М О Т И В И
към Решение № 127 от 16.09.2019 година
по АНД № 540/2019 година на
Районен съд – Свиленград
Производството по делото е по реда на
чл. 378 и сл. на глава 28
от НПК.
Бързото производство
(БП) № 321/2019 година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 1139/2019
година по описа на Районна прокуратура – Свиленград, е внесено в Съда от Десислава
Садова – Младши прокурор при Районна прокуратура – Свиленград
с Постановление за внасяне на делото в Съда с предложение за прилагане на чл. 78а
от НК - освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на К.И.Д.,
роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, със средно
образование, женен, ЕГН **********, неосъждан
(реабилитиран), за това, че
на 01.08.2019 година в град
Любимец, област Хасково, управлявал моторно превозно
средство (МПС) - мотопед марка „ZIPP” с номер на рамата LX6TCAP9771003472, което не е регистрирано по надлежния ред - престъпление
по чл. 345, ал. 2, вр.ал.
1 от НК.
В съдебното заседание, проведено на 16.09.2019 година не се явява
представител на Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована и не взема
становище.
Обвиняемият К.И.Д., редовно призован, се явява. За него се явява адвокат Ц.А. – служебен
защитник от БП, редовно призована. Пледира пред Съда за налагане на
административно наказание „Глоба” в минимален размер. Сочи се за наличие на смекчаващи
вината обстоятелства.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост
рег.№ 891 от 13.08.2019 година на Бюро за съдимост при Районен
съд – Свиленград, обвиняемият Д. не е осъждан –
реабилитиран е на 14.03.2018 година и не му е налагано административно
наказание по чл. 78а от НК.
От Характеристичната справка,
изготвена от служител на Участък Полиция – Любимец – Мл.ПИ
Тодор Факиров и приложена в кориците на БП, става
ясно, че К.Д. има
криминалистическа регистрация от 2015 година.
В
кориците на БП е приложена Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, от която е видно, че обвиняемият К.Д. има едно непълнолетно дете, не притежава
недвижими имоти, ценни книжа, дялове в дружества и парични средство по банкови
сметки, притежава МПС марка „Опел”, модел „Вектра”, произведен през 1998
година, не притежава друго движими имущество с единична стойност над 1 000
лв. и работи при месечно възнаграждение в размер на 300 лв.
Обвиняемият купува на 08.07.2019 година процесния мотопед, син на цвят, oт Атанас Къратлиев от град Любимец, област Хасково, за
сумата от 200 лв., без поставена
регистрационна табела и без
Свидетелство за регистрация за същия. За извършената покупко-продажба не е
изготвен писмен Договор между страните по
сделката.
Извършва козметични ремонти на закупения мотопед,
като решава
да купи и акумулатор, след което възнамерява да го регистрира.
На 01.08.2019 година обвиняемият
иска да отиде
до магазин за авточасти в град Любимец,
област Хасково и тъй като в този момент няма
друг транспорт решава да отиде с мотопеда. Управлявайки го на самоход отива до
магазина за авточасти от където
закупува
акумулатор. Връщайки се от магазина,
около 09.20 часа
в град Любимец,
област Хасково,
на кръстовището, образувано между булевард „Одрин” и ул.„Шар планина” след навлизане
в насрещното движение, обвиняемият
е спрян за проверка
от свидетелите Тодор Георгиев Факиров и Димитър Русалинов Белчев –
служители на Участък
Полиция – Любимец, които изпълняват служебните
си задължение във връзка с провежданата специализирана полицейска
операция на територията на Участък
Полиция - Любимец.
След извършена проверка на мотопеда,
управляван от обвиняемия, се констатира, мотопедът е без
поставена регистрационна табела; а след справка с ОДЧ на
РУ - Свиленград - че в регистрите на МВР няма заведен мотопед
с номер на рамата LX6TCAP9771003472 и никога не е бил
регистриран. За констатираното нарушаване на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), контролният орган - свидетелят Тодор Георгиев Факиров съставя на обвиняемия Д. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) със серия
Д и с бланков
№ 0667235/01.08.2019 година. На обвиняемия са съставени и АУАН с бланков № 0346102/01.08.2019 година за нарушаване на разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП и АУАН с бланков № 0667284/01.08.2019 година за нарушаване на разпоредбите на чл.190, ал. 3 и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
От Справка УРИ
272р-16104 от 02.08.2019 година на ОДМВР – Хасково,
става ясно, че
процесното МПС не е регистрирано никога. В
този смисъл е и Справката от централната база на КАТ.
Видно от приложеното по делото експертно
заключение по назначената Техническа експертиза процесният мотопед представлява двуколесно МПС с максимална скорост 45 км/ч, която може да
развива за продължително време и принадлежи към категория „АМ-мотопед”.
От приложената по делото Справка за нарушител е видно, че обвиняемият е правоспособен водач на МПС, но Свидетелството му за
правоуправление е отнето и са му били налагани административни наказания за извършени
от него нарушения
по ЗДвП.
Обвиняемият К.Д. се признава за виновен на фазата на БП, в престъплението,
за което му е повдигнато обвинение. Съжалява за извършеното. Дава обяснения по
случая. В съдебната фаза на процеса също се признава за виновен, като изразява пред
настоящия Съдебен състав съжалението си и искреното си разкаяние по повод на
случилото се.
Гореизложената
фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от доказателствата –
писмени и гласни, събрани в хода на
проведеното предварително разследване (БП), които са приобщени във
фазата на съдебното производство по надлежния процесуален ред и се цениха, на
основание чл. 378, ал. 2, вр.чл. 283 от НПК. В тази
насока, Съдът кредитира писмените доказателствени средства – Докладна записка; АУАН; Протокол
за доброволно предаване; Разписка за връщане
на веществено доказателство; Протокол за оглед на веществено доказателство,
ведно с Фотоалбум; Справки; Характеристична справка;
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; Справка за съдимост и актуална такава, ведно с
Бюлетин - изискана в хода на съдебното производство и т.н. Така също, още и
свидетелските показания от БП, материализирани в съответните Протоколи за
разпит на свидетели, а именно – Димитър Русалинов Белчев, Тодор Георгиев Факиров и
Мария Тончева Димитрова, както и обясненията, дадени от обвиняемия К.И.Д., също в хода на БП пред
разследващия орган. Изброените гласни доказателства, се цениха от Съда в
съответствие с чл. 378, ал. 2 от НПК, след надлежното им приобщаване, наред с
другите писмени доказателствени средства, по реда на чл. 283 от НПК и на
посоченото правно основание.
В доказателствата
по делото - писмени и гласни, противоречия не се констатираха, поради което не
се налага подробното им обсъждане. Релевантно и достатъчно във връзка с
правната преценка на доказателствената съвкупност, Съдебният състав намира за
необходимо да отбележи, че кредитира изцяло с доверие свидетелските показания
на посочените по-горе свидетели, поради липсата на противоречия – вътрешни или
помежду им, тяхната изчерпателност и систематика, еднозначната им насоченост и
цялостна корелация с писмените източници, които ги подкрепят. В този смисъл
обосновано е и правдивото им звучене. Идентична е оценката и относно обясненията
на обвиняемия, депозирани в БП, с характер на самопризнания, които не се
опровергават от останалите доказателства. За пълнота на настоящото изложение
следва да се посочи, че анализът на съдържанието на показанията
на свидетеля Мария
Тончева Димитрова – съпруга на обвиняемия, сочи
на едно добросъвестно
пресъздаване на фактите, които е възприела. Преди
всичко следва да се посочи,
че тези показания
не намират опровержение в събраната доказателствена съвкупност, на която Съдът
дава вяра. Същите се явяват
подробни, последователни, логични, еднопосочни и вътрешно безпротиворечиви. Ето защо Съдът
оцени този свидетел като достоверен
и надежден източник на информация, т.е. като убедителен.
Що се отнася до
писмените доказателства, те не се оспориха по своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни
недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за
извършените процесуално-следствени действия – оглед и експертиза,
съответно имат необходимите реквизити, съставени са от компетентни
органи и по предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни такива, валидно удостоверяващи ги.
Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат
ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и
необходими за преценката на личността на обвиняемия и неговото имуществено
състояние, от тук и релевантни за индивидуализацията на следващото се
наказание. Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни
доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно времето,
мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на извършване,
както и авторството му.
При така
изяснената фактическа обстановка, Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си обвиняемият К.И.Д. е осъществил
състава на
престъплението по
чл. 345,
ал. 2, вр.ал.
1 от НК.
Обвиняемият К.И.Д. е роден на *** ***, с ЕГН **********. Български гражданин е от български произход. Живее в град Любимец, ул.„Тракия” № 49, област Хасково. Със средно образование е. Женен е за свидетеля Мария Тончева Димитрова и имат две деца, едното от които
е непълнолетно. Не е осъждан – реабилитиран е към датата на деянието. Работи сезонно в областта на строителството
при месечно възнаграждение в размер на около 300 лв.
Непосредствен обект за престъплението по чл. 345 от НК са обществените отношения във връзка
с регистрирането на МПС. Едва ли има спор, че регистрационният номер е основният
индивидуализиращ белег за всяко пътно средство (ПС), който представлява
контролен знак, издаден от надлежен компетентен орган за неговата регистрация,
с който се индивидуализира ПС. За Република България този орган е службата - звената
„Пътна полиция” (КАТ) към ОДМВР по постоянния адрес на собственика - за физическите лица или по
адреса на регистрация - за стопанските субекти. Действащият за тях
е регистрационен режим, с регламентация освен в нормативни актове от вътрешното
законодателство (ЗДвП и Наредба № І-45/2000 година на МВР), съобразена и със
законодателството на Европейския съюз (ЕС) като общи характеристики на регистрационните номера
за страните, членки на ЕС, са установени с Регламент (ЕО) №
2411/98 на Съвета на Европейския съюз от 3 ноември
1998 година.
Налице е съставомерно деяние по посочения текст от
НК и авторството на същото се установява категорично от показанията на
разпитаните свидетели Димитър Русалинов Белчев, Тодор Георгиев Факиров и
Мария Тончева Димитрова, от
обясненията на обвиняемия, както и от писмените доказателствени източници -
всички обсъдени в съвкупност.
От обективна страна, по делото несъмнено е
установено, че обвиняемият К.И.Д.
е извършил
фактически действия по управление на мотопеда, който не е регистриран по надлежния ред. Този факт се признава в
депозираните от него обяснения в БП. Надлежният ред за регистрация
на ПС е регламентиран в ЗДвП и специалния подзаконов нормативен акт – Наредба №
I-45/24.03.2000 година за регистриране, пускане в движение и спиране от
движение на МПС и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства (ППС), издадена от Министъра на МВР. Съгласно
§ 6, т. 11 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП „МПС” е ППС, снабдено с двигател за придвижване, с
изключение на релсовите превозни средства.”, а съгласно § 6, т. 14 от посочените ДР на ЗДвП „Мотопед” е дву- или триколесно ППС, което има
двигател с работен обем до 50 cm³ и чиято конструктивна максимална скорост
не надвишава 45 km/h.”. Ползването на МПС, каквото несъмнено е процесният мотопед съгласно
дефинициите, посочени по-горе в настоящото изложение, нерегистрирано по
надлежния ред е неправомерно. Няма спор, според правната уредба и вътрешното
законодателство на страната ни, установен е регистрационен режим за всички ППС
и тяхното движение по пътищата, отворени за обществено ползване е допустимо
единствено след тяхната регистрация, съгласно чл. 140 от ЗДвП и то пред
надлежния държавен орган, определен в Наредба № І-45/2000 година на МВР – чл. 2
от същата. Ползването на ПС без надлежна регистрация, който факт е доказан,
преценен в съвкупност разкрива неправомерността на това действие и доказва
мястото на престъплението, както и неговото авторство в лицето на обвиняемия К.И.Д., с оглед
изяснената му съпричастност към ползването на мотопеда.
Иначе казано при приетите за установени факти по делото, Съдът
намери, че от правна страна, обвиняемият К.И.Д. е осъществил от
обективна страна състава на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК, тъй
като на 01.08.2019 година в град Любимец, област Хасково, управлявал МПС - мотопед марка „ZIPP” с номер на рамата LX6TCAP9771003472, което
не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в Наредба № I-45 от 24.03.2000 година. Този ред
изисква поставянето отзад на
регистрационна табела. В случая регистрация няма
извършена.
Престъплението е на просто извършване
и за неговото довършване не е нужно да са извлечени облаги или други ползи.
Субект на разглежданото престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно
лице (собственикът на МПС или всеки, който го управлява).
От субективна страна деянието е извършено от
обвиняемия К.И.Д.
виновно при форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК в състояние на
вменяемост. Същият е съзнавал ясно,
че управлява ПС, което не е регистрирано по надлежния ред, тъй като регистрация няма извършена, както и е бил наясно
с установения ред и правилата за регистрация на ПС, тъй като притежава
собствено МПС, т.е. бил е наясно, че не може да се движи без регистрационна
табела и че такава се издава от оправомощените органи след преминаването през
съответни процедури по регистрацията. Въпреки това, при ясно формирани в
съзнанието си тези представи, той напълно съзнателно управлявал мотопеда без
регистрация. От тук и еднозначният извод за наличието на пряк умисъл, при който
обвиняемият Д. е съзнавал противоправността на деянието си, както и
общественоопасния му характер, следователно е имал представа и за
общественоопасните му последици, предвиждал е неизбежността от настъпването им,
като от волева страна се е съгласявал и искал тяхното настъпване. Наличието на
съзнание у дееца, че общественоопасните последици - предвиждани и съзнавани, са
неизбежен резултат от деянието, квалифицира умисълът му като пряк, в който
смисъл е и константната практика на ВКС.
В настоящия случай са налице материалноправните
предпоставки, даващи основание за прилагане на разпоредбата на чл. 78а
от НК за освобождаване на обвиняемия К.И.Д. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй
като за извършеното от Д. умишлено деяние, инкриминирано
като престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК се предвижда наказание „Лишаване от
свобода” до 1 година или наказание „Глоба” от 500 лв. до 1 000 лв.; обвиняемият Д. не е осъждан за престъпление
от общ характер – реабилитиран е ; не е осъждан за
престъпление от общ характер и към релевантния момент – датата на извършване на
процесното престъпно деяние (реабилитиран е); той не
е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV от
НК, като именно към този период, според правната теория и съдебната практика,
се преценява дадеността на условията от фактическия състав на чл. 78а от НК,
обвързващи императивно неговото приложение и в
резултат на извършеното престъпление не са причинени на трети лица имуществени
вреди. Не са налице и фактически
обстоятелства, субсумиращи което е и да е от ограниченията, указани в ал. 7 на чл. 78а от НК, като
изключващи неговото приложение. Поради
това и при кумулативното
наличие на посочените предпоставки К.И.Д. следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по
чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК, за което да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание - Глоба.
При индивидуализацията и конкретизацията на административната
отговорност на К.И.Д., Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства
самопризнанията му, допринесли за изясняване на обективната истина по делото, младата
му възраст, чистото му съдебно минало, доброто му процесуално поведение на
фазата на БП, както и в съдебната фаза, съдействието, което е оказал на органите
на БП, изразеното
съжаление, декларираното желание да спазва правомерно поведение за в
бъдеще и сравнително добрите му характеристични данни. Отегчаващи
вината обстоятелства не се
констатираха.
Обществената опасност на деянието и на дееца не
е завишена в сравнение с други „подобни” случаи.
Като подбуди за извършване на
престъплението Съдът отчете ниското правно съзнание на обвиняемия и липсата на
морално-волеви задръжки относно спазването на законодателството на Република
България.
При определяне размера на наказанието Съдът в настоящия си състав се
съобрази с финансовото състояние на обвиняемия – работи на сезонна работа при
месечно възнаграждение в размер под минималната работна заплата, няма други доходи,
с имотното му положение - не притежава недвижими имоти и движими вещи с
единична стойност над 1 000 лв., но притежава МПС и със семейното му такова – има съпруга, която
работи като шивачка в завод „Делена” – град Любимец и дължи издръжка на ненавършилото си пълнолетие дете.
С оглед на
гореизложеното, при наличие само на смекчаващите вината обстоятелства и при
незавишена обществена опасност на деянието и на дееца, Съдът постанови Решението
си, с което призна обвиняемият Д. за виновен, освободи го от наказателна
отговорност и му наложи справедливо административно наказание при условията на
чл. 78а от НК за престъплението по чл. 345,
ал. 2, вр.ал. 1 от НК в минималния размер, а именно: „Глоба” в размер на 1 000 лв. В това си цифрово изражение
санкцията е съизмерима в размер на минимума, което кореспондира и е напълно
оправдано с оглед имотното състояние на обвиняемия, съобразно установеното по
делото относно доходите на лицето – обвиняемия и съпругата му. В този смисъл, Глобата
в наложения размер според Съда се явява справедливо наказание, съобразено с
имотното и семейното състояния на обвиняемия и съответно на тежестта на
извършеното от него.
Така
индивидуализираното наказание - Глоба, ще въздейства в достатъчна степен върху
личността на нарушителя като предизвика положителни промени в съзнанието и го
мотивира към правомерно поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда
да се намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната
превенция, предвидени в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН. В случая наказанието би
допринесло със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с него Д.
ще бъде предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само
наказвано, едновременно с което ще даде възможност той да преосмисли напълно
извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството му за отговорност и
гражданско правосъзнание, за да не допуска занапред подобни нарушения на
законовия ред. От друга страна определеното при горепосочените
съображения наказание на обвиняемия, Съдът намира за една
адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на
предвидените в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН цели и на генералната превенция, а именно - да се въздействува
възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
Обвиняемият
следва да заплати и 5 лв. – държавна такса в случай
на служебно издаване на Изпълнителен
лист
Относно разноските:
Съдът
присъди в тежест на обвиняемия направените по делото на фазата на БП разноски в
размер на 151.20 лв., които следва да заплати в полза на ОДМВР – Хасково,
както и 5 лв. държавна такса при евентуално служебно издаване на Изпълнителен
лист, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд -
Свиленград.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Решението
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)