Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV-Д въззивен състав, в публично
заседание, проведено на двадесет и осми
май през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл.съдия
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 11134 по
описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 113323
от 13.05.2019 г., постановено по гр. д. № 41672/2018 г., по описа на СРС, 42-ри
състав е отхвърлен иска с правно основание чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент №
261/2004 г., предявен от А.Ю.К., ЕГН ********** против "У.Е.У.КФТ.",
дружество регистрирано в Унгария, със седалище и адрес на управление: Будапеща,
Лаурус офиси, *******, сграда Б, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 400 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
С решението
първоинстанционният съд се е произнесъл и по отношение разпределението на
отговорността за разноските в производството пред себе си, като съобразно
изхода на спора е осъдил А.Ю.К., ЕГН ********** да заплати в полза на "У.Е.У.КФТ.",
дружество регистрирано в Унгария, със седалище и адрес на управление: Будапеща,
Лаурус офиси, *******, сграда Б сумата от 300 лева, представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред СРС.
В срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК от името на А.Ю.К., чрез адвокат М.Х. е депозирана въззивна жалба
с вх. № 5097924/06.06.2019 г. срещу първоинстанционното решение, с която
последното се обжалва в цялост. В жалбата се излагат подробни съображения за
неправилност и необоснованост на обжалваното първоинстанционно решение.
Поддържа се, че ответника не е доказал по безспорен и категоричен начин
настъпването на твърдяното събитие, изключващо отговорността му и причинило
голямо закъснение на полет W6 6416 от Летище
София до Летище Кутаиси, Грузия на 03.12.2016 г., а именно удар от мълния. В
тази връзка се сочи, че представеното с отговора на исковата молба писмено
доказателство – Поръчка за работа, не сочи конкретни резултати от извършената
проверка, т.е. дали е имало удар от мълния и кога се е реализирал. Излагат се
доводи, че по делото не са представени и приети доказателства, установяващи
наличието на метереологични условия, вследствие на които самолет HA-LWX да е бил ударен от светкавица в полет
към Летище Кутаиси на 03.12.2016 г. Сочи се, че недоказано е обстоятелството,
че самолетът е бил ударен от мълния именно в предходния полет от Солун до
Кутаиси. Поддържа се, че в сферата на авиацията ударът от мълния не е
обстоятелство извън обичайното. Излагат се съображения, че дори твърдяното
събитие – удар от мълния да се е случило, то авиокомпанията не е взела всички
разумни мерки за избягването на събитието, съгласно изискванията на съображения
14 от Регламент № 261/2004 г. В заключение се поддържа, че не е доказано в хода
на производството, че в процесния случай е налице „извънредно обстоятелство“ по
смисъла на съображения 14 и 15 от Регламент 261/2004 г.
Моли се за
отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и за уважаване на предявения
иск. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна "У.Е.У.КФТ.",
дружество регистрирано в Унгария, със седалище и адрес на управление: Будапеща,
Лаурус офиси, *******, сграда Б е депозирала отговор на въззивната жалба, с
който последната се оспорва. Излагат се подробни съображения за неоснователност
на въззивната жалба. Поддържа се, че ищецът не е оспорил в първоинстанционното
производство доказателствата, които установяват настъпилото събитие от
извънреден характер. Твърди се, че от представените по делото писмени
доказателства безспорно се установява, че в резултат на ремонта на процесния
самолет, едното крило на самолет рег. № HA-LWX
е било сменено, поради което дружеството Луфтханза Техник Дизайн Организейшън е
трябвало да одобри поправките. Сочи се, че извънредното обстоятелство – удар от
мълния е настъпило непосредствено преди процесния полет и е засегнало процесния
самолет, с който е следвало да бъде изпълнен процесния полет. Поддържа се, че в
практиката на Съда на Европейския съюз във връзка с чл. 5, ал. 3 от Регламента
безспорно се приема, че удар от мълния представлява извънредно обстоятелство по
смисъла на съображения 14 и 15 от Регламента. Излагат се твърдения, че
авиокомпанията е взела всички необходими мерки за избягване на извънредното
обстоятелство, както и че последното е извън ефективния контрол на същата. В
заключение се поддържа, че предявеният иск е неоснователен и правилно е
отхвърлен от първоинстанционния съд.
Моли се за
потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение. Претендират се
разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 42-ри състав, решение за валидно и
допустимо.
По правилността
на решението в обжалваната допустима част, настоящият съдебен състав намира
следното:
От представените
по делото писмени доказателства се установява и не е спорно между страните, че
между ищеца А.Ю.К. и ответника "У.Е.У.КФТ.", дружество регистрирано в
Унгария, със седалище и адрес на управление: Будапеща, Лаурус офиси, *******,
сграда Б е сключен договор за въздушен превоз за редовен полет № W6 6416 от
летище София до летище Кутаиси – Грузия, предназначен за дата 03.12.2016 г.
Издадена е бордна карта за съответния полет и е запазено място 10D. Видно от същата е, че самолетът е трябвало да
излети в 13:55 часа. Установено от „Списък на полетите на самолет за HA-LWS“ е,
че полетът е трябвало да продължи 2 часа и 10 минути и самолетът да кацне в
14:20 часа. От същия документ става ясно, че самолетът по въпросния полет е
излетял в 18:25 часа от Сoфия и е кацнал в
Кутаиси в 20:35 часа, което прави 6 часа и 30 минути закъснение. Установено е
безспорно също, че авиокомпанията ответник по настоящото производство е
отказала да заплати парично обезщетение по заявена извънсъдебно претенция.
В представената
и приета по делото „Поръчка за работа“ е посочено, че самолетът, който е
трябвало да осъществи процесния полет, е бил ударен от гръмотевица на кацане по
предишния курс на летището в Кутаиси. Посочени са поражения по самолета и се е установило, че
е наложително самолетът да бъде поправен, за да бъде отново в изрядност за
следващия полет. От предоставената „Разпечатка от събитие“ се установява, че
щетите по самолета са били 3 пъти по-големи от допустимите и осъществяването на
полет без самолетът да бъде ремонтиран е било невъзможно. Въпросният самолет е
бил ремонтиран от 08:05 часа на 03.12.2016г. до 01:30 часа на 04.12.2016г., съгласно
документ за „осъществен сервиз на самолет HA-LWS“.
Предоставен е заместващ
самолет, който извършва планирания полет във вече установените по-горе часове.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Относно
основателността на иска по чл. 7, т. 1, пар. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на
ЕП и Съвета.
За да възникне
вземането на ищеца, трябва да са налице следните факти: 1) наличие на валиден
договор за въздушен превоз за редовен полет; 2) закъснение на полета с повече
от 3 часа; 3) липса на т.нар. „извънредно обстоятелство“ по смисъла на чл. 5,
пар. 3 от същия регламент, което освобождава ответника от отговорност.
Спорният въпрос
е дали е налице „извънредно обстоятелство“ по смисъла на регламента., а именно
(Указание 14): „Съгласно Конвенцията от Монреал, задълженията на опериращите въздушни
превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено
събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може
да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични
условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за
сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки,
които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач.“ В Решение по
Дело C-549/07 Friederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia – Linee Aeree
Italiane се отбелязва, че „всички обстоятелства, съпътстващи такива събития
(изброените в регламента), не са непременно причини за освобождаване от задължението
за обезщетяване, предвидено в член 5, параграф 1, буква в) от този регламент.“, както и
„съпътстващите такова събитие обстоятелства биха могли да се квалифицират като
„извънредни“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 само ако
се отнасят до събитие, което по подобие на изброените в четиринадесето
съображение от този регламент не е присъщо на нормалното упражняване на
дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му
контрол поради своето естество или произход.“. Такова виждане е отразено и в
параграф 22 на Решение на съда но ЕС по дело С-315/15 Marcela
Pešková и Jiří Peška срещу Travel S. a.s.
„сблъсъкът на самолета с птица, както и евентуално причинените от това повреди
не са неразривно свързани с операционната система на самолета, тъй като поради
своето естество или произход този сблъсък не е присъщ на нормалното упражняване
на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му
контрол. Следователно такъв сблъсък трябва да се квалифицира като „извънредно
обстоятелство“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004.“. В
това решение се определя също, че не всички извънредни обстоятелства
освобождават от отговорност, а само когато се докаже, че не са могли да бъдат
избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки.
Ударът от мълния
представлява метеорологично събитие по смисъла на указание 14 от регламента. Но
не съществува задължително тълкуване по въпроса дали това метеорологично
събитие освобождава от отговорност или не. Съществуват решения с противоположни
изводи: в Решение по дело №B33LU039 от
14.01.2016 г. на съдията М. К. е възприето, че ударът от светкавица
представлява събитие, което е присъщо на нормалното упражняване на дейността на
съответния превозвач, а в Решение ЗС7518/16 на Районния съд в Рюселхайм
Германия от 18.01.2017 г. и в Решение 4С1942815 на Районния съд в Кьонигс се
приема, че ударът от светкавица представлява извънредно обстоятелство по
смисъла на чл. 5, ал. 3 от Регламента.
Настоящият
съдебен състав намира, че ударът от мълния е събитие, което е присъщо на
нормалното упражняване на дейността на превозвача и не може да го освободи от
отговорност за закъснение с повече от 3 часа.
На следващо
място следва да се посочи, че видно от доказателствата по делото повредите по
процесния самолет в резултат на удара от мълния са констатирани в 8:05 часа на
03.12.2016 г., следователно до 13:55 часа е било възможно да се осигури друг
самолет за изпълнение на въпросния полет, само което би било в рамките на
грижата на добрия търговец, в случай - въздушен превозвач. Тази дължима грижа
се извлича от цялостната правна рамка на дейността на авиопревозвачите,
включително от седмото съображение от преамбюла на Регламент (ЕО) № 261/2004
г., което установява възможност на превозвачите да извършват полети не само с
притежавани от тях самолети. Особено показателно е и дванадесетото съображение
от същия регламент, което предвижда право на информация на пътниците и
подбиране на подходящи възможности за премаршрутиране. При определяне на
дължимата грижа Регламент (ЕО) № 261/2004 г. препраща и към Монреалската
конвенция за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз
(публикувана ДВ, бр. 67/2003 г., в сила за България от 9 януари 2004 г.), която
в чл. 19 изрично предвижда, че в тежест на превозвача е да докаже, че отмяната
на полета е била неизбежна с оглед на всички разумни мерки, които биха могли да
се изискват от един въздушен превозвач. По делото такива доказателства не са
предоставени - ответникът само посочва и представя доказателства, че е имало
повреда в един от неговите самолети, пък била тя и внезапно възникнала, както и
че са предприети действия по отстраняване на констатираните увреждания.
Следва да бъде
посочено също, че в случая ответникът не е посочил и представил в
законоустановените процесуални срокове доказателства за наличието на метеорологични
условия, при които самолет HA-LWZ е бил ударен от светкавица в предходен на
процесния полет, извършен същия ден. Събраните по делото доказателства не
установяват по безспорен и категоричен начин, че самолетът е ударен от мълния
именно в този предходен полет, които не е и индивидуализиран по делото. Не са
събрани доказателства, че по корпуса на самолета не е имало технически
неизправности при излитането му от летището, осъществявайки полетът, за който
ответникът твърди, че самолетът е бил ударен от мълния. Не са представени
доказателства, че самолетът е минал задължителна инспекция преди излитането си
от летището, какви са били констатациите от тази инспекция и кой я е извършил.
Не са ангажирани и доказателства, че именно по време на полета, за който се
твърди, че е настъпило извънредното обстоятелство е имало метеорологични
условия, довели до удара от мълния, че именно ударът от мълния е причинил
повредите по корпуса на самолета. Не е установено по несъмнен начин, че
отразената повреда в одобрителния лист за ремонт на самолета от 04.12.2016 г.,
издаден от Луфтханза Техник, а именно "изгорели места на крилото на
самолета, извънбордова горна и долна обшивка на плоскостта“, е резултат именно
от удар от мълния и, че този удар е настъпил при полет предхождащ процесния.
Предвид всичко
гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че ответникът не е доказал
основателността на възраженията си за наличие на обстоятелства изключващи
отговорността му по чл. 7, ал. 1 от Регламента, поради което предявения иск по
чл. 7, т. 1, пар. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на ЕП и Съвета следва се явява
основателен и следва да бъде уважен, като ответникът "У.Е.У.КФТ.",
дружество регистрирано в Унгария, със седалище и адрес на управление: Будапеща,
Лаурус офиси, *******, сграда Б, действащо на територията на България чрез
"У.Е.У.Кфт. - клон България" КЧТ, ЕИК: *******, адрес: гр. София
1540, район Искър, ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ бъде осъден да заплати в
полза на А.Ю.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 400 евро,
представляваща парично обезщетение за закъснение на полет на основание чл. 7,
т. 1, пар. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004, ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, считано от деня на подаване на исковата молба – 25.06.2018
г. до окончателното изплащане на сумата. Обжалваното първоинстанционно решение следва
да бъде отменено.
По отношение на разноските в производството пред СРС:
При този изхода
на спора обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено и изцяло
в частта за разноските.
Право на
разноски в производството пред СРС има ищецът А.Ю.К.. От името на същия
своевременно е направено искане за присъждане на разноски в първоинстанционното
производство, а именно за заплатено адвокатско възнаграждение в производството
пред СРС в размер на 600 лева за заплатена държавна такса в същото производство
в размер на 50 лева, като същевременно са представени и доказателства относно
извършването на такива.
В проведеното
пред първоинстанционния съд открито съдебно заседание на 13.11.2018 г. от името
на ответника е направено възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна в производството адвокатско възнаграждение. Съдът като взе
предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, че
производството пред първоинстанционният съд е приключило с разглеждането на
делото само в едно открито съдебно заседание, както и активното процесуално
поведение на процесуалния представител на ищеца намира, че възражението на
ответника с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно, като в
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в производството пред СРС
следва да бъде намалено до сумата от 400 лева.
Предвид горното
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът "У.Е.У.КФТ.", дружество
регистрирано в Унгария, със седалище и адрес на управление: Будапеща, Лаурус
офиси, *******, сграда Б, действащо на територията на България чрез "У.Е.У.Кфт.
- клон България" КЧТ, ЕИК: *******, адрес: гр. София 1540, район Искър,
ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ следва да бъде осъдено да заплати в полза на
А.Ю.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 450 лева, представляваща
разноски за заплатени адвокатско възнаграждение и държавна такса в
производството пред СРС.
По отношение на разноските в производството пред
СГС:
При този изход
на спора право на разноски в производството пред СГС има въззивникът А.Ю.К.. От името на същия своевременно е направено искане за
присъждане на разноски в производството пред СГС, а именно заплатена държавна
такса в същото производство в размер на 25 лева, като същевременно са
представени и доказателства относно извършването на такива. С молба от
28.05.2020 г., подадена от името на А.Ю.К., чрез адвокат М.Х. е направено
искане на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2 от Закон за адвокатурата в
полза на адвокат Х. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за един адвокат
в минимален размер, без обаче по делото да представен договор за правна защита
и съдействие, сключен между А.Ю.К. и адвокат М.Х., с който страните да са
уговорили, че адвокатът предоставя на въззивника безплатна правна защита и
съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., доколкото А.К. е материално
затруднено лице.
Предвид горното,
настоящият съдебен състав намира, че "У.Е.У.КФТ.", дружество
регистрирано в Унгария, със седалище и адрес на управление: Будапеща, Лаурус
офиси, *******, сграда Б, действащо на територията на България чрез "У.Е.У.Кфт.
- клон България" КЧТ, ЕИК: *******, адрес: гр. София 1540, район Искър,
ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ следва да бъде осъдено да заплати в полза на
А.Ю.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 25 лева, представляваща разноски
за заплатена държавна такса в производството пред СГС.
Искането,
обективирано в молба от 28.05.2020 г., подадена от името на А.Ю.К., чрез
адвокат М.Х., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2 от Закон за
адвокатурата в полза на адвокат Х. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
за един адвокат в минимален размер в настоящото производство пред въззивния съд
не следва да бъде уважавано, предвид липсата на представени по делото
доказателства /до приключване на устните състезания в настоящата инстанция/ за
сключен между А.Ю.К. и адвокат М.Х. договор за правна защита и съдействие, с
който страните да са уговорили, че адвокатът предоставя на въззивника безплатна
правна защита и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., доколкото А.К.
е материално затруднено лице.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 113323 от 13.05.2019 г., постановено по гр. д. №
41672/2018 г., по описа на СРС, 42-ри състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "У.Е.У.КФТ.", дружество
регистрирано в Унгария, със седалище и адрес на управление: Будапеща, Лаурус
офиси, *******, сграда Б, действащо на територията на България чрез "У.Е.У.Кфт.
- клон България" КЧТ, ЕИК: *******, адрес: гр. София 1540, район Искър,
ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ да заплати в полза на А.Ю.К., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 400 евро, представляваща парично обезщетение за
закъснение на полет на основание чл. 7, т. 1, пар. „б“ от Регламент (ЕО)
261/2004, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от деня
на подаване на исковата молба – 25.06.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА "У.Е.У.КФТ.", дружество
регистрирано в Унгария, със седалище и адрес на управление: Будапеща, Лаурус
офиси, *******, сграда Б, действащо на територията на България чрез "У.Е.У.Кфт.
- клон България" КЧТ, ЕИК: *******, адрес: гр. София 1540, район Искър,
ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ да заплати в полза на А.Ю.К., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 450 лева, представляваща разноски за заплатени
адвокатско възнаграждение и държавна такса в производството пред СРС.
ОСЪЖДА "У.Е.У.КФТ.", дружество
регистрирано в Унгария, със седалище и адрес на управление: Будапеща, Лаурус
офиси, *******, сграда Б, действащо на територията на България чрез "У.Е.У.Кфт.
- клон България" КЧТ, ЕИК: *******, адрес: гр. София 1540, район Искър,
ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ да заплати в полза на А.Ю.К., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 25 лева, представляваща разноски за заплатена държавна такса
в производството пред СГС.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.