№ 6842
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110134700 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. К. Д., ЕГН
**********, с адрес в ...., чрез пълномощника му адв. Д. М., АК – София, със съдебен адрес
в ... против „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.
София, район Лозенец, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от управителя З.С.Р.,
чрез юрк. И.И., с която са предявени два обективно кумулативно съединени иска, а именно
установителен иск по чл. 26, ал. 1, предл I, II и III ЗЗД и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД за сумата от 9.22лв., представляваща платена при липса на основание по
нищожен договор за кредит № **********/05.01.2022 г. сума за допълнителни такси за
експресно разглеждане и удължаване на кредита, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 22.06.2023 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 05.01.2022 г. между ищеца, като заемател и ответното
дружество, като заемодател, е сключен договор за паричен заем № **********. Съгласно
клаузите на договора ответникът е предоставил на заемателя сумата от 50 лв., която той се е
задължил за погаси в срок до 10.01.2022 г. при уговорени ГПР в размер на 48,20 % и лихвен
процент в размер на 39,42 %. С договора страните са уговорили кредитополучателят да
заплати такса за бързо разглеждане в размер на 9,22 лв. Поддържа, че е погасил изцяло
задължението си по договора за паричен заем, като е заплатил сумата от 60 лв. Счита, че
договорът е нищожен поради липса на форма, доколкото не е била спазена процедурата по
ЗПФУР и ЗЕДЕУУ за сключване на договори от разстояние, както и при липса на валидно
изразено от потребителя съгласие. Поддържа, че договорът не е написан на ясен и разбираем
език и в шрифт не по-малък от 12, не е посочен съществен елемент от неговото съдържание
(общ размер на кредита и ГПР), респ. посочен е грешно изчислен размер на годишния
процент на разходите, който в действителност надхвърлял законоустановения максимум.
Счита, че клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на кредита е
неравноправна поради противоречие с добрите нрави. Въз основа на изложените пороци
намира, че целият договор за потребителски кредит е нищожен, евентуално унищожаем като
сключен поради крайна нужда и при явно неизгодни условия, респ. че посочените клаузи за
1
такса за експресно разглеждане са нищожни. Ето защо счита, че дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, а доколкото е платил сума в общ размер от 60.00 лв. му се
дължи връщане на надплатения размер от 9.22 лв., за което предявява настоящият иск.
Претендира разноски.
С исковата молба И. Д. моли за събирането на писмени доказателства и допускането
и назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в
исковата молба задачи.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. Представя
допълнително писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез юрк. И.И.,
с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Излага се, че поради
липсата на представен от ищеца договор ответната страна не може да организира защитата
си. Счита за недоказано по делото наличието на облигационно отношение между страните
по договор за кредит. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
С отговора ответникът не прави доказателствени искания.
В откритото съдебно заседание процесуалният представител на „Вивус.БГ“
ЕООДпредставя писмено становище, с което поддържа направените в отговора възражения
и оспорвания. Не сочи доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на
исковата претенция ищцовата страна следва да установи при условията на пълно и главно
доказване по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл I, II и III ЗЗД и чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, факта на плащане на процесната сума на ответника, а в тежест на
ответника е да установи, че е налице основание за получаването й по валидни договорни
клаузи.
С доклада по чл. 146 ГПК съдът е приел, че по делото няма обстоятелства, които да са
безспорни или да не се нуждаят от доказване.
Съгласно представените по делото Общи условия на ответника договарянето се
осъществява чрез средствата за комуникация от разстояние /електронна поща, уебсайт и
телефон/, като договорът за потребителски кредит се сключва във формата на електронен
документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на ЗПФУР,
Закона за платежните услуги и платежните системи, ЗЗД, ЗЕДЕП и ЗПК. Посочено е, че
сключването на договора за потребителски кредит става по инициатива на клиента
/кредитополучателя/, като, за да получи кредит той попълва искане за отпускане на кредит,
намиращо се на уебсайта на дружеството, където предоставя пълни и верни данни, относно
своята самоличност като: имена, ЕГН, адрес, мобилен телефонен номер, актуална
електронна поща, банкова сметка и др. Договорът се счита сключен на датата на
потвърждаването му по електронна поща от кредитора и извършване на паричния превод,
след като кредитополучателят го е приел на началната страница ( чл.3.1.).
От представените материали, описващи начина на кандидатстване на страницата на
ответника, представеното платежно нареждане, за извършен по сметка на ищеца превод, на
сума в размер на описаната в договора, както и данните в самия договор, представен от
ищеца, който видно е генериран от страницата на ответника, съдът приема, че ищецът е
попълнил заявка за кандидатстване на сайта на ответника, съдържаща личните му данни /
три имена, ЕГН, телефон, електронна поща, банкова сметка и т.н. /. Попълването на заявката
съдът намира, че е извършено именно от ищеца, доколкото не се твърди и доказва различно
2
от него лице да е имало достъп до толкова лични данни и да ги е ползвало включително и
относно електронния адрес.
Видно от представения от ответника материал от електронната страница за
кандидатстване за кредит, за да бъде генериран договор с всички данни, които съдържа
представеният към исковата молба, следва да се натисне бутон „подпиши“.
Предвид изложеното с предоставянето на лични данни и изпращането на
съгласие/потвърждение до дружеството следва да се приеме, че ищецът изявява воля за
сключването на договора и приема Общите условия, част от допълнителното му съдържание
/чл. 13, ал. 4 вр. с, ал. 1 ЗЕДЕП/, с което електронната оферта е приета и подписана, а
формата спазена. Изявленията, направени чрез електронна поща или проведени телефонни
разговори, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. След като ищецът е в държане на
договора генериран от страницата на дружеството, който се получава по електронна поща
след завършване на описаната по – горе процедура и ответникът е превел сумата по кредита,
по посочената от ищеца банкова сметка, съдът приема, че между страните е сключен договор
за кредит от разстояние.
Същият е сключен в изискуемата, съгласно чл. 10 от ЗПК, форма и съдържа
необходимите за действителността на тези договори реквизити. Договорът е сключен при
общи условия, които са неразделна част от него и са приети от ответника с подписването на
самия договор, а преддоговорната информация е била на разположение на страницата на
ответника по време на изпълнение на процедурата по кандидатстване по кредита. Шрифтът,
на който е изписан е достатъчно ясен и с големина позволяваща прочитането без
затруднения на съдържанието на договора, поради което релевираното в тази насока
възражение на ответника съдът намира неоснователно. В договора е посочен размерът на
общия дълг, както и ГПР. Кредитът следва да бъде върнат на една вноска, с посочен в
договора размер, което по същество представлява уговорен погасителен план.
Видно от представения по делото договор ищецът се е задължил да върне кредита,
ведно с договорна лихва при годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 39.42 %, годишен
процент на разходите /ГПР/ в размер на 48.20 % и такса за експресно разглеждане в размер
на 9.22 лева или общо сумата от 59.49 лв., платима в пет дневен срок от сключване на
договора.
По делото е била допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, чието
заключение съдът приема за обективно и компетентно изготвено. Съгласно заключението на
вещото лице се установява, че общо заплатената от ищеца сума по договора е в размер на
60.00 лв., платена на 05.01.2022 г.
Със заплащането на горепосочената сума е погасено вземането на главница в размер
на 50.00 лв., договорна лихва в размер на 0.27 лв. и такса за експресно разглеждане на
заявката за отпускане на кредит в размер на 9.22 лв. С оглед размера на отпуснатия кредит,
ГЛП в размер на 39.42 %, срока за погасяване на кредита и допълнителното заплащане на
такси за експресно разглеждане се констатира, че действителният размер на ГПР възлиза на
1385.54 %.
В Общите условия към договора е предвидена такса за бързо разглеждане, която
гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя за отпускане на
кредит. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа редица реквизити, като съгласно точка 10 в него трябва да е
посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР. В процесния договор, сключен с ищeцa, както и с
приложимите общи условия, представени от ответника, липсват каквито и да било
3
допускания, използвани при изчисляване на ГПР, а съгласно заключението на вещото лице
този процент възлиза на 1385.54 %. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на МС. Очевидно е, че при този ГПР, установен от
вещото лице, същият надвишава законовоопределения горен праг, поради което договорът е
в противоречие с посочената законова норма. Ал. 5 от същия текст гласи, че клаузите в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Нарушен е чл.11, ал.1,
т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент. В конкретния случай се
касае за непосочване на реалния размер на ГПР, както и за липса на отразени допускания,
използвани при изчисляване на ГПР. Не е достатъчно в самия договор да се препраща към
определения в приложение № 1 метод за изчисляване, а следва да има конкретни допускания
в самия договор. Тези пропуски в договора се явяват противоречия с императивни норми на
ЗПК.
Ищецът е физическо лице и като такова има качеството потребител по смисъла на
пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и се ползва от защитата на потребителите, предвидена в
специалния закон. Законът обявява за неравноправна всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя (чл. 143 ЗЗП), като
примерно изброява редица типични случаи.
