане.
1
Съдът е отхвърлил предявените от „ Теленор България“ ЕАД против Д. В. Д. от гр.
*** искове за установяване по отношение на Д.Д.,че дължи на „ Теленор България“ ЕАД
сумата от 32,46 лв. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на сключеното
между тях допълнително споразумение за мобилни услуги с предпочетен номер *** г. ,
сумата от 77,46 лв. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на сключеното
между тях допълнително споразумение за мобилни услуги с предпочетен номер *** г., и
сумата от 245,65лв., представляваща разликата в цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена допълнително споразумение за мобилни услуги с
предпочетен номер *** г.
Съдът е осъдил Д. В. Д. да заплати на Теленор България“ ЕАД направените по делото
и в производството по чл.410 от ГПК разноски, съразмерно на уважената част на исковете.
Недоволен от постановеното решение в частта, в която съдът е отхвърлил
предявените обективно съединени искове за сумата от 32,46 лв. представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на сключеното между тях допълнително споразумение за
мобилни услуги с предпочетен номер *** г. , за сумата от 77,46 лв. представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на сключеното между тях допълнително
споразумение за мобилни услуги с предпочетен номер *** г., и за сумата от 245,65лв.,
представляваща разликата в цената на устройството без абонамент и преференциалната
обща лизингова цена допълнително споразумение за мобилни услуги с предпочетен номер
*** г. е останал въззивникът „ Теленор България“ ЕАД гр. София, сега Йеттел България“
ЕАД гр. София, който обжалва в срок. Твърди,че постановеното от РС Хасково решение в
обжалваната част е неправилно поради неговата необоснованост и неправилното
приложение на материалния закон. Неправилен бил изводът на съда,че договорените клаузи
за неустойка са нищожни. Твърди също,че е неправилен изводът,че ответницата не дължи
сумата от 245,65 лв., представляваща разликата в цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена допълнително споразумение за мобилни услуги с
предпочетен номер ***г.неправилно съдът квалифицирал това вземане като неустойка,
докато то представлявало вземане за цената на закупеното устройство. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени решението на РС Хасково в обжалваната част и
постанови друго по същество на спора, с което да уважи тези искове. Моли да бъдат
присъдени направените по делото, пред двете инстанции разноски.
В срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемата Д. В. Д..
Недоволна от постановеното решение, в частта, в която съдът е признал за
установено,че Д.Д. дължи на „ Теленор България“ ЕАД сумата от 38.97 лв., представляваща
неплатени абонаментни такси за отчетен период от 10.12.2018 г. до 09.03.2019 г. по сключен
между тях договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** г., сумата от 92,97 лв.,
представляваща неплатени абонаментни такси за отчетен период от 10.12.2018 г. до
09.03.2019 г. по сключен между тях договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** г.,
ведно със следващата се законна лихва върху тези суми, считано от подаване на заявление
по чл.410 от ГПК от 02.12.2020 г. до окончателното им изплащане и сумата от 206.77 лв.
2
представляваща неплатени лизингови вноски за отчетен период от 10.12.2018 г до
09.05.2019 г. по сключен между тях договор за лизинг от 04.01.2019 г. за мобилно
устройство марка SAMSUNG Galaxy J6 Plus Dual Blak, ведно със следващата се законна
лихва върху тази сума, считано от 02.12.2020 г. до окончателното й изплащане е останала
въззивницата Д., която обжалва в срок. Твърди,че не е сключвала договор с мобилния
оператор, че не е ползвала предоставени от него услуги и че не е закупила мобилно
устройство, поради което и не дължи претендираните суми. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени решението на РС Хасково в обжалваната част и постанови друго
по същество, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
В срок е постъпил писмен отговор от „ Йеттел България“ ЕАД, с който оспорва
подадената от Д.Д. въззивна жалба. Твърди,че в обжалваната от Д. част решението на РС
Хасково е правилно и моли то да бъде потвърдено.
Въззивникът „ ЙеттелБългария“ ЕАД ,с писмена молба вх. № 4185/03.06.2022 г.,
поддържа подадената въззивната жалба по изложените в нея съображения. Моли да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Въззивникът Д. В. Д. не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител.
Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията в
подадените въззивни жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК,
констатира следното:
Въззивните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. Преценена по
същество жалбите са неоснователна. Постановеното от РС Хасково решение е правилно,
поради което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора на на страните не се
дължат разноски във въззивното производство.
РС Хасково е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.422 ал.1
вр. чл.415 ал.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД, чл.342 ал.1 от ТЗ и чл.92 ал.1 от ЗЗД,
предявени от „ Теленор България“ ЕАД гр. София против Д. В. Д. от гр. ***.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички относими
към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и
законосъобразен извод, че предявените искове са основателни и доказани, в размерите, в
които е уважил същите. Правилен и законосъобразен е изводът на съда,че предявените
искове за сумата от 32,46 лв. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
сключеното между тях допълнително споразумение за мобилни услуги с предпочетен номер
***г. , за сумата от 77,46 лв. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
сключеното между тях допълнително споразумение за мобилни услуги с предпочетен номер
*** г., и за сумата от 245,65лв., представляваща разликата в цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена допълнително споразумение за
мобилни услуги с предпочетен номер*** г. са изцяло неоснователни и недоказани, поради
което е отхвърлил същите. Изложените от съда изводи на основание чл.272 от ГПК се
споделят от настоящата съдебна инстанция. Пред въззивната инстанция не се представиха
3
нови доказателства, които да дават основание да бъде направен извод различен от
направеният от решаващия съд.
Неоснователно е възражението на въззивника, че неправилно съдът е приел
недължимост на сумите, претендирани като неустойка при предсрочно прекратяване на
договора, поради това,че клаузите в договора, уреждащ плащането на неустойка са
нищожни. Заплащането на неустойка дори изчислена на три месечни такси нарушава
принципа за справедливост, залегнал в чл.9 от ЗЗД. Уговорената по този начин неустойка за
предсрочното прекратяване на договора излиза извън присъщите функции на неустойката,
създава условия за неоснователно обогатяване на оператора, който след прекратяване на
договора е преустановил предоставянето на услугата и не са налице основания за
получаване на месечна такса. Правилно съдът е обосновал и недължимостта на сумата от
245,65 лв. , като тази клауза също е нищожна. Не може да бъде споделено становището на
представителя на въззивника „ Йеттел България“ ЕАД, че тази клауза не е предвидена
неустойка при неизпълнение на договора, а представлява дължима цена на закупеното
мобилно устройство. Цената на предоставеното мобилно устройство е посочена в
допълнителното споразумение и това е именно в размер на 215,76 лв. Клаузата за
заплащане на отстъпката от 334,14 лв., претендирана по искова молба в размер на 245,65
лв., се активира, според договора, при неизпълнение на задълженията от страна на купувача.
Ето защо така формулирано искането не представлява стойността на мобилното устройство,
а санкция при предсрочното прекратяване на договора, поради което и тя се явява нищожна,
както е посочил и решаващият съд.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката Д.Д., че не е сключила
процесните договори с „ Теленор България“ ЕАД и че не е закупила посоченото мобилно
устройство. Правилни са изводите на съда,че от събраните по делото доказателства се
установява безспорно наличието на валидни облигационни отношения между страните.
Доказателства, опровергаващи този извод, ответницата Д., в чиято тежест е не е ангажирала.
Бланкетното оспорване на представените по делото договори и допълнително споразумение
не е достатъчно, за да обоснове извод,че Д. не е сключила процесните договори и че не е
закупила мобилното устройство.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 131 от 07.03.2022 г. на РС Хасково, постановено по
гр.д. № 698 по описа на съда за 2021 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5