№ 197
гр. Шумен, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20233630102659 по описа за 2023 година
С исковата молба е предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на
задължение с правно основание чл. 439 от ГПК – въз основа на факти (в случая погасителна
давност), настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
Делото е образувано по искова молба, подадена от П. Д. М. с ЕГН ********** от гр.
Шумен, ул. „***“ № 45, вх. 5, ет. 1, ап. 95, срещу „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. „***“, бул. "***" № 4-6, представлявано
от управителя Р.И.М.Т. и Т.И.В.. В исковата молба се твърди, че срещу ищеца било
образувано изп. дело № 3728/2011 г. на ЧСИ С.Я. с рег. № 844 на КЧСИ за събиране на
сумите по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 2385/2011 г. на ШРС по заповедно
производство по чл. 417 от ГПК със заявител и респ. взискател „Банка Пиреос България“
АД. Твърди, че последното изпълнително действие по цитираното изпълнителното
производството било предприето на 29.11.2011 г., а делото било прекратено по-късно.
Ищецът счита, че погасителната давност за вземането е изтекла най-късно на 29.11.2018 г.
Същевременно на 04.09.2023 г., позовавайки се на извършена цесия, при която придобил
вземането, ответникът поискал образуване на ново изпълнително дело по цитирания
изпълнителен лист. Така било образувано изп. дело № 1173/2023 г. на ЧСИ Д.З., по което е
наложен запор на трудовото възнаграждение и банковите сметки на ищцата. Иска от съда да
установи, че поради изтекла погасителна давност не дължи сумите по издадения
изпълнителния лист. Претендира и направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява, моли делото да бъде разгледано в негово
отсъствие. В същата молба е поискал съда да уважи изцяло предявените искове.
В предоставения на ответника „***“ ЕООД, гр. София едномесечен срок е постъпил
отговор, с който се оспорва основателността на иска. Ответното дружество не оспорва
изложените в исковата молба факти и обстоятелства. Твърдят, че с оглед разрешението по
тълк. дело № 3/2020 г. на ВКС до 26.06.2015 г. давност не е текла. Изрично е посочено, че
всички действия, извършени след перемпцията също прекъсват давността. Твърди се, че
1
такива действия са поискани и с молбата за образуване на изп. дело № 1173/2023 г. на ЧСИ
Д.З.. Сочи, че дори и да е настъпила давност за вземането, тя погасява само възможността за
принудително изпълнение, но не прекратява съществуването на вземането. По изложените
съображения твърдят, че процесното вземане не е погасено по давност и молят съда да
отхвърли иска.
В съдебно заседание представител на ответника не се явява, а моли делото да бъде
разгледано в негово отсъствие. Поддържа изложените в отговора възражения по иска.
Поддържа, че дори и само поискани действия по принудително изпълнение, са в състояние
да прекъснат давността, дори и тези действия да не са били предприети от съдебния
изпълнител. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
От доказателствата по делото се установява, че със заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 от ГПК № 1517 от 22.06.2011 г. по ч.гр.д. № 2385/2011 г. на Районен съд –
Шумен, съдът е осъдил ищеца П. Д. М. да заплати на „***“ ЕООД сумата от 1440 лв.,
представляваща главница по договор за кредит, сключен на 02.09.2010 г., сумата от 2363,68
лв., представляваща просрочена лихва за периода 02.09.2005 г. – 16.06.2011 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2011 г., както и 76,07 лв. държавна
такса по делото и 50 лв. адвокатско възнаграждение. По заповедта е допуснато незабавно
изпълнение и е издаден изпълнителен лист на 22.06.2011 г.
Въз основа на този изпълнителен лист и по молба на „Банка Пиреос България“ АД от
07.11.2011 г. е образувано на същата дата изп. дело № 20118440403728 по описа на ЧСИ
Стоян Якимов с рег. № 844 на КЧСИ и район на действие СГС. С молбата за образуване
взискателят е поискал изрично от съдебния изпълнител извършването на проучване на
имуществото на длъжника по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, извършване на определени справки.
Освен това изрично е поискано да бъде наложен запор на банковата сметка на длъжника при
банката взискател – „Банка Пиреос България“ АД. С разпореждането за образуване на
делото ЧСИ е наложил запор на банковите сметки на длъжника П. Д. М. в „УниКредит
Булбанк“ АД вместо в „Банка Пиреос България“ АД. Видно от върната в цялост призовка,
връчена на „УниКредит Булбанк“ АД на 29.11.2011 г. лицето не е техен клиент.
По делото неколкократно са правени справки за имущество на длъжника и за наличие
на трудови договори, но без резултат. Призовката за доброволно изпълнение е връчена на
длъжника на 08.03.2012 г.
На 04.08.2016 г. „***“ ЕООД са уведомили ЧСИ, че са придобили вземането чрез
договор за цесия, поискали са конституиране като взискател и са посочили банкова сметка,
по която да бъдат внасяни сумите по изпълнението. С разпореждане от 11.08.2016 г. ЧСИ е
конституирал ответника като взискател по делото. Продължил е да извършва справки за
имущество и трудови договори на длъжника, но така и не установил такива. С
постановление от 07.11.2019 г. ЧСИ прекратил изпълнителното производство на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Изпълнителният лист бил върнат на „***“ ЕООД.
На 04.09.2023 г. по молба на ответника „***“ ЕООД и въз основа на същия
изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20238760401173 на ЧСИ Д.З. с рег. № 876 на
КЧСИ и район на действие ШОС. С молбата за образуване взискателя е поискал извършване
на проучване на имуществото на длъжника. На 26.09.2023 г. ЧСИ Златева е присъединила
държавата като кредитор, тъй като установила наличието на задължения на длъжника към
държавата. На 02.11.2023 г. е наложен запор на сметките на длъжника П. Д. М. при
„Айкарт“ АД и в „Банка ДСК“ АД. На 11.10.2023 г. взискателят е поискал извършване на
конкретни действия по принудително изпълнение – запор на трудовото възнаграждение на
длъжника.
2
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Предявеният с исковата молба иск е с правно основание чл. 439 от ГПК – за
установяване на недължимост на задължение въз основа на факти, настъпили след
приключването на съдебното производството, по което е издадено изпълнителното
основание – в случая това е изпълнителния лист. Искът е отрицателен установителен и тъй
като ищецът твърди, че вземането срещу него е погасено поради изтичане на предвидената в
закона 5-годишна давност, това прехвърля тежестта за доказване върху ответника, който
трябва да докаже, че в периода от издаване на изпълнителния лист до предявяване на иска са
извършвани изпълнителни действия, които да прекъсват давността и срока между тях е по-
малък от 5 години. Тук трябва да се посочи, че предмет на делото е дължимостта на сумите
по издадения изпълнителен лист, а не тези, които са акумулирани впоследствие – разноски и
други.
За да установи съдът дали за вземането на „***“ ЕООД срещу П. Д. М. е настъпила
предвидената в закона давност, следва да съобрази Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и Тълкувателно решение №
3/28.03.2023 г. по тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. С първото от двете
цитирани тълкувателни решения е прието, че давността се прекъсва с всяко поискано или
предприето изпълнително действие срещу длъжника, т.е. че в рамките на изпълнителния
процес тече давност, а изпълнителните действия по събиране на вземането я прекъсват, като
от всяко такова поискано или предприето действие започва да тече нова давност. С това
решение е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980г. на Пленума на Върховния
съд, според което с образуване на изпълнителното дело давността спира да тече и в рамките
на изпълнителното производство такава давност не тече. Със същото тълкувателно решение
е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. С второто тълкувателно решение върховните съдии приемат, че Постановление №
3/1980г. на Пленума на Върховния съд, губи сила от датата на постановяване на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, т.е. до тази дата се прилагат разрешенията на Постановление № 3/1980 г. относно това,
че по време на изпълнителния процес давност не тече.
Предвид това и с оглед установените по делото факти, съдът намира следното:
С влизането в сила на съдебния акт, който установява вземането започва да тече 5-
годишна давност за процесното вземане. Процесният изпълнителен лист е издаден на
22.06.2011 г. въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК № 1517 от
22.06.2011 г. по ч.гр.д. № 2385/2011 г. на Районен съд – Шумен. По него на 07.11.2011 г. е
образувано изп. дело № 20118440403728 по описа на ЧСИ Стоян Якимов с взискател „Банка
Пиреос България“ АД.
Съгласно разрешението по Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълкувателно
дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС в периода от 10.11.2011 г. (образуване на
изпълнителното дело) давност за процесното вземане не е текла, т.е. била е спряна според
тълкуванията на Постановление № 3/1980г. на Пленума на Върховния съд. По това
изпълнително дело обаче няма поискани никакви действия по принудително изпълнение
освен тези с молбата за образуване на изпълнителното дело. По тази причина на 08.11.2013
г. (две години след молбата за образуване на изпълнително производство) делото е било
прекратено поради перемпция по силата на закона – на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Няма никакво значение, че няма изрично изявление на ЧСИ в този смисъл. От тази дата е
започнала да тече нова 5-годиша давност.
3
Тук съдът намира за необходимо да посочи, че молбата на „***“ ЕООД от 29.03.2016
г., с която искат да бъдат конституирани като взискател по делото не прекъсва давността.
Това означава, че давността за процесното вземане би изтекла на 08.11.2018 г. – след
изтичането на срок от 5 години след 08.11.2013 г.
В рамките на приложените по делото писмени доказателства, от завереното копие на
двете изпълнителни дела се установява, че ответникът „***“ ЕООД е поискал извършване на
конкретни действия по принудително изпълнение едва с молбата за образуване на изп. дело
№ 20238760401173 на ЧСИ Д.З. на 04.09.2023 г. Към тази дата обаче вземането им срещу П.
Д. М. вече е било погасено по давност.
С погасяването по давност на вземанията, установени по изпълнителния лист се
погасяват по давност и акцесорните вземания.
С оглед на това съдът намира, че погасителната давност за процесното вземане е
изтекла и то вече не може да бъде събирано по принудителен ред. Предвид това предявения
иск се явява изцяло основателен.
За разноските:
От страна на ищеца е направено искане по чл. 78, ал. 1 от ГПК – за заплащане на
разноските, направени от него в производството. Предвид изложеното и с оглед изводите на
съда за основателност на исковете на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че
ответникът следва да заплати изцяло направените от ищеца разноски в производството,
както следва – 241,38 лв. държавна такса и 24 лв. за изготвено от ЧСИ Д.З. копие на
изпълнително дело № 20238760401173. На ищеца следва да се укаже да представи банкова
сметка, по която ответникът да заплати дължимите разноски.
С разпореждане № 1137 от 27.03.2024 г. съдът е разпоредил заплащане на сумата в
размер на 24 лв. за изготвеното копие на изп. дело № 20118440403728 на ЧСИ Стоян
Якимов, тъй като след извършена справка се установи, че такова не е заплатено от ищеца.
Тази сума следва да се възложи на ответника, който да я възстанови на съда.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Витоша, ж.к. „***“, бул. "***" № 4-6, представлявано от
управителя Р.И.М.Т. и Т.И.В., че П. Д. М. с ЕГН ********** от гр. Шумен, НЕ ДЪЛЖИ
сумите по изпълнителен лист, издаден на 22.06.2011 г. въз основа на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК № 1517 от 22.06.2011 г. по ч.гр.д. № 2385/2011 г. на Районен
съд – Шумен.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Витоша, ж.к. „***“, бул. "***" № 4-6, представлявано от управителя Р.И.М.Т. и
Т.И.В., ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. М. с ЕГН ********** от гр. Шумен, СУМАТА от 265,38 лв.
(двеста шейсет и пет лева и тридесет и осем стотинки), представляващи направените от
ищеца разноски в производството.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Витоша, ж.к. „***“, бул. "***" № 4-6, представлявано от управителя Р.И.М.Т. и
Т.И.В., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Шумен, сумата в размер на 24 лв.
(двадесет и четири лева), представляващи извършени от съда разноски в производството.
Указва на П. Д. М. с ЕГН ********** от гр. Шумен, че в 14-дневен срок следва да
представи данни за банкова сметка или да посочи друг начин за заплащане на сумата за
4
присъдените разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да
тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5