Р
Е Ш Е
Н И Е №
…..
гр.Нова Загора, 21.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Новозагорският районен съд в публично заседание на двадесет
и девети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
Съдебни заседатели: Членове:
при
секретаря: Радка Чолакова
и
в присъствието на прокурора: разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОРДАНОВ Гр. дело
№ 1093 по описа за 2019 год., за да се
произнесе съобрази следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът твърди, че „ТИ БИ АЙ Банк"
ЕАД е образувало ч.гр.дело № 429/2018 г., по описа на Районен съд - гр. Нова
Загора, ГК, по реда на чл. 417 от ГПК срещу А.С.М., ЕГН: **********. Въз основа
на издадените заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист са
образували изпълнително дело № 1442/2018 г. по описа на ЧСИ П.Г. № 837. Със
свое разпореждане, получено от дружеството на 18.06.2019 г., съдът е предоставил
едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване на иск за
установяване вземането им. Във връзка с предоставената възможност, моли съда да
приеме за разглеждане настоящия иск.
На 20.02.2017 г. „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД сключила
Договор за потребителски кредит № ********** (Приложение № 2) с ответника А.С.М.,
ЕГН: **********. В чл. 7 ал.1 от Договора бил посочен размерът на предоставения
кредит - 750 лв., като към отпуснатия кредит се включвала еднократна такса за
оценка на риска, в размер на 98,40 лв., дължима в деня на подписване на
договора за кредит, която се финансирала от кредитора и се възстановявала от потребителя
с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му
желание в искането-декларация (Приложение 3). Съгласно чл. 7, ал. 2 от
Договора, средствата по кредита се превеждали от кредитора по банкова сметка ***.
Когато потребителят пожелалел сключване на застраховки или да се присъедини към
застрахователни програми, средствата се превеждали от кредитора към сметка на
застрахователя, за което потребителят давал изричното си нареждане и съгласие с
подписването на договора. В настоящия случай, видно от чл. 7.1, потребителят е
пожелал да сключи застраховка живот в размер на 34,65 лв., както и застраховка
безработица в размер на 35,34 лв. Общото крайно задължение по Договора (чл.10
от Договора) възлизало на 1 062,33 лв., която сума била разсрочена на 14
погасителни месечни вноски, 13 в размер от 75,88 лв., ведно с една последна
изравнителна вноска в размер от 75,89 лв. Уговореният между страните лихвен
процент, с който се олихвявал предоставеният кредит, изразен като годишен
лихвен процент бил в размер на 24,04% (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Така
предоставената сума, кредитополучателят се е задължил да върне на месечни
вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва.
Длъжникът преустановил предвидените в Договора
плащания, като е пропуснал да заплати три поредни от предвидените в
погасителния план вноски, а именно вноски с падежи 25.09.2017 г.. 25.10.2017
г.. 25.11.2017 г.
В Договора била уредена автоматична предсрочната
изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на три
поредни месечни вноски (осн. чл. 16, ал.2 от Договор за потребителски кредит).
Въпреки това бил направен опит да бъде уведомен ответника за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита. Разпоредбите на чл. 25.8 до чл. 25.11 (вкл.)
от Договора за потребителски кредит сочели за съгласие между страните, че
взаимната кореспонденция следва да се изпраща на адреса за контакт, посочен в
договора. Това се явявал постоянния и настоящ адрес на ответника. Според чл.
25.10 от Договора при промяна на адресите за кореспонденция и контакти страните
били длъжни да уведомят за това в писмен вид. Доказаването, че дадено писмо е
изпратено до посочения адрес било в тежест на страната, която е изпратила
писмото. Дружеството разполагало с писмени документи, според които
уведомлението за предсрочна изискуемост било адресирано до адреса на
кредитополучателя, посочен в процесното съглашение, като постоянен и настоящ, а
именно: гр. Нова Загора 8900, ул. Роза № 102. Като видно от приложената обратна
разписка за доставка на пратка ИД PS 1421 004T2Q Е, с бар код: 9118110100717
(Приложение 7), длъжникът бил търсен на посочения в договора за потребителски
кредит адрес, но пратката се е върнала като непотърсена.
Към дата на входиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (29.03.2018 г.), задължението
на А.С.М., ЕГН: ********** към „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, по Договора, е било в
размер на 682.93 лв. (619.24 лв. главница и 63.69 договорна лихва). Отделно от
това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, ответникът
дължал и обезщетение за забава (лихва за просрочие), за периода от 25.09.2017
г. до 15.03.2018 г. в размер на 51.39 лв.
Моли съда да допусне настоящият иск и
след като се увери в основателността му, да постанови решение, с което да
признае за установено, че лицето А.С.М., ЕГН: **********, в качеството си на
кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит №
**********/20.02.2017 г., дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ
Банк" ЕАД, в качеството му на „Кредитор" по същия договор, в общ
размер на 734.32 лв., от който неизплатена главница в размер на 619.24 лв.,
договорна лихва в размер на 63.69 лв. за периода от 25.09.2017 г. до 15.03.2018
г., обезщетение за забава в размер на 51.39 лв. за периода 25.09.2017 г. до
15.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на
Заявлението по 417 от ГПК (29.03.2018 г.) до окончателното изплащане на
задължението.
Моли да разпредели отговорността за разноските в
заповедното производство съобразно изхода от спора. В случай, че искът им бъде
уважен изцяло, моли да им бъдат присъдени разноските в заповедното производство
в общ размер на 175 лв. (25 лв.- държавна такса за образуване на заповедното
производство и 150 лв. - юриск. възнаграждение).
Моли да им бъдат присъдени разноски за настоящото
исково производство, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, редовно призован, се явява
лично и заявява, че признава иска.
От събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
„ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е образувало ч.гр.дело № 429/2018
г., по описа на Районен съд - гр. Нова Загора, ГК, по реда на чл. 417 от ГПК
срещу А.С.М., ЕГН: **********. Въз основа на издадените заповед за изпълнение
на парично задължение и изпълнителен лист са образували изпълнително дело №
1442/2018 г. по описа на ЧСИ П.Г. № 837. Със свое разпореждане, получено от
дружеството на 18.06.2019 г., съдът е предоставил едномесечен срок, съгласно
чл. 415 от ГПК, за предявяване на иск за установяване вземането им.
На 20.02.2017 г. „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД сключило
Договор за потребителски кредит № ********** (Приложение № 2) с ответника А.С.М.,
ЕГН: **********. В чл. 7 ал.1 от Договора е посочен размерът на предоставения
кредит - 750 лв., като към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за
оценка на риска, в размер на 98,40 лв., дължима в деня на подписване на
договора за кредит, която се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя
с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му
желание в искането-декларация (Приложение 3). Съгласно чл. 7, ал. 2 от
Договора, средствата по кредита се превеждат от кредитора по банкова сметка ***.
Когато потребителят пожелае сключване на застраховки или да се присъедини към
застрахователни програми, средствата се превеждат от кредитора към сметка на
застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с
подписването на договора. В настоящия случай, видно от чл. 7.1, потребителят е
пожелал да сключи застраховка живот в размер на 34,65 лв., както и застраховка
безработица в размер на 35,34 лв. Общото крайно задължение по Договора (чл.10
от Договора) възлиза на 1 062,33 лв., която сума е разсрочена на 14 погасителни
месечни вноски, 13 в размер от 75,88 лв., ведно с една последна изравнителна
вноска в размер от 75,89 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който
се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в
размер на 24,04% (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума,
кредитополучателят се е задължил да върне на месечни вноски, всяка включваща 2
/два/ компонента: главница и договорна лихва.
Длъжникът преустановил предвидените в Договора
плащания, като е пропуснал да заплати три поредни от предвидените в погасителния
план вноски, а именно вноски с падежи 25.09.2017 г.. 25.10.2017 г.. 25.11.2017
г.
В Договора е уредена автоматична предсрочната
изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на три
поредни месечни вноски (осн. чл. 16, ал.2 от Договор за потребителски кредит).
Въпреки това бил направен опит да бъде уведомен ответника за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита. Разпоредбите на чл. 25.8 до чл. 25.11 (вкл.)
от Договора за потребителски кредит сочат за съгласие между страните, че
взаимната кореспонденция следва да се изпраща на адреса за контакт, посочен в
договора. Това се явява постоянния и настоящ адрес на ответника. Според чл.
25.10 от Договора при промяна на адресите за кореспонденция и контакти страните
са длъжни да уведомят за това в писмен вид. Доказаването, че дадено писмо е
изпратено до посочения адрес е в тежест на страната, която е изпратила писмото.
Дружеството разполага с писмени документи, според които уведомлението за
предсрочна изискуемост е било адресирано до адреса на кредитополучателя,
посочен в процесното съглашение, като постоянен и настоящ, а именно: гр. Нова
Загора 8900, ул. Роза № 102. Като видно от приложената обратна разписка за
доставка на пратка ИД PS 1421 004T2Q Е, с бар код: 9118110100717 (Приложение 7),
длъжникът е бил търсен на посочения в договора за потребителски кредит адрес,
но пратката се е върнала като непотърсена.
Към дата на входиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (29.03.2018 г.), задължението на
А.С.М., ЕГН: ********** към „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, по Договора, е било в
размер на 682.93 лв. (619.24 лв. главница и 63.69 договорна лихва). Отделно от
това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, ответникът
дължи и обезщетение за забава (лихва за просрочие), за периода от 25.09.2017 г.
до 15.03.2018 г. в размер на 51.39 лв.
Съдът
е издал заповедта за горните суми – главница и лихва, и разноските от
заповедното производство.
Въз основа на издадените заповед за
изпълнение и изпълнителен лист е образувано изп.д. № 1442/2018 г. по описа на
ЧСИ П.Г. № 837.
От
така приетото за установено съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Представят се писмени доказателства, от които може да
се направи извода, че искът е основателен, тъй като са в подкрепа на
твърденията на ищцовата страна. На тях не се противопоставят други, които да ги
оборват. В с.з. ответника направи пълно признание на иска. Съгласно чл. 237 от ГПК при наличие на такова признание не се налага събирането на други
доказателства. Настоящото решение се основава на признанието на иска от страна
на ответника и иска следва да бъде уважен.
С оглед уважаването на предявения иск следва да се
осъди ответника да заплати на ищеца
направените от последния разноски
изцяло, в размер на 175.00 лева по заповедното производство и 325.00 лева по
настоящото дело.
Водим от горното съдът,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на “ТИ БИ АЙ БАНК”
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“
52-54, вписано в Търговския Регистър към Агенция по Вписвания с: ЕИК *********,
представлявано от Н.Г.С. и А.Ч.Д., в качеството им на изпълнителни директори на
Дружеството, чрез пълномощник юрк. С.Р.Р. и
А.С.М. с ЕГН ********** ***, п.к. 8900, ул. „Роза“ № 102, обл. Сливен, че вземането на “ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-54, вписано в
Търговския Регистър към Агенция по Вписвания с: ЕИК *********, представлявано
от Н.Г.С. и А.Ч.Д., в качеството им на изпълнителни директори на Дружеството,
чрез пълномощник юрк. С.Р.Р., за сумата 619.24/шестстотин
и деветнадесет лева и двадесет и четири стотинки/ лева - главница;
63.69/шестдесет и три лева и шестдесет и девет стотинки/ лева – договорна
/възнаградителна/ - лихва от 25.09.2017 г. до 26.11.2017 г.; 51.39/петдесет и
един лева и тридесет и девет стотинки/лева – обезщетение за забава – лихва от
25.09.2017 г. до 15.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
619.24 лева, считано от 29.03.2018 година до изплащане на вземането, както и
разноски по делото в размер на 175.00/сто седемдесет и пет/лева, от които както следва: 25.00/двадесет и
пет/лева – държавна такса и 150.00/сто и
петдесет/лева – юрисконсултско възнаграждение, срещу А.С.М. с ЕГН **********
***, п.к. 8900, ул. „Роза“ № 102, обл.
Сливен, по ч.гр.дело № 429/2018 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, съществува.
ОСЪЖДА А.С.М. да
ЗАПЛАТИ на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕООД град
София направените от него разноски в
размер на 625.00/шестстотин двадесет и пет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението пред СлОС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: