Н.о.х.д. № 574 / 2014 год. на ХРС
МОТИВИ:
Обвинението срещу подсъдимия Г.И.Р. *** е повдигнато за това, че към 11.07.2012г. в с.Узунджово, обл.Хасково, в съучастие
като съизвършител с лицата Й.Р.Л., ЕГН ********** и С.Г.Х. ЕГН **********, и
двамата от гр.Хасково, и в съучастие с неизвестно лице /подбудител и помагач/,
държал акцизни стоки, а именно 62 420 бр. кутии цигари марка “Winston blue”, 32 000 бр.
къса цигари от марката “Winston blue”,
всички без акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон чл.25
ал.1 от Закон за тютюна и тютюневите изделия /”Тютюневите
изделия от местно производство и от внос се продават на вътрешния пазар с
поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин, който да гарантира,
че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване”/
и чл.2 т.2 от Закона за акцизите
и данъчните складове /„На облагане с акциз подлежат:…..т.2 тютюневите
изделия”/, както и 4 350
кг. нарязан тютюн за цигари, всичко на обща стойност
667 200 лева, като предмета на престъплението е в големи размери и случаят
е немаловажен - престъпление
по чл.234, ал.2 т.3 вр.ал.1 пред.2 вр. чл.20 ал.2 от НК.
В съдебно заседание представителят на
РП-Хасково поддържа така повдигнатото обвинение. Повдигнатото обвинение се
доказало от събраните по делото доказателства. По твърдение на подсъдимия, същият се запознал с македонски гражданин на ГКПП Капитан
Андреево с неустановена по делото самоличност, подвизаващ се с имената на
македонския гражданин, както той твърди Е С. В края на 2011г. този македонски
гражданин се свързал с него, като му предложил, поради голямо търсене двамата
да организират нелегално производство на цигари в Република България, като се
пласират в неговата страна. Обяснил му, че има финансовите средства за това, с
които да закупят машините, оборудването и суровините, като от своя страна Г. трябвало да организира и да се занимава персонално с
тази дейност в Република България, като намери съответно подходящо помещение и
необходимите хора, които да осъществяват този процес. Подсъдимият се съгласил и в края на 2011г., началото
на 2012г. започнала организацията по тази дейност. Безспорно се установявало, че подсъдимият се свързал първоначално със свид. В.И.Н.,
който отдавал сграда под наем в с.Узунджово.
Сградата представлявала бивш културен дом и се стопанисвала от
„Новела” ООД-гр.Хасково, като собственик на дружествените дялове и управител бил
именно свид.Н.. Г.Р. се срещнал с него в края на 2012г.,
двамата дошли до сградата, която Н. отдавал под наем за сумата от 1 200 лв. Подсъдимият заявил, че ще докара и
други хора, които да видят сградата и евентуално да сключат сделка впоследствие
за наемане на сградата от тези хора. В началото на 2012г., по показания на
свидетеля, подсъдимият дошъл с още двама мъже, които Н. виждал за първи път,
като впоследствие единия от тях идвал още няколко пъти с подсъдимия, като
същият присъствал и при разтоварването на машините. При разтоварването на
самите машини в цеха, подсъдимият и неизвестният мъж му заявили, че щели да
използват помещението за пакетажен цех за хранителни стоки. Машините били
разглобени, като свид.Н. не се усъмнил за това нещо, че ще бъде пакетажен цех
за хранителни стоки, а не нещо друго, защото той виждал такива пакетажни машини
и във фирма „Балко”, която се занимава с такава дейност. След това машините
били докарани през м.март или м.април 2012г., като подсъдимият и непознатият
мъж му заявили, че следва да бъде осъществен ремонт на сградата, тъй като имали
изисквания тя да бъде почистена, боядисана и да се сложи метална врата. Дали му
сумата от 2 000 лв. за ремонтните
дейности и 1000 лв. за вратата. След като Н. свършил предварително тази работа
във връзка с цеха, били докарани и самите машини, като впоследствие Н. не е
ходил до сградата, за да се запознава какво става там, а когато идвало време за
получаване на наема, винаги подсъдимият му се е обаждал предварително,
уговаряли си среща в гр. Хасково, на която му бил плащан наема за сградата. Това било по инициатива на самия
подсъдим – така да се осъществява срещи с него, а не в цеха. Впоследствие, подсъдимият споделил за намеренията, които има във
връзка с производство на цигарите на негови познати, на които е имал пълно
доверие, а именно това са свидетелите и бивши обвиняеми по досъдебното производство – С.Х. и Й.Л., които са се съгласили да
го подпомагат при извършваната дейност, като складират готовата продукция,
контролират склада и цеха в отсъствието на подсъдимия, осъществяват
организацията по товаренето на стоката, подреждането и доставянето на
суровината до обособената такава производствена част. Самото помещение, след
като било отдадено под наем, било шумоизолирано,
чрез специално вътрешно покритие, което било установено
на стените при извършване на огледа, за да не излиза шум навън от сградата, а
прозорците били затъмнени и закрити. Бил докаран и мощен електрогенератор, за да бъде
осъществено самостоятелно, независимо електрозахранване на производствения
обект, извън мрежата на лицензираните производители и доставчици на ел.
