Решение по дело №347/2017 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

гр.В.Търново, 26.05.2017 г.

 

Великотърновският районен съд, девети състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти април , две хиляди и седемнадесета година ,

                                                      в състав: районен съдия- Йордан Воденичаров,

при секретаря Виляна Цалова, като разгледа докладваното от съдията  гр. дело № 347 по описа за 2017 г. , за да се произнесе взе предвид:

 

Предявен е осъдителен иск, имащ за предмет  претендирано   право на собственост,   с притезание за предаване на владението върху обектите му – със законова правна квалификация , изведена от нормата на чл.108 от ЗС.

 

          Фактите /обстоятелствата, от които  произтича претендираното пълно вещно  право,  пораждащи  нужда от защитата му относно  правомощието владение  , са:

1/ придобито въз основа на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен между ищците и лицето И. Д. С. на 18.06.2013 г.  и оформен с нотариален акт № 871, том 5, н.д.№ 685/2013г. но помощник- нотариус при нотариус вписан в регистъра на НК с № 283 , с район на действие ВТРС , право на собственост върху  1. недвижим имот, находящ се в  гр.В.Търново, улица Любен Каравелов № 52: самостятелен обект  в сграда № 8, построена в поземлен имот с идентификатор № 10447.503.267 по кадастралната карта и кадастралните регистри на града, представляващ  апартамент/ жилище/  с идентификатор № 10447.503.267.8.6, на трети етаж, разположен на едно ниво, със застроена площ 87,00 кв.м. , състоящ се от самостоятелна стая, спалня, хол, кухня, тоалетна, баня, антре, коридор, при граници по КККР:  на същия етаж- обект с идентификатор 104447.503.267.8.5 и стълбищна площедка; под обекта- обект с идентификатор  10447.503.267.8.4, с принадлежащите към  него  изба североизточна, с площ 12 кв.м., при граници: коридор, улица, гараж и  таванско помещение- южно в източната част, с площ 20 кв.м. ; 2. недвижим имот , находящ се  в с.Ресен, Община Велико Търново, улица Партизанска № 11, а именно: поземлен имот  с площ 1323 кв.м., представляващ западната част от поземлен имот № 535 по кадастралния план на селото, при граници на тази част: улица, другата част на ПИ 535, ПИ 545, ПИ № 546 и ПИ № 547, само за който имот по ПУП -ПР на селото е отреден УПИ XXII-535, в строителен квартал 70 , целият с площ 1345 кв.м., заедно с построените в него къща и стопански постройки, с подобренията на трайни насаждения,  който УПИ е  с приложена улична регулация, приложена изцяло вътрешна регулация  от изток и  частично неприложени вътрешни регулации към ПИ № 547; ПИ № 546 и ПИ № 545  и е при граници: УПИ XXII-547; УПИ VI-546;  УПИ    VII- 545   и УПИ   XXI- 535;

2/ с поредица от действия/ оценени като неправомерни/  , предприети  от началото на месец май 2016 г. занапред , изразяващи се в: а/  смяна на заключващите системи/ патрони , катинари/  на входните врати на двата имота;  б/  влизане в тях  и ползването им ; в/  смяна на водомери и електромери  и промяна на поименните партиди за потребление на електрическа енергия, вода и газ, ответниците  установяват противно на волята на ищците, фактическа власт  с белезите на владение;

3/ въпреки  положените усилия за разрешаване на проблема по доброволен начин  и подаване на жалба  срещу тях до РП В.Търново  и образуване на досъдебно производство по преписка № 1752/2016 г. по чл.323, ал.1 НК,  ответниците отказват  да освободят  и да предадат  имотите.

            Предвид горетвърдяното , молят  съдът да постанови решение, с което да  осъди ответниците да  им предадат фактическата власт  върху имотите /владението или държанието/, както и да  им заплатят направените по производството разноски.

В с.з. чрез пълномощника си - адвокат И.Б. от  ВТАК поддържат предявения иск, с доводи, изложени в писмена защита.   

        Ответниците в срока по чл.131 от ГПК и в с.з. чрез пълномощника си - адвокат  В. *** молят да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан , с присъждане на направените по производството разноски.  Отричат  притезанието за предаване на фактическата власт /владението или държанието/ върху имотите , с възражения , основани на следните обстоятелства:

1/ съгласно договора за прехвърляне на правото на собственост  срещу задължението за гледане и издръжка  не е уговорено   предаване на владението , докато е жив прехвърлителя, който  си е запазил правото да ги ползва до смъртта си , която официално не е  установена и обявена;

2/ ответницата   е единствената му  по -близка родственица / племенница/ и единствен евентуален негов наследник по закон;

3/   подмяната на  заключващите системи/ патрони и катинари/ на входните врати на имотите  е правомерно извършена, защото  И. Д С. е изчезнал безвестно от края на април 2016 г. , по случая официално се води разследване  за престъпление срещу неизвестен извършител  и  подмяната  е била необходима/ за нея са уведомени разследващите органи и ищците / , за да се запазят помещенията  в жилищата в реалното състояние, в което са били , с цел провеждане на  следствени действия  и събиране на доказателства;

4/  въобще не са упражнявали фактическа власт върху имотите и не са подменяли електромерите и водомерите, а искането за промяна на партидите на името на ответницата е направено , за  да  може  тя   да заплаща сметките за консумативните разходи, а действията им   имат характер на държание  като един вид охрана на правото на ползване на И. Д С.

   Съдът, след като изслуша страните, обсъди техните доводи и  прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

      Сключването на договора за гледане и издръжка, безвестното отсъствие на прехвърлителя  на правото на собственост по този договор/ чичо на ответницата/ от  началото на м. май 2016 г. досега, запазеното пожизнено и безвъзмездно   вещно право на ползване,  подмяната на заключващите  устройства на входните врати на имотите от ответниците, техния отказ да предадат на ищците ключовете, промяната/ прехвърлянето/ на  партидите за потребление на електрическа енергия,       газ  и  вода на името на ответницата по неин почин  и провежданите полицейски/ прокурорски  разследвания по повод на жалби, са  обективни факти/ обстоятелства , изложени по-горе  в т.1 , т.2, б."а", б."в", т.3  от исковата молба и в т.1 и т.2 от писмения отговор, явяващи се безспорни , признати   и установени/ доказани/  с  представените  писмени  документи /  нотариален акт № № 871, том 5, н.д.№ 685/2013г. на помощник- нотариус при нотариус вписан в регистъра на НК с № 283 , с район на действие ВТРС , двустранно подписан констативен протокол  от 29.11.2016 г. , заявления за промяна на партиди  от 01.11.2016 г. 31.10.2016 г.  и от 03.11.2016 г.  до "Овергаз Мрежи" АД, "ВиК Йовковци" ООД и "Енерго Про Мрежи" АД , договори за достъп и пренос на електрическа енергия от 18.11.2016 г., удостоверение  № 1752/23.01.2017 г. на РП В.Търново,  удостоверение за родствени връзки и за наследници  на Община В.Търново и Община Варна /02.09.2016 г. и 22.07.2016 г. , нотариална покана от 21.06.2016 г., удостоверение  от 28.03.2017 г.  и удостоверение от 29.03.2017 г. на ВТРП, обясненията на ответниците и показанията на  изслушаната свидетелка и др./, поради което  е ненужно тяхното преповтаряне.

               Предявеният  осъдителен  иск за защита на правото на собственост подлежи на положителна съдебна санкция.

            Прехвърлянето на правото на собственост на ищците върху  въпросните недвижими имоти от чичото на ответницата съгласно сключения помежду им в изискуемата от закона форма на нотариален акт/ чл.18 от ЗЗД/ договор за гледане и издръжка/неуреден като вид в общия облигационен закон, но обичайно практикуван и допустим от  правния принцип на свободата на договарянето- чл.9 от ЗЗД/  е юридически факт, чиято вещноправна последица е  придобИ.е в същия момент на това пълно вещно право в законов режим на съпружеска имуществена общност/ поради възмездния характер на договора и липса на  данни за имуществена разделност по силата на деклариран избор за промяна  или брачен договор, прилага се законовото предположение за съвместен принос  - чл. 21, ал. 3 от СК/ - чл.24, ал.1, вр. с чл. 183, ал.1  от ЗЗД, вр. с    с чл.77, пр.1-во  от ЗС, чл. 21, ал.1 от СК.  Правото на собственост  действително е принадлежало  в пълен обем на прехвърлителия като  придобито от него по силата на прекратяване на ЖСК, давност, делба,  наследяване по закон и наследяване по завещание  - извод , произтичащ от съдържанието на  приложените по делото два констативни нотариални акта №  4, том 2, н.д.№ 507/1962 г. , №  103, том 3, н.д. № 1479/1989 г.  на нотариус при ВТРС и саморъчно завещание  от 10.02.1987 г. Макар и подписът  да е предвиден като елемент от  нотариалната форма на всеки вещнопрехвърлителен правен акт / чл.580, т.6 от ГПК/ , в случая липсата на поставен такъв от  прехвърлителя по договора за гледане и издръжка,  не я опорочава / т.е. не води до нищожност на самия договор  на основание чл. 26, ал.2, пр.3-то от ЗЗД/ , защото  е заместен от  положен отпечатък от десния му палец -  приложима законна  последица от  факта  на тремор в ръката  /  вид недъг, моментно установен от нотариуса  и затова офоициално удостоверен  като наличен в текста на нотариалния акт/ ,  осъществяващ   хипотезата на  чл. 579, ал.2, пр.2-ро, вр. с чл. 189, ал.1 от ГПК.    

            За пораждане на  първата предпоставка  от  фактическия състав  на защитата на правото на собственост  чрез ревандикационния иск  по чл.108 от ЗС/ необходима за успешното му провеждане/ , насочен към възстановяване на онова положение, съществувало   отпреди  някакво чуждо посегателство, довело до  реално отнемане на възможността за упражняване на правомощието владение от състава му , е достатъчно  лицето, което  предявява този иск,  да докаже , че е носител на  това пълно вещно право, без оглед на това/ законът не прави разлика и не поставя ограничение/ дали е "гол" собственик, т.е.  отстъпил на друго лице  правомощието ползване на вещта  по силата на договор за създаване  на въпросното  едноименно ограничено вещно право / с предмет  използването й по предназначение  и получаване на добиви от нея - чл. 56, ал.1 от ЗС/ , или е пълноправен  собственик.   При първата хипотеза, в която попада настоящия случай, активната материалноправна легитимация  за предявяване на иск, насочен към възстановяване на онова положение, съществувало преди някакво чуждо посегателство върху вещта,  принадлежи  както на вещния ползвател- чл. 111, ал.1 ЗС, така и на "голия" собственик-логически  аргумент от нормата на чл. 58 от ЗС, въвеждаща задължението на първия да съобщава на втория за всяко неправомерно въздействие върху  обекта на собствеността.   Фактът на  отстъпване на правомощието ползване от  съдържанието/ състава/  на правото на собственост, съвсем не означава, че ищците са загубили  до края на живота на прехвърлителя,  правомощието/правото си на  владение- само по себе си годен обект на защита.  Вярно е , че  на практика реалният обхват/ предмет/  на това правомощие, изразено в упражняване на фактическа власт върху имотите/ предпоставка за упражняване на другите две- ползване и разпореждане/,   е силно ограничен от  фактическата власт , поета   от прехвърлителя, неминуемо необходима за упражняване на неговото вещно право на ползване, но той/ предмета на правомощието владение/   все пак  на теория  съществува запазен  за прилагане при нужда.  В подобни случаи  владението/ упражняването на фактическа власт/  образно казано е "поделено"  между  собственика и ползвателя в конкурентно съотношение, обяснено така:  първият разполага с възможността  да има  реален  достъп до  вещта/ влизане в  имота, когато говорим за недвижимост/, само дотолкова, доколкото да извършва  някакви  действия, които  не са несъвместими  с естественото съдържание  и конкретен обем  на правото на ползване,т.е. не са свързани със служенето  с нея  по предназначение и  с получаването на добиви/ плодове, както и не пречат на ползвателя  в тази предметна връзка / като например  извършване на оглед на състоянието  й ,  подобрения , необходим ремонт и др./  , а вторият - да  осъществява такава  фактическа власт  с оглед съдържанието и обема на  правото си на ползване, че  действията  да не причиняват  съществени изменения   в субстанцията й, и  въобще - промяна на предназначението й / чл.61, вр. с ч.56, ал.1  от ЗС/.  Ето защо по начало ищците притежават материалноправна легитимация да водят  иск за защита на правото си на собственост , щом то е нарушено, чрез посегателство върху правомощието владение. Очевидно е , че  ответниците с  поведението си , изразяващо се  в подмяна на заключващите устройства на входните врати на имотите  и последващ  отказ да предоставят  реален достъп  до вътрешността им  на ищците чрез даване на ключове, обективно погледнато са извършили такова  посегателство/ внесли са промяна в действителността против волята им/. Необорим от логиката на нещата  признак на владелческо отношение/ предполагаемо по силата на правилото на чл.69 от ЗС/  на ответницата към имотите, отричащо/ в несъгласие  с  правата на ищците по смисъла на чл. 68, ал.1 от ЗС, е фактът на подмяната по неин почин на партидите за потребление на ток, вода и газ и изявленията й в изпратената до  тях нотариална покана  и в подадените  до  ВТРП жалби по повод на безвестното изчезване на чичо й.

