Р Е Ш Е Н И Е
№ 282
гр. Велико Търново, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря М.Н.и участието на
прокурора Весела Кърчева, разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно НАХД
№ 10285/2023 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на директора на Национално ТОЛ Управление – Специализирано
звено към АПИ, София срещу Решение № 378 от 12.07.2023г. по НАХД №
223/2023г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е отменено наказателно постановление № BG03072022/4000/Р8-803 от 23.12.2022
г., издадено от
директора на Национално ТОЛ Управление – Специализирано звено към АПИ, София, с което на П.Й.П. ***, на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, е наложено административно наказание – глоба в размер на 1800лв. и
осъдена АПИ за разноски.
Касаторът оспорва
решението като неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно
основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в производството
по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Твърди, че районният
съд неправилно е приел, че АНО е следвало да провери какви са причините
монтираното устройство да не подаде тол данни на конкретната дата. В случай, че
дадено бордово устройство преустанови подаването на данни, съответния
собственик или ползвател на ППС бил длъжен незабавно да уведоми доставчика на
услугата по електронно събиране на такса за изминато разстояние. Неправилно
съдът бил разтълкувал и разпоредбата на чл. 179, ал. 3г от ЗДвП, която
процедура касаела уведомяване на АНО за преустановено подаване на данни,
каквото в настоящия случай не било налице. Съдът неправилно бил направил правни
изводи въз основа на доказателствата по делото и закона, че липсват надлежни
доказателства за авторството на изпълнителното деяние, за което е ангажирана
отговорността на П.Й.П.. По тези, подробно развити в жалбата, съображения от
съда се иска да отмени оспореното решение и да постанови ново, с което да
потвърди наказателното постановление. Моли за присъждане на разноски. В съдебно
заседание, касаторът, чрез процесуалния си представител, поддържа касационната
жалба по изложените в същата съображения. При условие на евентуалност на
съдебното решение прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Ответникът по
касационната жалба – П.Й.П., чрез ***Й., оспорва
касационната жалба като неоснователна. Намира поддържаните от касатора
оплаквания за необосновани от фактите по делото. От съда иска да остави в сила
оспореното решение и да присъди сторените разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново счита касационната жалба за
неоснователна. ВТРС е
направил задълбочен анализ на доказателствата, правилно е изяснил фактическата
обстановка и правилно е приложил материалния закон. Споделя доводите на съда за
отмяна на НП поради недоказаност на нарушението от субективна страна. Предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от Великотърновския районен съд и наведените
от касатора възражения намира за установено следното:
Жалбата е
подадена от надлежна страна – участник във въззивното производство, в законния
срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл.
63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред
административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава XII от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната
проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава
касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения
предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна,
тъй като оспореното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на
съда за този извод са следните:
От фактическа
страна Великотърновският районен съд е приел за установено, че на 03.07.2022 год., около 11. 28 часа
е установено движението и пристигането на ППС "Волво ФХ 12460" Влекач
с обща технически допустима маса 12т., 5бр. оси. В системата на Агенция
Митници, която е свързана с тази на АПИ, бил налице запис, че за този товарен
автомобил е установено движение на 21.06.2022г. в 13. 01 часа. Това движение
било засечено от намиращата се камера на път І5, км 107+250, пътен участък в
района на гр. Дебелец, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е
започнал да ползва без да има предварително закупена маршрутна карта за него или
изпълни съответните задължения за установяване на измината разстояние и
заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 от Закон за пътищата. Било установено, че за деня на проверката
03.07.2022 год. за автомобила била налице заплатена винетна такса, тъй като
било включено бордовото устройство за автоматично таксуване. За дата 21.06.2022
год. обаче в системата на АПИ било засечено по електронен път адм. нарушение.
Видно от АУАН извършеното нарушение е установено чрез запис на контролно устройство
с идентификатор № 20531. Към момента на проверката водач на състава от влекач и
ремарке бил П.Й.П.. Същият не възразил, че към момента на нарушението на
21.06.2022 год. е управлявал т. а., като му била разяснена датата, снимков
материал, време и място на нарушението. Впоследствие след съставяне на АУАН са
изискани от собственика на товарния автомобил "...доказателства за
самоличността на лицето, което е било водач към деня на констатираното адм.
нарушение. Представени са тахографски листи за 21.06.2022 год., като е видно,
че водач е бил П.. При проверката на място водачът П. заплатил такса по чл. 10б, ал.
5 от Закона за пътищата в размер на 133 лева, което се потвърждава
от квитанция за платена пътна такса
Въз основа на така изложената фактическа обстановка районният съд е
приел, че наказателното постановление е издадено без надлежно доказване на
съставомерни елементи от субективна страна на извършеното нарушение. Посочено
е, че се касае за определяне на пътната такса въз основа на реално получени
декларирани ТОЛ данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10,
ал. 7 от ЗП, като в този случай е необходимо доказване на множество факти,
описани в чл. 12 и чл. 13 от Наредбата за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние (Наредбата). В чл.
