Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                   гр.  София 29.11.2018 г.

 

 

 

                                  В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

   

         СОФИЙСКИ   ГРАДСКИ   СЪД,    Г.О.,   ІI-б   ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,

в публичното заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА

                                                                                                            РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА

           

при секретаря Д. Шулева,  като разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр. дело № 4870 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                        Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

       Първоинстанционният съд е сезиран от „Т.С.” ЕАД с искове с правно основание чл.124, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, предявени срещу М.Й.В.: за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 347.40 лв., включваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м. февруари 2013 г. – м. април 2013 г. в размер на 306.96 лв. и сумата от 40.44 лв. за дялово разпределение за периода м. февруари 2013 г. – м. април 2015 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до изплащането.

       Ищецът поддържа, че по  гр. дело № 12124/2016 г. на СРС, 87 състав, по заявление от 2.03.2016 г., му е издадена заповед за изпълнение срещу ответника по реда на чл.410 от ГПК, като в срока по чл.414 от ГПК последният депозирал възражение, с което оспорил дължимостта на визираните по-горе суми, като признал вземането на дружеството в останалата му част. Твърди, че ответникът се явява потребител на топлинна енергия  по отношение на топлоснабден имот, представляващ апартамент № 10, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, ет.4. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в град София, В. следвало да заплаща в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който те се отнасят, месечните дължими суми  за топлинна енергия. На основание чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния период били начислявани от „Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата – „Н.и.“ ООД. Ищецът заявява, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати процесните суми.

       С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете, като твърди, че претендираната сума не отразява реално потребеното от него за периода количество топлоенергия, а прогнозно фактурирано такова.

       Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано „Н.и.“ ООД, което не взема становище по исковата молба. 

       СРС е уважил изцяло исковете за общата сума от 347.40 лв., включваща 306.96 лв. стойност на ползваната топлинна енергия и 40.44 лв. такса за услугата дялово разпределение, като е взел предвид заключението от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, сочещо стойността на реално потребеното от ответника количество топлинна енергия след изготвяне на изравнителните сметки.

       Срещу първоинстационното решение е подадена въззивна жалба от ответника. М.В. счита за незаконосъобразен извода на съда за дължимост на сумата от 347.40 лв. Намира за недопустима претенция само за част от предходен отоплителен сезон, като сочи, че ЗЕ предвижда издаване на изравнителни сметки само за цял 12-месечен отоплителен сезон – от 1.05. на едната календарна година до 31.04. на следващата календарна година. Счита за недопустимо производството за сумата от 40.44 лв. – такса за дялово разпределение, като твърди, че този иск се отклонява и различава от предмета на заповедното производство. Оспорва, че „Т.С.“ ЕАД може да претендира заплащане на  таксата за дялово разпределение. Оспорва начисляването на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението, като излага, че е недопустимо начисляването на лихви върху прогнозни сметки, при това за периоди, за които  впоследствие са начислени изравнителни сметки. Счита, че е неприемливо собственикът на един имот да заплаща такса за услуга, която не ползва. Позовава се на злоупотреба от страна на ищеца с монополно или господстващо положение, както и визира чл.13 на Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.

       „Т.С.“ ЕАД счита жалбата за неоснователна.

       Третото лице помагач не взема становище пред СГС.

       Пред втората съдебна инстанция не са събрани нови доказателства.

       След преценка доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

  Решението на СРС е валидно и допустимо.

  В тази връзка въззивният съд отчита обстоятелството, че и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и в исковата молба е заявена претенция за сума за дялово разпределение, т.е. не е налице твърдяното в жалбата несъответствие между заявлението и исковата молба.

  Между страните не се спори, че същите се намират в облигационно правоотношение във връзка с доставката на топлинна енергия за посочения по-горе апартамент. Не се спори и че за процесния период в жилищната сграда се е ползвала единствено услугата битово горещо водоснабдяване (БГВ), като не са начислявани суми за отопление на жилището, както и такива за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация.

  Съдът следва да определи, въз основа доказателствата по делото, какъв е размерът на реално потребеното количество топлинна енергия за процесния период.

  Въззивният съдебен състав не споделя становището на СРС, че стойността на потребената за процесния период топлинна енергия за БГВ възлиза на 306.96 лв. и е отразена в таблицата по задача 4 от заключението на съдебно-техническата експертиза. Така посочената сума, като сбор от сумите 129.05 лв., 160.84 лв. и 17.06 лв., е определена по прогнозен дял от предишен период и не съответства на реалното потребление за периода м. февруари 2013 г. – м април 2013 г.

  Доколкото, обаче, М.В. не е оспорил, че през процесния период е ползвал услугата БГВ, съдът намира претенцията за заплащане стойността на тази услуга за основателна, като съгласно чл.162 от ГПК счита, че следва да определи дължимата сума като изходи от усредненото количество топлинна енергия, ползвано от жалбоподателя за един месец. Като изхожда от данните, отразени в заключението на съдебно-техническата експертиза, въззивният съдебен състав определя дължима месечна сума за БГВ от 50 лв. При това положение дължимата се сума за потребена топлинна енергия за периода м. февруари 2013 г. – м април 2013 г. възлиза на 150 лв. Върху тази сума се дължи законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане.

  Същевременно съдът намира за законосъобразно първоинстанционното решение в частта относно присъдената сума за дялово разпределение, отнасяща се за целия период, посочен в заявлението (м. февруари 2013 г. – м. април 2015 г.), като препраща в тази част към мотивите на обжалвания съдебен акт на основание чл.272 от ГПК. М.В. не е изложил никакви доводи срещу тази претенция в отговора на исковата молба. Изложените съображения по този въпрос във въззивната жалба се явяват преклудирани и не следва да бъдат обсъждани. Същевременно по делото са събрани доказателства (представени изравнителни сметки и съдебно-техническа експертиза), от които по несъмнен начин се установява, че услугата дялово разпределение е била реално извършвана в настоящия казус.

  Изложеното обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение в частта, в която исковете са уважени за сумата от общо 190.44 лв., и отмяната му в останалата част и отхвърляне на претенцията до пълния заявен размер, като съдът следва да коригира решението на СРС и в частта на разноските.

  Жалбоподателят има право на направените пред СГС разноски съобразно с уважената част от жалбата му.

            На „Т.С.“ ЕАД не се дължат разноски за юрисконсулт пред настоящата съдебна инстанция. От такъв е подадена преди съдебното заседание единствено кратка, бланкетна молба, в която не са изложени никакви конкретни и аргументирани съображения по съществото на спора. По становище на съда, същата не представлява осъществена защита по смисъла на чл.78, ал.8 от ГПК и не обуславя присъждане на възнаграждение.

  Водим от горното, съдът

 

 

                                                                  Р  Е  Ш  И:  

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решението от 23.02.2018 г. на СРС, Г.О., 87 състав, постановено по гр. дело № 32560 по описа за 2016 г., в частта, в която исковете са уважени за сумата от 190.44 лв. (сто и деветдесет лева и 44 ст.), включваща 150 лв. цена на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, доставена за периода м. февруари 2013 г. – м. април 2015 г., както и 40.44 лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода м. февруари 2013 г. – м. април 2015 г., ведно със законната лихва от 2.03.2016 г. до изплащането, както и в частта, в която в полза на „Т.С.“ ЕАД са присъдени разноски за исковото производство в размер на 220.55 лв. и разноски за заповедното производство в размер на 101.21 лв.

ОТМЕНЯ решението в останалата част И ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане цената на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, доставена за периода м. февруари 2013 г. – м. април 2015 г., за сумата над 150 лв. до пълния предявен размер от 306.96 лв.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД да заплати на М.Й.В. допълнителни разноски пред СРС в размер на 135.54 лв., както и разноски пред СГС в размер на 149.09 лв.

Решението е постановено при участието на „Н.и.“ ООД – трето лице помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.