№ 7083
гр. София, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20211110142049 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от „А“ ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „К“ № 1 срещу „С“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Г“ № ..., ет. 1 положителни установителни искове с пр.кв.чл.422, ал.1 от ГПК във
вр. чл.79, ал.1 ,пр.1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания:
за сумата 588,38 лв. - дължима сума за мобилни услуги за периода 23.07.2019 г. - 22.01.2020
г. по договор ... и сумата 681 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договор ...,
ведно със законна лихва от 27.04.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми в
производството по частно гр.д. № 23793/2021 г. на СРС, 151 състав е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК.
Ищецът твърди, че ответното дружество е сключило с „А“ (предишно наименование „М“
ЕАД) договор за използване на мобилни услуги .., партида .., ID на договор .... За всяка
отделна мобилна услуга или пакет от услуги било сключено отделно приложение,
представляващо неразделна част от договора, в които се съдържа описание на избраните
тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими
неустойки или обезщетения. Твърди, че с Приложение № 1 от 29.08.2017г. за срок от две
години е активирана услуга Мтел Бизнес мобилен интернет за номер ... с план L и месечна
такса 24 лв. без ДДС. След изтичане на първоначално определения срок на ползване
договорът по отношение на услугата е продължил действието си за неопределен срок при
същите условия съгласно т. 5.2.5 от Приложението. С друго Приложение № 1 от 29.08.2017г.
за срок от две години е била активирана и услуга Мтел бизнес мобилен интернет за номер ...
1
с план М и месечна такса 19.00 лв. без ДДС. Твърди, че с Приложение № 1 от 06.12.2018г. за
срок от две години е активиран пакет от услуги фиксиран интернет с номер ...3, телевизия с
номер ... и мобилна услуга Бизнес безкрай на 2 броя SIM карти за номера ... и .. с месечна
такса за пакета 47.90 лв. без ДДС. Съгласно т. 6.1 от Приложението абонатът получава за
временно ползване в рамките на срока на договора оборудване TV Union устройство и
Internet Union устройство и е поел задължение в т.6.4. от договора да върне предоставеното
му оборудване в пълна комплектност и изправност при прекратяване на договора за тези
услуги. Посочва, че до юли 2019 г. абонатът е заплащал услугите, а след това е спрял да ги
плаща. Поради неизпълнение на задълженията си по договор ... за заплащане на
използваните мобилни услуги същият е бил прекратен считано от 24.01.2020г. на основание
т. 54.12. от Общи условия за взаимоотношенията между „А“ ЕАД и абонатите и
потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на ,,А“ ЕАД по стандарти GSM,
UMTS и LTE, съгласно която договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно
прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от
абоната потребителя е продължила повече от 124 дена. При прекратяване на договора по
вина на абоната, последният дължи неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие,
уговорена в Приложенията за активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги,
за които срокът на действие не е изтекъл. Неустойката е била определена като сбор от
стандартните месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилните планове без отстъпки
дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на
договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер. Начислена е и
неустойка във фиксиран размер за предоставено за срока на договора оборудване /рутер,
модем, ТВ приемник/, което абонатът не е върнал на мобилния оператор след прекратяване
на договора. За неустойката са издадени сметки на обща стойност 681,00 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
ищецът да му е доставял услуги, поради което за него не били възникнали задължения.
Посочва, че плащанията, които бил извършил били извършени без основание. Моли за
отхвърлянето на предявените искове.
От фактическа страна се установява следното:
Представен е Договор №.., сключен между „А“ и „С“ ЕООД, сключен на 29.08.2017 г., като
в него е посочено, че договорните условия са описани в сключеното към договора
приложение, като за всяка услуга, прилагана по договора могат да се прилагат и уговарят
различни срокове. Съгласно приложение № 1 към сключения договор ответникът е сключил
договор Мтел Бизнес мобилен интернет за номер ... с план L и месечна такса 24 лв. без ДДС.
Страните са се договорили, че договорът влиза в сила 7 дни от датата на подписването на
приложението, а срокът за ползване на услугите е 24 месеца. Съгласно чл. 5.2.5 от
Приложението, в случай, че в случай на последния месечен таксуващ период от срока на
ползване, абонатът не уведоми писмено оператора, че желае договорът да бъде прекратен по
отношение на услугите с изтичане на този срок или че желае да продължи ползването на
услугите при определени условия, ползването на услугите по приложението продължава за
2
неопределен период при същите условия и може да бъде прекратен по всяко време с
едномесечно предизвестие.
На същия ден е подписано и Приложение № 1, с което е била активирана и услуга Мтел
бизнес мобилен интернет за номер ... с план М и месечна такса 19.00 лв. без ДДС за срок от
две години.
Представен е и Договор № .. сключен между „А“ и „С“ ЕООД, сключен на 06.12.2018 г.
Съгласно Приложение № 1 към сключения договор е активиран пакет от услуги фиксиран
интернет с номер ...3, телевизия с номер ... и мобилна услуга Бизнес безкрай на 2 броя SIM
карти за номера ... и .. с месечна такса за пакета 47.90 лв. без ДДС. Страните са се
договорили, че договорът влиза в сила 7 дни от датата на подписването на приложението, а
срокът за ползване на услугите е 24 месеца. Съгласно чл. 8.2.5 от Договора действието за
услугите по това приложение се прекратява, ако фиксираната услуга по пакета не бъде
инсталирана на посочения от абоната адрес в рамките на определения за това срок. Съгласно
чл. 6.9 инсталацията се констатира с подписването на протокол (протокол за инсталация).
Ищецът е издал следните фактури във връзка с използваните услуги: 1. Фактура ..26.08.2019
г. за периода 23.7.2019-22.8.2019 г. на стойност 112,07 лв.; 2. Фактура ../ 26.09.2019 г. за
периода 23.8.2019-22.9.2019 г. на стойност 114.55 лв.; 3. Фактура ../ 28.10.2019 г. за периода
23.9.2019-22.10.2019 г. за сумата в размер на 112.07 лв.; Фактура ../26.11.2019 г. за периода
23.10.2019-22.11.2019 г. на стойност 134.02 лв., Фактура ../27.12.2019 г. за периода
23.11.2019-22.12.2019 г. на стойност 112,07 лв. и Фактура ... за периода 23.12.2019-22.1.2020
г. на стойност 3,60 лв.
Във връзка със сключените договори и използваните от ответника услуги е приета съдебно-
техническа експертиза.
Вещото лице посочва, че в системата на А съществува договор със „С" ЕООД, ЕИК ... като
са приложени екранни снимки от системата, като ID на клиент е .., партида ID .. и ID на
договор-.... Вещото лице посочва, че до 27.05.2019 г., услугите са били активни, когато
временно били спрени изходящите обаждания поради неплащане. На 26.07.2019 г. също
били спрени изходящите и входящите обаждания, като на 10.09.2019 г. услугите били
активирани. Вещото лице е посочило следната хронология относно партидата на ищеца:
-27.5.2019 г. активни услуги до тази дата и временно спрени изходящи обаждания поради
неплащане - извън посочения период/;
-26.7.2019 г. Suspended-спрени изходящи и входящи обаждания ;
-10.9.2019 г. Active-активиране на услугите;
-19.9.2019 г. Collection Partial Suspend-временно спиране на изходящи обаждания; спира се
телевизия и интернет;
-20.11.2019 г. Suspended-спрени изходящи и входящи обаждания;
-24.1.2020 г. Cancеled-прекратени услуги.
Вещото лице посочва, че Пакетна услуга- интернет и телевизия е активирана на 06.12.2018 г.
3
на адрес: гр. София, ул. Г ..., вх. 1, ет. 1, aп. 1. Посочва, че на 24.1.2020 г. са деактивирани
услугите, което се е случило автоматично след 124-ия ден на забава на плащанията. В
открито съдебно заседание вещото лице посочва, че активирането е системата, когато се
допуска в себе си да се предлагат услугите. Инсталирането е, когато се слага устройство или
окабелява. Вещото лице посочва, че последната актуализация в системата на ищеца е от
06.12.2018 г., с оглед на което не може да посочи със сигурност дали е извършена
инсталация.
