№ 19971
гр. София, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20221110137690 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА ГПК (Общ
искове процес – иск по чл.54, ал.2 ЗКИР)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
144894/12.07.2022 г., от Т. Л. С. ЕГН ********** от с. Л* С. Б. С. ЕГН
********** от с. Л* срещу В. Н. О. ЕГН ********** от С. Ло* (*) № 14 М. Н.
Р. ЕГН ********** от гр. София, ул. „Ра*
В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на ПРАЗНО
ДВОРНО МЯСТО с площ от 400 кв.м., съставляващо имот № 2551, нанeсен в
кадастрален лист Г – 11-10-А заснет през 1998 г. по КП на с. Л*, м. К*, при
граници: А*, наследници на *, наследници на Д* и улица. Твърди се, че имот е
заснет по ЗКИР ПИ с идентификатор * на с. Л*.
Сочи, че през 2013 г. била издадена заповед за новообразувано имоти по
§ 4 от ЗСПЗЗ, която била отменена, по жалба на ищците, тъй като новите
имоти засяга имота на ищците.
Твърди се, че по-късно през 2020 година е издадена нова заповед на
кмета на район Панчарево, за която ищците не били уведомени. Съгласно тази
заповед, план за новообразувани имоти по § 4 от ЗСПЗЗ, бил нанесен в КК и
КР, като вследствие на това изменение техният процесен имот бил заснет като
ПИ с идентификатор *.
Твърди се, че съгласно новата карта техният имот е *, който е с 48 кв. м.
по-малък от предишния ПИ *. Сочат, че това се дължи на нанасянето на
новите имот, като имало застъпване между имота на ищците и имота на
1
ответниците.
Предявяват петитум, с който да се признае за установено, че
ответниците не са собствениците не процесните 48 кв. м., които са отнети от
собствения на ищците ПИ *.
С определение от открито съдебно заседание от 23.01.2024 г. съдът е
оставил без движение исковата молба, като нередовна. Съдът е приел, че
ищците не сочат на какво основание са собственици. Приел е, че има
противоречие между обстоятелствена част и петитум, тъй като в
обстоятелствената част се твърди, че са собственици на имот, който е ПИ * по
предходна КК и КР и който имот неправилно е отразен като ПИ * по сега
действаща КК и КР. Съдът е приел, че в исковата молба ищците твърдят
грешка в КК и КР, тъй като техният имот неправилно е заснет и не отразява
имота, както е по предходна КК и КР. Съдът е приел, че е налице да се
квалифицира иска по чл.54, ал.2 ЗКИР. Същевременно е установил
противоречие с петитума, тъй като се иска ответниците да бъдат признати, че
не са собственици, а в обстоятелствената част се твърди, че ищците са
собственици. Съдът се е позовал на решение № 79 от 20.07.2019 г. по гр. д. №
2087/2018 г. на ВКС, решение № 126 от 14.06.2013 г. по гр. д. № 53/2013 г.
на ВКС, съгласно които отрицателен установителен иск за собственост при
грешка в КК и КР не е допустим. Това е така, тъй като искът по чл.54, ал.2
ЗКИР е винаги положителен (л.206-209).
С допълнителна молба с вх. № 28903/30.01.2024 г., ищците уточняват, че
техният имот представлява ПИ * по отменената КК и КР, който имот по-късно
неправилно е отразен като ПИ *. Твърдят, че са собственици на имота чрез
покупко-продажба през 1998 г от Т. Добриянова С. с нотариален акт.
Позовават се на давност, при условията на евентуалност, за която твърдят, че е
от закупуването на имота – 23.04.1998 г. (л.224-226).
Моли съдът да признае по отношение на ответниците, че ищците са
собственици на ПИ *, отразен по старата КК и КР, който имот неправилно е
отразен и нанесен в сега действащата КК и КР като ПИ *, от който са взети 48
кв. м. и са нанесени в имота на ответниците в ПИ *
Като главно придобивно основание сочат покупко-продажба, а
евентуално давностно владение от 23.04.1998 г.
В срока по чл.131 ГПК, ответниците считат, че искът е недопустим
поради липсата на обоснован правен интерес за ищцата С. Б. С. и предвид
наведените доводи по ЗКИР, които подлежат на разглеждане в
административно производство. По същество оспорват иска при твърденията,
че са наследници на Р* (Р*) Н* и в това си качество са придобили правото на
собственост върху имота по силата на земеделска реституция въз основа на
решения на Поземлена комисия и ОСЗГ. Поддържат, че въз основа на
описаната в исковата молба Заповед № РПН20-РД56-20/15.10.2020 г. на кмета
на СО-район „Панчарево“ в качеството им на наследници на посоченото лице
и на основание § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ им е възстановено правото на
2
собственост върху конкретен поземлен имот с обща площ от 943 кв. м.,
отразен с проектен идентификатор *4834, като същата е издадена въз основа
на влязла в сила Заповед № РД-15-074/30.04.2013 г. на Областния управител
на Област София, с която е одобрен план за новообразувани имоти в
землището на с. Л* и по която имотът на ищците с № 2551 е отразен с
проектен идентификатор *. Твърдят, че възстановеният имот с идентификатор
*4834 е бил разделен на две части, като по силата на договор за доброволна
делба от 17.08.2021 г. В. Н. О. и М. Н. Р. са получили в дял имот с
идентификатор * съставляващ дясната половина от възстановения поземлен
имот, а лявата половина е дадена в дял на Т. В. – имот с идентификатор *4881,
който е бил продаден на трето лице с договор от 30.08.2021 г. С оглед на
изложеното считат, че искът срещу Т. В. е недопустим предвид липсата на
право на собственост в нейна полза от преди подаването на исковата молба, а
искът срещу другите двама ответници е неоснователен, доколкото същите са
придобили правото на собственост върху спорната част от имота с реституция
по реда на ЗСПЗЗ и делба.
В срока, даден за становище по уточнителната молба, ответниците
възразяват, че проекто – докладът бил обявен за окончателен и не следва да се
изменя иска. Твърди, че е недопустимо ищците да се позовават на придобивна
давност, което е в нарушение на чл.214 ГПК. Твърди, че се изменя, освен
обстоятелствена част и петитум, което е недопустимо. Прави възражение за
недопустимост на производство и моли същото да бъде прекратено.
Оспорват, че ответниците са станали собственици на 48 кв. м., за която
се твърди, че е отнета от тях и е нанесена в чужд имот. Твърди, че не се
доказват основанията за собственост на праводателя на ищците.
Счита, че давността не следва да се зачита, тъй като тя не тече докато
няма влязъл в сила административен акт, а планът за новообразувани имоти е
от 02.11.2020 г. и до тогава давност не е текла. Позовава се на съдебна
практика.
Счита, че ищецът не е отстранил нередовности на исковата молба. Моли
делото да се прекрати (л.256-259).
В открито съдебно заседание и двете страни поддържат становищата си
и твърденията си. Претендират разноски. Представят списък.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от
страните, както и материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ НА НЕРЕДОВНОСТИ
Съдът приема, че на първо място, следва да отговори на възраженията
на ответника за неотстраняване на нередовности.
Съдът приема, че ищецът е отстранил нередовности на исковата молба,
като е посочил, придобивните основания – главно и при условията на
евентуалност, както е посочил и предмета на делото – техния имот, който
3
неправилно е нанесен в кадастралната карта и кадастрални регистри. Твърдят,
че са собственост на целия имот по стария КК и КР, а именно ПИ *. Ето защо
искането да се прекрати производство, поради неотстраняване на
нередовности в срок е неоснователно.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА И
ИЗМЕНЕНИЕТО НА ИСКА
Съгласно т. 2б от ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 на ОСГК
на ВКС, Съгласно чл.214, ал.1 ГПК в първото заседание за разглеждане на
делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата
на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени
основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в
първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както
и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно.
В процесния случай в обстоятелствената част на ИМ се твърди, че са
собственици на имота, който е отразен по старата КК и КР, а не по новата и
разликата от 48 кв. м. представлява спорната част, която е взета от техния
имот и нанесена като част от съседния имот. По този начин ищецът твърди
грешка в КК, което е правното му основание на иска. По реда на чл.129, ал.4
ГПК ищецът уточни иска си, че иска да бъде признат за собственост на ПИ *,
който неправилно е отразен като ПИ * и 48 кв. м., които са заснети в съседен
имот. Затова съдът приема, че ищецът е привел петитума в съответствие с
обстоятелствената част на исковата молба.
Същевременно в първоначалната ИМ не боже посочи придобивното
основание, на по реда на чл.129, ал.4 ГПК ищецът го уточнява.
Съгласно т.2в от ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 на ОСГК,
когато ищецът е претендирал да бъде признат за собственик на основание
например покупко-продажба на имот и е прибавил в условията на
евентуалност ново основание, например придобиване на собствеността чрез
давностно владение, искането за защита (петитумът) е все същото: при
установителния иск- да бъде установено правото на собственост на ищеца.
Допустимо е по реда на чл.214 ГПК ищецът по предявен иск за собственост
да се позове при условията на евентуалност и на друго придобивно основание,
различно от посоченото в обстоятелствената част на исковата молба.
Настина в първоначалната искова молба е в доклада по делото не е
посочено на какво основание ищците претендират да са собственици.
Оставянето на без движение е защото петитумът (отрицателен установителен
иск) не отговаря на обстоятелствената част (твърдението, че ищците са
собственици на имота, преди изменението на КК).
Освен това, с отговора на ИМ, ответниците са направили възражения, че
не се знае придобивното основание и има противоречие.
При това положение съдът приема, че ищците са привели петитума,
търсената защита с изложените в молбата факти (правно основание), като са
уточнили и придобивните способи.
4
Ето защо искането на ответника за прекратява на производство и че това
изменение е недопустимо, е неоснователно.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ИСКА
Съдът приема, че е сезиран с иск за собственост по реда на чл.54, ал.2
ЗКИР вр. чл.124, ал.1 ГПК, с който да се признае по отношение на
ответниците, че ищците са собственици на ПИ * по предходната КК и КР,
който имот съответства на скица, която е неразделна част от решението, като
имотът е неправилно отразен като ПИ * по сега действащата КК и КР и част
от него (48 кв. м.) е нанесен в имота на ответниците в ПИ *.
Като придобивни основания ищците заявяват:
Главно придобивно основание - Покупко-продажба
Евентуално придобивно основание - Давностно владение от 23.04.1998 г.
Настоящият съдебен състав приема, че дадената правна квалификация
по чл.124, ал.1 ГПК, в Определение № 30507/31.08.2023 г. (л.140-141) е
неправилна, тъй като ИМ се твърди, че има грешка в КК и КР. Ето защо това
определение е отменено, на основание чл.253 ГПК, съгласно Определение №
8356/23.02.2024 г. (л.263-268) и докладът е приет на 23.04.2024 г. (л.282)
ПО СЪЩЕСТВО НА СПОРА
1. Спорът между страните е къде минава границата техните имоти,
дали е по естествения слог или след него.
Имот на ищци
2. Имотът на ищците през 1985 г. е съществувал като ПИ с пл. № 1833.
Като южната част на този имот е по южната граница на съществуващия
на място слог. Имотът е нанесен в КП през 1981 г. Вещото лице прави
това заключение от съществуващите хоризонтали от КП
3. През 1997 г. е извършена доброволна делба между съсобствениците на
ПИ с пл. № 1833, като от него се обособяват три ПИ, като имотът на
ищците придобива пл. № 2551 и КП от 1981 г. е попълнен с този имот
през 1998 г.
4. Фактите по (2) и (3) се установиха от заключенията на съдебно-
техническите експертизи, приети и неоспорени от страните (СТЕ 1,
л.193-294, СТЕ 2, л.286-290). Освен това страните не спорят, че ищците
са собственици на процесния имот.
5. На 23.04.1998 г. Т* С. продава на ищеца (внук) Т* Л. С. ПРАЗНО
ДВОРНО МЯСТО с площ от 400 кв. м. с пл. № 2551, нанесен в кад. л.
Г-11-10-А, заснет през 1998 г. по КП на с. Л*, местност К*, при граници:
А*а, наследници на *, наследници на Д* и улица (л.9-10,11,12).
6. Ищецът сключва граждански брак през 1990 г. със С. Б. С* (С.) (л.295).
По делото не е налице доказателства за прекратяване на съпружеска
имуществена общност по време на брака, когато важни интереси налагат
това; няма доказателства за режим на разделност или сключен брачен
договор. Не се представиха доказателства, че бракът е прекратен, поради
5
развод или смърт.
7. Доколкото е налице доказателствен извод, че процесният имот на
ищците е купен в по време на брака, то е налице презумпцията на чл.21,
ал.3 СК, поради което същият представлява съпружеска имуществена
общност (СИО) на ищците.
8. На 19.12.2011 г. е съставен констативен нотариален акт (к.н.а.) по
обстоятелствена проверка, с което ищците Т* Л. С. и С. Б. С. са признати
за собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 400 кв. м., с пл. №
2551, нанесен в кад. лист Г-11-10-А, заснет през 1998 г. по кадастрален
план на с. Л*, местност К*, при граници по съседи по н.а.: А*,
наследници на *, наследници на Д* и улица, който имот е с
идентификатор * с площ от 418.00 кв. м., при граници: * (л.15-16) ведно с
построената в него къща, на основание строителство. При тези факти,
съдът приема, че съставеният к.н.а. е само да установи новопостроената
къща. За ПИ материалната доказателствена сила произтича, не от к.н.а., а
от предходния н.а. от 1998 г. и делбата от 1997 г.
9. Със Заповед от 26.08.2013 г. на АГКК е изготвено изменение на КК и
КР, като имотът на ищците от * се превръща в имот с имот ПИ * (имот
на ищци). Имотът на ответниците се нанася като такъв с номер *4834
(имот на ответници) (л.34-35).
Тази заповед е отменена, съгласно решение №4523/02.07.2014 г. по адм.
д. № 11842/2013 г. на АССГ, като е посочено, че между двамата имота ПИ *
(стар *) и *4834 съществува спор за материално право, тъй като южната
граница на имота на ищците се променя по на север, а на северната граница на
имота на ответниците навлиза в техния имот (л.36-40). При това положение е
налице правен интерес от водене на настоящото дело, съгласно указанията в
ТР 8/23.02.2016 г. по тълк. д . № 8/2014 на ОСГК на ВКС.
Имот на ответниците
10. С решения от 18.02.1995, 16.02.2006 се признава право на собственост
на наследници на Р* (С*) в съществуващи възстановими стари реални
граници на нива от 2.00 дка с № от емлячен регистър 591, като
определянето на границите следва да се извърши с плана на
новообразуваните имоти - § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ от кмета на общината
(ПНИ) (л.81-82, 158-165).
11. Съгласно удостоверение за наследници Р* (С*) е оставил наследници Т.
Р. В. (дъщеря), В. Н. О. (внучка) и М. Н. Р. (внучка) (л.83-84). В. О. и М.
Р. са ответници по делото.
12. По делото е изискано адм. д. № 3506/2005 по описа на СГС ведно с адм.
дело 14016/2009 г. по описа на ВАС. Същите имат предмет обжалване на
Плана за новообразувани имоти (ПНИ) от 2005 г.
През 2005 г. е одобрен ПНИ. Видно от скицата от обяснението към
Плана през имота на ищците преминава слог (л.46 от делото от СГС). По
делото е налице копие извадка от ПНИ, като имотът на ответниците е 3106, а
6
на ищците 2551 (л.54,58,86 от делото от СГС). Слогът е показан, че
преминава през имота на ищците 2551. По адм. дело е налице помощен план
за района, като се вижда, че имотът на ищците е 676, а на ответниците 677,
като слогът преминава през имота на ищците (л.83 от делото от СГС). От
всички тези скици и извадки от планове се установи, че слогът в ПНИ е
нанесен не като граница между имотите на страните, а като място, което
преминава през имота на ищците.
От копие от цифровия кадастър на София се вижда, че имотът на ищците
е 2551, а на ответниците е 3106, като през 1998 г. имотът на ищците е трасиран
на място, което трасиране отговаря на тогава действащите граници (л.194,
заключение на СТЕ 1). Ето защо съдът направи доказателствен извод, че този
кадастър отговаря на границите по трасирането, т.е. по н.а. на ищеца.
По адм. дело е приета СТЕ. По него в.л. установил, че имот 2551,
съществува в действащия КП от 1981 г. на с. Л*, като имот 2551 е закупен с
н.а. Имотът на ответниците е включен в ПНИ като 3106, със стар номер 677.
В.л. посочва, че границата между имот 2551 (т.е. на ищците) и 3106 (т.е. на
ответниците) представлява естествена граница слог с широчина от около 2
метра, което не е изменян от съществуването на имотите. Посочва, че оградата
на 2551 е поставена в този слог и не навлиза в имота на ответниците (3106).
Посочва, че северните граници на имота на ответниците 3106 не съвпадат с
границите от КП от 1981 г., поради изработване на ПНИ. Южната граница на
2551 попада в имота на ответниците 3106, която е получена при изработване
на помощния план и представлява фактическа грешка. От комбинираната
скица се вижда, че границата между двата имота от КП от 1981 г. е по букви
А-Б-В-Г (б.м. – за процесното дело важи А-Б), слогът е в червено. Границата
между двата имота по ПНИ от 2005 г. е по букви Д-Е-Ж-З (б.м. – за
процесното дело е важи Д-Е). При тази съпоставка графично се вижда, че
южната граница на имота на ищците навлиза в северната част на имота на
ответника, като се придава още площ, защрихована в синьо между букви А, Б,
Д, Е. При тези факти съдът констатира, че ПНИ не е изработен съгласно КП от
1981 г., в който план е бил нанесен имотът на ищците (л.127-129 от адм. дело
в СГС). При това положение, границата на имота на ищците по КП от 1981 г. и
на ответниците е до слога, т.е. между двата имота има естествена граница от
слог с широчина 2 метра.