енергия, за да няма съмнения при консумация на голямо количество на такава
електроенергия, тъй като се касаело за
поточна линия за производство на цигари, включени били доста машини там – пакетажна машина, машина, която произвежда цигарите
и други такива, които консумирали доста енергия и за това
било необходимо самостоятелно захранване, за да няма съмнение какво става там. След това подсъдимият се свързал
с Т.Л., който имал дългогодишен опит в производството на цигари. Л. следвало да
осигури екип от работници, които да осъществяват производството на цигари.
Последвала среща в гр.Пловдив и
с другите колеги на Л., а именно с В.С. П., И.Ш. ***
вече, след като Л. потвърдил на подсъдимия, че е намерил екип, осъществили
среща на Централна гара гр. София, около седмица след срещата с подсъдимия. Прокурорът сочи, че няколко дни след тази среща подсъдимият посетил
в дома му в гр.Пловдив Л. и му дал телефон с един - единствен
номер, а именно на подсъдимия Г.Р., дал му указания по
този телефон да търси само и единствено него и никого другиго, казал му, че
оттук нататък той ще му звъни, когато иска да се видят и естествено свид.Л.
може да го търси, но само по този телефон, по никакъв друг начин. Впоследствие,
към екипа на Л. се присъединили и свидетелите А.А.В., В. С. П. и И.П.К., като самият подсъдим осигурил на екипа
микробус марка „Ситроен”, син на цвят, с който да се предвижват от гр.Пловдив
до с.Узунджово и квартира, в която да пребивават хората от екипа, които не са
от града на адрес гр. ********. После производството започнало.
След като са били монтирани машините, в
началото цигарите били без щемпел, а впоследствие самият подсъдим осигурил
щемпел, който бил на марката „Winston”.
Св.Л. заявява, както и другите свидетели, че
заявки за всички консумативи нужни им за работа и за резервните части се споделяли и давали заявка лично на подсъдимия, а
подсъдимият лично ги носил при тях в цеха. През месеците май, юни и юли на
2012г. линията заработила нормално и се произвеждали около 30 до 50 мастербокса
цигари на ден. Работили от понеделник до събота, придвижвали се с миниван-а,
осигурен от подсъдимия.
Ключове за помещението имали единствено
подсъдимият и другите двама обвиняеми, които сключили споразумение с прокуратурата. Последните били обособили стая, където спели и пазели обекта.
Някой от тях тримата – подсъдимия или двамата свидетели отключвали помещението.
Всички обективни действия от страна на подсъдимия, говорели и за субективната страна на извършеното от
него деяние. Нямало начин същият да не е знаел, че се говори и
става въпрос за нелегално производство на цигари. Още повече, че в самото
начало цигарите били въобще без марка. В последствие щемпълът бил донесен именно от подсъдимия и се слагала марката „Уинстън”. Имало
много противоречия в самите обяснения на подсъдимия, до съдебното следствие същият
никога не бил споменавал, че бил
контактувал с човек на име И.М.. Той още
на досъдебното производство заявявал, че
контактувал само с човек на име Е С.
По отношение
на конкретната отговорност, която Г.Р. следвало да понесе прокурорът сочи, че подсъдимият бил осъждан и извършил настоящото деяние в изпитателния срок на предишна
осъдителна присъда. Със споразумение от 06.10.2009г., одобрено по НОХД №
615/2009г. на СОС, за деяние по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3 от НК му било
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца,
отложено с изпитателен срок от 3 години. Същият, независимо, че е реабилитиран,
е осъждан през 1999г. за друго тежко престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.
Въпреки, че е в изпитателния срок на предишно осъждане е извършил настоящото деяние,
което било тежко умишлено по смисъла на закона. Ето
защо прокурорът сочи, че наказанието следвало да бъде определено при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства и при приложението категорично на чл. 54, ал. 1 от НК. Това било така
защото подсъдимият демонстрирал изключителна комбинативност за осъществяване на това престъпление.