Вещото лице е обяснило, че при ограничен достъп на услугата /спрени изходящи
обаждания/,тя продължава да бъде активна, макар и в ограничен обем; до датата на
прекратяването на договора, услугите са активни в системата, независимо от
ограничаването/частично или напълно спрени/, т.е. всеки момент тя може да бъде
възстановена в пълен обем спрямо договорените условия. При плащане за забавените
задължения изцяло алгоритъма за прекратяване на договора се спира и услугите се
активират в пълен обем. В период на ограничен достъп може да бъде използвана
възможността за набиране на безплатни разговори (*77, 131, 0800 и др.). Вещото лице
посочва, че сметките за неустойки се изчисляват и генерират автоматично от системата.
Във връзка с осчетоводяването на процесните фактури е приета съдебно-счетоводна
експертиза. Ищецът е издал на ответника 13 броя фактури за предоставени мобилни услуги
(588,38 лв.), неустойки за неплащане (681 лв.), на обща стойност 1 269,38 лв. По
предоставени счетоводни данни от ищеца се констатира, че процесните фактури, предмет на
исковата молба са осчетоводени по счетоводна сметка 4111 - Клиенти. Ищецът е включил
фактурите в дневника продажби по ЗДДС за месеците, в които са издадени фактурите. От
проверката в НАП по партидата на ответното дружество се констатира, че нито една от
процесните фактури и сметки за неустойки не фигурира в дневника на покупки подаден в
НАП от ответното дружество. Ответникът е подавал редовно справки-декларации по ЗДДС
и дневници, като не е ползвало данъчен кредит по същите. Вещото лице посочва, че по
счетоводни данни на ищеца, между страните е имало търговски взаимоотношения в периода
м.09.2017 г. до м.07.2019 г.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Уважаването на главната искова претенция е предпоставено от кумулативната даденост на
следните изисквания: облигационно правоотношение, създадено между ищеца (като
доставчик) и ответника (като абонат) по силата на твърдения договор за мобилни услуги;
реалното предоставяне на такъв вид услуги от доставчика на абоната, отговарящи на
претендираната стойност; настъпване на падежа на задължението за заплащането на тяхната
цена и неизпълнение на това задължение от страна на абоната.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна трябва да установи наличието на първите три
от визираните изисквания, а в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе
доказване относно погасяването на своето задължение.
4
Видно от представения Договор №.., сключен на 29.08.2017 г. и от приложение № 1 към
същия договор страните по делото са сключили договор Мтел Бизнес мобилен интернет за
номер ... с план L и месечна такса 24 лв. без ДДС. С друго Приложение № 1 от 29.08.2017г.
за срок от две години е била активирана и услуга Мтел бизнес мобилен интернет за номер ...
с план М и месечна такса 19 лв. без ДДС. С приложение № 1 от 06.12.2018 г. за срок от две
години е активиран пакет от услуги с фиксиран интернет с номер ...3, телевизия с номер ... и
мобилна услуга Бизнес безкрай на 2 броя SIM карти за номера ... и .. с месечна такса за
пакета 47,90 лв. без ДДС.
Ищецът е издал следните фактури във връзка с използваните услуги: 1. Фактура ..26.08.2019
г. за периода 23.7.2019-22.8.2019 г. на стойност 112,07 лв.; 2. Фактура ../ 26.09.2019 г. за
периода 23.8.2019-22.9.2019 г. на стойност 114.55 лв.; 3. Фактура ../ 28.10.2019 г. за периода
23.9.2019-22.10.2019 г. за сумата в размер на 112.07 лв.; Фактура ../26.11.2019 г. за периода
23.10.2019-22.11.2019 г. на стойност 134.02 лв., Фактура ../27.12.2019 г. за периода
23.11.2019-22.12.2019 г. на стойност 112,07 лв. и Фактура ... за периода 23.12.2019-22.1.2020
г. на стойност 3,60 лв.
От заключението на вещото лице по отношение на активността на мобилните услуги през
процесния период, за който се претендира плащане на мобилните услуги – 23.07.2019 г. до
22.01.2020 г. се установява, че от 26.7.2019 г. са били със статус Suspended, тоест са били
спрени изходящи и входящи обаждания, като от 10.09.2019 г. отново са били със статус
active, a от 19.09.2019 г. са били със статус Collection Partial Suspend, тоест временно спиране
на изходящи обаждания; спира се телевизия и интернет; като няма данни след това услугите
да са активирани до прекъсването на договора на 24.01.2020 г.
С оглед гореизложеното съдът счита, че за периода от 19.09.2019 г. до 22.01.2020 г.
ответникът не следва да дължи заплащане на услуги по договора, тъй като такива услуги не
са били доставяни от ищеца, като причината за спирането не е релеватна, доколкото
дължимостта на една услуга изначално е обвързана с нейното реално предоставяне от
доставчика на ползвателя й.
Видно от заключението на вещото лице в процесния период услугите са били активни в
следните периоди: от 23.07.2019 г. до 26.07.2019 г., както и 10.09.2019 г. до 19.09.2019 г.
По отношение на услугите за интернет и телевизия в договора е посочено, че инсталацията
се констатира с подписването на протокол (протокол за инсталация). В случая такъв
протокол не е представен, а в открито съдебно заседание вещото лице посочва, че не може с
категоричност да отговори дали е била извършена инсталация. Действително в системата на
ищеца е посочено, че услугата е активирана, но вещото лице посочва, че последната
актуализация в системата на ищеца е от 06.12.2018 г., а тази дата предхожда датата, на която
е следвало да бъдат инсталирани услугите. Ищецът не е ангажирал други доказателства, че
системата е била действително инсталирана. Съгласно чл. 8.2.5 от Договора действието за
услугите по това приложение се прекратява, ако фиксираната услуга по пакета не бъде
инсталирана на посочения от абоната адрес в рамките на определения за това срок. В случая
5
ищецът не доказва главно и пълно услугата по пакета да е била инсталирана, с оглед на
което съдът счита, че абонатът не следва да дължи заплащане на телевизия и интернет.
С оглед на това в сила са били единствено услугите за мобилен интернет за номер ... с план
L и месечна такса 24 лв. без ДДС, услуга Мтел бизнес мобилен интернет за номер ... с план
М и месечна такса 19 лв. без ДДС и и мобилна услуга Бизнес безкрай на 2 броя SIM карти за
номера ... и .. с месечна такса за пакета 47,90 лв. без ДДС. Общата стойност на доставените
услуги е 109,08 лв. на месец с ДДС. В целия процесен период услугите са били активни за 12
дни, с оглед на което по правилата на чл. 162 ГПК съдът счита, че искът за използвани
услуги е основателен за сумата в размер на 43,92 лв.
Относно предявения иск за неустойка:
За основателността на неустоечната претенция следва да са налице валидна уговорка,
постигната между страните по делото, в рамките на договора за мобилни услуги, за
дължимост от страна на абоната на неустойка при предсрочното му прекратяване;
предсрочно прекратяване на договора именно поради наплащане на задължението за
главницата в срок; размер на неустойката, възлизащ на претендирания, и липса на
погасяване на неустоечното задължение.
Ищецът претендира следните суми, които е начислил като неустойка:
2.00 лв. –oбезщетение за обработка на просрочени задължения*
150.00 лв.- 10 месечни такси по 15 ле. за номер ...
150.00 лв.-10 месечни такси ло 15 лв. за номер ..
102.00 лв.- 10 месечни такси по 10.20 лв, за интернет услуга ...3
100.00 лв.-неустойка за internet Union устройство
77.00 лв.-10 месечни такси но 7,70 лв, за ТВ услуга ...
100.00 лв.-неустойка за TV Union устройство
По отношение на претендираните такси в размер на 10 месечни такси, съдът счита, че тези
уговорки са нищожни поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД).
