№ 40
гр. Никопол , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Галя В. Наумова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Галя В. Наумова Гражданско дело №
20214420100132 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от В. АЛ. ИВ., ЕГН********** от с.*****,
общ.Никопол, чрез адв.В. П. от АК – Плевен, против Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. София.
Ищецът твърди, че през периода от 01.04.2019 год. до 01.08.2020 год. е
работил на длъжността „Водач на специален автомобил той и пожарникар“ в
РСПБЗН гр.Никопол, при ОблДПБЗН гр.Плевен, към ГДПБЗН-МВР. Твърди
се, че ищецът е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени протоколи и
графици, при режим на труд на нощна смяна от 22. 00 до 06. 00 часа и с
продължителност 12/24 часа при сумарно изчисляване на работното време,
съгласно разпоредбата на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР. Твърди се, че на основание
чл. 187 ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично. Твърди се,
че редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, за режима на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определя с наредба на министъра на
вътрешните работи. Твърди се, че в процесния период е действала Наредба №
8121з- 776 от 29. 07. 2016 год. /обн. ДВ, бр. 60 от 02. 08. 2016 год., в сила от
същата дата/ и Наредба №8121з-36/07.01.2020г/ в сила от 10.01.2020г. като в
двете липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен. Твърди се, че такъв алгоритъм е бил предвиден в преходната Наредба
№ 8121з- 407 от 11. 08. 2014 год., според която при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22. 00 часа и
06. 00 часа се умножава по 0. 143. Твърди се, че в съответствие с чл. 9 ал. 2 от
горната наредба при сумирано изчисляване на работното време нощните
1
часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Твърди се, че за процесния период ищецът е положил общо 800 часа
нощен труд, който следва да се преизчисли с коефициент 1. 143, което води
до извънреден труд от 114,40 часа, който следва да бъде заплатен
допълнително.
В заключение ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата
от 915,20лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода от
01.04.2019 год. до 01.08.2020 год., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата
и на основание чл.86 от ЗЗД сумата в размер на 50лв., представляваща
мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд за
периода от 01.07.2019г. до датата на исковата молба. Представя
доказателства. Прави искания. Претендира деловодни разноски.
С определение от 15.06.2021 год. на основание чл. 214 ал. 1 от ГПК е
допуснато изменение на предявения иск по чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР като
същият е намален от 915,20лв. на 824,88лв, както и лихвата за забава в размер
на 101,33лв.
Ответникът, чрез процесуалният си представител, юрк.Ст.Н. ангажира
становище, че исковата молба е неоснователна, за което развива подробни
съображения.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Между страните не е налице спор, че през процесния период ищецът е
полагал труд по служебно правоотношение при ответника на сочената
длъжност в ИМ.
Следователно в конкретния случай отношенията между страните се уреждат
от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от
чл. 142 ал. 2 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за
работещите на 8, 12 или 24- часови смени- сумирано за тримесечен
период. Съгласно разпоредбата на чл. 187 ал. 5 от ЗМВР работата извън
редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен
отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за
работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен
ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа
на тримесечен период- за служителите, работещи на смени.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е
полагал труд през нощта, от 22. 00 часа до 06.00 часа, а отработеното работно
време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор
между страните.
От това следва, че в настоящия случай, приложими в отношенията между
страните са и разпоредбите на чл. 187 ал. 5- 6 от ЗМВР, предвиждащи
2
компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение
за извънреден труд за служителите на смени.
Съществено в настоящият случай, имащо значение за разрешаване на спора
между страните е обстоятелството дали по отношение на ищеца намира
приложение нормата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на
положения нощен труд.
В тази връзка следва да се отбележи, че според чл. 187 ал. 9 от ЗМВР
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. Процесният период, обхваща действието на 2 бр.
наредби, както следва:
Наредба №8121з- 776 от 29. 07. 2016 год. (обн., ДВ, бр. 60 от 02. 08. 2016
год., в сила от 02. 08. 2016 год.).
Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 год , в сила от 10.01.2020г.
Към настоящият момент е действаща Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020
год , в сила от 10.01.2020г.
Текстовете на чл. 3 ал. 3 и в двете наредби са идентични, и гласят, че при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22. 00 часа и 06. 00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период.
Съобразно чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год. при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22. 00 часа и 06. 00 часа за отчетния период се умножава по 0,143. В
следващите две Наредби № 8121з- 776/ 29. 07. 2016 год., и Наредба №8121з-
36/07.01.2020г. приложими към процесния период, липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на
изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9 ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи,
че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент
1. 143. В противен случай държавният служител в МВР би се поставил в
неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения,
чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на
3
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.
По отношение размера на дължимото възнаграждение за нощен труд, съдът
намира, следното:От заключението на назначената съдебно- счетоводна
експертиза се установява, че за периода от 01.04.2019 год.
до 10.07.2020 год. ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1. 143 за превръщането му в дневен труд възлиза общо на 98,67
часа, като дължимото незаплатено от ответника възнаграждение е в размер
на 824,88лв. Предвид изложеното предявеният осъдителен иск следва да бъде
уважен изцяло, като на ищеца следва да се присъди и лихва за забава в размер
на 101,33лв. от първо число, следващо тримесечието до подаване на ИМ и
законната лихва от депозирането на исковата молба в съда- 08.03.2021 год., до
окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото
производство деловодни разноски в размер на общо 460лв., от които сумата
от 300лв. за адвокатско възнаграждение и 160лв. за ВЛ.
На основание чл. 78 ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати дължимата държавна такса по уважения иск в размер на 37.05лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – МВР, гр. София, представлявана от директора - главен
комисар Николай Николов, ДА ЗАПЛАТИ на В. АЛ. ИВ. ЕГН**********,
сумата от 824,88лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за периода от 01.04.2019 год. до 10.07.2020 год.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, лихва за
забава в размер на 101,33лв. от първо число, следващ тримесечието до
предявяване на ИМ, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 08.03.2021 год., до окончателното
изплащане на сумата, и сумата от общо 460лв., представляваща направени
деловодни разноски.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – МВР, гр. София, представлявана от директора - главен
комисар Николай Николов, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Никополския районен
съд държавна такса върху уважения иск в размер на 37.05лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Никопол: _______________________
4