С първоинстанционното решение на АССГ, жалбата на ответниците е
отхвърлена. Като мотиви АССГ е приел, че ответниците не са доказали къде
им е бил имота и към решението на поземлена комисия липсва скица. При
това положение имотът не е индивидуализиран и не може да се прецени дали
ПНИ е правилен или не. Съдът приема, че е налице спор за материално право
и след неговото решаване, ответниците е следвало да извършат процедура по
промяна на ПНИ (л.141 от адм. дело). Решението е отменено, съгласно
решение № 6151/11.05.2010 г. по адм. дело 14016/2009 г. по описа на ВАС.
ВАС е приел, че по КП от 1981 г., ПИ на ищците е с номер 660, а на
7
ответниците е 677, като границите на имотите са ясно отразени в КП,
помощния план към ПНИ. Границата на тези имоти преминава през
естествения слог, който не е изменян от съществуване на имотите от старите
собственици. Оградите преминават през този слог същото било отразено в
помощния план на местността. Съдът е приел, че при изработване на ПНИ е
изместена южната граници на ищците, като по този начин се навлиза в
съществуващия на плановете и материализиран на място имот на ответниците.
ВАС е приел, че отразяването на имотите в ПНИ следва се съобразят
границите им по начина, по който са заснети в кадастралния и помощния план
на селото, а с ПНИ това не е направено. Приел, че границите между имота на
ищците и ответниците следва да бъде граница по естествения слог, както е
отразено по КП от 1981 г., а не по ПНИ, при който южната граница на имота
на ищците преминава след слога. Ето защо съдът е отменил
първоинстанционното решение и е отменил заповедта от 2005 г., с която е
одобрен ПНИ (л.26-27 от адм. дело).
13. Следва да се отбележи, че по цитираните две административни дела,
страните са били участници по тях, като ответниците са били
жалбоподатели, а ищците заинтересовани страни. При това положение
същите са обвързани от административното дело.
14. Със Заповед от 30.04.2013 г. е одобрен Плана за новообразуваните
имоти с проектни номера *,4834 (нов номер на ответниците), *4835 (нов
номер на ищците), * (л.88,273-278). Имотът на ищците е 2551, а на
ответниците 3106, съгласно регистър на новообразуваните имоти е
показан на л.171-173 от делото. Съгласно решение № 5321/04.08.2014 г.
по адм. дело № 11844/2013 г. по описа на АССГ заповедта е отменена,
тъй като с ПНИ се засяга материално право, както на ищците, така и на
други лица. В мотивите на АССГ се посочват засегнатите имоти, част от
които е имота на ищците. Решението е потвърдено с решение №
66/05.01.2015г. по адм. дело № 13041/2014 г. по описа на ВАС (л.337-339).
15. По това дело ищците не са били конституирани като заинтересовани
страни. На тях не е връчена заповедта, за разлика от ПНИ от 2010 г.,
който е обжалван от ищците (л.346-348).
16. Съгласно Заповед от 15.10.2020 г. на ответниците се възстановява
правото на собственост върху ПИ *4834, на основание §4к, ал.7 ПЗР на
ЗСПЗЗ. (л.43,179,302).
17. По делото е налице скица проект от 25.08.2020. Съгласно тази скица
имотът на ищците се засяга, като южната му граница отива по на север,
т.е. северната граница на имота но ответниците преминава в част от
имота на ищците. Имотът на ответниците придобива номер *4834, а на
ищците *4835 (л.180, 310-312, 310). Видно от скицата може да се
направи извод, че при това изменение на КК имотът на ответниците
навлиза в южната част на имота на ищците. Скицата е изработена по
ПНИ.
18. Съдът не кредитира решение 62582/12.03.2019 г. по гр. д. № 18549/2017
8
г. на СРС. Същото е с други страни и има предмет обжалване на отказ на
кмета по §4к, ал.7 ЗСПЗЗ. Същото няма сила спрямо ищците Освен това
не е ясно дали решението е влязло в законна сила. Ответниците не
представят доказателства (л.308-309).
19. На 17.08.2021 г. е извършена доброволна делба между Т. Р. В., В. Н. О.
и М. Н. Р., които си поделили имот с идентификатор *4834, като: Т. Р. В.
става собственик на *4881, В. Н. О. и М. Н. Р. става собственици на *
Така имотът на ответници, за който се води делото е *4882 (л.91-92 от
делото).
20. Съдът не кредитира н.а. от 30.08.2021 г., тъй като се отнася за имот
4881, който не е част от предмета на спора (л.93 от делото).
По свидетелите
21. По делото се разпитани двама свидетели – Ц* С. и Л*.
22. Свидетелят Цв. С. установява, че при трасирането на имота през 1998 е
дошла техничката, като в края на южната част на имота има височина. От
1998 г. ищецът бил поставил телена мрежа, съгласно трасирането,
включително и по южната част на слога, непосредствено до висока част.
Построената сега сграда отговаряло на трасирането, което е дала
техничката. Установява, че съсед от горната част от южната част на слога
е дошла за спори за имота, хвърляла камъни върху свидетеля. Установява,
че имотът се владее от ищеца от 1998 г., като в него е построена къщата, а
имотът на съседите е празен. Съдът напълно кредитира показанията като
обективни, пълни и подкрепящи се с останалите материали по делото.
Въпреки, че свидетелят е майка на ищеца, нейните показания не са
предубедени, тъй като свидетел – очевидец е могла да установи най-
много неща, а и показанията й кореспондират с писмените доказателства
и заключенията на двете експертизи. (л.283 от делото).
23. Свид. Люб. Д* установява, че имотът на ищеца е равен, като в южната
му част представлява възвишение нагоре, т.е. с висока денивелация, като
оградата е на този денивелация. Установява, че след като ищецът купил
мястото, същият си сложил ограда, като действията се развиват през
1997-1998 г. Установява, че от тогава до сега ищецът владее имота и
строи в него. Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля като
обективни, достоверни и пълни. Същият е комшия на ищеца и знае какво
се случва в района. Освен това е бил свидетел през заснемането на
имотите чрез фотоснимки през 70 години на миналия век (л.283 от
делото)
По експертизите
24. По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза
(СТЕ 1, л.193-294). Съдът напълно кредитира заключението като
обосновано, пълно и компетентно. Съгласно заключението през 1981 г. е
изработен КП на с. Л*, който е използван за основа на регулационния
план през 1991 г., като имотите на страните по делото се намират извън
9
регулация, дори и в момента. Видно от КП от 1981 г., имотът на ищците
не е съществувал като самостоятелен ПИ, а е представлявал южна част от
ПИ с пл. № 1833. Като южната част на този имот е по южната граница
на съществуващия на място слог. Вещото лице прави това заключение
от съществуващите хоризонтали от КП. Ето защо съдът направи
доказателствен извод, че доколкото по КП от 1981 г. имотът на ищците
представлява южната част на ПИ 1833, то границата на имота на ищците
с имота на ответниците преминава през южната част от естествения слог
между двата имота и това е отразено в КП от 1981 г.
25. След делба през 1997-1998 ПИ 1833 е разделен на четири дяла, като
най-южната част на имота е обособена като имот с пл. № 2551 г. КП от
1981 г. е попълнен през 1998 г., следствие на делбата. С оглед изложените
факти за историята на имота на ищците, съдът приема, че южната
границата на имотите между ищците и ответниците преминава през
естествения слог.
26. Заключението установява, че през 2005 г. е одобрен ПНИ, като
границата между имотите е била прекарана в съответствие с предходните
КП, като имотът на ищците е бил 2551, а този на ответниците 3106. През
2011 е била одобрена КК и КР, като след водени адм. дела КК е била
променяна, като южната част граница на имота на ищците е изместена в
северна посока и новият му имот е 4835, а имотът на ответниците е 4834,
който след делба е 4882.
27. Експертизата установява, че съгласно административни дела, ПНИ от
2013 г. е променян, като новите номера на ищците са 4835, а на
ответниците 4834, после 4882.
28. При оглед на място, вещото лице установява, че между имотите ищецът
е започнал строеж на ограда, която служи и за подпорна стена. Тази
ограда е направена в съответствие с трасировката от 1998 (л.12).
Оградата в началото е строеж от камъни (гибони), а след това колчета и
телена мрежа, които според съдът съответстват, че поставените от
трасирането, тъй като по данни на в.л. строежът с гибони е спрян, заради
делото.
29. В о.с.з., в.л. уточнява, че границата между двата имота е с денивелация
от 2 метра. Ищецът е започнал ограда между двата имота, която
представлява и подпорна стена. Границата по сега действащата КК е
по северната част на склона - слога, която е долна по терен, т.е. по
ниска от южната, по-ниската част. По КП от 1981 г., границата
между двата имота е по южната част на склона, която е горна по
терен, тъй като е по-висока.
30. Уточнява, че ПНИ от 2013 г. съответства на сега действащата КК. Ето
защо съдът направи доказателствен извод, че действащата КК прокарва
границата между имотите по на север от предходната – северната част от
слога.
31. Уточнява, че ищецът е започнал ограда, която е по южната част на
10
слога, която е горна по терен, т.е. по КП от 1981 г. Така съдът направи
доказателствен извод, че оградата между имотите се намира в южната
част на слога, т.е. по КК, преди изменението й.
32. Съдът напълно кредитира заключението, защото е обосновано и
логично. След като денивелацията е 2 метра, то логично е оградата да
служи и за подпорна стена. Същата няма как да бъде по границата по сега
действащата КК, а е по КП от 1981 г., попълнен през 1998 г. и КК, преди
изменението му. Това е така, тъй като по сега действаща КК границата е
на по-ниска денивелацията и е по на север – по-ниската част от слога. За
да служи като подпорна стена, тя трябва да опира до по-високата част,
която представлява южната част на слога, а именно границата между
имотите по КП от 1981, попълнен през 1998 г. Следователно оградата,
която е подпорна стена е по южната част на слога, която е горна по терен,
за да може да подпира имота на ответниците и да не пропада в имота на
ищците.
33. По делото е приета втора СТЕ (СТЕ 2, л.286-290). От нейното
заключение се установи, че имотът на ищците е бил част от друг имот
нанесен в КП от 1981 г., като следствие на делба е нанесен през 1998 г, за
което КП на селото е попълнен. Изработена е комбинирана скица между
слога и КП от 1981 г. (попълнен през 1998 г., л.289). Видно от нея слогът
преминава през имота на ищците и представлява една сравнително
широка ивица. За съжаление по делото не са събрани доказателства за
точния размер на ширината на слога, но с оглед разпитаните свидетели,
съдът приема, че същият е 2 метра (същото е установено по адм. дело).
От комбинираната скица на л.289 от делото се установи, че слогът
преминава т* през южната част на имота, т.е. целият слог се намира в
имота на ищците. Освен това, съгласно плана от 1981 г. слогът преминава
през имота на ищците. Същото се потвърждава и от архивните планове,
които са приложи по адм. дело и които съдът обсъди в т. 12 от
настоящите мотиви.
34. Експертизата изработи и комбинирана скица, като с червен пунктир е
слог по ортофотоплан, със зелена линия – КП от 1981 г., попълнен през
1998 г., а с черна линия сега действащата КК (л.290). Видно от
комбинираната скица, съдът направи извод, че по сега действащата КК
границата на имота попада в северната част на слога по линия на точки 1-
2, а по КП от 1981, попълнен през 1998 г., границата между имотите е по
линия по точки 4-3 (южната част от слога).
35. В открито с.з. второто в.л. лице уточнява, че оградата на ищците е по
горния ръб на слога, което означава, че е по точки 1 и 2 (л.290). Тя е по
горния край на слога. По плана от 1981 г., попълнен през 1998 г., имотът
е заснет като южната част на имота е на линията 4 – 3. Уточнява, че
оградата опира в горния край на контура на слога, а в КК границите
отиват под слога. Следователно оградата се намира на южната част на
слога.
11
36. Уточнява, че съгласно практиката по земеделските земи, когато
имотите са на слог, дава се слога на имота, който е на по-висока кота, с
цел да не се подкопае (л.446-447).
37. Съдът не кредитира уточнението на вещото лице в частта, че оградата
преминава по т.1-2 от комбинираната скица (л.290). Това противоречи на
установеното по другата експертиза СТЕ 1 и на правилата на формалната
логика. От първата по делото експертиза се установи, че оградата между
двата имота служи като подпорна стена. Южната част на слога е горна по
терен, т.е. на по-висока денивелация, а северната част на слога е долна по
терен, т.е. по-ника денивелация. Следователно прилагайки житейската
логика, оградата е изградена т* на южната част на слога, за да подбира
земята на ответниците. Няма как оградата да е по т.1-2 от комбинираната
скица, тъй като оградата няма да служи за подпорна стена, защото ако
оградата е в северната част (по-ниска по терен) и ще има известно
разстояние от оградата до южната част на слога, която е по-висока и
оградата няма да служи като подпорна стена. Освен това видно от
направените от в.л. по СТЕ 1 снимки оградата се намира т* в по-ниската
част на слога, но залепена до високата част на слога. Следователно
оградата е на южната част от слога (л.196 от делото) и по т* залепена
до имота на ответниците, като го подбира, тъй като същият е по-висок от
имота на ищците. При това положение съдът направи извод, че оградата
се намира по точки 3-4 от комбинираната скица, а не по точки 1-2, както
посочва вещото лице. Този извод се подкрепя и казаното от него, че
оградата опира в горния край на слога, т.е. южната част. Освен това и
двете вещи лица уточняват че оградата е направена по КП от 1981 г.,
попълнен през 1998 г., който е по южната част на слога и за нея е дадена
линия от трасировката през 1998 г. което се подкрепя и от протокола за
трасиране (л.12 от делото).
38. Следва да се обобщи, че северната част на слога е долна по терен
(заради денивелацията), а южната е горна по терен. Разликата между КК
от 2013 и тази от 2020 е в границата между двата имота, т.е. дали слогът е
към единия или към другия имот (л.180). Двата ПНИ и изменението на
КК засяга именно границата между имотите – по коя част от слога, тъй
като слогът е с широчина 2 метра и има значение къде ще е границата,
защото единият от имотите ще получи пространство с широчина от два
метра.,
39. В обобщение следва да се уточнят номерата на ПИ на страните:
№ищциОтветници
Архивни КП676, 660677
КП от 1981 г.1833677
КП 1981 г., попълнен през 1998 г.2551, тъй като3106
1833 се разделя
КК през 201325513106
12
КК през 202125514834, тъй като има доброволна
делба между ответниците
ПНИ и новата КК – има промяната в48354882
границата между двата имота
40. Следователно спорът е границата между процесните имоти къде
преминава – през коя от двете части на слога – северна или южна
част на слога, съответно долна или горна по денивелация.
По същността на спора
41. Съгласно решението на ВАС, ПНИ и границите на имотите следва да
бъде по КП от 1981 г., попълнен през 1998 г. Имотът на ответниците е
индивидуализиран с ПНИ през 2020 г., но и същият е бил записан в КП
от 1981 г. ВАС отменя няколко ПНИ (виж точки 12 и 14 по-горе).
Принципното решение на ВАС е правилно. Както двете СТЕ по делото,
така и приложените ортофотоснимки, ПНИ, архивни КП и листа,
установяват, че границата между имотите на страните е естествения слог
(виж т.12,24,29,33,34). По същия начин имотите на страните са
индивидуализирани по КП, архивни листове и актове за собственост
(виж т.2,10,12).
42. При това положение цитираното решение на ВАС е принципно
правилно, но същото не отчита широчината на слога, защото има
значение къде ще е границата между двата имота или къде ще завършват
двата имота. Дали имотът на ищците ще завършва в северната част на
слога, която е долна по терена, а имотът на ответниците ще завършва в
южната част на слога, която е горна по терен. При това положение,
самата границата между двата имота ще бъде естествения слог, т.е.
границата ще е с дебелина от 2 метра.
43. Законът не установява по какъв начин следва де се разпредели
пространството между двата имота, когато тяхната граница е със
сравнително големи размери, която в случая е 2 метра. При това
положение би следвало да се приложи обичаят в практиката по чл.5 ГПК
– виж т.36 - когато имотите са на слог, дава се слога на имота, който е на
по-висока кота, с цел да не се подкопае
44. При това положение при образуване на ПНИ слогът следва да се даде
на имота на ответниците, тъй като са на по-висока кота. Затова
изменението на КК и ПНИ изместват северната граница на имота на
ответниците в северна посока, като слогът им се придава в техния имот.
45. От друга страна, имотът на ответниците е индивидуализиран едва през
2020 с ПНИ, следствие на решение на кмета на общината (реституиран
имот). А имотът на ответниците съществува от 1981 г.
46. Навсякъде в КП от 1981 г., попълнен през 1998 г., слогът е нанесен като
част от имота на ищците. Следователно още от 1981 г., когато имотът на
ищците е бил 1833, е през 1998 г. пл. № 2551, слогът е бил част от имота
на ищците. Същото се установява от двете заключения на експертизите,
13
както и от приложените архивни планове, КП, извадки от фотостимки,
КП (виж т.12,24,33,34,35). При покупко-продажбата на имота на
ищците, неговото трасиране, КП и листове от 1981 г.,
индивидуализирането му през 1998 г., когато КП е попълнен, имотът
навсякъде е описан, че слогът преминава през него. При това положение
съдът направи извод, че слогът е част от имота на ищците. Следователно
границата между имотите на ищците и ответниците преминава през
южната част на слога, т.е. непосредствено до високата част.
47. Както уточнява в.л. в о.с.з., има грешка в КП от 1981 г. (л.442), като
слогът е следвало да се придаде на ответниците, с оглед практиката по
т.33. Но от тогава до сега имотът на ищците е закупен, стопанисван,
индивидуализиран, придобит по КП от 1981 г., с който слогът преминава
през имота на ищците, т.е. южната част на слога е границата между двата
имота. При това положение правото на собственост върху слога не може
да се придаде на ответниците и тяхната граница с имота на ищците да
премине през северната част от слога. Това е така, тъй като по всякакви
архивни документи (КП), слогът е изобразен като част от имота на
ответниците, а решението на ВАС уточнява, че границата следва да се
определи по КП от 1981 г. Според КП от 1981 г., слогът според
преминава през имота на ищците, т.е южната му част е границата с
ответниците.
48. Ето защо съдът приема, че ищците са собственици на имот с
идентификатор *, който включва естествения слог между имоти * и
*4834, който имот * е неправилно заснет по сега действащата КК и КР
като имот с идентификатор *4834, която грешка се изразява в това, че
границата между имоти * и *3106 е изместена по на север – по северната
част на слога.
49. Като придобивно основание съдът приема, че ищците са станали
собственици на основание покупко-продажба от 1998 г.
50. Следва да се отбележи, че признаването, че ищците са собственици на
процесния имот не ограничава правото на собственост на ответниците.
На първо място, съгласно представените доказателства, слогът е
естествена граница (2 метра) между двамата имота. Следователно това не
е собственост на ответниците. При това положение за тях е без значение в
коя част се намира този слог – дали при ищците или при тях.
51. Ответниците се легитимират като собственици въз основа на Решение
на поземлена комисия и краен фактически състав Заповед по кмета по
реда на §4л, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ответниците възразяват, че съгласно
тези актове за собственост ПИ им е 2 дка, а по КК техният имот *3106 е
по-малко. Възражението е неоснователно. На първо място е без значение
квадратурата на имота за правото на собственост. Същата има значение
само за данъчни цели. Имотите се индивидуализират чрез техните
граници, а не чрез площта, която е производна на границите. Ето защо
няма значение, че им се възстановява ПИ от 2 дка, а по КК е по-малко.
14
Освен това, когато излиза решението на ПК, въз основа на която е
издадена заповедта на кмета, техниката в България не е била толкова
напреднала и се е работило с реперни точки, моливи и линийки и
чертожни дъски. Сега при нанасяне на имота в КК е нормално да има
разлика, с оглед разликата в т*стите на измерване. Разликата идва и от
факта, че слогът не е част от имота на ответниците, а е част от имота на
ищците, но този слог продължава и към съседните имоти. При това
положение и от тях също се губи известна квадратура.
52. Недвижимите имоти се индивидуализират чрез тяхното
местонахождението, вид, номер, площ и граници. Площта, вида и
предназначението на имота са несъществени белези, които нямат
самостоятелно значение за неговата индивидуализация /в този смисъл
решение № 429 от 28.10.2010 г. по гр. д. № 579/2010 г. на ВКС, ІV г. о.,
решение № 323 от 27.09.2012 г. по гр. д. № 408/2011 г. на ВКС, І г. о.,
решение № 672 от 07.03.2011 г. по гр. д. № 1584/2009 г. на ВКС, І г. о. и
др./. Ето защо е без значение колко е площта по заповед и решение на
ПК. Важно е как са описани границите. А по КП от 1981 г. до сега
границата между двата имота е слога между тях, като същият е в терена
на ищците.
53. Следователно северната част на имота на ответниците е по южната част
на слога, която е горна по терен.
54. Ето защо възражението на ответниците, че са собственици и на слога е
неоснователно и по никакъв начин това не накърнява правото им на
собственост върху техния имот. От СТЕ и КП се установява, че северната
им граници на имота на ответниците е по южната част на слога, т.е.
слогът е в имота но ищците (виж т.24,29,33,34). Ето защо това не
накърнява собственическите правомощия на ответниците.
55. Неоснователно е възражение, че ищците не могат да придобият по
давност имота. На първо място съдът приема, че ищците са собственици
на имота, на основание покупко-продажба, тъй като техният праводател е
бил собственик на имота и имотът е индивидуализиран чрез естествен
слог, който е част от имота на ищците, а не на ответниците. Съдът не е
признал ищците, че са собственост на основание давностно владение. На
следващо място, възражението на ответниците, че владението може да се
придобие след индивидуализиране на имота е неоснователно.
Възражението би било основателно, когато се разглеждат права на
реститутите спрямо други лица или на ползвателите спрямо реститутите,
т.е. когато предмет е реституирания имот на основание реституция,
евентуално давностно владение. Същите не могат да придобият имота по
давностно владение, ако не се минали 5/10 години от приемането на
плана – ПНИ, плана за земеразделяне (съществуващи, нови или
възстановими), КВС, тъй като до приемането на плана имотът не е
индивидуализиран. Възражението щеше да е основателно, ако
ответниците се позовават на давност за техния имот, а те са позовават на
15
реституция.
56. Придобивна давност срещу лицата, заявили за възстановяване правото
на собственост по реда на ЗСПЗЗ, започва да тече от момента на издаване
на заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ
(Решение № 49/26.07.2016 г. по гр. д. № 5168/2015 г. по описа на ВКС,
Решение № 185/25.06.2013 г. по гр. д. № 2066/2013 г. по описа на ВКС).
Даденото касае случая на придобиване на имоти по давност от
ползвателите или от трети лица. Процесният случай не е такъв, тъй като
ищците не се позовават на давност на имота на ответниците, а спорът е за
техния имот 2551.
57. Неоснователно е възражението на ответниците, че трябва да се
кредитира казаното от в.л. по СТЕ 2 в о.с.з., че имотът на ищците е заснет
неправилно през 1998 г. Съдът не кредитира това обяснение на вещото
лице. Както и двете експертизи уточняват имотът на ищците нанесен в
КП от 1981 г. като един цял имот 1833, като този на ищците е бил част от
този голям имот и също се е намирал в южната част на този голям имот и
на границата слог (виж т. 24,25,26 по-горе). Едва през 1997 г. имотът е
разделен на четири дяла, а през 1998 г. се извършва попълване на КП –
имоти с пл. № 2572, 1833, 2573, 2551 (л.199-200 от делото). При това
разделяне се променят само вътрешните граници от големия имот на
четирите по-малки, но не и външните очертания на големия имот, т.е.
границите със съседните имоти. И двете експертизи установява, че
планът от 1981 г. е изработен правилно. При това положение, при
неговото попълване няма как да се нанесе имота на ищците 2551 грешно,
защото неговото нанасяне е обусловено от разделянето на големия имот
1833, т.е. обособяване на вътрешните граници между тези 4 ПИ, но не и
външните граници, за които имот 1833 е определен че граничи с южната
част на слога (т.24,25,26 по-горе) Ето защо границата на големия имот
1833 се запазва и като граници на имот 2551, който е образуван от него,
тъй като при това попълване през 1998 г. не се променят външните
контури на ПИ 1883. Ето защо съдът не кредитира казаното от в.л., че КП
от 1998 е с грешка е неправилно отразява имота на ищците. Съдът
приема, че границата на имота на ищците е по южната част на слога.
58. Ето защо следва да бъде признато за установено по отношение на
ответниците В. Н. О. ЕГН ********** от С. Ло* (*) № 14 М. Н. Р. ЕГН
********** от гр. София, ул. „Ра*, че Т. Л. С. ЕГН ********** от с. Л* С.
Б. С. ЕГН ********** от с. Л* са собственици, на основание покупко-
продажба от 1998 г. в режим на съпружеска имуществена общност
(СИО), на поземлен имот (ПИ) с идентификатор * по КК и КР,
одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2011 г. на изпълнителния
директор на АГКК и който имот съответства на ПИ, намиращ се в площта
между точки 6,5,3,4,7,6 от скица, находяща се на л.290 от делото, която
скица е неразделна част от решението, който имот е неправилно
нанесен, съгласно действащата сега КК и КР, като ПИ с идентификатор
16
*, която грешка се изразява в това че част от ПИ *, а именно площта
между точки 1,2,3,4,1 от скицата, която е неразделна част от решението,
находяща се на л.290 от делото, с площ около 48 кв. м., е нанесена в
имота на ответниците ПИ * която част представлява естествен слог
между имотите, която представлява границата между двата имота и която
граница неправилно е изместена в по-северна посока - от южната част на
слога (т.4-3 от скицата) в северната част на слога (т.1-2 от скицата).
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото ищците имат право на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Същите представят списък по чл.80 ГПК, съгласно който
претендират:
50.00 лева държавна такса – л.48 от делото
300.00 лева депозит за вещо лице – л.150 от делото
1500 лева за адвокат – л.156-157 от делото
Съдът приема, че възражението по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно.
Делото е сложно от фактическа и правна страна – изследват се КП от 1981 г.,
няколко преписки са приложените по делото, поради което възнаграждение в
размер от 1500.00 лева за двама ищци срещу двама ответници е съобразено с
действителната правна и фактическа сложност по делото. Освен това делото
има за предмет вещно право. Процесуалният представител на ответника
винаги се е явявал в о.с.з., изпълнявал е указанията на съда. Общият размер
разноски, които следва да се признаят на ищците е 1850.00 лева.
Ето защо В. Н. О. ЕГН ********** от С. Ло* (*) № 14 М. Н. Р. ЕГН
********** от гр. София, ул. „Ра* следва да бъдат осъдени да заплатят на Т. Л.
С. ЕГН ********** от с. Л* С. Б. С. ЕГН ********** от с. Л* сумата от
1850.00 лева (хиляда осемстотин и петдесет лева), представляващи разноски
по гр. д. № 37690/2022 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците В. Н. О.
ЕГН ********** от С. Ло* (*) № 14 М. Н. Р. ЕГН ********** от гр. София, ул.
„Ра*, че Т. Л. С. ЕГН ********** от с. Л* С. Б. С. ЕГН ********** от с. Л* са
собственици, на основание покупко-продажба от 1998 г. в режим на
съпружеска имуществена общност (СИО), на поземлен имот (ПИ) с
идентификатор * по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2011 г.
на изпълнителния директор на АГКК и който имот съответства на ПИ,
намиращ се в площта между точки 6,5,3,4,7,6 от скица, находяща се на л.290 от
делото, която скица е неразделна част от решението, който имот е
неправилно нанесен, съгласно действащата сега КК и КР, като ПИ с
идентификатор *, която грешка се изразява в това че част от ПИ *, а
именно площта между точки 1,2,3,4,1 от скицата, която е неразделна част от
17
решението, находяща се на л.290 от делото, с площ около 48 кв. м., която част
е нанесена в имота на ответниците ПИ * която част представлява естествен
слог между имотите, граница между двата имота и която граница неправилно
е изместена в северна посока - от южната част на слога (т.4-3 от скицата) в
северната част на слога (т.1-2 от скицата), на основание чл.54, ал.2 ЗКИР вр.
чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В. Н. О. ЕГН ********** от С. Ло* (*) № 14 М. Н. Р. ЕГН
********** от гр. София, ул. „Ра* да заплатят на Т. Л. С. ЕГН ********** от
с. Л* С. Б. С. ЕГН ********** от с. Л* сумата от 1850.00 лева (хиляда
осемстотин и петдесет лева), представляващи разноски по гр. д. № 37690/2022
г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
НЕРАЗДЕЛНА част от решението е скицата на процесния имот, която
се намира на л.290 от делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18