13, ал. 6 и ал. 7 от Наредбата се предвижда ред и процедура за действие при
наличие на техническа неизправност от страна на собствениците и ползвателите на
ППС и от страна на доставчика на услуга по електронно събиране на ТОЛ такса.
Изложени са мотиви, че липсват данни за извършена на място задължителна
проверка по чл. 179, ал. Зг от ЗДвП от страна на контролните органи дали
монтираното на ППС устройство за подаване на ТОЛ данни не функционира поради
умишлена намеса във функционирането му. Според районния съд липсата на
твърдения относно тези обстоятелства е пречка за установяване на приложимата
правна норма, тъй като в настоящия казус се касае до преустановено подаване на
ТОЛ данни и е от съществено значение дали това е станало поради умишлена намеса
във функционирането на устройството или не. В процесния случай не било
доказано, че жалбоподателя, като водач на ППС, е знаел или е могъл да узнае за
наличието евентуална техническа неизправност на бордовото средство на
автомобила. Посоченото е мотивирало съда
да отмени наказателното постановление.
Решението
е правилно. Настоящата инстанция намира, че при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице
нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по
делото доказателства районният съд е достигнал до правни и фактически изводи,
които изцяло се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни
на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.
Съгласно чл. 10б, ал.
3 от Закона за пътищата Тол таксата се заплаща от собственика или
ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с
обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а,
ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е
заплатена, да измине определено разстояние между две точки.
Правилни
са изводите на районния съд, че при издаването на АУАН и НП не се доказва
субективната страна от състава на нарушението. Според чл. 179, ал. 3г от ЗДвП,
ако пътното превозно средство има монтирано устройство за целите на подаване на
декларирани ТОЛ данни, което не функционира, и ако при извършена на място
проверка от контролните органи се установи, че неподаването на декларирани ТОЛ
данни не се дължи на умишлена намеса във функционирането на посоченото
устройство, наказание по ал. 3а не се налага, ако е спазена процедурата за
уведомяване на Агенция "Пътна инфраструктура" за преустановено
подаване на данни и впоследствие е подадена декларация за ползваните участъци
от пътя при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 10, ал. 7 от Закона
за пътищата. В настоящия случай безспорно е установено, че пътното превозно средство
има монтирано устройство за целите на подаване на декларирани ТОЛ данни. В
такива хипотези – когато ППС има монтирано устройство за подаване на ТОЛ данни,
законът вменява задължително извършване от контролните органи на проверка за
установяване на причините за нефункциониране на устройството. От страна на
контролната администрация нито се твърди, нито се доказва извършването на
такава, поради което без значение остава дали е спазена процедурата за
уведомяване на АПИ за преустановено подаване на данни и последващото подаване
на декларация за ползваните участъци от пътя.
Неизвършването
на коментираната проверка представлява съществено процесуално нарушение,
ограничаващо правото на защита на санкционираното лице и в крайна сметка е
довело до налагането на наказание без да са изяснени обстоятелства от решаващо
значение за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача на
ППС. Разпоредбата на чл. 13, ал. 6 от Наредбата за условията, реда и правилата
за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните
категории ППС, в случай, че дадено бордово устройство преустанови подаването на
данни, съответния собственик или ползвател на ППС е длъжен незабавно да уведоми
доставчика на услугата, с който има договор, а не лицето, което ползва
съответното бордово устройство.
Водачът на ППС не е страна по договора с Интелигентни трафик системи" АД,
нито лице, което участва в коментираната процедура. АНО е следвало да отчете и
възможността водачът, и превозвачът да са узнали, че устройството не
функционира едва с уведомяването им от служителите на Митницата и съставянето
на АУАН, съответно процедурата по уведомяване на АПИ по чл. 13, ал. 6 и ал. 7
от Наредбата, да е започната и проведена след съставянето на АУАН.
Като е
стигнал до този извод районният съд е постановил правилен съдебен акт.
Неоснователно с касационната жалба се поддържа наличието на отменително
основание по чл. 348, ал. ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН – нарушение
на закона. Съдът е приложил правилно закона. Оплакванията, така както са формулирани и изложени в касационната
жалба, са неоснователни, защото не се оправдават фактически и от гледище на
закона. Съобразно горното, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното
решение – правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.
От
страна на ответника по касация е направено своевременно искане за присъждане на
разноски, като в пълномощното/договор за правна защита е посочен размер – 700
лв., заплатени в брой при подписване на договора. Сумата на адвокатското
възнаграждение е над предвиденото минимално такова по чл. 7, ал. 2, т. 2 във
връзка с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Предвид това разноски в полза на ответника следва
да се присъдят в размер на 480лв., като основателно е възражението за
прекомерност на същите за разликата до 700лв.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 378 от
12.07.2023г. по НАХД № 223/2023г. по описа на Районен съд Велико Търново.
ОСЪЖДА Агенция
"Пътна инфраструктура" гр. София да заплати
на П.Й.П., ЕГН: **********,***, разноски по делото в размер на 480,00 (четиристотин
и осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.