Решение по дело №623/2019 на Районен съд - Първомай

Номер на акта: 260082
Дата: 23 ноември 2021 г.
Съдия: София Сотирова Монева
Дело: 20195340100623
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260082

гр. Първомай, 23.11.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година с

                                                                                    

             Председател: София Монева

 

при участието на секретаря Петя Монева,

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 623 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно евентуално съединени искове по реда на чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Ищецът Р.С.С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.С.Д., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да признае за установено по отношение на ответника С.С.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Т.С.С., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, че е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, одобрени със Заповед № ***г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) и последно изменени със Заповед № ***г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Пловдив, със застроена на един етаж площ от *** кв. м. (** кв. м. по документ за собственост), с предназначение: складова база, склад (винарска изба по документ за собственост), построена в поземлен имот с идентификатор ***по същата кадастрална карта, площ от *** кв. м., административен адрес: ***, ***, и граници: поземлени имоти с идентификатори ***и ***, на основание наследство и реституция, а при условията на евентуалност – наследство, реституция и давностно владение.

Претендира и отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност, наследяване, реституция и съдебно решение № ***г. по описа на Районен съд – К., в частта за признаване на ответника за собственик на ½ идеална част от процесната сграда.

Ищцата обосновава претенцията си с фактически твърдения, че е едноличен собственик на имота на основание наследствено правоприемство от Н. И. С., починал на ***г., от чието наследство другият негов законен наследник в лицето на ответника обективирал отказ, вписан в особената книга на Районен съд (РС) – К. на ***г. Впоследствие винарската изба била одържавена, а с Решение на Окръжен съд (ОС) – Пловдив от ***г. по гр. дело № ***г. била възстановена на страните, на които с Решение на същия съд от ***г. по гр. дело № ***г. Община К. била осъдена да върне владението върху имота и които с Нотариален акт № ***г. по описа на Районен съд – К. били признати за негови съсобственици с равни дялове по давност, наследяване, реституция и съдебно решение.

При условията на евентуалност, ако се счете, че гореспоменатото изявление на ответника не е произвело правни последици, ищцата релевира, че е придобила неговата ½ идеална част от обекта по давност, тъй като получила фактическата власт върху него от Община К. и я упражнявала с намерение за своене от месец март 19** г., когато брат й заявил, че е дезинтересиран и не възнамерява да го стопанисва, до момента.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор, с който ответникът чрез процесуалния си пълномощник застъпва становище за неоснователност на исковете. Навежда доводи, че съгласно чл. 91а от Закона за наследството ЗН) отказът му от наследството на Н. И. С., вписан на ***г. в особената книга на Районен съд – К., не е породил правен ефект по отношение на винарската изба, тъй като е извършен след отчуждаването й по силата на Заповед № ***г. на Председателя на Окръжния народен съвет (ОНС) – Пловдив.

Противопоставят се възражения, че както в рамките на реституционната процедура, така и при декларирането и управлението на възстановената собственост ищцата е действала лично и в качеството на пълномощник на ответника въз основа на три съставени от него пълномощни – от 1965 г., от 1992 г. и от 1998 г., оттеглени, както следва: първото на 20.03.2017 г., а последните две на 24.03.2010 г.

През 2010 г. в отговора си на иска – предмет на разглеждане по гр. дело № ***г. по описа на РС – К., за подялба на поземлен имот с идентификатор ***, в границите на който била разположена спорната сграда, ищцата признала, че я притежава в съсобственост с настоящия ответник при равни квоти. Посоченото съдебно производство било прекратено поради доброволна делба на споменатия парцел на два нови такива с идентификатори ***и ***. С оглед нищожността на същата поради неучастие на съделител ищцата сезирала РС – К. с искова молба за разделяне на новообразуваните имоти, по която било образувано гр. дело № ***г., но по-късно я оттеглила. В нея отново изложила твърдение за съпритежание с брат си на въпросната постройка. Имуществената общност върху поземлените имоти била ликвидирана с изнасянето им на публична продан в делбения процес по гр. дело № ***г. по описа на РС – К..

През 2014 г. след неуспешен опит на страните да поделят общото си имущество, находящо се в района на гр. К., ищцата за първи път заявила изключителни права върху него с мотива, че е реституирано благодарение на усилията й.

Отбелязва се, че ответникът заплащал дължимите местни данъци и такси за процесната сграда и че от възстановяването й до сега осъществявал фактическа власт върху нея.

В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат заявените процесуални позиции, като подробни съображения ищецът излага и в писмена защита.

След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът приема от фактическа страна следното:

Въз основа на обявеното на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съвпадение във фактическите твърдения на страните и приобщените доказателствени източници се установява, че със Заповед № ***г. (л. 66 – л. 67 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.), издадена от Председателя на ОНС – Пловдив на основание чл. 95 във вр. с чл. 98 от Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ) по предложение на комисията по чл. 265 от Правилника за прилагане (ПП) на ЗТСУ, изразено в протокола от ***г., било разпоредено отчуждаване в полза на държавата за търговски център на имот пл. № *** в кв. ** по плана на гр. К. с площ от *** кв. м., изобразен в Скица № 267/10.05.***8 г. (л. 73 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.), издадена от Градски народен съвет (ГНС) – К., застроен преди 42 години с две къщи с общо четири жилища, от собствениците, както следва:

Ø Н. И. С., ЕГН: **********: ½ идеална част от дворното място, масивно жилище от *** куб. м. с монолитни междуетажностоманобетонови конструкции, жилище от *** куб. м. с дървен гредоред, тухлена ограда, каменна ограда, арматурна ограда, градински бордюри, плочник, външен водопровод, чешма с бетоново корито, каменно корито, фаянсова облицовка, външна канализация, метален парапет по стълбища и балкони с ръкохватка, метални решетки на четири броя прозорци, ел. табло, два броя циментови шахти, метален асмалък, асми, екапарис, череша, праскови, тоалетна, нар, навес (оранжерия) с три броя оградни стени и розови храсти, остойностени общо на *** лева,

Ø Д. К. М., К. И. М.и Н. Ч. М.при дялове съответно от 10/15 идеални части, 1/15 идеална част и 4/15 идеални части: ½ идеална част от дворното място, масивно монолитно жилище от *** куб. м. със стоманобетонови междуетажни конструкции, жилище от *** куб. м. с дървена конструкция, масивен монолитен магазин от *** куб. м., кестен, праскови, кладенец с помпа, плочник, градински бордюри, външни стъпала, външен водопровод, външна канализация, ел. табло, метален парапет на балкони, круши, ябълка, слива, асма, метални решетки на шест броя прозорци и фаянсова облицовка, оценени общо на *** лева, както и обезщетяване на всяко от горецитираните лица с апартамент в кв. ***а по плана на гр. К..

На 26.08.1981 г. от специалист при Отдел „Жилищно строителство и държавни имоти” на Общинския народен съвет (ОбНС) – К. били съставени: Акт № ***г. за държавна собственост (л. 136 – л. 137 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.) за отнетите от Н. С.½ идеална част от имот пл. № *** в кв. ** по плана на града с площ от *** кв. м., двуетажно масивно жилище от *** куб. м. и площ от *** кв. м., построено през 1932 г., паянтово жилище от *** куб. м., подобрения и трайни насаждения с отбелязване, че общата им стойност от *** лева е изплатена от ОбНС – К., и Актове за държавна собственост № № ***г. (л. 138 – л. 139 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.), ***г. (л. 140 – л. 141 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.) и ***г. (л. 142 – л. 143 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.) за отчуждените съответно от Д. М., К. М.и Н. М.съответно 10/30, 1/30 и 4/30 идеални части от имот пл. № *** в кв. ** по плана на града с площ от *** кв. м., двуетажно масивно жилище от *** куб. м. и площ от *** кв. м., построено през 1932 г., паянтово жилище от *** куб. м., масивен магазин от *** куб. м., подобрения и трайни насаждения с отметка, че за тях от ОбНС – К. е платена сумата съответно от *** лева, *** лева и *** лева.

По данни от Удостоверение изх. № ***г. за наследници (л. 7 от гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – К.) и Удостоверение № 15/***г. (л. 6 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.), издадени съответно от Община К. и РС – К., Н. С.починал на ***г. и бил наследен от децата на сестра си Донка Иванова Камбурова, родена на *** г. и починала на 18.10.1957 г., в лицето на ищцата и ответника, който с Молба до РС – К. от 11.12.***9 г. (л. 5 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.) заявил отказ от така откритото наследство, допуснат с Определение на същия съд от ***г. (л. 86 от гр. дело № 1862/2015 г. по описа на ВКС) и вписан в особената му книга под № 15 за 1980 г.

В Писмо № ***г. на Министерството на финансите, Валутно-финансови отношения (л. 83 от гр. дело № 1862/2015 г. по описа на ВКС), се съдържа съобщение до ищцата, че по повод Молба вх. № ***г. й се разрешава от валутно гледище да подаде до РС – К. молбата на чуждестранното лице С.С.К. – гражданин на Израел, живущ в гр. Претория, ЮАР, в гореуказния смисъл.

Със Заповед № ***г. на Председателя на ОНС – Пловдив (л. 63 – л. 64 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.) на основание чл. 100 от ЗТСУ на Н. М.бил определен за обезщетение апартамент № * на втори етаж в ЖСК „В.” – К., а в Платежно нареждане № ***г. за междуградски плащания (л. *), издадено от Държавна спестовна каса (ДСК) – К., е документиран превод от ОбНС – К. на сумата от *** лева на блокиран влог за изплащане на одържавените имоти на наследниците на Н. С..

С Писмо от 29.04.1983 г. (л. 33), изпратено в отговор на Писмо изх. № ***г. на ОбНС – К. (л. 33), с което била приканена в срок до 01.05.1983 г. да освободи заетите помещения от принадлежащата на последния жилищна сграда в гр. К. поради предстоящото й на 03.05.1983 г. събаряне, ищцата информирала, че още през месец май 1982 г. е опразнила постройката и по нареждане на Заместник-председателя на ОбНС – К. ключовете за достъп до нея е предала на инспектор от Служба „Държавни имоти”.

По жалба на страните с необжалваемо Решение на ОС – Пловдив от ***г. по гр. дело № ***г. (л. 68 – л. 70 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.) били отменени отказът на Кмета на Община К., изразен в Заповед № ***г., и предприетото със Заповед № ***г. на Председателя на ОНС – Пловдив отчуждаване и в качеството им на наследници на Н. С.им била възстановена ½ идеална част от имот пл. № *** в кв. ** по плана на гр. К. от ***0 г. с площ от *** кв. м. при условията на чл. 6 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността (ЗВСНОИ) с доводи, че мероприятието, за което е отредено отчужденото имущество, не е реализирано.

Видно от Вносна бележка контр. № ***г. (л. ** от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.), издадена от ДСК – К., реституентите внесли по сметка № *** на Община К. получената парична компенсация от *** лева.

С Решение от ***г. по гр. дело № ***г. ОС – Пловдив отменил отхвърлителното Решение № ***г. на РС – К. по гр. дело № 215/1995 г., образувано по предявения от страните по настоящия спор иск по чл. 108 от ЗС срещу Община К., и с окончателното си Решение от ***г. по гр. дело № ***г. (л. 72 – л. 73 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.) я осъдил да им отстъпи собствеността и владението върху винарска изба с площ от 95 кв. м., находяща се в имот пл. № *** в кв. ** по плана на гр. К., при граници: улица, хотел, Дом на техниката. За отписването й от актовите книги и предаването й на ревандикиращите притежатели Областният управител на Пловдивска област постановил Заповед № ***г. (л. 74 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.).

В Констативен акт за непълноти и грешки на одобрен кадастрален план (л. 204 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.), изготвен на 19.11.1996 г. от представител на Служба „Архитектура и благоустройство” при Община К. по Молба вх. № ***на страните и в тяхно присъствие, е отразено, че съобразно съдебно решение на ОС – Пловдив по гр. дело № ***г. имот пл. № *** не фигурира в застроително-регулационния план (ЗРП) на централната градска част на гр. К., одобрен със Заповед № ***г. на Кмета на Община К., поради което се заснема с нов пл. № *** в съответствие с обезсиления ЗРП от 1966 г. Със Заповед № 941/21.11.1996 г. на Кмета на Община К. (л. 202 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.) на основание чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ във вр. с чл. 86 и чл. 90 от ППЗТСУ било одобрено попълването на кадастралната основа с вярната имотна граница на нов парцел с пл. №  в кв. ** по ЗРП на гр. К. по очертанията в Скица № ***г. (л. 203 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.), издадена от Община К..

С Нотариален акт № ***г., издаден на ***г. от районен съдия при РС – К. (л. 4 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.), ищцата и ответникът били признати за съсобственици с равни права по давностно владение, наследяване по закон, реституция по ЗВСНОИ и Решения от ***г. и от ***г. по гр. дело съответно № № ***г. и ***г. – и двете по описа на ОС – Пловдив, върху ½ идеална част от дворно място с площ от *** кв м. в ***, съставляващо имот с пл. № *** в кв. ** по плана на града, при съседи: ул. „П. С.”, пл. „***”, хотел на „Р. т.” ЕАД – К., жилищен комплекс и административна сграда на Община К., както и на построената в северозападната му част винарска изба със застроена площ от 95 кв. м. при стари съседи: ул. „П. С.”, Владимир Славчев и наследници на Киро Сливов, и при сегашни съседи: от север – ул. „П. С.” и пл. „***”, от запад – административна сграда на Община К., и от изток – общинска виранска изба.

С Решение № ОбС-94-Д-74/06.07.1998 г. на Кмета на Община К. (л. 67 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.) ½ идеална част от имот пл. № *** в кв. ** по плана на гр. К. била реституирана по ЗВСНОИ на Д. М., К. М.и Н. М., като първите двама били задължени да върнат дадените им две жилища, а третият – сумата от 6 802, 00 лева.

С влязло в сила Решение № 473/03.12.2010 г. по гр. дело № ***г. по описа на РС – К. (л. 52 – л. 54 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.) била допусната делба на празно дворно място с площ от *** кв. м., находящо се в гр. К., ***, представляващо имот пл. № *** в кв. **, съставляващ част от УПИ № *** в кв. ** по плана на града, одобрен със Заповеди № № ***г. и ***г., при съседи: УПИ № ***, жилищен блок в УПИ № ***, УПИ № І-община и търговия, и улица с о.т. 164, съгласно Скица № ***г. (л. 5 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.), издадена от Община К., между А. Р. А., ЕГН: **********, А. В. А., ЕГН: **********, настоящите ищец и ответник и Община К.. Във вторта му фаза делбеното производство било прекратено с влязло в сила Определение № ***г. (л. 147 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.) поради сключен на 03.05.2012 г. между съделителите Договор за доброволна делба (л. 138 – л. 142 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.), нотариално удостоверен с рег. № ***г. от Нотариус С. Р.с район на действие РС – К. и с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара и вписан в Служба по вписванията – К. с вх. № ***г. По силата на съглашението делбеният поземлен имот, отразен в действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. К., одобрени със Заповед № ***г. на Изпълнителния директор на АГКК (л. 194 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.), с идентификатор ***, адрес: гр. К., ***, площ от *** кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: *** в кв. **, парцел ***, и съседи: поземлени имоти с идентификатори ***и ***, бил реално поделен на два самостоятелни парцела по Скица-проект за делба (л. 142 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.), изработена на 23.03.2012 г. от ЕТ „Г- Н. К.”, единият от които, означен с идентификатор ***, бил разпределен в общ дял при равни квоти на ищцата и ответника, а другият – с идентификатор *** – в общ дял на останалите трима съпритежатели. В изпълнение на Заповед № 425/17.05.2012 г. на Кмета на Община К. (л. 187 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.) и Заповед № ***г. на Началника на СГКК – Пловдив (л. 176 – л. 177 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.) новообразуваните обекти били нанесени в подробния устройствен план – план за регулация на гр. К. и кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К. и според Скици № № ***г. (л. 35 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.), ***г. (л. 12 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.) и ***г. (л. 8 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.), издадени от СГКК – Пловдив, се индивидуализират, както следва:

Ø поземлен имот с идентификатор ***, адрес: гр. К., ***, площ от *** кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: УПИ № ***за жилищно строителство в кв. **, и съседи: поземлени имоти с идентификатори ***и ***, в който е разположена сграда (бивша винарска изба) с идентификатор ***., площ от *** кв. м., предназначение: складова база, склад, брой етажи – 1, и предходен идентификатор ***.1, и

Ø поземлен имот с идентификатор ***, адрес: гр. К., ***, площ от *** кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: ***за жилищно строителство, и съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, *** и ***.

С Решение № ***г. на РС – К. по гр. дело № ***г. (л. 228 – л. 231 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.), частично отменено с Решение № ***г. на ОС – Пловдив по гр. дело № ***г. (л. 38 – л. 39 от гр. дело № ***г. по описа на ОС – Пловдив), недопуснато до касация с Определение № ***г. на ВКС по гр. дело № ***г. (л. 27 – л. 29 от гр. дело № ***г. по описа на ВКС), била постановена повторна подялба на описаните недвижимости между участниците в първоначалната, с изключение на Община К., и пропуснатите при извършването й лица Н. Ч. М., ЕГН: **********, и И. А. М., ЕГН: **********, при квоти: 2/60 идеални части за А. А., 20/60 идеални части общо за нея и А. А.в режим на съпружеска имуществена общност, по 15/60 идеални части за всяка от страните по текущото дело и 8/60 идеални части общо за И. М.и Н. М.в режим на съпружеска имуществена общност, която била осъществена с изнасянето им на публична продан с Решение № ***г. по гр. дело № ***г. (л. 353 – л. 354 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.). Постъпилата срещу него Жалба вх. № 11**6/31.10.2016 г. (л. 3 – л. 4 от гр. дело № 3076/2016 г. по описа на ОС – Пловдив) на ищцата била отхвърлена с Решение № ***г. по гр. дело № 3076/2016 г. по описа на ОС – Пловдив (л. 26 – л. 27 от гр. дело № 3076/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив), кационният контрол на което, иницииран по Жалбата й вх. № 12696/24.04.2017 г. (л. 4 – л. 7 от гр. дело № 2943/2017 г. по описа на ВКС) не бил разрешен с Определение № 144/27.03.2018 г. по гр. дело № 2943/2017 г. по описа на ВКС (л. 58 – л. 60 от гр. дело № 2943/2017 г. по описа на ВКС).

Със свое необжалваемо Решение № 283/30.09.2015 г. по гр. дело № 1862/2015 г. (л. 94 – л. 96 от гр. дело № 1862/2015 г. по описа на ВКС) ВКС оставил без уважение и Молбата й вх. № 837/27.01.2015 г. (л. 5 – л. 9 от гр. дело № 1862/2015 г. по описа на ВКС) за отмяна на влязло в сила Решение № 245/04.02.2014 г. на ОС – Пловдив по гр. дело № ***г., аргументирана с узнато от нея на 29.10.2014 г. новооткрито обстоятелство – отказа на брат й от наследството на Н. С..

В Отговор вх. № 11370/28.09.2010 г. (л. 15 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.), Молба вх. № 13783/26.11.2010 г. (л. 45 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.) и Молба-изложение (л. 347 – л. *** от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.), първите две депозирани по гр. дело № ***г. по описа на РС – К., а третата – по гр. дело № ***г. по описа на РС – К., в проведените по същото открити съдебни заседания на 14.02.2013 г. (л. 100 – л. *** от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.), 08.07.2013 г. (л. 225 – л. 226 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.) и 07.09.2016 г. (л. 351 – л 352 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.), както и в Искова молба (л. 83 – л. 85 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.), по която било образувано гр. дело № ***г. по описа на РС – К., ищцата чрез процесуалните си пълномощници, а в Молба-изложение (л. 347 – л. *** от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.) – и лично, твърдяла, че притежава в съсобственост с ответника при равни права ½ идеална част от дворното място – предмет на делбените спорове, и от построената в северозападната му част винарска изба, но в Жалбите си вх. № № 11**6/31.10.2016 г. (л. 3 – л. 4 от гр. дело № 3076/2016 г. по описа на ОС – Пловдив) и 12696/24.04.2017 г. (л. 4 – л. 7 от гр. дело № 2943/2017 г. по описа на ВКС), и в откритото съдебно заседание по гр. дело № 3076/2016 г. по описа на ОС – Пловдив от 22.02.2017 г. (л. 24 – л. 25 от гр. дело № 3076/2016 г. по описа на ОС – Пловдив) поддържала, че е неин едноличен собственик.

На 16.04.2010 г. чрез Нотариус В. Я.с район на действие РС – София и рег. № 265 по регистъра на Нотариалната камара й била връчена Нотариална покана от ответника (л. 76 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.), удостоверена с рег. № 2641/16.04.2010 г. по описа на същия нотариус, с която била известена за съдържанието на Декларацията му (л. 75 от гр. дело № ***г. по описа на РС), нотариално удостоверена с изх. № 186/12.04.2010 г. от завеждащия консулската служба при Посолството на Република България в гр. Претория, ЮАР, за оттегляне на предоставените й от него пълномощия с Пълномощно, нотариално удостоверено с рег. № 22405/01.04.1992 г. от Нотариус А. М. - М.с район на действие РС – Горна Оряховица и с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, и на тези по Пълномощно, нотариално удостоверено с рег. № ***г. от Нотариус С. Р.с район на действие РС – К. и с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, касаещи разпоредителни сделки с и отдаване под наем и/или аренда на негови собствени недвижми имоти и/или идеални части от такива; получаване на наемна цена, откриване на и разпореждане с банкови сметки и със средствата по тях, и правото на преупълномощаване, както и за обвързване със срок на валидност до 31.03.2012 г. на учредената с второто пълномощно представителна власт пред съответните държавни, общински органи и други институции във връзка с въстановяване собствеността на упълномощителя и плащане на данъци и такси от негово име.

В Декларация (л. 77 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.), нотариално удостоверена с изх. № ***г. от завеждащия консулската служба при Посолството на Република България в гр. Претория, ЮАР, ответникът оповестил, че е оттеглил и оттегля всички правомощия от сестра си, включително и по Пълномощно № ***г., заверено в легацията на НРБ в Израел.

В уверение на заплащането на дължими се от него данък и такса битови отпадъци за 2015 г. по партида № ***за земя и сграда на адрес: гр. К., пл. „***”, и лихва за забава в общ размер на 14, 05 лева е приложена Приходна квитанция № ***г. (л. 87 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.), издадена от Общинска данъчна служба – К..

Разпитан в хода на съдебното дирене, свидетелят М. И. И.пресъздава преки възприятия, които се кредитират като правдоподобни, обективни и кореспондиращи с останалата доказателствена съвкупност, че през 1994 г. – 1995 г. ищцата започнала да стопанисва процесната изба, представляваща по това време необезопасен открит ров, пълен с отпадъци, пръст и железа, и в изминалия от тогава до сега период многократно в компанията на синовете си я посещавала, за да я наглежда – обикновно пет-шест пъти годишно предимно през лятото, а след като преди около пет години преместила местоживеенето си в Германия – по-рядко.

По нейно възложителство и за нейна сметка преди повече от петнадесет години синът й П. и свид. И. оградили подземието с телена ограда с колчета, която през 2018 г. укрепили поради частично събаряне, а през 2017 г. или 2018 г. за обезопасяване и ограничаване на достъпа до нея монтирали подобна на капандура метална двукрила врата, която се заключвала и с ключ за която разполагали единствено свидетелят и ищцата. Отново по поръчение и на разноски на последната мазата била почиствана – първо преди повече от десет години, седем-осем пъти преди и два-три пъти след поставянето на металното покритие и еднократно през 2019 г.

При очертаната фактическа обстановка съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Ищецът претендира съдебна защита на правото си на собственост върху сграда (бивша винарска изба) – самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, на основание наследствено правоприемство от Н. И. С., починал на ***г., и реституция по ЗВСНОИ, а при условията на евентуалност, ако се приеме съсобственост между страните – и десетгодишно давностно владение по отношение на наследствената на ответника ½ идеална част.

Бидейки издаден по реда на чл. 483, ал. 1 от ГПК (обн., ДВ, бр. 12 от 08.02.1952 г. и отм., бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г.), възпроизведен в чл. 587, ал. 1 от действащия ГПК, представеният Нотариален акт № ***г. от ***г. по описа на РС – К. (л. 4 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.), с който спорещите са признати за съсобственици с равни права по давностно владение, наследяване по закон, реституция по ЗВСНОИ и Решения от ***г. и от ***г. по гр. дело съответно № № ***г. и ***г. – и двете по описа на ОС – Пловдив, върху ½ идеална част от дворно място с площ от *** кв м. в ***, съставляващо имот с пл. № *** в кв. ** по плана на града, при съседи: ул. „П. С.”, пл. „***”, хотел на „Р. т.” ЕАД – К., жилищен комплекс и административна сграда на Община К., и върху процесната винарска изба, ситуирана в северозападната му част, притежава обвързваща доказателствена сила спрямо всички и съда относно принадлежността на правото на собственост, но
чл. 537, ал. 2 от ГПК допуска да бъде оспорен по исков ред от всекиго с правен интерес да разкрие неверността на удостоверяването. За целта оспорващият, ако не разполага с нотариален титул, носи тежестта да докаже, че посоченият от нотариуса субект не е бил собственик, като установи противопоставими нему свои права и/или опровергае констатираните правопораждащи факти, или че е престанал да бъде такъв след нотариалната проверка (в този смисъл Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 11/2012 г., ОСГК, и Тълкувателно решение № 3/29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК).

Доколкото всяка от страните се легитимира с констативен нотариален акт като правоносител за ½ идеална част от подземната постройка и ответникът не въвежда възражения срещу дела на ищцата и не брани своя с различен от нотариално скрепения фактически състав, за успешното провеждане на иска си същата е ангажирана с пълното доказване на релевираните придобивни способи касателно нотариално признатата квота на опонента си – наследяване, отказ на последния от наследство, реституция и придобивна давност, а чл. 154, ал. 1 от ГПК очаква от него да създаде убеждение в наличието на твърдените в отговора пречки за тяхното реализиране (в този смисъл Решение № 16/09.03.2016 г. на ВКС по гр. дело № 6670/2014 г., І г. о.).

ЗВСНОИ урежда реституцията на отчуждените до 21.04.1990 г. застроени недвижими имоти по ЗТСУ (отм.) и други благоустройствени закони чрез провеждане на нарочна административна процедура, която, съобразно чл. 4 във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗВСНОИ, започва по искане на бившите собственици или техните наследници в 6-месечен срок от влизане в сила на закона, подновен с §2 от ПЗР на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, до кмета на общината. Той следва да се произнесе до 30 дни с решение, при вземането на което преценява предпоставките по чл. 1, чл. 2 и чл. 3 от ЗВСНОИ, а отказът му подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред съответния окръжен съд, който решава въпроса по същество. Позитивната кметска заповед и заместващото я съдебно решение след отменен отказ са необжалваеми и произвеждат конститутивно действие, изразяващо се в пораждане за молителите на собственическо право върху реституираната вещ за в бъдеще (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/19** г. на ВКС по гр. д. № 11/19** г., ОСГК), но под отлагателно условие – връщане на полученото парично или имотно обезщетение (в този смисъл Решение № 91/19.07.2016 г. на ВКС по гр. дело № 706/2016 г., II г. о., и Решение № 91/17.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 651/2012 г., I г. о.), което се дължи ex lege, без да е необходимо нарочно разпореждане на административния орган или съда (в този смисъл Решение № 331/03.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 838/2010 г., I г. о.). В съответствие с чл. 6, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 от ЗВСНОИ в приложимата му към казуса редакция, обнародвана в ДВ, бр. 15 от 21.02.1992 г., вещният ефект на техните актове настъпва от постановяването им, когато в компенсация са били отстъпени жилища и други обекти, тъй като от тогава те преминават в държавния патримониум, стига да е спазено изискването на чл. 7, ал. 2 от ЗВСНОИ да се намират все още в този на реституента, а ако е била изплатена парична сума – от момента на възстановяването й по номинал.

В ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.) е нормиран специален регламент за отчуждаване на недвижимо имущество – парцели, сгради и всякакви подобрения и насаждения, нужни за провеждане на изброените в чл. 63, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) мероприятия на държавата, кооперациите и обществените организации по архитектурно-градоустройственото изграждане, преустройство и развитие на населеното място. При режима на чл. 95 от ЗТСУ (в редакцията от ДВ, бр. 102 от 30.12.***7 г., в сила от 01.01.***8 г.) одържавяването за такива цели се осъществява въз основа на мотивирана заповед на председателя на изпълнителния комитет на окръжния, съответно на градския народен съвет със създаден в структурата му съвет за архитектура и благоустройство, която съгласно чл. 98, ал. 2 от ЗТСУ (отм.) се съобщава на заинтересуваните по порядъка на ГПК и може да се обжалва от тях по реда на чл. 138, ал. 1, т. 1, чл. 139 и чл. 143 от ЗТСУ (отм.) и с която по предписанието на чл. 98, ал. 1 от ЗТСУ (в редакцията от ДВ, бр. 102 от 30.12.***7 г., в сила от 01.01.***8 г.) се определят: 1. оценката на имота; 2. начинът, по който собственикът се обезщетява – с отстъпване на недвижим имот или с плащане в брой; 3. недвижимият имот, включително правото на строеж, който се отстъпва като обезщетение (вид, местонахождение, размер, застроена площ, кубатура и др.), и неговата оценка – в случай, че се отнася за обект в построена от по-рано сграда или друг наличен обект; 4. видът, общата характеристика и броят на жилищата и други обекти, които трябва да бъдат отстъпени като обезщетение в новопостроена или новострояща се сграда; 5. разликата или част от нея между стойността на отчуждения имот и тази на наличния жилищен имот, отстъпван като обезщетение, от заплащането на която правоимащият се освобождава, когато са налице условията за прилагане на чл. 90 от ЗТСУ (отм.).

Чл. 100, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) задължава органа по чл. 95 от ЗТСУ (отм.) да издаде допълнителна заповед за определяне на конкретните обекти, които се отреждат за обезщетяване, за тяхната оценка и за приложението на чл. 89, ал. 1, и чл. 90 от ЗТСУ (отм.).

В случая със Заповед № ***г. (л. 66 – л. 67 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.), издадена от Председателя на ОНС – Пловдив на основание чл. 95 във вр. с чл. 98 от ЗТСУ (отм.), е отчужден в полза на държавата за търговски център имот пл. № *** в кв. ** по плана на гр. К. с площ от *** кв. м., от собствениците, както следва:

Ø Н. И. С., ЕГН: **********: ½ идеална част от дворното място, масивно жилище от *** куб. м. с монолитни междуетажностоманобетонови конструкции, жилище от *** куб. м. с дървен гредоред, тухлена ограда, каменна ограда, арматурна ограда, градински бордюри, плочник, външен водопровод, чешма с бетоново корито, каменно корито, фаянсова облицовка, външна канализация, метален парапет по стълбища и балкони с ръкохватка, метални решетки на четири броя прозорци, ел. табло, два броя циментови шахти, метален асмалък, асми, екапарис, череша, праскови, тоалетна, нар, навес (оранжерия) с три броя оградни стени и розови храсти, остойностени общо на *** лева,

Ø Д. К. М., К. И. М.и Н. Ч. М.при дялове съответно от 10/15 идеални части, 1/15 идеална част и 4/15 идеални части: ½ идеална част от дворното място, масивно монолитно жилище от *** куб. м. със стоманобетонови междуетажни конструкции, жилище от *** куб. м. с дървена конструкция, масивен монолитен магазин от *** куб. м., кестен, праскови, кладенец с помпа, плочник, градински бордюри, външни стъпала, външен водопровод, външна канализация, ел. табло, метален парапет на балкони, круши, ябълка, слива, асма, метални решетки на шест броя прозорци и фаянсова облицовка, оценени общо на *** лева, и е предвидено възмездяване на всяко от лицата с апартамент в кв. ***а по плана на гр. К..

По жалба на страните в качеството им на единствени законни наследници на Н. С., починал на ***г., с влязло в сила Решение на ОС – Пловдив от ***г. по гр. дело № ***г. (л. 68 – л. 70 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.) са отменени отказът на Кмета на Община К. по молбата им за реституция, обективиран в Заповед № ***г., и отчуждаването по Заповед № ***г. на Председателя на ОНС – Пловдив и им е възстановена ½ идеална част от имот пл. № *** в кв. ** по плана на гр. К. с площ от *** кв. м. при условията на чл. 6 от ЗВСНОИ, а по предявения от тях иск с правна квалификация чл. 108 от ЗС с окончателно Решение на същия съд от ***г. по гр. дело № ***г. (л. 72 – л. 73 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.) Община К. е осъдена да им отстъпи собствеността и владението върху находящата се в границите на споменатия парцел винарска изба.

Нужно е да се подчертае, че субективните предели на силата на пресъдено нещо на ревандикационното решение обхващат срещупоставените страни по делото да считат за меродавно в отношенията си, че сградата принадлежи на ищците на заявеното придобивно основание и че неоснователно се владее от ответната община, но не важи между стоящите на едната страна на процесуалното правоотношение другари, които помежду си са обвързани единствено от констатациите в мотивите относно общите факти. Вътрешният им спор за участието и дяловете им в съсобствеността върху завладяната от третото лице вещ не е бил предмет на претенцията им срещу него и следователно не е преклудиран от уважаващото я решение (в този смисъл Решение № 378/28.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 148/2009 г., IV г. о., Решение № 50/08.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6235/2013 г., II г. о., Решение № 104/26.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 48**/2019 г., II г. о., Определение № 187/23.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3905/2016 г., IV г. о., Определение № 94/30.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1688/2018 г., I г. о., Определение № 60278/24.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 613/2021 г., I г. о.). Не е бил разрешен и от реституиращия съд, който не е бил властен да го разгледа и е изхождал само от формалната легитимация на молителите (в този смисъл Тълкувателно решение № 6/10.05.2006 г. на ВКС по т. гр. д. № 6/2005 г., ОСГК), нито от делбения съд по гр. дело № ***г. и гр. дело № ***г. – и двете по описа на РС – К., който в първата им фаза се е произнесъл за съществуваща имуществена общност единствено върху терена над спорното подземие. Впрочем допуснатата по първото дело съдебна делба, както и сключената доброволна такава с Договор (л. 138 – л. 142 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.), нотариално удостоверен с рег. № ***г. от Нотариус С. Р.с район на действие РС – К. и с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, са нищожни на основание чл. 75, ал. 2 от ЗН.

От приетите за доказани факти в мотивите на Решение на ОС – Пловдив от ***г. по гр. дело № ***г. (л. 72 – л. 73 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.), данните от кореспонденцията между ОбНС и ищцата в Писма изх. № ***г. (л. 33) и Писмо от 29.04.1983 г. (л. 33), Констативен акт за непълноти и грешки на одобрен кадастрален план (л. 204 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.), изготвен на 19.11.1996 г. от представител на Служба „Архитектура и благоустройство” при Община К., Заповеди № № 941/21.11.1996 г. (л. 202 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.) и 425/17.05.2012 г. (л. 187 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.) на Кмета на Община К., Заповед № ***г. на Изпълнителния директор на АГКК (л. 194 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.), Заповед № ***г. на Началника на СГКК – Пловдив (л. 176 – л. 177 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.), Скици № № 267/10.05.***8 г. (л. 73 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.), ***г. (л. 203 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.), ***г. (л. 35 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.), ***г. (л. 12 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.) и ***г. (л. 8 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.), първите две от които издадени съответно от ГНС – К. и Община К., а останалите – от СГКК – Пловдив, и изслушаните свидетелски показания, категорично се установява, че процесната сграда е избеното помещение на отчуждената от Н. С.и съборена между 03.05.1983 г. и ***г. масивна двуетажна постройка (къща близнак) в имот пл. № *** в кв. ** по плана на гр. К. и по действащата кадастрална карта на гр. К. се идентифицира като едноетажен самостоятелен обект с идентификатор ***., площ от *** кв. м., предназначение: складова база, склад, предходен идентификатор ***.1, и местонахожедние в имот с идентификатор ***с площ от *** кв. м., който е образуван от имот с идентификатор *** с площ от *** кв. м., идентичен с имот пл. № ***, съставляващ част от УПИ № *** в кв. ** по плана на града, одобрен със Заповеди № № ***г. и ***г., и съответстващ на участък от имот пл. № *** в кв. ** от обезсиления ЗРП на града от 1966 г.

По съображения че ответникът не формулира оспорвания срещу валидността и материалната законосъобразност на реституционния акт, каквито биха били допустими по довод на обратното от чл. 17, ал. 2, изр. 2 от ГПК, ако се окаже, че е бил ненадлежна страна в административния процес по издаването и обжалването му предвид отказа си от наследство (в този смисъл Решение № 195/14.01.2019 г. по гр. д. № 91/2018 г., I г. о., Решение № 67/10.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5615/2013 г., І г. о., Решение № 96/27.06.2016 г. по гр. д. № 4487/2014 г., ІІ г. о., Решение № 91/17.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 651/2012 г., I г. о., Определение № 86/24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7212/2014 г., II г. о.), и че при съблюдаване на принципа на диспозитивното начало настоящият съдебен състав не би могъл да упражни служебно косвен съдебен контрол за наличие на предпоставките на ЗВСНОИ (в този смисъл Решение № 244/15.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 60/2009 г., II г. о., и Решение № 147/09.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 615/2017 г., II г. о.), следва да се заключи, че съдебното решение по чл. 4, изр. 2 от ЗВСНОИ материализира реституционно основание с конститутивен ефект (в този смисъл Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/19** г. на ВКС, ОСГК) не само досежно ½ идеална част от поземления имот, но – макар да не е упоменато в диспозитива му – и за цялото подземие на къщата близнак на Н. С., останало след разрушаването й, тъй като волята на съда, пояснена в мотивите му, е била да реституира отнетото от този гражданин имущество в обема, в който е запазено.

Следователно, при уредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗВСНОИ правото на собственост върху избата е било върното в наследствената маса, считано от 17.04.1996 г., когато, видно от Вносна бележка контр. № ***г. (л. ** от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.), издадена от ДСК – К., предоставеното на правоприемниците му парично обезщетение е било възстановено по сметка № *** на Община К..

С оглед казаното от съществено значение за изхода на имотния спор помежду им е правната оценка на факта, документиран в Удостоверение № 15/***г. (л. 6 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.), издадено от РС – К., че под № 15 на ***г. в особената му книга по чл. 49, ал. 1 от ЗН е вписан отказ на ответника от въпросното наследство.

С откриването му за призованите към наследяване лица е възникнала алтернатива да го придобият чрез приемане, на което чл. 48 от ЗН придава обратно действие от момента на смъртта на наследодателя и което по правилата на чл. 49, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗН се извършва изрично с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито, като се вписва в особена за това книга, или мълчаливо – чрез правни и фактически действия на наследника, изразяващи по несъмен начин неговото намерение. Отказът от наследство е регламентиран в чл. 52 от ЗН и разкрива диаметрално противоположна позиция, като с обратна сила лишава отказалият се от възможност да се сдобие с наследствените активи и пасиви. Характеризира се като едностранен и строго формален акт, чиято валидност предпоставя спазване на формата по чл. 49, ал. 1 от ЗН и който поражда правни последици от вписването му, включително и тези по чл. 53 от ЗН, на които се позовава ищцата – уголемяване с частта на отреклия се на дяловете на останалите наследници.

Без да изменя времето и мястото на откриване на наследството и респективно кръга на наследниците, разпоредбата на чл. 91а от Преходните разпоредби (ПР) на ЗН (обн. ДВ, бр. 60 от 1992 г.) изключва действието на отказа по отношение на реституирани към вече откритото наследство имоти, назовавани легално с термина „новооткрито наследство”, защото не са били в имуществото на праводателя, когато е починал, ако е направен след одържавяването или кооперирането им и преди възстановяването им (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/04.11.1998 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998 г., ОСГК). По аргумент от противното, чл. 91а от ПР на ЗН не се прилага и правата на наследниците се преценяват при зачитане на отказа, щом предхожда одържавяването. Поради това уточняването на момента на отчуждаването е от особена важност (в този смисъл Решение № 468/22.12.2011 г. на ВКС по гр. дело № 1585/2010 г., І г. о., Решение № 46/25.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 765/2012 г., I г. о., и Решение № 91/17.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 651/2012 г., I г. о.).

Съотнесена към визираните правни постановки, фактическата установеност обосновава становище, че волеизявлението на ответника в Молбата му до РС – К. от 11.12.***9 г. (л. 5 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.) е породило ефект спрямо процесната недвижимост. Обективирано и регистрирано е в изискуемия се от чл. 52 във вр. с чл. 49, ал. 1 от ЗН формат, като не се навеждат съмнения в автентичността му или пороци, водещи до неговата нищожност. Ирелевантни за действителността му се явяват подбудите на заявителя и в частност чуждото му гражданство и трайното му пребиваване извън Република България, които впрочем не са провокирали и никакви нормативни ограничения за свобода му на избор на поведение.

В противовес на ищцовата теза, ЗТСУ (отм.) свързва момента на принудителната промяна в титуляря на собствеността, постановена със Заповед № ***г. на Председателя на ОНС – Пловдив (л. 66 – л. 67 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.), с влизането й в сила (в този смисъл Решение № 16/09.03.2016 г. на ВКС по гр. дело № 6670/2014 г., І г. о.), а не с индивидуализацията на обекта, прехвърлян в обезщетение, по реда на чл. 100, ал. 1 от ЗТСУ (отм.), и с фактическото изплащане на паричната компенсация.

Доказателствената съвкупност показва, че отчуждителният акт е съобразяван в дейността на административните органи и съда, но отсъстват преки източници на сведения за деня на неговата стабилизация, който не е отбелязан в нито един от официалните документи по делото и който предвид обжалваемостта, закрепена в чл. 98, ал. 2 и чл. 138, ал. 1, т. 1 от ЗТСУ (в редакцията от ДВ, бр. 102 от 30.12.***7 г., в сила от 01.01.***8 г.), настъпва с изтичането на указания в чл. 145, ал. 2, изр. 1 от ЗТСУ (в редакцията от ДВ, бр. 102 от 30.12.***7 г., в сила от 01.01.***8 г.) 14-дневен срок за подаване на жалба, считано от съобщаването му на заинтересуваните лица по реда на ГПК, или с изчерпване на процедурата по разглеждането й. Сред материалите обаче не се откриват такива за известяването на адресатите на заповедта, освен тези, че е било изрично наредено от издателя й, или за съдебната й ревизия.

Горното сочи недоказаност на обстоятелството, че е влязла в сила преди отказа на ответника от наследство, а именно негова е задачата да го изясни, по причина че ползва защитата му за наличие на произтичаща от чл. 91а от ПР на ЗН пречка ищцата да наследи целия имот. Както вече се изтъкна, легитимиращият го нотариален акт го освобождава от тежестта да доказва своето право, но не и материалноправните си възражения срещу това на оспорващата страна.

Отделно, събрани са косвени доказателства, които, обсъдени във взаимовръзка, подкрепят твърдението, че заповедта за отчуждаване е влязла в сила след ***г. Според Платежно нареждане № ***г. за междуградски плащания (л. 34), издадено от ДСК – К., паричното компенсиране на наследниците е било наредено на блокиран влог от ОбНС – К. едва на 22.11.1980 г., а имотното такова на друг от бившите собственици – Н. М., е конкретизирано със Заповед № 1417 от 11.11.1981 г. на Председателя на ОНС – Пловдив (л. 63 – л. 64 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.) по чл. 100 от ЗТСУ (отм.). Актовете за държавна собственост на всички одържавени обекти са били съставени на 26.08.1981 г., а чл. 77, ал. 5 във вр. с ал. 1 от действащата тогава Наредба за държавните имоти (обн., ДВ, бр. 79 от 14.10.***5 г., отм., бр. 82 от 27.09.1996 г.) изисква отчуждените за държавни и обществени нужди недвижими имоти, както и сградите и други съоръжения в отчуждените терени, за които е предвидено да бъдат съборени за извършване на ново строителство или по други поводи, да се актуват като държавни при отчуждаването им.

Казаното е достатъчно да се приеме, че чл. 91а от ПР на ЗН е неприложим и спорната сграда все още е била инкорпорирана в наследството на Н. С.към датата на вписване на отказа на ответника от него и че в съответствие с чл. 53 от ЗН със заявяването му е станала еднолично притежание на ищцата, и то преди отчуждаването. Знанието й за това изявление и за отражението му в имуществената й сфера съвсем не засяга правните му последици, тъй като се проявяват по силата на закона. Затова без всякаква значимост са процесуалните й изказвания с характер на признания на правото на собственост на брат й в рамките в други съдебни процеси. Те биха били относими в контекста на възражението за прекъсване на течащата в нейна полза придобивна давност в хипотезата на чл. 116, б. „а” от ЗЗД във вр. с чл. 84 от ЗС, което при така формираните изводи не следва да се коментира.

Гореизложеното мотивира съда да уважи иска въз основа на главно наведените факти, без да е необходимо да разглежда по същество евентуалното му основание, и съгласно чл. 537, ал. 2, изр. 3 от ГПК да отмени Нотариален акт № ***г. от ***г. по описа на РС – К. (л. 4 от гр. дело № ***г. по описа на РС – К.) в частта за признаване на ответника за собственик на ½ идеална част от винарската изба, а при условията на чл. 78, ал. 1 от ГПК и да го осъди да репарира съдебноделоводните разноски на ищеца, описани в Списъка му по чл. 80 от ГПК (л. 35) и възлизащи общо на 1 460, 00 лева, от които: 50, 00 лева – държавни такси за разглеждане и вписване на исковата молба, и 1 400, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от адвокат, уговорянето и заплащането на което е удостоверено в Договор за правна защита и съдействие от 26.11.2018 г. (л. 36) и Платежно нареждане за кредитен превод от 04.12.2018 г. (л. 37).

Водим от горното, и на основание чл. 235 от ГПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.С.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Т.С.С., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, че Р.С.С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.С.Д., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, е собственик на основание наследство и реституция на следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, одобрени със Заповед № ***г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и последно изменени със Заповед № ***г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Пловдив, със застроена на един етаж площ от *** кв. м. (** кв. м. по документ за собственост), с предназначение: складова база, склад (винарска изба по документ за собственост), построена в поземлен имот с идентификатор ***по същата кадастрална карта, площ от *** кв. м., административен адрес: ***, ***, и граници: поземлени имоти с идентификатори ***и ***.

ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност, наследяване, реституция и съдебно решение № ***г., издаден на ***г. от районен съдия при РС – К., в частта за признаване на С.С.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Т.С.С., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, за собственик на 1/2 (една втора) идеална част от гореписаната сграда.

ОСЪЖДА С.С.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Т.С.С., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да заплти на Р.С.С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.С.Д., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, сумата от 1 460, 00 (хиляда четиристотин и шестдесет) лева – съдебноделоводни разноски за държавни такси за разглеждане и вписване на исковата молба и за квалифицирана процесуална защита от адвокат.

УКАЗВА на ищеца в шестмесечен срок от влизане на решението в сила да извърши отбелязването му в Служба по вписванията – К. по реда на чл. 115, ал. 1 от ЗС, както и че при неизпълнение на горното в рамките на предоставения срок вписването на исковата молба губи действието си.

ДА СЕ ВЪРНАТ на съставите досиетата на гр. дело № ***г. и гр. дело № ***г. – и двете по описа на Районен съд – К., след влизане на решението в сила.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните чрез процесуалните им пълномощници.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

СМ/ЕД