Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                Година 04.05.2018                            Град Стара Загора  

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                                               Петнадесети  граждански състав

На двадесет и шести януари                                           Година две хиляди и осемнадесета

В публичното заседание в следния състав

                                                                                                         Председател: Олга Златева

                                                                                             

Секретар Емилия Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Олга Златева

гражданско дело номер 4160 по описа за 2017 година.

 

Предявен е иск по чл.  55 ал. 1 от ЗЗД от Х.Г.П. *** против С.Ц.Г. ***.

Ищцата твърди, че ответникът е неин бивш съпруг, като бракът бил прекратен с решение по гр.д. № 5094/2013г. по описа на PC - Стара Загора. Прекратеният брак бил сключен на ххх. в гр. Стара Загора, първи по ред и за двамата, и сключването му било отбелязано със сватбено тържество в ресторант „Железник", в едноименния хотел в гр. Стара Загора, на което били поканени многобройни гости от двете семейства - родителите на страните, роднини, близки, приятели - общо около 100 души. По стар български обичай, по време на сватбеното тържество гостите правели парични подаръци на младото семейство, като дарили сума общо в размер на 4800 лв. Тази сума ответникът взел при себе си на следващия ден след сватбеното тържество, като заявил, че ще я съхранява, щял да помисли дали да я депозира в банка по негов избор, за да носи лихви, или ще я пази по друг начин, като под предлог, че на ищцата ще бъде издадена нова лична карта, предвид промяната на фамилното име, нямало как парите да се внесат в банка на нейно име, нито пък на обща банкова сметка. ***, ищцата не оспорила виждането му относно съхраняване на парите и решила, че като глава на семейството има нужния житейски опит и може отговорно да се отнесе към съхраняването на общите средства, получени като дарение, а когато стане нужда, ще предостави необходимата сума. През лятото и есента на 2008 година, когато очаквали раждането на дъщеря им Ани, ищцата помолила ответника с част от посочените средства да направят ремонт на бъдещата детска стая и да закупят мебели за обзавеждането й, но той категорично отказал и заявил, че не може да дава нито лев от тези пари и не можело да се използват за това. Предвид нежеланието си да влиза в конфликт преди предстоящото раждане, ищцата помолила родителите си за помощ и те закупили и подарили за детето необходимите мебели - детско легло, скрин за дрехи, комбинирана мебел гардероб, бюро и секция, монтирани в дома на ответника и това обстоятелство по същество било признато от него по гр.д. № 5103/2016г. по описа на PC - Стара Загора и били върнати на ищцата, но след завеждане на посоченото дело, като преди това категорично отказвал да стори това. Освен посочените мебели, родителите на ищцата закупили и други вещи, необходими за отглеждането на детето, тъй като ответникът отказвал да закупи същите с парите, дадени като подарък на сватбата, или с трудовото си възнаграждение, като по принцип смятал, че не трябва да дава никакви суми, свързани с отглеждането на детето - за дрехи, бебешки храни и аксесоари, даже за играчки, а изисквал всички неща, необходими за детето, да се закупуват от ищцата с парите за обезщетение за раждането и отглеждането на детето по време на платения отпуск по майчинство. Ищцата няколко пъти поставяла въпроса да й предостави част от парите, дадени като подарък на сватбата, за да закупи необходими на семейството неща - фризер, за да съхранява получаваните от родителите й месо, зеленчуци и други, което ответникът категорично отказвал и това я принудило да помоли родителите си отново за помощ и те закупили фризер „Силтал" и го донесли в дома на ответника, където се намирал и понастоящем, видно от протокола за съдебно заседание по гр.д. № 5103/2016г. по описа на PC - Стара Загора, където било записано изявлението на ответника, че ще заплати за същия сумата 100 лв., тьй като не желаел да върне същия, а предпочитал да продължава да го ползва и занапред. Тези обстоятелства давали основание да се направи извод, че ответникът незаконосъобразно отказва да предаде сумата 2400 лв., съставляваща половината от паричната сума, получена като подарък от страните в деня на сватбеното тържество, въпреки прекратения на хххсъс съдебно решение брак и след прекратяването му нямало никакво основание ответникът да държи тази сума, а следвало да я предаде незабавно. Счита се, че към настоящия момент ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата със сумата 2400 лв. и следва да й бъде възстановена.

Моли се съдът да осъди ответника да заплати на ищцата сумата 2400 лв., ведно със законната лихва, считано от хххдо окончателното заплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Постъпил е отговор от ответника, с който се сочи, че между страните вече имало делба на вещи, при която ищцата получила исканите от нея чаши, чинии, обзавеждане и др. Иск за неоснователно обогатяване с цитираните в исковата молба сума бил недопустим. Искът се счита за неоснователен и се моли да бъде отхвърлен, тъй като не отговаряли на истината твърденията на ищцата за получени като парични подаръци на сватбата сумата от 4800 лв. Получената сума била около 700 лв. и част от нея била използвана още същия ден за заплащане на сватбеното тържество, а останалата част била изразходвана по време на брака за различни нужди - да се платят разходи по жилището, за храна, дрехи или почивка. Ответникът не бил влагал суми от подаръци в банка или внасял по банкови сметки, нито обяснявал на ищцата твърдените от нея в исковата молба обстоятелства. Не си спомнял въпросният фризер да е подаряван от родителите на ищцата и да има признание, във връзка с него. За този фризер имало постановен съдебен акт - Определение по гр.д. 5103/16г., с което била одобрена спогодба между страните и посочено, че ответникът заплаща на ищцата половината от стойността на фризера, а именно 100 лв. Значението на този факт следвало да бъде възприето от ищцата, че въпросният фризер явно не е закупен от нейните родители. Това не било от значение за предмета на настоящото дело, но говорело за некоректното тълкуване от страна на ищцата на обективни факти. По време на съвместния живот на страните, тъй като съпругата не работела през повечето време, ответникът издържал семейството със заплатата си, като получените от сватбата като подаръци парични суми били изразходвани във времето и семейството се издържало основно от ответника. Не очаквал, че след прекратяването на брака бившата му съпруга, явно в невъзможност да си осигури живот и средства, на които била свикнала, ще изпадне в дребнавости и ще претендира пари, за които счита, че са събрани от подаръци след сватбата. В противен случай, щял да започне да си води сметки за изхарчените средства още от 2005 г., в течение на 9 години, до развода. Щял да пази и документите за закупените вещи, използвани за съвместния живот в годините, за да докаже неверните твърдения на ищцата.

 

В съдебно заседание ищцата чрез пълномощниците си моли искът да бъде уважен. Представя писмена защита.  

Ответникът чрез пълномощника си моли искът да се отхвърли, възразява за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.  

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Не е спорно по делото, а и от писмените доказателства по приложените дела се установява, че страните са бивши съпрузи, като сключеният между тях на ххх. брак е прекратен на хххПо делото са разпитани трима свидетели: ..., ... и Ххх.

Свидетелят Ххх /баща на ищцата/ заявява, че от тяхна страна гостите били около 60 човека, а свидетелката Ххх, че цялата сватба е била стотина човека, като от страната на булката били 50-60 човека. По делото е приет, представен от ответника, касов бон за окончателна сметка на сватбата от ххх. – за сумата от 1798,10 лв., в същия има отразени по 110 бр. салати, предястия, основни ястия и питки хляб, както и 220 бр. безалкохолно. На базата на показанията на свидетелите и кореспондиращия им касов бон, съдът приема, че общо присъствалите на сватбата са били 110 души, без булката и младоженеца – 108 души.

Свидетелката Ххх заявява, че 2-3 дена след сватбата разбрала, че събраната от гостите сума е малко под 5000 лв. и доколкото знае, парите са внесени в банка на името на ответника малко след сватбата, след около месец, от съображения за сигурност. Почти всички гости, освен подаръците, давали и пликове с пари. Знае приблизителната сума, защото били коментирали колко струва да се подготви сватба и колко пари са събрани. На сватбата имало около 5 деца.

Свидетелят Ххх казва, че той и съпругата му са дали общо 1000 лв. Не по-малко от 50 лв. на човек били дали техните гости. Няколко дена след сватбата се чули с дъщеря си и тя казала, че са получили около или над 5000 лв. в брой. Ответникът отишъл да ги внесе в банката на негово име.

С исковата молба се твърди, че страните са събрали на сватбата сумата от 4800 лв., като се извади сумата от 1000 лв., която свидетелят Ххх заявява, че са дали със съпругата му, следва останалите гости да са дали 3800 лв., ако са давали по 50 лв., следва да са дали 76 човека. При изваждане от 106 /без родителите на булката – ищцата/ 30 души следва да не са дали пари. Това, че 30 души не са дали пари, а подаръци кореспондира на заявеното от свидетеля Ххх, че от тяхната компания от 25-30 човека няма спомен някой да е давал пари, всички давали подаръци, както и на казаното от свидетелката Ххх, че на сватбата имало най-много 5 деца.

Свидетелят Ххх казва, че ответникът нагласил парите – от неговите и от събраните от сватбата, и платил обяда, извадил парите от дамска чанта, видял да дава парите – 1700 – 1800 лв. Съдът кредитира показанията на свидетеля Ххх, че ответникът е заплатил сватбения обяд. В приетия касов бон не е посочено кой е платил окончателната сметка на сватбата - 1798,10 лв., но този бон е в държане на ответника, като свидетелите казват, че е организиран и подреден.

Съдът кредитира показанията на свидетелката Ххх относно приблизителната сума пари, събрана на сватбата – малко под 5000 лв., тъй като тя е в роднински отношения с ищцата и е логично двете да обсъдят събраната сума и разходът за сватбата, а и свидетелката е направила сравнение със собствената й сватба /през 2002г./. Нейните показания съответстват до голяма степен и на казаното от свидетеля Ххх, на който ищцата е логично да е споделила, като неин баща. А и свидетелят Ххх относно споделеното му от ответника за събраните пари, казва: „Ако не ме лъже паметта…”, докато за заплащането на сватбения обяд от ответника е сигурен и е присъствал на плащането.

Следователно, от събраните общо 4800 лева, без платените от ответника в ресторанта 1798,10 лв. остават 3001,90 лв.

Видно от банковото извлечение от КТБ- АД/в несъстоятелност/- София, на 24.06.2005г. /следващия сватбата месец/ ответникът е внесъл в банката на депозит сумата от 3800 лв., която сума е по-голяма, но близка до остатъка от събраните пари без сватбения обяд /3001,90 лв./, и съответно разликата между тях не се явяват доказани парични подаръци от самата сватба между страните. 

Половината от тези доказани общо 3001,90 лв. е равна на сумата 1500,95 лв., която съдът приема за установена и доказана част от общата искова претенция от 2 400 лв., и следва да се уважи в тази й част. А в останалата част над 1500,95 лв. до общо претендираните 2 400 лв., като недоказан, искът следва да се отхвърли. Следва се законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба, а не от развода на страните. За задължението за връщане на парична сума, която се дължи без основание или на отпаднало основание по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД няма определен срок. Следователно, за да изпадне в забава, длъжникът следва да бъде поканен – в случая с исковата молба /Решение № 706/30.12.2010г. по гр.д. № 1769/2009г., ГК, III г.о./. Няма доказателства ответникът да е бил поканен да върне половината от дарените пари преди завеждане на делото. Свидетелят Ххх казва, че не е присъствал на разговор – ищцата да казва на ответника да й върне парите, дъщеря му /ищцата/ не му е споделяла да е водила такъв разговор с ответника – да й върне парите.

Направено е възражение от ответника за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение, което е в размер на 750 лв. Минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 398 лв. /чл. 7 ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. При ангажиране на адвокатска защита, страната не е длъжна да търси такава на най-ниската цена, от друга страна , платеният адвокатски хонорар е почти два пъти по-голям от минималния размер по Наредбата без по делото да се е развил сложен процес, със събиране на множество   доказателства и провеждане на повече заседания. Предвид изложеното, съдът намира, че заплатеното от ищцата адвокатското възнаграждение следва да се намали до 500 лв.

С оглед изхода на спора, всяка от страните следва да заплати на другата направените разноски, съразмерно на уважената /съобразено с намаленото адвокатско възнаграждение/, съответно – отхвърлената част от иска.

 

Воден от горното, съдът

 

Р  Е   Ш   И :

                                    

Осъжда С.Ц.Г., ЕГН **********,***, да заплати на Х.Г.П., ЕГН **********,***, ххх– адвокатска кантора М. и Ж., сумата от 1500,95 лева, представляваща половината от паричната сума, получена като подарък от страните в деня на сватбеното им тържество – ххх., с която ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.07.2017г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 2400 лева, като неоснователен в тази част.

Осъжда С.Ц.Г., ЕГН **********,***, да заплати на Х.Г.П., ЕГН **********,***, ххх– адвокатска кантора М. и Ж., сумата от 408,70 лева, направени разноски, съразмерно на уважената част от иска.

                Осъжда Х.Г.П., ЕГН **********,***, ххх– адвокатска кантора М. и Ж., да заплати на С.Ц.Г., ЕГН **********,***, сумата от 187,30 лева, направени разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. 

 

Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

Районен съдия: