Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
22.12.2020г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря Кристина
Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело № 11325 по
описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 73731 от 25.03.2019г. по гр.д. № 51363/2016г. Софийски районен съд, 43 състав признал за установено по предявения
от Г.О.З., ЕГН **********, срещу „С.В.” АД, ЕИК ********, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата
307.06 лв., представляваща стойността на ВиК услуги за периода от 05.11.2009г.
до 15.08.2016г., начислена по партида с кл. № ********** за имот, находящ се в с.
Мировяне, община Нови Искър, пл. „********; Оставил без разглеждане предявения
от Г.О.З., ЕГН **********, срещу „С.В.” АД, ЕИК ********, иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди през периода от 12.11.2014г. до 09.09.2016г. вследствие неизпълнение на
договорни задължения на ответника да начислява правилно цената на потребяваните
услуги, като процесуално недопустим; Отхвърлил предявения от Г.О.З., ЕГН **********,
срещу „С.В.” АД, ЕИК ********, в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал.
1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди през периода
от 12.11.2014г. до 09.09.2016г., настъпили в причинна връзка с виновно и
противоправно поведение на служители на ответника, изразяващо се в бездействие
- некоригиране на начислените на ищеца суми съгласно съставените между страните
писмени протоколи. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на
ответника сумата 229.52 лева – разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът е осъден да заплати по
сметка на СРС сумата 50 лв. – държавна такса върху уважения иск.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Г.О.З., който го обжалва
в частта, с която е оставен без разглеждане предявеният главен осъдителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД и в условията на евентуалност е
разгледан и отхвърлен предявеният евентуален осъдителен иск с правно основание
чл. 49 ЗЗД. Поддържа, че решението в атакуваната част е неправилно като
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Изводът
на СРС, че предявеният главен осъдителен иск е процесуално недопустим,
противоречал на приетото с Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013г. по тълк.д.
№ 4/2012г., ОСГТК на ВКС. При разглеждането му по същество този иск следвало да
бъде уважен поради доказаното в хода на делото недобросъвестно начисляване на
нереално потребление, в нарушение на чл. 22, ал. 4 и чл. 46 от ОУ. Навеждат се
и доводи за неправилност на извода на районния съд ищецът да не доказал да е
претърпял неимуществени вреди, който извод обусловил отхвърлянето на
евентуалния осъдителен иск. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното
решение в атакуваната част и да уважи иска за неимуществени вреди „на
предявените евентуални основания“.
Въззиваемата страна „С.В.” АД не е депозирала отговор на жалбата в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
С исковата молба, уточнена с молби от 04.10.2017г. и 14.12.2017г.,
първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно и евентуално
съединени искове, както следва:
1. Отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 307.06 лв.,
начислена за периода 27.11.2009г. – 15.08.2016г. по партида с кл. № **********
при твърдения, че сумата е неправилно начислена поради незачитане на
съставените протоколи между страните и недобросъвестно прилагане от ответника
на клаузите на ОУ, позволяващи му да начислява служебно потребление, както и че
за периода до 09.09.2013г. вземанията са погасени по давност;
2. Осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД за сумата
1 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода
12.11.2014г. – 09.09.2016г., изразяващи се в силно безпокойство и постоянен
стрес от невъзможността на ищеца да се пребори за правата си с монополното
дружество, от телефонен и евентуално от физически тормоз от колектори, от
бъдещо принудително изпълнение от ЧСИ, както и в системни стресови ситуации и
вредно нервно-психично напрежение и обостряне на заболявания на ищеца,
настъпили в причинна връзка от неизпълнение на договорни задължения на
ответника - да начислява правилно цената за потребяваните услуги, в резултат на
което било начислено нереално потребление, и претендиране на сумите за това
потребление, включено в месечни фактури и покани за доброволно изпълнение;
неправилно приложение разпоредбите на чл. 22, ал. 4 и чл. 46 от ОУ на „Софийска
вода“ във връзка със служебно начисляване на потребление, извършено от
ответното дружество, както и неизпълнение на задължения за коригиране на
сметките съгласно изразходеното количество вода, въпреки многократните молби на
ищеца, и
3. евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 1 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпените неимуществени вреди в периода 12.11.2014г. - 09.09.2016г.,
настъпили в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на служители
на ответника – бездействие да коригират начислените на ищеца суми съгласно
съставените между страните писмени протоколи.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно. Предмет на въззивна проверка е
първоинстанционното решение в частта, с която е оставен без разглеждане
главният осъдителен иск и е отхвърлен евентуалният осъдителен иск. В частта му
по предявения отрицателен установителен иск решението не е обжалвано и е влязло
в сила. В атакуваната част въззивният съд намира решението за частично
неправилно и частично недопустимо по следните съображения:
В частта, имаща характер на прекратително определение – с
която първоинстанцонният съд е оставил без разглеждане като процесуално
недопустим главният осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД, решението е неправилно. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 4 от 29.01.2013г. по тълк.д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС, при липсата на
обща уредба на вредата от неизпълнението (или неточното изпълнение) на
договорни задължения и наличието на общи правила за пределите на отговорността
за обезщетение на имуществени вреди в чл. 82 ЗЗД и за начина на определяне на обезщетението
за неимуществени вреди в чл. 52 ЗЗД, следва да се приеме, че и нарушаването на общата
забрана да се вреди другиму, и нарушаването на договорно задължение
може да причинят неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване.
Когато неимуществените вреди са причинени от неизпълнението (или
неточното изпълнение) на договорни задължения, на обезщетяване подлежат
вредите, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и
са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а при установена по
делото недобросъвестност на длъжника (знание на фактите, обуславящи по-тежката
му отговорност) - обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди.
Поради това неправилно районният съд е приел, че главният
осъдителен иск е недопустим и го е оставил без разглеждане. В тази част
решението следва да бъде отменено и делото – върнато на СРС за произнасяне по
главния иск. При наличие на допустим главен иск, по който съдът е дължал
произнасяне, като е разгледал предявения в условията на евентуалност осъдителен
иск с правно основание чл. 49 ЗЗД без да е настъпило вътрешнопроцесуалното
условие за това – отхвърляне на допустимия главен иск, първостепенният съд е
постановил процесуално недопустимо в тази част решение, което следва да бъде
обезсилено. След връщане на делото районният съд следва да се произнесе по
евентуалните искове в поредността, в която са заявени от ищеца – първо по
главния осъдителен иск, и само при отхвърлянето му – по заявения в условията на
евентуалност осъдителен иск.
При този изход, решението следва да бъде отменено и в
частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за
първоинстанционното производство в размер на 229.52 лв., като разноските във
връзка с осъдителните претенции ще следва да се възложат с оглед изхода на
спора.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 73731 от 25.03.2019г., постановено по гр.д. № № 51363/2016г. на Софийски районен съд, 43 състав в частта, имаща характер на определение, с която е оставен без
разглеждане като процесуално недопустим предявеният от Г.О.З., ЕГН **********,
срещу „С.В.” АД, ЕИК ********, главен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди през периода от 12.11.2014г. до 09.09.2016г. вследствие неизпълнение на
договорни задължения на ответника да начислява правилно цената на потребяваните
услуги, както и в частта, с която Г.О.З.,
ЕГН **********, е осъден да заплати на „С.В.” АД, ЕИК ********, на основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата 229.52 лева – разноски по делото съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОБЕЗСИЛВА решение № 73731 от 25.03.2019г., постановено по гр.д. № № 51363/2016г. на Софийски районен съд, 43 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г.О.З., ЕГН **********,
срещу „С.В.” АД, ЕИК ********, евентуален иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди през периода от 12.11.2014г. до
09.09.2016г., настъпили в причинна връзка с виновно и противоправно поведение
на служители на ответника, изразяващо се в бездействие - некоригиране на
начислените на ищеца суми съгласно съставените между страните писмени
протоколи.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за произнасяне по главния осъдителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД , а при настъпване на вътрешнопроцесуалното
условие за това – и по евентуалния осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.
В необжалваната част, с която е уважен предявеният отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, решението по гр.д. № № 51363/2016г. на Софийски районен съд, 43 състав е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.