Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, II „Е” състав
в публично заседание на единадесети декември две хиляди двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я КОНСТАНТИНА
Х.
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия
Сантиров гр. д. № 7845/2020 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 128345/22.06.2020 г., постановено
по гр.д. № 60964/2019 г., по описа на СРС, 179 с-в, са отхвърлени предявените
от М.П.С. (с погрешно посочено в
диспозитива на решението собствено име М.) срещу „Д.Б.“ ЕООД, искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на дисциплинарното наказание „уволнение",
наложено със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“
№1957/28.08.2019 г. на управителя на дружеството за незаконно и неговата отмяна,
и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1, т. 1 КТ,
за заплащане на сумата от 2202 лева, представляваща обезщетение за оставане без
работа за периода 02.09.2019 г. до 02.02.2020 г. вследствие на незаконното
уволнение.
Срещу първоинстанционното решение е подадена
въззивна жалба от ищеца М.П.С., чрез адв. М. П., с надлежно учредена
представителна власт по делото, с оплаквания за неговата неправилност поради
допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени
процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа, че ангажираните по делото
доказателства не установявали по категоричен начин, че ищецът е извършил
вменените му от работодателя нарушения на трудовата дисциплина, послужили като
основание за наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“. Излага съображения,
че нито един от разпитаните по делото свидетели, доведени от ответника, нямат преки
впечатления, а само такива, които са придобили след като са изгледали видеозаписа.
От друга страна, съдът не бил отчел тяхната заинтересованост като служители при
ответника.
Позовавайки се на заключението на
съдебно-техническата експертиза, въззивникът поддържа, че записът на
представените по делото видеофайлове е с качество, непозволяващо да се направи
лицева идентификация на лицето, попадащо в обхвата на камерите, а още по-малко
се установявало това лице да е пушило цигара, която да е предизвикала пожара.
Липсвали и данни по делото за конкретната
причина за възникването на пожара, както и не било доказано това се е случило
поради попадане на огънче от запалена цигара в контейнера за хартия.
Като основание за незаконосъобразността на
обжалваната заповед се изтъква обстоятелството, че ответникът е посочил в
заповедта единствено цифровото изражение на твърдените нарушения на трудовата
дисциплина, което лишавало ищеца от възможността да узнае какви конкретни
нарушения на трудовата дисциплина му се вменяват. Липсвала яснота в обжалваната
заповед по какъв начин твърдените факти се отнасят към посочената цифрова квалификация
на нарушенията, както и относно съдържанието на посочената Заповед № 38/23.04.2010
год. и по какъв начин служителят я е нарушил, включително и че е запознат със
съдържанието на посочената заповед. Поддържа, че в заповедта за уволнение не е описано
нито едно действие или бездействие, което да сочи нарушаване на посочените разпоредби.
По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде изцяло отменено, а
предявените искове - уважени.
Въззиваемият – ответник „Д.Б.“ ЕООД, чрез адв.
М. Х. с надлежно учредена представителна власт по делото, оспорва въззивната
жалба по подробно изложени съображения и моли първоинстанционното решение да
бъде изцяло потвърдено. Счита, че СРС е анализирал задълбочено събраните по
делото доказателства и в тяхната съвкупност е извършил преценка на доказателствената
им стойност.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от
легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна
такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в
рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие
с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира въззивната жалба за неоснователна.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните
съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведени доводи във въззивната
жалба, съдът намира следното:
Между страните по делото не съществува спор,
че са се намирали в трудово правоотношение, считано от 30.03.2018 г. до
28.08.2019 г., възникнало въз основа на трудов договор от 30.03.2018 г., като
ищецът е изпълнявал длъжността „касиер“, както и че на 29.08.2019 г. му е била
връчена Заповед № 1957/28.08.2019 г. за дисциплинарно уволнение, с която
трудовото правоотношение е прекратено с налагане на най-тежкото дисциплинарно
наказание „уволнение“.
От съдържанието на уволнителната заповед се
установява, че ищецът е уволнен дисциплинарно поради това, че на 11.08.2019 г.
в 16:40 ч., в рамките на работното време, докато изпълнявал трудовите си
задължения, М.П.С. е отишъл да изхвърли хартиените отпадъци (хартиени опаковки)
от магазина в обособената за това зона за отпадъци в близост до филиала, в
който работи. В заповедта е посочено, че от записите от охранителните камери се
вижда, че ищецът е пушел цигара, докато е разтоварвал подвижния контейнер за
хартия, като с едната ръка държал цигарата, а с другата изхвърлял хартиените
отпадъци и опаковки. Вследствие на хвърленото от М.С. огънче от незагасената
цигара в контейнера с хартия, няколко минути след неговото тръгване цялата зона
в която стоят контейнерите за отпадъци, се възпламенила. Засегнати са и изгарят
контейнери за отпадъци, постройката в близост до тях, както и стоки и шивашки
материали, които са се съхранявали в една от постройките. Нанесени са били
материални щети за 11 628 лв. без ДДС. В заповедта е посочено, че описаните
действия нарушават конкретно цитирани разпоредби от трудовия договор, длъжностната
характеристика, Правилата за вътрешния трудов ред, норми от КТ и заповед №
38/23.04.2010 г., издадена от „д.Б.“ ЕООД.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението, и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага.
Настоящият състав на съда намира за неоснователни
оплакванията на въззивника, с които обосновава отмяната на процесната
уволнителна заповед на формално основание – посочване само на цифровото
изражение на нарушенията на трудовата дисциплина, без изброяване на конкретни
действия или бездействия, нарушаващи посочените разпоредби. Районният съд законосъобразно
е приел, позовавайки се на установената съдебна практика, че изискванията на
чл. 195 КТ относно съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание са
изпълнени, когато нарушението е конкретизирано в достатъчна степен - с оглед
защитата на работника или служителя и за да бъде осъществен съдебния контрол за
законност на наложеното наказание. Тези изисквания са налице, когато в искането
за даване на обяснения и в заповедта за налагане на наказание, нарушението е
посочено по разбираем за работника начин и когато в отношенията между работника
и работодателя е ясно за какво е наложено наказанието. Наличието на яснота се
установява от поставените от работодателя въпроси по повод на дисциплинарното нарушение
и дадените от работника или служителя отговори по чл. 193 КТ. Наличието на
дадени писмени обяснения от страна на работника, когато в искането нарушението
на трудовата дисциплина е било посочено по разбираем за работника начин, са
достатъчни да установят, че същият е бил наясно с причините за уволнението му.
В случая, в искането за депозиране на писмени
обяснения изх. № УП000677 от 24.08.2019 г. (л. 63-65, СРС) е поставен въпрос
към служителя за причините, поради които е пушил през работно време, изпълнявайки
едновременно с това служебни задължения, извън регламентираните почивки и на нерегламентирано
място – в зона за леснозапалими отпадъци. Доколкото законът не поставя
изискване към начина, по който се посочва извършеното нарушение в самата уволнителна
заповед, описание на цифровото изражение на нарушените трудови правила не
опорочават заповедта, ако работникът се е запознал с тях. Противно на
твърденията на въззивника - на лист 104 от делото на СРС е приложен подписан от
ищеца протокол, че до неговото знание е сведена цитираната в заповедта за
уволнение заповед № 38/23.04.2010 г. В последната изрично се
забранява тютюнопушенето извън определените за това места, обозначени с
табелки, каквито не се установява да са поставени в зоната за изхвърляне на
хартиени отпадъци, а и обратното би било житейски абсурдно с оглед лесната
запалимост на хартиените материали. Ето защо и настоящият състав намира, че от
формална страна са спазени изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ.
Основният спорен по делото въпрос е дали
ангажираните доказателства по делото установяват, че през работното си време ищецът
е пушил цигара, докато е изхвърлял хартиени отпадъци в обособената за това зона,
т.е. авторството на деянието. Тези обстоятелства са в доказателствена тежест на
ответника-работодател, доколкото касая наличието на основание за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ и подлежат на пълно доказване.
Пълно доказване е онова, което води до
несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора
факт или обстоятелство. В теорията и съдебната практика безпротиворечиво е
възприето разбирането, че пълното доказване може да бъде осъществено, както
чрез преки, така и само чрез косвени доказателства, като във втория случай
косвените
доказателства трябва да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава
връзка и последователност с другите обстоятелства, че да установява без
съмнение главния факт. За разлика от преките, косвените доказателства дават
указание за основния факт само косвено, установявайки го чрез странични обстоятелства,
но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт.
Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено
установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния
факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник било на
косвено, било на пряко доказателство, като гражданският процес не въздига
определени видове доказателствени средства (веществени, писмени, гласни,
признания на страните и заключения на вещите лица) като по-значими или
категорични в сравнени с други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност
по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК. Самото доказване се
осъществява с доказателствени средства и когато те са косвени, е необходимо
чрез тях да се доказват релевантни факти, въз основа на които съдът може да
направи логически извод за осъществяването на правнорелевантни факти.
Последните са такива факти от живота, от доказването на които може да се заключи,
че определен факт, предвиден в хипотезиса на приложимата правна норма, се е
осъществил. За да се постигне чрез косвени доказателствени средства пълно
доказване, е необходима такава система от доказателствени факти, която да
създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните
доказателствени факти, наистина се е осъществил (в този смисъл и решение
№61/01.03.2016 г. по гр. д. № 4578/2015 г., IV г.о. на ВКС).
По делото е прието като веществено
доказателства видеозапис на флаш памет (л. 118, СРС), за който изслушаната пред
СРС видео - техническа експертиза установява, че се състои от седем файла, без
прекъсване във всеки от тях, а качеството на записите не позволя лицево
разпознаване на заснетите лица. При извършения по реда на чл. 204, ал. 1 ГПК
оглед на съдържанието на процесната флаш памет, конкретно 3-ти и 4-ти файлове, първоинстанционният
съд е констатирал, че за времето от 04:39:39 ч. до 04:42:11 в обсега на
видеокамерата се появява лице от мъжки пол, с ръст около и над средния, слаб, с
къса коса, облечено с оранжева фланелка и къси дънкови панталони, което бута
контейнер за отпадъци с надпис „ДМ“, който е изпразнил в обособено място за
тяхното изхвърляне.
Въпреки че видео-техническата експертиза не
дава заключение за самоличността на заснетото в кадър лице от мъжки пол, ищецът
не е оспорил, че именно той е това лице. Предвид това и с оглед дадените от
него обяснения пред СРС по реда на чл. 176 ГПК, че на 11.08.2019 г. е бил единственият
служител от мъжки пол на работа в ответното дружество и е изхвърлял отпадъци в
обособената за това зона, облечен с оранжева тениска и къси дънкови панталони, бутайки
сив контейнер за хартиени отпадъци с брандировка „ДМ“, преценени в съвкупност и
с показанията на свидетеля Н.П., че М.С. е висок около 1,80 м., с черна коса,
около 20-25 годишен, мотивират настоящият състав да приеме, че заснетото на
видеозаписа лице от мъжки пол, изхвърлящо отпадъци без съмнение е М.П.С..
В първия от двата видеофайла, на които СРС е
извършил оглед, е констатирано от съда, че лицето от мъжки пол, след като
изхвърля отпадък от контейнера на „ДМ“ в първия контейнер, разположен в близост
до сградата, премества първия контейнер и слага на негово място контейнера на
„ДМ“, като започва да изпразва съдържанието му непосредствено зад помощната
сграда, преимуществено използвайки едната си ръка. Установено е при огледа, че в
04:41:12 ч., 04:41:52 ч., 04:41:56 ч. и 04:42:02 ч. същото това лице
посяга към устата си. В 04:41:40 ч. преминават лица от женски пол, като едното
от тях изхвърля отпадък в издърпания от ищеца контейнер. В 04:41:53 ч. лицето
от мъжки пол издърпва контейнера „ДМ“ от мястото, на което го е разположил. В
интервала от 04:42:11 ч., когато лицето напуска обсега на камерата, бутайки
контейнера, до 04:49:36 ч., не се наблюдава движение около контейнерите за
отпадъци, а след този момент, зад контейнерите избухват пламъци, които обхващат
близката постройка и контейнерите.
Според обясненията на самия ищец, дадени по
реда на чл. 176 ГПК той е пушач и пуши обикновени, а не електронни цигари.
При съвкупен анализ на събраните по делото
доказателства, вкл. и при прилагане метода на логическото мислене и на опитните
правила, които са също носители на съществена информация за взаимовръзката на
явленията в природата, за причинно-следствената връзка между отделните факти,
като всеки отделен факт се проявява в два аспекта – веднъж като причина за
настъпване на определен резултат, а в другия случай като следствие на един
причинен процес, не съществува пречка за формиране на доказателствени изводи,
но само в случаите, в които се изключат напълно всички възможни хипотези автор
на деянието да е някое трето лице, както е и в конкретния случай. Ето защо настоящият
състав на съда намира за установено по делото, че ищецът е пушил цигара, докато
е изхвърлял хартиени отпадъци, в резултат на което е възникнал пожар. При
формирането на преценката за причинно-следствената връзка между действията на М.С.
и установените обстоятелства, следва да се отбележи, че ищецът е пушач и докато
е изхвърлял хартиени отпадъци преимуществено служейки с едната си ръка, е
извършвал неколкократно в посочения по-горе кратък интервал от време (около 50
секунди) движения, типични при процеса на пушене (посягане към устата), а около
7:25 минути по-късно мястото, където ищецът е изхвърлил хартиените отпадъци, се
е възпламенило, без затова да е имало обективна причина, което е констатирал
при извършения оглед на записа от видеокамера и СРС. В тази връзка следва да се
отбележи, че не е спорно между страните, а и се установява от СТЕ, че от
началото на видеозаписа, в период от около 40 минути преди ищецът да се появи в
кадър, видеокамерата не е заснела събития, способстващи за избухването на
пожара. В този смисъл не е житейски логично да се приеме, че в период от 40
мин. преди ищецът да се появи и още около 2:30 мин., докато ищецът е изхвърля
хартиените отпадъци, да са били налице такива физични процеси (пушек, миризма,
топлина), които да не са индикирали предстоящо възпламеняване и същите да не са
заснети нито от камерата, нито да са забелязани от самия ищец, който в
непосредствена близост е изхвърлял хартия. Следва да се отбележи, че според
свидетелите П.И.и Д.М., служители при ответника, чиито показания преценени в съответствие
с изискването на чл. 172 ГПК, съдът намира за последователни, логични, и
безпротиворечиви и кредитира с доверие, и от които се установява, че при уведомяването
на М.С. за видяното на видеозаписите, ищецът се е притеснил, като не е отрекъл,
че е пушил, когато е изхвърлял боклука от хартиени отпадъци.
С оглед вече коментираните косвени
доказателствени средства, настоящият състав намира за установена такава връзка
между доказателствените факти, която при съобразяване на опитните правила и
житейската логика създава сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на
доказаните доказателствени факти, се е осъществил и в този смисъл ответникът е
провел пълно и главно доказване, че ищецът е пушил на нерегламентирано за това
място при нарушаване на нормите за пожарна безопасност. Предвид това и при
липсата на каквито и да било данни за други обективни или субективни фактори,
способстващи избухването на пожара, последният следва да се приеме, че е настъпил
именно в причинна връзка с поведението на М.С., който е пушил в много лесно запалима
зона и в кратък период след напускането й, същата се е възпламенила.
Наличието на описаното поведение съставлява тежко
нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ и
доколкото липсват конкретни доводи във въззивната жалба, следва да се приеме,
че наложеното наказание е съответно на нарушението по критериите на чл. 189 КТ .
С оглед на изложените съображения съдът
приема, че е налице основание за налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“
на М.П.С.. Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, поради което правилно СРС
не е уважил и иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, доколкото основателността му
е обусловено от признаване на уволнението за незаконно.
При съвпадане на крайните правни изводи на
настоящия състав с тези на СРС, въззивната жалба се явява неоснователна, а
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При извършената проверка въззивният съд
служебно констатира, че в първоинстанционното решение е допусната очевидна
фактическа грешка в диспозитива, тъй като е посочено погрешно собственото име
на ищеца – „М.“, вместо вярно отразеното в мотивите име „М.“. Тази неточност
следва да бъде отстранена по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК след връщане на делото
на СРС.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК въззивното решение може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
128345/22.06.2020 г., постановено по гр.д. № 60964/2019 г., по описа на СРС,
179 с-в.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл.
280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
СЛЕД ВРЪЩАНЕ
НА ДЕЛОТО НА СРС, 179 с-в, същият следва да извърши поправка на допуснатата в
първоинстанционното решение очевидна фактическата грешка при изписване собственото
име на ищеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: