Р Е Ш Е Н И Е
№…….…...
гр. ***, 06.02.2018г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, десети състав, в открито съдебно заседание, проведено на 25.01.2018
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***при секретаря ***, като разгледа докладваното от
съдия ***гр.д. № 3907/2017 год. по
описа на Районен съд гр. ***, Х състав, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по
предявен от Н.Т.В. срещу В.В.В. иск с правно
основание чл. 49 от СК за прекратяване на брака между страните като дълбоко и
непоправимо разстроен.
В исковата молба се твърди, че
бракът е сключен на 29.09.2011 г., като страните нямат родени през време на
брака непълнолетно деца. Излага се, че от една година страните не се разбират и
са във фактическа раздяла. Бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува
формално и е изпразнен от съдържание. Отправеното до съда искане е за
прекратяване на брака без произнасяне по въпроса за вината и възстановяване на предбрачното фамилно име на ищцата – ***.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът чрез назначения му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител
изразява становище за неоснователност на предявения иск за развод и моли за
отхвърлянето му.
От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна
следното:
От представеното по делото
удостоверение за сключен
граждански брак се установява, че
страните са сключили граждански брак на 29.09.2011 г., за което е съставен акт
за граждански брак №1124 от длъжностното лице по гражданско състояние в гр. ***.
За доказване на
твърденията си, ищцата ангажира гласни доказателства, посредством разпита на свидетеля
***, първи братовчед на ищцата, от показанията на който се установява, че
страните са разделени и не живеят заедно от три години, когато ищцата се
установила да живее в чужбина.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:
По иска с
правно основание чл.49, ал.1
от СК:
Брачната
връзка е съюз между две лица, при който е необходимо съгласието и на двамата,
като едностранното желание на единия от тях за запазване на брака е неотносимо към наличието на дълбоко и непоправимо
разстройство на брачните отношения. В този смисъл само по себе си желанието на
ответника за запазване на брака не представлява основание за отхвърляне на иска
за развод. Доколкото се касае за лични права подобно несъгласие би могло да
бъде изразено единствено персонално от ответника, но не и от назначения му по
реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител.
От ангажираните по делото гласни доказателства
се установява, че страните са във фактическа раздяла от три години. Независимо
от опосредения им характер свидетелските показания не
са опровергани от проведено насрещно доказване, поради което съдът ги кредитира. Липсват
ангажирани доказателства след емигрирането на ищцата, страните да са
осъществявали контакти, насочени към възстановяване на духовната
близост и взаимност помежду им. Съдът намира за ирелевантни причините за фактическата раздяла, при
положение, че за този период страните не са успели да възстановят семейните си
отношения. В случая ищецът е категоричен, че преодоляването на отчуждението е
невъзможно, като свидетелство за това е неизвестното местонахождение на
ответника и невъзможността дори същият да бъде призован в рамките на настоящото
производство.
Изложените обстоятелства налагат
извода, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо
разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, липсва им
желание за полагане на общи грижи за семейството и дома. В резултат на
фактическата раздяла на страните, бракът им е изпразнен от дължимото
съдържание, не изпълнява своята социална функция, поради което следва да бъде
прекратен с развод. Запазването на брака би било вредно за обществото и самите
съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са
чувствата на обич, взаимност и привързаност.
По изложените съображения бракът
им следва да бъде прекратен, на основание чл.49, ал.1 от СК, без произнасяне по
въпроса за вината, с оглед липсата на направено изрично искане в тази насока.
Съгласно чл.53 от СК след развода
съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. С оглед изхода на
спора по главния иск, предявеният в условията на обективно кумулативно
съединяване небрачен иск се явява основателен, поради което следва да бъде
постановено възстановяване на предбрачното фамилно
име на ищцата - ***.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на
основание Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв., която следва да
се внесе от страните по равно на основание чл.329, ал. 1 от ГПК.
Съдебно-деловодни разноски в
полза на страните не следва да бъдат присъждани на основание чл.329, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гражданския
брак Н.Т.В. с ЕГН ********** и В.В.В.
с ЕГН **********, сключен на 29.09.2011 г. в гр. ***, за което е съставен Акт №
1124/29.09.2011 год., поради
настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на
брака, на основание чл. 49, ал.1 СК.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното
си фамилно име - ***.
ОСЪЖДА Н.Т.В. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Държавата към бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС
окончателна държавна такса в размер на 25.00
лв. /двадесет и пет лева/, на
основание чл.6 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА В.В.В. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Държавата към бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС
окончателна държавна такса в размер на 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, на
основание чл.6 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: