№ 692
гр. Разград, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20233330101063 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 и
чл.86 от ЗЗДог. във вр. с чл.154 от Закона за енергетиката.
Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград”АД срещу И. И. И., с
която при условията на субективно и обективно съединяване на исковете са
предявени такива за установяване дължимостта на сумите 306,03 лв. лв. за
потребена топлинна енергия за периода 31.10.2021 г. - 09.11.2022 г., в имот,
находящ се в гр.Р.*******, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението и 30,82 лв. обезщетение за забава за периода от 01.12.2021 г.
до 09.03.2023 г. и разноските по ч.гр.д. № 435/2023 г. Сочи, че ответникът е
потребител на топлинна енергия в горепосочения недвижим имот, че е
ползвал такава на обща стойност 306,03 лв. и не е заплатил тази сума, поради
което ищецът е поискал а съдът е издал заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр.д.№ 435/2023 г. Претендира и за заплащане на направените в това
производство разноски.
Исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника при
условията на чл.47 от ГПК и в срока по чл.131 от ГПК назначеният от съда
особен представител е депозирал становище, в което оспорва исковете.
С допълнително становище ищецът “Топлофикация Разград”АД е уточнил, че
сумата , претендирана като главница е такава за отопление на сградна
инсталация и за отопление на имот с щранг – лира, че начисляването на тези
две суми не изискват извършване на отчет, поради което такъв не е правен в
процесния имот. Пояснява, че претендираната топлинна енергия е за
отоплителния период 25.10.2021 г. – 30.04.2022 г., както и че същата е
начислена по цените, определени от Комисията за енергийно и водно
регулиране, респ. за претендирания период – 0,10097 лв./KWh.
След преценка на представените по делото доказателства във връзка с
доводите на страните, съдът установи следните фактически обстоятелства:
На 02.12.1990 г. И. И. И. е депозирал заявление до “Топлофикация - Разград”
1
АД /л.76/ за присъединяване на жилището, находящо се в ж.к.“****** като
редовен абонат за ползване на централно топлоснабдяване. Към молбата е
приложен и акт за разпространение на нето кубатура, в който е посочено, че
жилището е с кубатура 174 кв.м.
С нотариален акт от 02.03.2001 г. /л.75/ И. И. И. е прехвърлил на ответника И.
И. И. правото на собственост по отношение на процесния имот. На 14.09.2009
г. ответникът е депозирал заявление до “Топлофикация - Разград” АД за
промяна на партида, като е посочил новия адрес – ж.к.“******. В заявлението
е посочил и номера на нотариалния акт, с който е придобил право на
собственост по отношение на апартамента.
По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№435/2023 г. е издадена заповед за
изпълнение №233/10.03.2023 г. , с която е разпоредено И. И. И. да заплати на
кредитора ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД АД с ЕИК: ********* и сумата
306.03лв.главница сумата 30.82лв. лихва от 01.12.21г. до 09.03.2023г. ведно
със законната лихва, считано от 09.03.2023г. до окончателното изплащане на
главницата, както и сумата 25лв./двадесет и пет лева/ разноски по делото. В
заповедта е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства:
незаплатена топлинна енергия за периода 31.10.21г.-09.11.22г. по партидата
на длъжника за имот, находящ се в гр.Р.*******. Тази заповед е връчена на
длъжника при условията на чл.47 от ГПК, като е установено, че същият не
живее на адреса и не работи по трудово правоотношение, за да бъде
направено връчване по месторабота. Искът, въз основа на който е образувано
настоящото дело е предявен в срока по чл.415 от ГПК.
По делото са представени общите условия на договорите за продажба на
топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД гр.Разград на потребители
за битови нужди и решение №ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, с което същите
са одобрени. Според чл.3, ал.1 на същите купувач на топлинна енергия може
да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди,
който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в
топлоснабдена сграда. В чл.13 от тези условия се сочи, че купувачът е длъжен
да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е 30-
дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при
неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6.
В чл.11, ал.5 от същите Общи условия е посочено, че купувачите на топлинна
енергия в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си чрез монтирани термостатни редиаторни
вентили, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Видно от представените по делото фактури /л.14 и сл./ същите са издадени за
отоплителния сезон 2021 /2022 г., а именно през м. октомври 2021 г., м.
ноември 2021 г., декември 2021 г., януари 2022 г., февруари 2022 г., март
2022 г., април 2022 г. Издадено е и дебитно известие от 13.07.2022 г. към тези
седем фактури за сумата 7,48 лв. Според справката за задълженията на
ответника по седемте фактури не са платени и той дължи общо сумата 306,03
лв. Лихвата върху сумите е съответно 30,82 лв.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи
следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй
като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК
предвижда след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено
възражение от длъжника, заявителят да предяви вече установителен, а не
2
осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение.
Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат
разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №2 за топлоподаването от
28.05.2004 г. , Наредба №16-334/06.04.2007 г. и Общите условия за продажба
на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД на потребители за
битови нужди. Разпоредбата на чл.150 ал.1 от Закона за енергетиката
предвижда, че “продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия. В случая общите условия
са публикувани във в.”Дневник” от 09.11.2005 г. и във в.”Екип 7” на същата
дата и в 30-дневен срок от публикуването влизат в сила без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите.
По отношение на обезщетението за забава, същото се дължи на основание
Общите условия и чл.86 от Закона за задълженията и договорите, който
изрично предвижда задължение за заплащане на обезщетение при
неизпълнение на парично задължение.
Разпоредбата на чл.3, ал.1 от Общите условия сочи, че купувач може да бъде
физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В случая по отношение на ответника се установи, че същият е
собственик на процесния имот през периода, за който се иска установяване
на задължението, самият той е заявил това обстоятелство при ищеца и е
поискал партидата за доставка на топлоенергия в този обект да бъде записана
на негово име. Следователно като собственик на сграда с централно
топлоснабдяване той е страна по договор за доставка при общи условия, респ.
дължи заплащане на ползваната в имота топлоенергия, вкл. и топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация, чиято цена се претендира по
настоящото дело.
В случая цената на тази енергия е 306,03 лв. за един отоплителния сезон
2021/2022 г. и ответникът като потребител /собственик и ползвател на имота,
за какъвто се е легитимирал с депозираното от нея заявление/ дължи
заплащане на същата. След изпадането му в забава същата дължи и
обезщетение за забава, което за периода 01.12.21г. до 09.03.2023г. е в размер
на 30,82 лв.
В съответствие с разпоредбата на чл.12 от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който
разглежда иска по чл.422 следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, поради което следва да бъде прекратено производството по иска
за установяване задължението за заплащане на сумата 25 лв. разноски по
заповедното производство поради липсата на правен интерес от водене на
същия.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца
направените от него разноски по делото в размер на 75 лв. държавна такса и
200 лв. – платен депозит за възнаграждение на особен представител, както и
100 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК,
както и сумата 25 лв., платена като държавна такса по ч.гр.д.№435/2023 г. по
описа на РС - Разград.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
3
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Топлофикация - Разград”
АД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал,
ул.”Черна”, ЕИК *********, че И. И. И. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
Р.*******, общ. Разград, обл. Разград дължи на “Топлофикация Разград” АД
със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал,
ул.”Черна”, ЕИК ********* 306.03лв./триста и шест лева и три стотинки/
главница за топлинна енергия в имот, находящ се в гр.Р.******* за периода
25.10.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
09.03.2023г. до окончателното изплащане на главницата, сумата
30.82лв./тридесет лева и осемдесет и две стотинки/ обезщетение за забава за
времето от 01.12.21г. до 09.03.2023г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение №233/10.03.2023 г. по ч.гр.д.№435/2023 г. на РС - Разград.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска, предявен от “Топлофикация Разград”
АД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал,
ул.”Черна”, ЕИК ********* срещу И. И. И. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
Р.*******, общ. Разград, обл. Разград за установяване, че дължи на
“Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление
Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК ********* сумата 25 лв. разноски по
ч.гр.д. №435/2023 г. на РС - Разград.
ОСЪЖДА И. И. И. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Р.*******, общ. Разград,
обл. Разград ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Разград” АД със седалище
гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК
********* сумата 275 лв. /двеста седемдесет и пет лева / за направените
разноски и 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение по настоящото
дело, както и сумата 25 лв. /двадесет и пет лева/ разноски по ч.гр.д.
№435/2023 г. на РС - Разград.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията
докладчик по ч.гр.д. № 435/2023 г. на РС-Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4