При това положение, следва да се счете, че определеният в договора лихвен процент
от 39.42 % е несъразмерно висок при отпуснат кредит в размер на 50.00 лева за срок от пет
дни. Такава клауза е неравноправна, тъй като поставя потребителя в значително
неблагоприятно положение. Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Така съдът намира, че уговорената
лихва е прекомерна, а клаузата, определяща лихвен процент в такива размери, е нищожна и
противоречи на принципите на ЗЗП.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не и
такива за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Ответникът е начислил сума в размер на 9.22 лв., представляваща такса за експресно
разглеждане. Начислената в договорите/ и анексите към него въз основа на ОУ/ такса за
бързо разглеждане е свързана с усвояване и управляване на кредита и е начислена в
противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Съгласно императивната разпоредба
на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Посочването в договора на
цитираните такси касае извършване на действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, за които законът не допуска събирането на допълнителни суми извън
възнаградителната лихва по договора. Таксите за тези услуги, дължими отделно от
главницата и възнаградителната лихва по договора за кредит, представлява възнаграждение
за извършена от кредитора конкретна дейност или услуга и би следвало дължимостта им да
е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил насрещното си задължение - да извърши
дейността или да предостави услугата, като освен това както възнаграждението за това е
следвало да се включи в ГПР, а в случая това видно от правилото посочено в общите
условия не е сторено. В случая само формално са уговорени такси, като фактически не
следва да се дължа такса, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба.
От представените по делото писмени доказателства не се установява кредиторът
реално да е предоставил тези услуги на потребителя, поради което и сумите за заплащане на
такси за тези услуги не са законово съобразени.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9 и
т.10 ЗПК, целият договор за заем се явява недействителен – чл. 22 ЗПК. На основание чл. 23
4
ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен,
потребителят заплаща само чистата стойност на кредита - в процесния случай 50.00 лв.
Затова следва да се приеме, че договор за кредит № ********** от 05.01.2022 г. се
явява нищожен поради противоречие с императивни законови разпоредби на ЗПК, поради
което и сумите за лихви и такси са били недължими и подлежат на възстановяване от
ответника.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД предвижда задължение за всеки, който е
получил нещо без основание, да го върне. На връщане подлежи реално полученото. Съдът
счита, че по делото безспорно се установи, че ответникът е получил сума в общ размер на
59.49 лв. При установяване на недействителност на договора между страните, ищецът дължи
само реално полученото, тоест главницата, а лихвите и таксите са недължими. С размера на
лихвите и таксите ответникът се е обогатил за сметка на ищцата. Ответникът не ангажира
доказателства относно наличие на основание да получи сумите за лихва и такса. Предвид
изложеното исковата претенция следва да се уважи като доказана и основателна за
претендирания размер на таксата за бързо разглеждане от 9,22 лв. (девет лева и двадесет и
две стотинки).
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски има само ищецът на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е сторил разноски общо в размер на 450 лв., от които 100.00 лв.-
държавна такса и 350.00 лв. - депозит за вещо лице и 960.00лв. разноски за адвокатско
възнаграждение. На основание чл. 38 от Закона за адвокатурата ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати на ЕАД „Д. М.“, БУЛСТАТ ********* адвокатско
възнаграждение в размер на нормативно установения минимум с включен Данък добавена
стойност от 480 лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
По иска предявен от И. К. Д., ЕГН **********, с адрес в .... против „ВИВУС.БГ“
ЕООД, „ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, район Лозенец, ул.
„Д. Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от управителя З.С.Р. прогласява нищожността на
клаузата от договор за кредит № ********** от 05.01.2022 г., регламентираща заплащането
на такса за бързо разглеждане.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
гр. София, район Лозенец, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от управителя
З.С.Р., на основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на И. К. Д., ЕГН **********,
с адрес в ...., сумата 9.22 лв., представляваща платена при липса на основание по нищожен
договор за кредит № ********** от 05.01.2022 г. сума за допълнителни такси за експресно
разглеждане, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 22.06.2023
г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
гр. София, район Лозенец, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от управителя
З.С.Р., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на И. К. Д., ЕГН **********, с адрес в
...., сумата от 450 лв., представляваща направени в първоинстанционното производство
разноски за заплащане на държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, „ЕИК *********, седалище и адрес на управление
в гр. София, район Лозенец, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от управителя
З.С.Р., на основание чл. 38 от ЗА заплати на ЕАД „Д. М.“, БУЛСТАТ *********, адвокатски
5
хонорар в размер на 480 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6