Р Е Ш Е Н И Е
№ 70 /07.03.2022 год., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание,
проведено на осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав :
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ТЕОДОРА МИЛЕВА |
|
|
СИЛВИЯ САНДЕВА |
при участието на прокурора РАДОСЛАВ
БУХЧЕВ и секретаря Веселина Сандева изслуша докладваното от съдия Силвия Сандева КАД № 512/2021 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Р.Д.С. *** срещу решение № 65/26.07.2021 г.,
постановено по н.а.х.д. № 542/2021 г., с което Районен съд – Добрич е изменил наказателно постановление № 7210/12.04.2021г., издадено от
началник отдел “Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция “Анализ на
риска и оперативен контрол” при Агенция “Пътна инфраструктура” – София, с което
на жалбоподателя за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.”а” от ЗП, във вр. с
чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 034.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Наредбата), на основание чл.
53, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 53, ал. 2 от ЗП е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 лева, като е преквалифицирал нарушението като
наказуемо по чл. 53, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 26, ал. 2, т. 1, б. “а” от ЗП и е
определил административно наказание глоба в размер на 1000 лева. В жалбата се излагат
доводи за неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния
закон. Счита се, че съдът неправилно е анализирал доказателствата по делото. Изразява
се несъгласие с изводите му за липса на допуснати съществени процесуални
нарушения при издаване на НП и за немаловажност на случая. Иска се отмяна на
решението на районния съд и постановяване на друго по същество, с което да се
отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление, както и да се присъдят сторените разноски по делото.
Ответникът – Агенция “Пътна инфраструктура”
– София, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Счита,
че решението на ДРС е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ОП - Добрич дава заключение за
неоснователност на касационната
жалба.
Касационната жалба е подадена в
законния срок, от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, в рамките
на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218,
ал. 1 от АПК, жалбата е неоснователна по следните съображения:
С процесното наказателно
постановление касаторът е бил санкциониран за това, че на 15.03.2021 г., около
9, 30 часа, на път ІІ-29, на 200 м след с.Стожер, в посока гр. Добрич – гр.
Варна, в качеството си на водач на МПС е управлявал и осъществявал движение на
тежко пътно превозно средство, състоящо се от МПС с две оси и полуремарке с три
оси, без разрешение от администрацията, управляваща пътя, съгласно разпоредбата
на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. ”а” от Закона за пътищата, като при измерването е
констатирано, че натоварването на задвижващата (2-ра) единична ос на ППС е 12, 340
тона при максимално допустимо натоварване на оста – 11, 500 тона, съгласно чл. 7,
ал. 1, т. 4, б. ”а” от Наредбата; при измерено разстояние между осите 1,32 м сумата
от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 25, 860 тона, при
максимално допустимо натоварване на тройната ос - 24 тона, съгласно чл. 7, ал. 1,
т. 3, б. ”б” от Наредбата. Това деяние е квалифицирано от наказващия орган като
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. ”а” от ЗП, във вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от
Наредбата и след като е прието, че е извършено повторно предвид наличието на
друго НП за същото по вид нарушение, на касатора е наложена глоба в размер на 2000
лева на основание чл. 53, ал. 2, във вр. чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП.
В мотивите към обжалваното
решение е посочено, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до отмяна на НП. Прието е, че е установено по безспорен начин извършването
на нарушението и неговото авторство, поради което правилно е определен
адресатът на административнонаказателна отговорност. Констатирано е, че са
налице всички необходими доказателства, удостоверяващи компетентността на
наказващия орган и годността на техническото средство, посредством което е било
замерено транспортното средство, управлявано от касатора. Районният съд е отхвърлил
като неоснователно възражението на жалбоподателя за маловажност на нарушението
по съображения, че не са налице обстоятелства, които да обуславят по-ниска
степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. Счел е, че липсата на доказателства за други извършени
нарушения, за които водачът да е бил санкциониран, не е достатъчно, за да
обоснове приложението на чл. 28 от ЗАНН. Изложил е мотиви, че управлението на
МПС е правнорегламентирана дейност с безспорно голям риск за водача и
останалите участници в движението. Приел е, че извършеното нарушение е със
завишена степен на обществена опасност, тъй като е свързано с безопасността на
движението, поради което не са налице предпоставките за квалифицирането му като
маловажно. По отношение на наложеното наказание е констатирано, че липсват
основания за определянето му при условията на повторност съгласно § 1, т. 16 от
ДР на ЗП, тъй като посоченото от наказващия орган НП е влязло в сила след
датата на извършване на нарушението (предходното НП е влязло в сила на
05.04.2021 г.). С оглед на това и при наличието на непроменена фактическа
обстановка съдът е приел, че деянието следва да се преквалифицира като
наказуемо по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП вместо по чл. 53, ал. 2 от ЗП,
позовавайки се на правомощията си по чл. 334, т. 3, във вр. чл. 337, ал. 1, т.
2 от НПК. Въз основа на тези свои изводи районният съд е изменил НП, като е
приложил закон за по-леко наказуемо нарушение и е определил минимално наказание
в размер на 1000 лева, вземайки предвид, че нарушението е първо по рода си и е
отстранено веднага след извършването му чрез заплащане на съответните пътни
такси.
Решението е правилно.
При извършената служебна проверка
по чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатират съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до ограничаване на правото на защита на
наказаното лице или до опорочаване на изводите на съда. При приетите за установени от районния съд фактически
положения, които не подлежат на касационен
контрол, с оглед на ограничителните основания по чл. 348 от НПК, във вр. чл. 220
от АПК, материалният закон е приложен правилно и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. В мотивите си районният съд е
изложил подробни съображения защо приема, че е налице извършено административно
нарушение от страна на водача на ППС, както и защо липсват основания за
квалифициране на нарушението като повторно съгласно § 1, т. 16 от ДР на ЗП. За
да стигне до този извод, съдът е събрал и обсъдил всички допустими и необходими
доказателства относно релевантните по спора факти и обстоятелства и въз основа
на тяхната обективна преценка е установил правилно фактическата обстановка по
делото. Обстоятелството, че изводите на съда при преценката на фактите по
делото не съвпадат с преценката на касатора, не е основание да се приеме, че е
налице необоснованост на решението.
Касационната жалба не съдържа конкретни
оплаквания срещу решението на ДРС. В нея са възпроизведени доводите във
въззивната жалба, които районният съд е отхвърлил аргументирано и обосновано.
Мотивите му за това се споделят от настоящата касационна инстанция, поради
което не е необходимо да се преповтарят.
Правилно и законосъобразно въз
основа на събраните по делото доказателства районният съд е приел, че касаторът
в качеството си на водач е извършвал движение на тежко пътно превозно средство по
смисъла на чл. 3 от Наредбата по републикански път без разрешение за специално
ползване, поради което е допуснал нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от
ЗП. Правилно и законосъобразно е и становището на съда, че процесното деяние е
извършено преди влизане в сила на предходното НП, поради което не се явява
повторно по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗП и нарушителят следва да бъде
наказан по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, а не по чл. 53, ал. 2 от ЗП.
Неоснователно е възражението на
касатора, че липсва извършено административно нарушение, тъй като е налице
плащане на дължимата пътна такса в рамките на деня на проверката. Обстоятелството,
че превозвачът е направил плащане в същия ден, не изключва наличието на процесното
нарушение към момента на извършване на проверката, защото таксата е заплатена
след съставянето на АУАН.
Неоснователно е и възражението на
касатора за маловажност на нарушението. Правилно и законосъобразно районният
съд е приел, че липсват факти и обстоятелства, които да обуславят по – ниска
степен на обществена опасност на деянието и дееца в сравнение с обичайните
случаи на нарушения от същия вид. Става дума за значително по размер надвишение
на максимално допустимото натоварване на ос за ППС, което застрашава безопасността
на движението и увеличава рисковете от повреждане и преждевременно износване на
пътната инфраструктура. Обстоятелството, че дължимата пътна такса е заплатена
непосредствено след съставянето на АУАН е без значение за преценката за
маловажност на деянието, защото това е станало след извършване на проверката с
цел да продължи движението на автомобила съгласно чл. 37, ал. 3 от Наредбата. С
оглед на това, както и с оглед на значимостта на засегнатите обществени
отношения следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, поради което правилно районният съд е отказал да го приложи.
В съответствие с изложеното настоящият
съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно,
поради което следва да го остави в сила.
При този изход на спора и на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН ответникът има право на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определени съобразно чл. 27е
от НЗПП, във вр. чл. 37 от ЗПП.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 65/26.07.2021 г. по
н.а.х.д. № 542/2021 г. по описа на Районен съд - Добрич.
ОСЪЖДА Р.Д.С., ЕГН **********,***,
да заплати на Агенция “Пътна инфраструктура” – София сумата от 80 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
1…………………….
2…………………….