    Поставя се въпросът дали  това поведение почива на правомерно от гледище на закона основание или не ?  Отговорът е отрицателен.    

Основание   като общо понятие на  гражданското право  е  настъпил  прост или сложен юридически факт, оправдаващ, позволяващ, ограничаващ, забраняващ, преустановяващ   или отнемащ / според  предвидената значимост на своя  характер /   по силата на  изрична законова правна норма, конституционно и/или законово  прогласено или подразбираемо  възприето правно   начало,  договорна или еднолична  свободна воля на  правни субекти,   възможността   за  някакво човешко поведение / действие, бездействие/  с  определени правни последици ,  реалното му  осъществяване  или  пък задължаващ  проява на  дадено  човешко поведение.   Неоснователно  нарушение  на правото на собственост чрез посегателство върху правомощието владение , ще  е налице,  когато дадено лице с поведението си е внесло такава промяна в действителността, че създаденото ново фактическо положение, реално отнема  изцяло или отчасти  възможността  да се осъществява това правомощие  във вид и  обем, който е допустим и  необходим , при изначална липса на правомерен юридически факт / основание/ , оправдаващ , позволяващ му  да го извършва,  или  макар и  такъв юридически факт да  е съществувал , вече не съществува,  като тъкмо поради отпадането му  е възникнало посегателството.

            Очевидна е  наличността на  явлението "неоснователно нарушение на правото на собственост" .

 Няма в закона правна норма, която да  предоставя при подобни случаи право  на роднини и/или близки  на  безвестно изчезнало лице/  без оглед на това дали  имат морално добри  мотиви и намерения/ , да подменят  заключващи устройства на врати  на имоти, чието право на собственост към момента  вече не му принадлежи , както и да отказват фактически достъп до вътрешността им  на лицата- негови носители, дори и с цел  да се "обезпечат " евентуални следствени действия  по събиране на доказателства за съдбата на безвестно отсъстващия. С други думи  не съществува юридическо основание/ оправдание/  за това, което  ответниците са  извършили с характер на посегателство върху правомощието владение на ищците в качеството им на носители на правото на собственост.    Законът не предоставя право за  такива действия в разрез с гарантираната от КРБ неприкосновеност на правото на частна собственост/ чл.17, ал.3/  и  като вид охрана на вещното право на ползване на  безвестно отсъстващия , защото   ако те бяха допустими, би следвало изрично да ги определи като такива, т.е. да  предостави такава възможност на роднини и/или близки.  Ответниците не разполагат с противопоставим на ищците  правомерен юридически факт , от който да черпят  основание да  им отнемат възможността за реален достъп до/ във вътрешността на имотите / за такъв би бил мислим  например  договор за наем, с който  вещният ползвател им е отстъпил ползването и следователно  и  фактическата власт, необходима за  упражняването му /.  Изложените дотук съображения са напълно достатъчни  да бъде отречена основателността на  наведените срещу ревандикационния иск възражения и  същият да бъде  санкциониран положително  със съдебното решение. Да се разсъждава в противна насока, изгодна за каузата на ответниците,  би значело да им се предостави  с помощта на съдебното решение  възможността да придобият по давност   имотите.     

 

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК  ответниците  следва да бъдат осъдени да заплатят поравно на ищците направените от тях по производството разноски, възлизащи на сумата 1667 лева, съгласно представения  по реда на чл.80 от ГПК списък, съпроводен с писмени документи, установяващи  реалното им  извършване.  

            Предвид  гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА на основание чл.108 от Закона за собствеността   Ц.П.М., с ЕГН: ********** и  М.К.М., с ЕГН: ********** да предадат  владението върху   1. недвижим имот, находящ се в  гр.В.Търново, улица Любен Каравелов № 52: самостятелен обект  в сграда № 8, построена в поземлен имот с идентификатор № 10447.503.267 по кадастралната карта и кадастралните регистри на града, представляващ  апартамент/ жилище/  с идентификатор № 10447.503.267.8.6, на трети етаж, разположен на едно ниво, със застроена площ 87,00 кв.м. , състоящ се от самостоятелна стая, спалня, хол, кухня, тоалетна, баня, антре, коридор, при граници по КККР:  на същия етаж- обект с идентификатор 104447.503.267.8.5 и стълбищна площедка; под обекта- обект с идентификатор  10447.503.267.8.4, с принадлежащите към  него  изба североизточна, с площ 12 кв.м., при граници: коридор, улица, гараж и  таванско помещение- южно в източната част, с площ 20 кв.м. ; 2. недвижим имот , находящ се  в с.Ресен, Община Велико Търново, улица Партизанска № 11, а именно: поземлен имот  с площ 1323 кв.м., представляващ западната част от поземлен имот № 535 по кадастралния план на селото, при граници на тази част: улица, другата част на ПИ 535, ПИ 545, ПИ № 546 и ПИ № 547, само за който имот по ПУП -ПР на селото е отреден УПИ XXII-535, в строителен квартал 70 , целият с площ 1345 кв.м., заедно с построените в него къща и стопански постройки, с подобренията на трайни насаждения,  който УПИ е  с приложена улична регулация, приложена изцяло вътрешна регулация  от изток и  частично неприложени вътрешни регулации към ПИ № 547; ПИ № 546 и ПИ № 545  и е при граници: УПИ XXII-547; УПИ VI-546;  УПИ    VII- 545   и УПИ   XXI- 535,   на И.А.П., с ЕГН: ********** и П.Д.П., с ЕГН: *********- сътитуляри  на правото на собственост/ прието за установено по отношение на  ответниците/  върху имотите , общо придобито  от тях    в режим на съпружеска общност / чл. 21, ал.1 от СК/  на основание договор за  гледане и издръжка, сключен на 18.06.2013 г.  с И.Д С, с ЕГН: **********, оформен с нотариален акт № 871, том  5, рег.№ 6166,   н.д. № 685/2013 г.  на помощник- нотариус по заместване на нотариус , вписан под № 283 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие ВТРС.    

 

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Ц.П.М., с ЕГН: ********** и  М.К.М., с ЕГН: ********** да заплатят поравно на ИВАН А.П., с ЕГН: ********** и П.Д.П., с ЕГН: *********/ на всеки от тях поравно/ сумата  1667/ хиляда шестстотин и шестдесет и седем / лева- представляваща направени по производството разноски.

 

            Решението може да се обжалва  пред ВТОС  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Районен съдия: