№ 938
гр. Велико Търново, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20224110102958 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на И. М. М. срещу М. И. М., с
която се иска съдът да замести съгласието на бащата за напускане пределите на
Република България от страна на малолетната И. М. М., както и за издаване на
задграничен паспорт на детето.
Ищцата твърди, че ответникът е напуснал страната преди години, както и че с
решение по гр. дело № 864/2021 г. на Районен съд - Велико Търново родителските
права по отношение на дъщеря им И. М. М. са предоставени на нея. Заявява, че
желае детето да пътува до Румъния и Турция, където двете да посетят нейни
роднини, но предвид липсата на всякакви контакти с бащата няма как да получи
съгласието му за това.
Особеният представител на ответника сочи, че ищцата не ангажира
доказателства относно необходимостта детето да пътува в чужбина и не
конкретизира периоди на такива пътувания. Счита, че в интерес на малолетната е
да пътува, за да общува със свои роднини в чужбина, но изразява становище, че
исканият период на търсеното разрешение е твърде дълъг, което пък
възпрепятства възможността да се направи адекватна преценка относно интереса
на детето.
В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищцата
поддържа исковата молба и моли за нейното уважаване. Заявява, че доверителката
му е съгласна разрешението да се даде за срок от пет години.
Особеният представител на ответницата поддържа становището в отговора на
исковата молба, като счита, че ако искът се уважи, разрешението следва да бъде
за по-кратък срок, а не до навършване на пълнолетие.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
1
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
следното фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 127а СК, въпросите, свързани с пътуване на дете
в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по
общо съгласие на родителите, а при липсата на такова спорът между тях се
разрешава от съда.
В настоящия случай до приключване на устните състезания бащата не е дал
съгласие детето да пътува в чужбина, още по-малко изрично такова в изискуемата
форма, поради което същото може да бъде заместено по реда на чл. 127а, ал. 2 СК.
Съдът намира, че в случая пътуването в чужбина е в интерес на детето, доколкото
посещението на други държави и опознаването на други народи безспорно ще се
отрази благоприятно на социалното и културното развитие на детето и ще
способства за съзряването му като личност. На свой ред, отхвърлянето на така
направеното искане би ограничило правата на свободно придвижване на детето,
гарантирано както от Конституцията Република България, така и от ЕКПЧ и
Конвенцията за правата на детето. В проведеното открито заседание се
ангажираха и доказателства за това, че турският гражданин М. Уур, който се
определя за биологичен баща на детето, кани последното и майката да му
гостуват, за да може дъщеря му да се запознае със своите баба, дядо и други
роднини, което също може да се определи като основание за даване на исканото
разрешение.
По тези съображения съдът намира, че са налице законовите основания за
даване на исканото разрешение за пътуване на детето в чужбина, чрез което да се
замести липсващото съгласие на бащата, още повече, че в съвременния мобилен
свят решенията за пътуване все повече придобиват ежедневен и битов характер.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от ТР №
1/3.7.2017 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС, съдът може да разреши
по реда на чл. 127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина
без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време
и/или до определени държави респ. държави, чийто кръг е определяем, или за
неограничен брой пътувания, през определен период от време, но до определени
държави. На следващо място, разрешението за пътуване не може да бъде дадено
за прекалено дълъг период, тъй като с течение на времето е възможно да настъпят
промени, непредвидими към датата на първоначалното му определяне (Решение
№ 244/3.7.2014 г. по гр.д. № 953/2014 г. на IV г.о. на ВКС). Единствено наличието
на изключителни извънредни обстоятелства могат да обусловят даването на
разрешение за по–продължителен период (Решение № 253/20.7.2015 г. по гр.д. №
7336/2014 г. на ВКС). Такъв характер биха имали причини от здравословно
естество, налагащи пътувания на детето в чужбина с цел опазване на живота и
здравето му, но в случая нито се твърди, нито се установява наличието на подобни
обстоятелства. В исковата молба майката е посочила, че желание детето да пътува
до Турция и Румъния до навършване на пълнолетие. В тази връзка съдът приема,
че това са сигурни държави, при престоя в които животът и здравето на детето
няма да са застрашени, но че исканият срок не е адекватен, тъй като същият е
прекалено дълъг, като евентуално даване на разрешение до навършване на
пълнолетие би заместило съгласието на бащата завинаги, което не може да бъде
2
допуснато. Съдът намира обаче, че ограничение в броя на пътуванията и в тяхната
продължителност не следва да се налага, тъй като липсва основателна причина за
това.
Даването на исканото разрешение за пътуване на детето в чужбина, което да
замести липсващото съгласие на бащата, предпоставя и даване на разрешение и за
снабдяването на детето със задграничен паспорт само по молба на майката по
реда на Закона за българските лични документи.
На основание чл. 127а ал. 4 СК, съдът счита, че следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на настоящото решение, тъй като недопускането на
такова изпълнение би могло да доведе до необосновано засягане на интереса на
детето в хода на евентуално обжалване на съдебния акт, имайки се предвид, че
понастоящем малолетната е в лятна ваканция и би било удачно именно сега да се
осъществи исканото пътуване.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ , заместващо съгласието на бащата М. И. М.,
гражданин на Република Турция, роден на 3.3.1972 г., за пътуване на малолетната
И. М. М., ЕГН ********** извън територията на Република България - до
Република Турция и Република Румъния и обратно, без ограничения в броя на
пътуванията в рамките на съответната календарна година и без ограничения в
продължителността на всяко пътуване, за срок от 5 години, считано от датата на
влизане на решението в сила, придружавана от майката И. М. М., ЕГН
**********.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ , заместващо съгласието на бащата М. И. М.,
гражданин на Република Турция, роден на 3.3.1972 г., за издаване и получаване
само по искане на майката И. М. М., ЕГН ********** на задграничен паспорт на
малолетната И. М. М., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3