Р Е Ш
Е Н И Е
№
град Велико Търново, 29.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, деветнадесети състав в
публично съдебно заседание на четиринадесети декември, две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА КОЛЕВА
При секретаря Цветанка Зинева, като разгледа
докладваното от съдия Колева гр.дело № 2392 по описа за 2017г., за да се
произнесе съобрази следното:
Подадена е искова молба от К.Ц.Л., ЕГН ********** и К.Д.Л.,
ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес ***, чрез пълномощник – адвокат Д.Т.,
срещу М.И.К., Д.И.К., двамата с адрес *** и В.И.К. с адрес ***. Ищците твърдят,
че са собственици на недвижим имот, находящ се на горепосочения им адрес, на
основание Нотариален акт № 102, том 1, дело № 264/1984г. на К. Генова, нотариус
при ВТРС, а ответниците са собственици на апартамент № 10 в същия жилищен блок
на с.а., като се легитимират като такива с Нотариален акт № 104, том 1, дело №
266/1984г. на К. Генова, нотариус при ВТРС. Посочват, че съгласно одобрения
архитектурен проект на сградата , апартамент № 10 е проектиран и построен с
открита тераса на юг, разположена върху части от хола и дневната в жилището им.
През 2014г. забелязали, че по стената на хола им, непосредствено под вътрешния
горен край на южната тераса, се появило мокро петно, което бързо увеличавало
размерите си и довело до падане на мазилка от горната част на хола. Твърдят, че
настъпилите за тях вреди се намират в пряка причинно-следствена връзка с
проникналите дъждовни води през образувалите си пукнатини по пода на южната
тераса, принадлежаща към жилището на ответниците и същите се изразяват в
разрушаване и подкожучване на 20 кв.м мазилка в таванната част на апартамента
им, овлажняване/измокряне на всички стени на хола и терасата – 60 кв.м,
нарушаване на изолацията на ел.инсталация и повреда на осветителното тяло в
хола, измокряне и раздуване на прозорците и вратата на хола. С влязло в законна
сила решение по гр.дело № 738/2015г. на ВТРС ответниците са били осъдени, на
основание чл.50 ЗЗД, солидарно да им заплатят обезщетение за претърпените
имуществени вреди, но все още не са извършили никакви ремонтни дейности на
подовата настилка на терасата, принадлежаща към имота им и отказват да извършат
ремонта за своя сметка. Излагат съображения, че с неизвършването му неоснователно
им пречат да упражняват правото си на собственост върху имота им. Поради това
молят съда да постанови решение, с което да осъди ответниците по делото да
преустановят всички свои неоснователни бездействия, които им пречат да
упражняват своето право на собственост върху жилището им на горепосочения
адрес, както и да извършат ремонт за своя сметка на собствената им голяма южна
тераса чрез извършване на хидроизолация на подовата й част. Претендират
направените по делото разноски.
Съдът, след като предвид изложените от ищците
фактически обстоятелства, на които основават претенциите си и формулирания
петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.109 от ЗС.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците, чрез
процесуалния си представител по пълномощие, са подали писмени отговори на ИМ, в
които заемат становище за недопустимост на предявения иск доколкото не са
собственици на процесната тераса, а вещното право на собственост върху същата
принадлежи на всички съсобственици в етажната собственост, респ. излагат доводи
за неговата основателност и молят за отхвърлянето му. Претендират направените в
процеса разноски.
В съдебно заседание ищците, чрез техния пълномощник
адвокат Д.Т., поддържат предявения иск и молят същия да бъде уважен. Излагат
подробни фактически и правни аргументи в писмена защита, представена в
определен от съда срок. Поддържат претенцията за разноски съгласно представен
списък на същите по чл.80 ГПК.
Ответниците, представлявани в съдебно заседание от
пълномощника им адвокат Емануил Бастрев, оспорват предявения иск по
съображения, подробно изложени в писмения отговор на ИМ и в писмена защита.
Поддържат претенцията си за разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото и се установява от приложените към ИМ Нотариален акт № 102, том 1 , дело № 264/1984г. и
Нотариален акт № 104, том 1, дело № 266/1984г., и двата по описа на К. Генова,
нотариус при ВТРС, че ищците притежават правото на собственост върху апартамент
№ 8, ет.3 на ул.”Сава Муткуров” № 4 в град Велико Търново, а ответниците –
правото на собственост върху апартамент № 10 на ет.4 в същата жилищна сграда.
Безспорно е, а и видно от приложеното гр.дело № 738/2015г. на ВТРС, с влязло в
законна сила решение № 20/11.01.2016г. по същото дело ответниците в настоящото
производство са били осъдени да заплатят солидарно на К. и К. Ламбеви
обезщетение за поправяне на претърпени от тях имуществени вреди – материални
увреждания в имота им /апартамент № 8 ет.3 на ул.”Сава Муткуров” № 4 в град
Велико Търново/ в резултат от течове, произлезли от недостатъци на частта от
сградата, изпълняваща функцията на открита южна тераса, функционално и
пространствено обединена с апартамент № 10 на с.а.
Не се спори между страните, че до датата на подаване
на настоящата ИМ ремонтни дейности на процесната тераса не били извършени,
поради което ищците подали жалба до община Велико Търново с вх. № 94
КК-1307-1/01.03.2017г. Въз основа на същата служители към общината извършили оглед
на двата имота на страните по делото, като проверката приключила със
съставянето на КП № ВТ-2176/19.04.2017г. и дадено предписание да бъде извършен
ремонт от страна на ответниците на пода на открита южна тераса, принадлежаща
към апартамент № 10 съгласно Архитектурен проект от 1980г. на ЖСК
„Пламък”.
Съгласно заключението на назначената
съдебно-архитектурно-техническа експертиза, приета от съда, процесната тераса
пред апартамент № 10, собственост на ответниците, посочена в нотариалния им акт
като „отделно ползваема тераса”, е включена в стойността на жилището им с цена
към момента на придобиването му съобразно действащите тогава стандарти за
определяне на площи и цени и съгласно одобрените проекти и оглед на място
подход към нея има единствено от жилището на ответниците. Вещото лице допълва в
съдебно заседание, че очертанията на апартамент № 10 на Схема № 15-486610 от
05.10.2017г. на имота на ответниците, съгласно КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-86/19.09.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, съвпадат с очертанията
на контурите на сградата и включват апартамент № 10 заедно с процесната южна
тераса. Според заключението подовата настилка на тази тераса е изградена от обикновена
мозайка с частични первази към стените и без фуги, площта е осеяна с множество
пукнатини, част от тях запълвани със силикон и следи от влага и компрометирана
мазилка има и по грничещите към терасата стени. Не са установени данни от
документи по време на строежа как е била изпълнена хидроизолация и обработка на
стоманобетоновата плоча преди полагане на мозайката. Според експерта съгласно
правила и норми за извършване и приемане на СМР при изпълнение на подови
настилки следва да се изпълняват деформационни фуги, имащи ролята да поемат
линейни разширения при температурни промени. При неизпълнена фуга се появяват
пукнатини, като наличните на процесната тераса. Съгласно заключението в
жилището на ищците – апартамент № 8, има течове и щети от течове по стени и
тавани на стени, както и по терасата по южната й фасада. Заключено е, че вида
на описаните щети и състоянието им е от теч и влага от горното ниво – открита
тераса на юг пред апартамент № 10 и датират от много време, като експертът не е
могъл да определи точно от кога. В заключението се посочва, че най-вероятната
причина за настъпване на щетите в апартамент № 8 е от компрометираната подова
настилка от посочената открита тераса, водещо до проникване на повърхностни
води. Според експертното заключение видимите увреждания по процесната тераса са
повърхностни, няма данни за нарушена конструкция и установените пукнатини не
пречат за ползването й. От допълнителната съдебно- архитектурна експертиза се
установява, че площта на откритата южна тераса пред апартамент № 10 е 64.26
кв.м, площта на апартамент № 10 е 93.27 кв.м + балкон север 7.12 кв.м +8.13 %
ид.части /5.50 кв.м/ или общо 105.89 кв.м, а общо застроената площ на
апартамент № 10 заедно с откритата тераса е 170.15 кв.м.
По делото са събрани гласни доказателства. Св.Наталия
Тотева, съсед на страните, установява, че през 2010г. е видяла мухъл в стаите
на жилището на ищците и проблемът идвал от теч на терасата пред апартамент №
10, която била изцяло открита и част от нея обхващала апартамент № 8 /този на
ищците/, като се явявала покрив за него. Св. Петко Петков, също съсед на
страните, посочва, че през 2010г. в апартамента на ищците имало петна от влага
и течове в кухнята и другите стаи, над които е разположена открита тераса,
ползваща се от собствениците на апартамент № 10 и явяваща се покрив за
апартаменти № 7 и № 8 в жилищната сграда. До посочената тераса останалите
съкооператори нямали достъп.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Искът, основан на чл. 109 ал. 1 ЗС, предоставя правна
защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно
въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и
пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното
предназначение, отдадено от собственика й. Основание за защита чрез този иск се
поражда само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно
и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които
субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита.
Функцията на иска е да предотврати неоснователните действия /бездействия/,
поведение и състояния, както и премахване на последиците от тях. В случая,
предявеният иск е допустим, предявен е от надлежна страна и е налице интерес от
търсената с него защита, доколкото се твърди вредно въздействие върху имота на
ищеца, произтичащо от неоснователно поведение – бездействие на ответниците,
които пречат на пълноценното ползване на имота от страна на неговите
собственици – ищците в процеса, според предназначението му и това поведение
продължава към момента на предявяване на иска. Неоснователно е възражението на ответниците за недопустимост
на исковата претенция поради липсата на пасивна процесуална легитимация на същите.
Последната е налице, доколкото се определя от изложените в исковата молба
фактически обстоятелства, а доказването им обуславя материалноправната
легитимация на страните, което е въпрос по основателността, а не по
допустимостта на иска. В тежест на ищците беше да докажат, че
именно ответниците осъществяват спрямо имота им неправомерни въздействия -
бездействия, които им пречат да ползват имота си, както и в какво се изразяват
същите. За да се приеме наличието на пречки за нормалното упражняване на
правото на собственост, следва да са
налице доказателства за това, че вредното въздействие върху имота произтича от
поведението на ответниците и това поведение обективно продължава. Такъв извод в
настоящото производство не може да бъде направен.
Не се спори по делото, че ищците са собственици на апартамент
№ 8, ет.3 на ул.”Сава Муткуров” № 4 в град Велико Търново, а ответниците на
апартамент № 10 на ет.4 в същата жилищна сграда, както и че описаната в
нотариалния акт за придобиване на последния „отделно ползваема тераса на юг” е
разположена върху част от апартамент № 7 и № 8 в сградата и подход към нея има
единствено от жилището на ответниците. От експертното заключение, прието по
делото, се установява, че въпросната тераса е изцяло открита и по нея са
констатирани множество пукнатини, а причината за установените и описани в имота на ищците щети
е компрометираната подова настилка на терасата, водещо до проникване на
повърхностни води.
Определянето на една част от сградата като
обща част или като част от индивидуален обект от ЕС произтича от нейното
предназначение и естество и се определя въз основа на критериите, посочени в
закона – разпоредбата на чл.38 ал.1 от ЗС. В същата са изброени отделните
елементи от сградата, които представляват общи части и е обобщено, че такива
части са и „всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за
общо ползване”. Общи части по естеството си са такива елементи от сградата, без
които същата не може да съществува като сграда и които с оглед на своя характер
обслужват отделни обекти. Предмет на собственост, обща на всички етажни
собственици /притежатели на жилищни обекти/, е и покривът на сградата. Без него
е невъзможно съществуването на сградата, като част от конструкцията й. Разпоредба
на чл.38 ал.1 от ЗС причислява покрива към общите части на ЕС, без да прави
разлика дали покривът е обикновен, терасовиден или с друга конструкция.
Терасата се определя като покрив не само когато стои над цялата постройка, но и
тогава, когато покрива определена част от нея. Характерът на покрива на се
изменя от използването му и като тераса, ако той е терасовиден, защото и в този
случай запазва функциите си на покрив, каквото е главното предназначение на
този вид тераси. Щом като терасата обслужва като покрив намиращите се под нея
обекти, тя е обща част, независимо от обстоятелството, че като площ се ползва
от един или няколко от етажните собственици.
Видно от събраните гласни доказателства и
заключението на допуснатата от съда съдебно-архитектурно-техническа експертиза,
процесната тераса по същество представлява покрив - тераса, при което основното
й предназначение е да служи като покрив на апартаментите и
помещенията, намиращи се под нея. Само по себе си това обстоятелство изключва
възможността тя да е индивидуална
собственост на ответниците, при което без значение в тази насока е, че
те я ползват самостоятелно и дали са заплатили и колко за нейното ползване
съгласно действащата нормативна уредба към датата на придобиване на имота /чл.45,ал.3
НЦНИ - обн.ДВ
бр.99 от 14.12.1979г./. След като
процесната тераса служи за покрив на намиращите се под нея
апартаменти и други помещения от етажната собственост в случая, тя е обща по
естеството си част на сградата по смисъла на чл.38 ал.1 ЗС и ремонтирането й с
оглед на това й естество следва да се върши за сметка на всички съсобственици,
а не само от ответниците. В този смисъл са както чл.38 ЗС, така и правната
теория и съдебна практика /решение № 37 от11.03.2010г. по гр.д. № 528/2009г. на ВКС, решение №
63/31.03.2011г. по дело № 1283/2010г. на ВКС/. Изложеното налага по категоричен
начин извода, че процесната тераса, която по естеството си е и покрив на
апартаментите и другите помещения под нея, не е изключителна собственост на
ответниците по делото, поради което причинените на ищците вреди от получилия се
от терасата теч не е резултат на тяхното виновно бездействие, респективно - на
отказа им да отремонтират
същата, тъй като това задължение е на всички етажни собственици. Съвкупният доказателствен
материал по делото установява наличието на причинна връзка между теча от
процесната открита тераса и повредите в апартамента на ищците. Поддържането в
изправност на общите части на сградата е задължение на всички етажни собственици,
поради което не са налице основания за ангажиране отговорност на ответниците.
Предявеният иск се явява
неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и с оглед направеното искане
от страна на ответниците, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, в тежест на ищците
следва да бъдат възложени направените от противната страна разноски по делото –
в размер на 60.00 за заплатено възнаграждение на вещото лице и в размер на
2 500 лв. за адвокатско възнаграждение, което е изцяло заплатено видно от
приложения на л.113 от делото договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Ц.Л., ЕГН ********** и К.Д.Л., ЕГН **********,
и двамата с постоянен адрес ***, чрез пълномощник – адвокат Д.Т., срещу М.И.К.,
Д.И.К., двамата с адрес *** и В.И.К. с адрес ***, иск с правно основание чл.109
от ЗС за преустановяване на неоснователното бездействие на тримата ответници,
пречещо на ищците да упражняват правото си на собственост върху собствения им
имот, находящ се в град Велико Търново,
ул. „Сава Муткуров“ № 4, ет.3, ап.8 и осъждането им да извършат ремонт за своя
сметка на голяма южна тераса пред жилището им чрез извършване на хидроизолация
на подовата й част, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА К.Ц.Л., ЕГН ********** и К.Д.Л., ЕГН **********, и
двамата с постоянен адрес ***, да заплатят поравно на М.И.К., Д.И.К., двамата с
адрес *** и В.И.К. с адрес ***, сумата от 60.00 /шестдесет/ лв.,
представляваща направени по делото
разноски за възнаграждение на вещото лице и сумата от 2 500 /две хиляди и
петстотин/ лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд-Велико Търново.
Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 от ГПК,
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: