№ 462 / 17.7.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в
открито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Георги Видев
при секретаря
Антоанета Метанова, като разгледа административно дело № 426 по описа на съда
за 2020 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото
е образувано по жалба на Н.К.Р.,*** против Разпореждане № 310000-1521 от 02.03.2020 г., издадено от полицейски орган –
полицейски инспектор при Районно управление – Панагюрище, с която на
жалбоподателката е разпоредено да не се саморазправя с Д. Ц. Р., до решаване на
въпроса по съдебен ред с недвижимия имот, находящ се в същия град и адрес.
Жалбоподателката претендира отмяна на оспореното
разпореждане. Излага съображения за постановяването му в нарушение на
административнопроизводствените правила. Поддържа жалбата си в писмени бележки,
подадени от процесуалния ѝ представител преди проведеното
съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – полицейски орган
– полицейски инспектор при Районно управление – Панагюрище – се явява лично в проведеното
заседание, като оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено разпореждането. Сочи
доводи за неговата законосъобразност.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок от лице, засегнато от разпореденото с нея.
От събраните по делото писмени доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
Настоящата жалбоподателка е депозирала жалба до
прокуратурата на 06.06.2019 г. против П. и Л. С., който тя е предполагала, че
са наематели в съсобствената ѝ къща с двор с оплакването, че същите я
лишават от собствеността ѝ, като противозаконно я лишават от
собствеността ѝ, възпрепятствайки достъпа до имота и ползването на същия.
Прокурор при Районна прокуратура Панагюрище с Постановление от 30.04.2020 г. е отказал
да образува наказателно производство по жалбата, с мотива за липсата на
основателно предположение за извършено престъпление. Постановлението е
потвърдено и от прокурор от Окръжна прокуратура
Пазарджик, постановено на 09.06.2020 г.
Настоящото административно производство е започнало с
подадена жалба от Н.Р. *** на 12.02.2020 г., с която тя е поискала защита и
съдействие да ѝ бъде осигурен достъп до процесния приземен етаж и
дворното място от към улица „***“ в съсобствения ѝ поземлен имот и
сградата в него, находящи се на същата улица № 22. По жалбата е наредено
извършването на проверка, която е осъществена от ответника. Същият е снел
писмени обяснения от жалбоподателката и от съсобственика ѝ в имота Д. Ц. Р.,
която е оспорила твърденията на жалбоподателката и е изявила съгласие спорът с
последната да бъде разрешен по съдебен ред. Ответникът е счел, че следва да
предупреди и двете засегнати лица да не се саморазправят, поради което на 02.03.2020
г. е издал Разпореждане, с която е разпоредил на Д. Р. да не се саморазправя с
жалбоподателката, както и обжалваното разпореждане, с което е рапоредил на
жалбоподателката да не се саморазправя с Д. Р.. С това ответникът е счел случая
за приключен и е изготвил докладна записка до началника на Районно управление –
Панагюрище с предложението преписката да бъде архивирана.
Като правно основание за издаване на обжалваното
разпореждане е посочен чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, който предвижда следното:
Чл. 64. (1) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.)
Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи,
организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение
на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено.
В разпореждането не са посочени изрични фактически
основания. Посочената по-горе докладна записка, съставена от ответника не може
да се причисли към фактическите основания за издаване на разпореждането, тъй
като е издадена след него. Разпореждането, издадено против Д. Р., макар и
издадено едновременно с обжалваното разпореждане, също не съдържа мотиви,
налагащи издаването му.
При тази фактическа обстановка и при изложените
действия от административното производство съдът намира жалбата за основателна:
Пълната липса на фактически основания съгласно
константната съдебна практика на ВАС и на административните съдилища
представлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на административния
акт. В случая е налице именно такава пълна липса. Преценката на съда за
съответствие на разпореждането с относимите материалноправни разпоредби е
препятствана, тъй като не е ясна причината, наложила издаването на
разпореждането. В съдържанието на акта е посочено единствено, че се издава в
изпълнение на възложените функции на полицейския орган, каквото е и част от
съдържанието на цитираното правно основание. Видно от него е, че издаването на
разпореждане от полицейския орган до гражданин е допустимо, когато това е
необходимо за изпълнение на възложените им функции на органа. Тоест, би
следвало в разпореждането да се посочи, какви конкретни обстоятелства налагат
издаването на същото от компетентния полицейски орган. Такива обстоятелства не
са посочени.
Нещо повече, от събраните по делото доказателства не
се установи фактът, че жалбоподателката, когато и да е, се е саморазправяла с
лицето Дидка Р., за да ѝ се нарежда да спре със саморазправата. Н.Р. е
подавала жалби до прокуратурата и полицията но безспорно тези ѝ действия
са правни и не представляват саморазправа. Единствено в докладната записка,
коята е издадена около 20 дни след издаване на оспореното разпореждане е
посочено, че жалбоподателката многократно е подканяла и умолявала Дидка Р. и наемателите ѝ семейство
Стойковски доброволно да възстановят нарушеното ѝ право на собственост.
Но подканите и умоляванията безспорно не са равнозначни на саморазправа. Нещо
повече, независимо, че тежестта на доказване се носи от административния орган,
той не ангажира никакви доказателства за наличието на каквито и да са
оплаквания от страна на Д. Р., семейство С. или който е да е друг, че
жалбоподателката се е саморазправяла с тях или че ги е притеснявала по някакъв
начин. Следователно, освен че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно
поради нарушение на административнопроизводствените правила, то е в
несъответствие и с материалноправните разпоредби, тъй като по делото не се
установи необходимостта от издаването му, т.е. необходимостта да бъде
разпоредено жалбоподателката да преустанови саморазправава, доколкото тя не е
осъществила такава.
Следователно, като незаконосъобразен обжалвания
административен акт следва да бъде отменен от съда.
С оглед изхода на делото е основателна претенцията на
ответника за присъждане на разноски. Следва да му бъде присъдена сумата от 500
лв., платено адвокатско възнаграждение и 10 лв., внесена държавна такса.
Предвид гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
Отменя Разпореждане №
310000-1521 от 02.03.2020 г., издадено
от полицейски орган – полицейски инспектор при Районно управление – Панагюрище
при ОД на МВР – Пазарджик, с която на Н.К.Р.,***, е разпоредено да не се
саморазправя с Д. Ц. Р., до решаване на въпроса по съдебен ред с недвижимия
имот, находящ се в същия град и адрес.
Осъжда Районно
управление – Панагюрище при ОД на МВР – Пазарджик да заплати на Н.К.Р.,***,
разноски по
делото в размер на 510 лв. /петстотин и десет лева/.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба, подавана чрез настоящия съд, пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/