Според константната съдебна практика (вж. Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т. д. №
115/2010 г., Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. и Решение № 252 от
21.03.2018 г. по т. д. № 951/2017 г. - и трите, постановени от състави при II т. о. на ВКС),
съдът е длъжен служебно да следи за съответствието на клаузата за неустойка с добрите
нрави, предвид значимостта им за действителността на договора и на отделните негови
клаузи. Задължението да следи служебно за спазването на добрите нрави изисква от съда
при разрешаване на спор за заплащане на неустойка да извърши самостоятелна преценка за
действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на
нищожността ѝ.
Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1 от 2009
г. на ОСТК на ВКС, както и в съдебната практика, формирана след ТР (вж. например
6
Решение № 234 от 17.11.2016 г. по гр. д. № 1856/2016 г., III г. о. на ВКС), една клауза за
неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато е уговорена извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност
се прави за всеки конкретен случай към момента на сключването на договора. Автономията
на волята и свободата на договарянето обаче, не са неограничени. Страните могат да
определят свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не
противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите нрави не са писани правила, а
съществуват като общи юридически принципи или произтичат от тях (вж. Решение № 776 от
05.01.2011 г. по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о. на ВКС).
Критериите, върху които се базира преценката касателно това, дали дадена неустоечна
уговорка накърнява пределите на нравствената допустимост, трябва да се основават на:
естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойката; вида на
неизпълнението, за обезщетяване на което е уговорена тя; начина на определянето - като
глобална сума или процент от главницата; базата за нейното начисляване - съотношение
между задължението и предварително определеното обезщетение за вредите; наличието или
липсата на уговорка за плаващо нарастване на размера на неустойката, с оглед на
продължителността на неизпълнението; наличието на други правни способи, обезпечаващи
изпълнението; принципа за забрана за неоснователното обогатяване, респ. възможни са и
други критерии (вж. отново цитираното вече Решение № 776 от 05.01.2011 г. по гр. д. №
969/2009 г., IV г. о. на ВКС, както и Решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., II
т. о. на ВКС, Решение № 74 от 21.06.2011 г. по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о. на ВКС, Решение
№ 142 от 12.03.2011 г. по т. д. № 336/2010 г., II т. о. на ВКС и Решение № 4 от 25.02.2009 г.
по т. д. № 395/2008 г., I т. о. на ВКС).
Константна е практиката, че при договорните правоотношения със сукцесивен
(продължителен във времето) характер клаузата, даваща възможност за претендиране под
формата на неустойка на всички оставащи вноски/такси до края на договора, след неговото
прекратяване и след като е отпаднало насрещното задължение на кредитора да предоставя
ползването на съответната вещ или услуга, е нищожна точно заради колизия с добрите
нрави (вж. Решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., Решение № 219 от
09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. и Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г. -
и трите, постановени от състави при I т. о. на ВКС).
В разглеждана хипотеза, уговорената неустойка е предвидена точно за случай, при който
доставчикът на далекосъобщителните услуги има възможност, при каквато и да е форма на
неизпълнение на договорните задължения на абоната, да прекрати едностранно
облигационно-правната връзка помежду им, да преустанови предоставянето на съответните
услуги и въпреки това да получи всички месечни такси до редовния краен срок на сделката.
Тази неустойка обезпечава всякакви форми на неточно изпълнение от страна на абоната.
Формирането на размера на неустойката е предпоставено от сборуване на уговорените
пълни месечни такси до края на договора, които се дължат без доставчикът да предоставя
каквито и да било услуги. Следователно на практика е възможно да се достигне до ситуация,
7
при която и заради най-малкото отклонение от договорните си задължения абонатът да
дължи под формата на неустойка цялата стойност на уговорените услуги, без реално да ги е
ползвал. По този начин доставчикът ще получи имуществена облага от насрещната страна.,
без да предоставя ползването на услугите и то в размер, какъвто би получил, ако договорът
не беше прекратен (т. е. ако ги беше предоставил).
Очертаните характеристики на неустойката в конкретния казус, дават основание да се
приеме, че уговорената между страните неустоечна клауза е натоварена с функции,
излизащи извън присъщите за нея обезпечителен и обезщетителен ефект. Ето защо се налага
извода, че процесната неустойка пряко нарушава принципа на справедливостта и създава
предпоставки за неоснователно обогатяване на доставчика на далекосъобщителните услуги,
за сметка на абоната, което противоречи на добрите нрави.
Видно от приложения по делото договор между страните, неустойката е определена
като сбор от стандартните месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилните планове без
отстъпки дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване
на договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер. Според
настоящия решаващ състав, противоречието на клаузата с добрите нрави, след като
предписва след прекратяване на договора да се дължи размер на неустойка все едно, че
операторът продължава да предоставя услугата на абоната, е налице.
Всичко изложено по- горе се явява относимо и за процесната клауза за неустойка. В случая
операторът за целия срок на действие на договора и след прекратяването му ще получи
имуществена облага без да предоставя насрещна престация като по този начин се създават
условия за неоснователното му обогатяване.
По отношение на дължимостта на неустойката за невърнато оборудване съдът счита, че
същата също е неоснователна, тъй като по делото не са представени доказателства относно
стойността на монтираното устройство, както и не бе установено по делото, че същото е
действително монтирано и предадено на ищеца.
По отношение на неустойката в размер на 2 лв. за обработка на просрочени задължения
съдът счита за недължима. Претендирано обезщетение за обработка на просрочени
задължения се касае за изпълнение на присъщи задължения на мобилния оператор. Това е
така, тъй като между страните са налице типично облигационно правоотношение по
двустранен договор, свързан с взаимни корелативни задължения във връзка с предоставяне
на насрещни престации, при които всички страни по аналогични двустранни договори, в
случаи на неточно изпълнение, се свързват с предвидените за това видове обезщетения за
забава и/или неустойки в съответствие с принципа на добрите нрави.
С оглед гореизложеното искът за претендираната от ищеца неустойка следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По разноските
8
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Съобразно дадените в
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, разяснения настоящият състав
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноските както в исковото
производство, така и в заповедното производство.
Ищецът е сторил следните разноски в заповедното производство: адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. и държавна такса в размер на 25,39 лв., а в исковото
производство е заплатил 74,61 лв. за държавна такса, 450 лв. депозит за съдебно-техническа
експертиза, 300 лв. депозит за съдебно-техническа експертиза или общо разноски в размер
на 325,39 лв. в заповедното производство и 824,61 лв. в исковото производство. С оглед
уважената част от иска, ответникът следва да му заплати 28,53 лв. разноски за исковото
производство и 11,07 лв. за заповедното производство.
Ответникът е заплатил 384 лв. адвокатски хонорар. С оглед отхвърлената част от иска
ищецът следва да му заплати 370,71 лв. разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 151 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
вр. чл.79, ал.1 ,пр.1 ЗЗД, че „С“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Г“ № ..., ет. 1 дължи на „А“ ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „К“ № 1 сумата в размер на 43,92 лв., представляваща цена на използвани
мобилни услуги в периода от 23.07.2019 г. до 22.01.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от 27.04.2021 г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над
43,92 лв. до пълния предявен размер от 588,38 лв., за която сума е издадена заповед за
изпълнение от 05.05.2021 г. по ч.гр.д. № 23793/2021 г. на СРС, 151 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А“ ЕАД, ЕИК .. срещу „С“ ЕООД, ЕИК ... иск по чл. 422 ГПК
вр. чл. 92 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер
на 681 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор ..., като
неосонвателен.
ОСЪЖДА „С“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г“ № ...,
ет. 1 да заплати на „А“ ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „К“
№ 1, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 11,07 лв., представляваща сторени
разноски в заповедното производство и 28,53 лв., представляващи разноски сторени в
исковото производство.
ОСЪЖДА „А“ ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „К“ № 1 да
заплати на С“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г“ № ...,
ет. 1 на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 370,71 лв., представляваща
сторени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
9
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10