Прокурорът
твърди, че в случая ставало въпрос за не просто държане на акцизни стоки, без бандерол, а за организиране на нелегално
производство на тези стоки, като било
осигурено звукоизолиране на
помещението, независимо захранване с мощен генератор.
Имало
пропуск на законодателя, че не било предвидено в НК
по-тежко наказание за производство именно на акцизни стоки, а не само на
тяхното държане, както това било предвидено в Закона
за акцизните и данъчните складове. Там имало много
по-сериозно административно наказание, именно за производство на цигари. Но тук
не било предвидено такова, но този пропуск, според прокурора следвало да се
взе предвид и да се реализира именно при индивидуализация на наказанието, т.е.
при настоящото деяние и на това как било
осъществено то. И то следвало да е адекватно на
извършеното, защото
не ставало въпрос за просто
държане на акцизни стоки, а за такива, произвеждани стоки и в много голяма
степен в сравнение с обикновените случаи на държане, много бил завишен размера
и бил нарушен многократно фиска на Държавата от
неплащане на данъци и акцизи, както и производството и пазара на такива стоки
от местен произход. В настоящия случай ставало въпрос за акцизни стоки в размер на
667 200 лв. Ставало въпрос за производство на цигари, за осъждан човек
и за човек, който осъществява цялата дейност и с оглед на генералната превенция следвало
наказанието да бъде адекватно преценено от съда, както с оглед на закона, така
и с оглед очакванията на обществото за възпиране на такива деяния въобще
занапред.
Прокурорът
пледира за ефективно наказание - 4 години „лишаване от свобода” при „строг” режим. Режимът,
независимо какво било наказанието, трябвало да е „строг”, независимо от срока на лишаването от
свобода, тъй като подсъдимият бил осъждан и съгласно чл.
60 и чл. 61 от ЗИНС наказанието се изтърпявало само
при „строг” режим.
Прокурорът
сочи, че на основание чл. 59
ал.1 т.1 от НК следвало да се приспадне времето, през което подсъдимият бил с мярка за неотклонение „задържане под
стража”, считано от 11.07.2012г. до 02.10.2012г. и мярка за неотклонение
„домашен арест” за периода от 03.10.2012г. до 29.05.2013г. Крайният момент на „домашния
арест” бил 29.05.2013г. Съгласно определение № 280/23.12.2010г. на САС по н.ч.д. № 795/2010г. след като по-тежката процесуална принуда не е била
изпълнявана и след постановлението на Прокуратурата няма как да има контрол над
„домашния арест” и не бил спазван такъв контрол
от полицейските служби, с оглед постановлението на Прокуратурата, не следва да
се затича като „домашен арест” този период след постановлението на Прокуратурата.
Това определение
било категорично в този
смисъл. Имало и
други определения на САС в
този смисъл.
Предлага на
съда присъда в този смисъл.
Подсъдимият Г.И.Р. разбира обвинението. Не се признава за виновен. Дава обяснения в различен
смисъл от изложеното в обвинителния акт.
Подсъдимият
твърди, че основният човек бил И.М.. Р. го познавал от
много години, били работили заедно. Навремето Г.Р.
се занимавал с внос на автомобили. С И.М. се познавали от повече от 8-10 години и подсъдимият му бил извършвал транспорт на негови автомобили от
Австрия, Германия, Белгия, Холандия и се познавали
от много време. И.М. казал на Р., че имал хора в България, които
можели да му уредят лицензи и всякаква
документация, която
била нужна за този бизнес, а
от подсъдимия се искало ако
може да намери
помещение. И.М. казал, че
имал човек, който впоследствие щял да дойде да движи нещата, да ми праща пари и т.н. По това време подсъдимият работел като
охрана на ТЕЦ-а в Хасково и от там се познавал
с „бати В. Н.”. Тогава идеята ми беше за ТЕЦ-а, който бил чисто празен, но тогава Венци му казал, че не може, защото бил
заложен на банки и т.н. Казал на подсъдимия, че имал
помещение в Узунджово. Най-напред Р. видял помещението. След това подсъдимият се обадил, дошли И.М. и още един човек първия
път, отишли до Узунджово, видяли помещението, говорили
с Венци Н. и казали, че ако имало
възможност там да се извършат някакви ремонтни
дейности, които им отговарят на тях, щели да наемат помещението.
Подсъдимият Г.Р.
твърди, че неговата договорка, била с И.М. и била да отговаря за парите, защото дълги години
преди това били работили с него. И.М. казал на подсъдимия, че ще разчита на него.
Тогава на тази среща Е С оставил на Г.Р. 40 000 евро
и казал за всички разходи лично да се обажда на
Иво /И.М./. Казал, че до
10 000 лв. Р. можел да
плаща за ремонти и каквото било необходимо, а над 10 000 лв. да му
се обаждал лично и да искал разрешение от него /И.М./. След това подсъдимият започнал да се занимава със склада. Ходил и с „бати В.”, каквото имало, къде
плащал на майстори, наема за сградата в Узунджово
Подсъдимият
твърди, че след това пристигнал един тир с машини, същите били разтоварени и Т. с неговия екип от около 6-7 човека, които били майстори-специалисти, които се занимавали с цигари, започнали да
сглобяват машините. Т.Л. и неговия екип се мъчели много време да вкарат тези машини в действие, тъй
като машините били втора употреба и доста време си играли да ги
нагласят. След това почнали да работят, след
известно време, но цехът работил не повече от 1 месец и нещо.
Подсъдимият
твърди, че след това станало така, че един ден бил на
кафе и му се обадили
от полицията да отиде да отвори склада. В общи линии
така протекла цялата тази работа за около 3 месеца време, от пролетта до м. юни, м. юли 2012г.
Подсъдимият Г.Р.
иска от съда да бъде оправдан, защото мисли, че не бил той виновен за „цялата
тази работа” и едва ли щял да се забърква ако знаел, че имало нещо нередно.
Защитникът
на подсъдимия пледира за оправдателна присъда.
Защитникът
твърди, че случващото се в съдебна зала било резултата от едно неприето вчера споразумение за
година и четири месеца. Това бил резултата. Една гола прокурорска амбиция. Защото по делото въобще не било така, както говорел прокурора. Имало акция, при която била разкрита цигарената фабрика в Узунджово. Нямало нито един пловдивчанин. Всички от Пловдив били предупредени да са си в Пловдив по домовете. Хванали тримата хасковлии, Г. и другите две момчета. Двете
момчета, за които били
сключени споразумения защото това бил жест
към Прокуратурата. Та, нямало
хванат нито един пловдивчанин на
местопрестъплението. Идвал пловдивския апелативен
прокурор, идвал Цветан Цветанов – министър на вътрешните
работи, дали едни обширни пресконференции и накрая, на
географски принцип се решило, че обвиняеми ще бъдат
хасковлии, а пловдивчани ще бъдат свидетели. Ако били
решили обратното и ако хасковлии били
свидетели, а пловдивчани били обвиняеми, как щял сега прокурора да се позовава по делото на Томата, на
показанията на тези момчета, които щяли да са
свидетели? Прокурорът много удобно си спестявал някои неща. Първо, Венци Н., какво казвал той? Че наистина било
поискано помещение в ТЕЦ-а. Второ,
В. Н. наистина казвал, че когато вече било
решено да е неговото помещение в Узунджово, му било
казано, че това са пакетажни машини. Освен това, телефонът, единственият, къде бил този телефон? Нямало го
тук. Кой се обаждал по този телефон? Жена. И тази жена къде се намирала? В
Пловдив, защото след колко време отивала да си
прибере телефона от Т.? След броени минути. Къде бил Г. в цялата тази схема? Къде била
неговата организация? По същото време, когато по този телефон бил предупреден Т., че цеха е разкрит, хасковлии
нищо не знаели. Абсолютно нищо не знаели. Пловдивчанинът казал
на Г., че му били препоръчали? Кой? А да каже прокурорът кой го е препоръчал,
защо не го попитали?
На няколко места в разпита си Т.
казвал „аз и моя екип”, „аз и моя екип”.
Защитникът
пледира, че Г.Р. не бил извършил
това деяние, което му се вменявало. Той бил
жертва не по-малко от другите, дори и като тези, които подписали споразумение. Но при него проблемът бил друг. Системата
не се интересувала от хората, системата се интересувала от статистиката.
Защитникът
сочи, че когато бил направен опит за споразумение с прокурора, пет дни не стигнали,
защото прокурорът тогава признал определението на ОС гр.Хасково и само 5 дни не стигали да се изпълнят съответните месеци, но ако били жертвани тези
пет дни, Г. щял да лежи цялата си присъда от година и половина,
за която прокурора
споменал. Защо не можело да стане? Прокурора
това не го интересувало. Прокурорът го
интересувало дали носи отговорност случайно за нещо.
Защитникът иска
от съда подсъдимият да бъде оправдан. Алтернативно пледира за присъда, с
наказание, определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК в размер на 1
година и 3 месеца, ефективно. Така, при този размер на присъдата, при
приспадане на времето на задържане под стража и домашен арест на подсъдимия,
наказанието на подсъдимия по настоящата присъда щяло да се яви изтърпяно
изцяло.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена от
фактическа страна, обстановката, описана в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно :
По делото безспорно се установява, че през 2010г., подсъдимият Р.
*** се запознал по негови твърдения на ГКПП “Капитан Андреево“ с македонски гражданин /с
неустановена по делото самоличност/ с имената на македонския гражданин Е С.
В края на 2011г. този македонски
гражданин се свързал с него, като му предложил поради голямото търсене, те
двамата да организират нелегално производство на цигари в Р.България, като
същите щели да се пласират в неговата страна.
Е С също казал на Г.Р., че имал
финансови средства, с които да закупят съответните машини, оборудване и
суровини за производството им, като подсъдимият трябвало да организира
производството и да се занимава персонално с тази дейност, като намери
съответно подходящо помещение затова и необходимите хора, които да осъществяват
производствения процес на цигарите.
В съдебно заседание подсъдимият даде
различни обяснения – а именно, че лице – пак македонски гражданин, с имената И.М.
бил «основния човек», с него се познавали отдавна и понеже му имал доверие,
възложил на подсъдимия да отговоря за парите свързани с дейността по
производство на цигари, които И.М. давал. Подсъдимият на няколко пъти отбеляза,
че той отговарял само за парите и не се занимавал с другата дейност – нито с
производството, нито с машините, нито с другата организация. Отговарял само за
парите и плащал. Това било всичко.
Съдът не кредитира тези обяснения. Те са
дадени като защитна версия и в обясним стремеж към самосъхранение от страна на
подсъдимия. Както стана ясно по делото, действително има македонски гражданин с
имената И.М. от гр.Струмица, Р.Македония, но това лице като твърдения за
участие в престъпната дейност се появява по делото за пръв път в съдебното
следствие пред първа инстанция и освен твърденията на подсъдимия за неговата
роля в организацията незаконната фабрика за производство на цигари в
с.Узунджово, няма никакви други доказателства за него и неговото участие и
роля. Съдът положи процесуално усилие във формата на две съдебни поръчки, да
призове и разпита като свидетел този чужд гражданин, но същият не се яви пред
българския съд да даде показания.
Така тази версия на подсъдимия остана
неподкрепена от другите доказателства по делото.
Съдът намира, че твърденията са
участието на това лице чужд гражданин - И.М., който е съществуващо физическо
лице в Република Македония / първи пакет на съдебната поръчка потвърди
съществуването му/, за когото няма нито една данна по делото до започване на
съдебното следствие пред първа инстанция, е способ на защитата, насочен към
отлагане на делото. Със същия успех може да се твърди и участието на свидетел
от коя да е близка или далечна точка на света, който естествено няма как да
бъде доведен принудително пред българския съд и разпитан, и да се настоява, че
делото е останало неизяснено от фактическа страна. Има смисъл и римското
правило за единия свидетел / testis unus testis nullus/. И то при наличието на изобилни
доказателства в обратна насока.
От края на 2011г. и началото на 2012г.
започнала организацията по осъществяването на дейността по производство на
цигари.
Подсъдимият Р. разбрал, че свидетеля В.И.Н.
*** отдава сграда под наем в с.Узунджово, обл.Хасково. Сградата представлявала бивш Културен дом в Авиоградче
- с.Узунджово, Община Хасково, собственост на „НОВЕЛ” ЕООД с едноличен
собственик на дружествените дялове и управител В.И.Н..
По делото е установено, че тази сграда е
склад под Митнически контрол, тип „А” №А/BG003100/00006, като посоченото търговско дружество е
титуляр на разрешението за това.
В края на 2011г. подсъдимият Р. се
срещнал със св.Н., като двамата отишли до сградата, която св.Н. отдавал под
наем за сумата от 1 200 лева. Г.Р. му казал, че ще докара и другите хора,
с които ще работи,
за да я
видят. Присъствието на св.Н. не било нужно, тъй като в сградата можело да се
влезе и не била заключена, а имало и човек, който я пазел и спял във фургон до
нея.
След известно време Г.Р. се обадил на
св.В.Н. и му казал, че харесали сградата.
В
началото на 2012г. подсъдимият дошъл с още двама мъже, които св.В.Н. виждал за
пръв път. В последствие единия от тях идвал още няколко пъти с Г.Р., като същия
присъствал и при разтоварването на машините. При разтоварването на самите
машини в цеха, подсъдимият и неизвестния мъж му заявили, че щели да използват
помещението за пакетажен цех за хранителни стоки.
Машините били разглобени и св.В.Н. не се
усъмнил, защото същите много му заприличали на пакетажните машини, които бил виждал
във фирма ”Балко”, която се занимавала с такава дейност.
Машините били докарани през месец март -
април 2012г., като преди това Г.Р. и непознатият мъж казали на св.В.Н., че за производството
ще има нужда от ремонт на сградата и обособяването й като самостоятелна. Св.В.Н.
трябвало да боядиса, да почисти и да сложи метална врата.
Непознатият мъж, който бил с подсъдимия Г.Р. дал
на св.В.Н. сумата от 2 000 лева за ремонтите и 1 000 лева за металната врата. Сградата
била почистена от вътре, боядисана и поставена метална врата. След това
подсъдимият Г.Р. продължил да извършва ремонта на сградата самостоятелно, като
докарал хора от гр.Хасково. В последствие св.В.Н. не ходил до сградата, а
когато идвало време за наема винаги подс.Р. му се обаждал и си уговаряли среща
в гр.Хасково, при която му бил заплащан наема за сградата. Плащането на наема
се извършвало точно и навреме.
Г.Р. разказал за производството на цигарите
на неговите познати, на които имал пълно доверие, а именно С.Г.Х. и Й.Р.Л. ***,
които се съгласили да го подпомагат при извършваната от него дейност, като
складират готовата продукция, контролират склада и цеха в отсъствието на обв.Р.
и осъществяват организацията по товаренето на стоката, подреждането й и доставянето
на суровината до обособената като такава производствена част.
След това производственото помещение било
шумоизолирано, чрез специално вътрешно покритие по стените, а прозорците били затъмнени
/закрити/. Бил докаран мощен електрогенератор, за да бъде осъществено
самостоятелно /независимо/ електрозахранване на производствения обект, извън
мрежата на лицензираните производители и доставчици на ел.енергия, за да няма
съмнения при консумация на голямо количество електроенергия.
Тези факти също са безспорни по делото. Установени
са на място. Не се отричат и от подсъдимия.
Подсъдимият Г.Р. нямал познания за
производството на цигари, нито за работа и поддръжка на машините за
производство. Поточната линия за цигари трябвало да бъде монтирана, настроена
за производство и поддържана в последствие от работници, които са се занимавали
с тази професионална дейност.
За това подсъдимият се свързал със
свидетеля Т.С.Л. ***.
Обадил му се в началото на месец март 2012г. Според св.Л., най-вероятно е бил препоръчан
на Г.Р. от негови бивши колеги от гр.Хасково, защото той дълги години бил работил
в цигарената фабрика в гр.Пловдив.
Г.Р. казал на св.Т.Л., че има предложение
за него, като той самия щял да произвежда цигари, осигурил необходимите машини
за това и му бил необходим екип за тази работа. Подсъдимият обяснил на св.Л.,
че имал лиценз за производство на цигари и че ще подпишат трудови договори с
всички работници. Двамата се разбрали да се видят в гр.Пловдив, за да уговорят
детайлите.
В средата на месец март 2012г. Г.Р. се
срещнал със св.Т.Л. *** и го уверил, че всичко ще бъде законно. Фирмата, която
представлявал имала лиценз за работа и всички необходими разрешителни за
производство на цигари. Всичко щяло да се изнася за Р.Македония, защото
собственикът бил македонец. Свидетеля Л. му казал, че ще намери хора, след което се
разделили.
След тази среща св.Л. се обадил на негови
колеги, с които работил преди това - свидетеля Валерий Й.Ч. ***, с когото се
познавали от работата им в гр.Благоевград, където работели преди години във
фабрика за рециклиране на машини за цигари, свидетелите В.С.П. и И.К.Ш.,***.
Обяснил им ситуацията, а именно че ще работят с трудови договори, фирмата за
която ще работят има лиценз за производство на цигари и всичко ще е наред и те
се съгласили да се включат в производствения процес при тези условия.
След това св.Т.Л. потвърдил на
Г.Р., че намерил екип, като от своя страна подсъдимия казал, че собственика на
фирмата, носител на лиценза желае среща с тях.
Тази среща се провела в гр.София, на
Централна гара седмица по-късно.
На тази среща присъствали подс.Г.Р. и
свидетелите Л., Ч., П. и Ш..
Имало мъж – чужденец, представен от
подсъдимия, като собственик на фирма “Евро холд” ЕООД
– гр.София, който говорел с акцент и очевидно не бил български
гражданин. Чужденецът показал на четиримата свидетели типови трудови договори,
а те продиктували данните от личните карти, въз основа на които те били
попълнени. Чужденецът - собственик искал да има качество на изработеното, а не
да гонят количество, защото стоката била за износ за Р.Македония. Посочил Г.Р.,
като човека, към когото следва да се обръщат при проблеми - за материали, за части
за машините, за възнагражденията и т.н.
Няколко дни след тази среща, подсъдимият
Г.Р. посетил св.Т.Л. *** и му дал телефон с един единствен номер в него, а
именно на подсъдимия Р.. Дал му указания по този телефон да търси само него и
никого другиго. Казал му, че от тук нататък той ще му звъни, когато иска да се
видят и естествено св.Л. може да го търси, но само по този телефон, а не от
други. /показания на св.Л./
През месец април 2012г. Г.Р. отново се
обадил на св.Т.Л., като заявил, че машините са доставени и следва да започне
монтирането им. Към екипа св.Л. решил да присъедини и сина си - свидетеля Х.Т.Л.,
а по-късно и свидетеля А.А.В. ***, който
бил познат на В.С.П. *** И.П.К. ***.
Тъй като екипът работници бил от
гр.Пловдив, а цеха в с.Узунджово, Г.Р. осигурил микробус марка ”Ситроен”, син
на цвят, с който да се придвижват от гр.Пловдив до с.Узуджово, обл.Хасково и
квартира, в която да пребивават хората от екипа, които не са от града на адрес:
гр.*******.
Подсъдимият Р. поел ангажимент да
заплаща наема на квартирата. Уговорката с него била, че ще пътуват всяка сутрин
от гр.Пловдив до с.Узунджово, и вечерта ще се прибират отново в гр.Пловдив.
Монтирането и пускането в експлоатация
на машините отнело време, защото били стари и употребявани. След това се
наложило да чакат още два-три дни, докато им доставят тютюн и консумативи за
цигарите, защото такива нямало.
След това Г.Р. се обадил, че доставката
е извършена, отишли и започнали самото производство. В началото вървяло трудно,
защото машините били стари и искали напасване, като произвеждали около 10-15
мастербокса цигари на ден. В началото кутиите цигари били без щемпел, а в
последствие подсъдимият осигурил щемпел, който бил на марката ”Winston”.
След известно време една от машините се
счупила и се наложило да чакат няколко дни за части, като после отново започнали
отначало, и общо взето така минал месец април 2012г.
През това време св.Т.Л. лично давал на Г.Р.
заявки за всички консумативи, нужни им за работата, за резервните части и т.н.
Подсъдимият лично ги носил при тях в цеха. През месеците май, юни и юли на
2012г. линията заработила нормално и произвеждали около 30 до 50 мастербокса
цигари на ден.
Работели по принцип от понеделник до
събота от около 08.00 часа до 17.00 часа. Придвижвали се от гр.Пловдив с
микробуса «Ситроен» осигурен от Г.Р., който поемал и разходите им за гориво и им
плащал допълнително освен заплатата и по 100 лева на човек на седмица за храна.
Плащанията на суми пари се извършвали
много точно и навреме.
Парите за заплатите Г.Р. давал на св.Л.,
който ги разпределял на екипа си.
Никой от работниците от гр.Пловдив нямал
ключ за помещението.
Ключове за него имали единствено Г.Р., Х.
и Л..
Последните двама били обособили стая,
където спели и пазели обекта.
Всяко сутрин някой от тях тримата
отварял цеха и посрещал екипа на св.Л..
На 10.07.2012г., както обикновено работниците
от гр.Пловдив работил до 17.30 часа в цеха в с.Узунджово и след това всички
работници се прибрали в гр.Пловдив.
Около 23.30 часа същата вечер позвънил
телефона на св.Л., от който той контактувал само с Г.Р.. Обадил се женски глас,
който заявил, че трябва да се видят веднага. Жената го попитала за адреса и св.Л.
го продиктувал.
След около 15 минути на вратата на
апартамента се позвънило, и след като отворил видял жена на около 25 години. Тя
му заявила в прав текст, че фабриката е разкрита и утре не трябва да ходят на работа.
Тя казала на св.Л. да хвърли телефона, който му е даден за връзка с подсъдимия Г.Р..
Тогава св.Т.Л. директно й дал мобилния
телефон и с това разговора между тях приключил. След това св.Л. отишъл в
квартирата, където били настанени работниците, които не били от гр.Пловдив и им
предал разговора, който провел с жената. / разпит на св.Л./
По делото безспорно се установява от
извършените процесуално-следствени действия, че на 11.07.2012г., следствена група е извършила оглед на
местопроизшествие и съответно претърсване и изземване в сградата - бивш
Културен дом в Авиоградче в с.Узунджово, обл.Хасково.
Следствените органи констатирали, че
сградата е била приспособена за цех за производство на цигари, като същия е бил
напълно оборудван.
От него са били иззети акцизни стоки без
акцизен бандерол, а именно - 33 бр. кашона съдържащи по 130 кг. в насипно състояние
кафява листна маса със специфичен мирис на тютюн - общо 4 290 кг.; 1 бр. кашон
съдържащ 60 кг.
в насипно състояние кафява листна маса със пецифичен мирис на тютюн; 124 бр.
кашона, всички съдържащи по 50 стека, всеки съдържащ по 10 бр. пакета с цигари
от марката ”Winston blue”; 32 бр. стека, всеки стек съдържащ по 10 бр.
пакета с цигари от марката ”Winston blue”; 100 бр. кутии цигари от марката ”Winston blue” и 32 000 бр. къса цигари с надписи по тях ”Winston blue” в насипен вид. Освен това били иззети и машини и
материали за производство на цигари - генератор марка „EMSA” сьс сер.№20120060 и двигател cep.№6BHS016870; мотокар марка ”Рекорд” 1990г., оранжев на цвят; 40 600
бр. етикети хартиени с надписи по тях ”CIGARETTES 20 EXPORT”; 126 000 бр. хартиен
лист с размери 19см. х 9 см.
с надписи по тях ”WINSTON BLUE MADE IN
EU UNDER AUTHORITY OF JT INTERNATIONAL SA, GENEVA, SWITZERLAND”, както и предупредителни
надписи на латиница; 780 бр. кашони празни на стекове; 26 бр. ролки алуминиево
фолио; 30 бр. ролки полиетиленово прозрачно фолио с ширина 15 см.; 9 бр. ролки прозрачно
полиетиленово фолио с ширина 34
см.; 32 бр. ролки хартия кафява на цвят; 108 бр. ролки
хартия бяла на цвят; 167 бр. кашони, съдържащи филтри с дължина 12 см, всеки кашон съдържа 4
500 броя филтри; 20 броя кофи от по 20 кг. лепило; 98 бр. пластмасови бели касетки за
поставяне на готовите късове цигари; 3 бр. палетни колички; 1 бр. машина
бункер, в която се поставя насипния тютюн, на която се наблюдава табела с
надпис ”ДП Тютюнева промишленост Инв.№11171”; 1 бр. машина с барабани, която
реже готовите цигари и филтри; 1 бр. машина, по която върху лента от коноп се
движи бялата хартиена лента за късовете цигари; 1 бр. прахоуловител марка YUTON модел MF9022, продуктов код *********; 1 бр. прахоуловител модел UMA152V; 1 бр. компресор за
въздух модел ********** Lot №**********, двигател към него ABLE №**********, към него има бутилка
със стикер с надписи ”Доставено от PROSOL **********”; 1бр. електромотор марка
RIESCHLE 3 Kw модел CLFY101 V103, сер.№847609; 2бр. вакум машини, едната марка RIESCHLE модел DCL100DV сер.№96624; линия поточна за
пакетаж на готовите цигари, състояща се от 1 бр. машина за пакетаж на пакетите
с цигарите с табела с надпис ”ДП Тютюнева промишленост Инв.№11184”, 1 бр.
машина за опаковане на пакета в целофаново фолио и 1 бр. машина, която опакова
пакетите в стек с прозрачно целофаново фолио с табела с ”ДП Тютюнева
промишленост Инв.№11197” и тетрадка с надпис на корицата ”материали”, в която са изписани ръкописно
цифри, наличност, материали.
На същата дата - 11.07.2012г. е било извършено
претърсване и изземване и в жилище в гр.Хасково, обитавано от подсъдимия Г.Р.,
от което са били иззети трудов договор сключен между “Евро холд” ЕООД и подсъдимия,
договор за покупко-продажба на МПС от 15.01.2012г., сключен между свидетеля М.Г.К.-продавач
и подсъдимия, като купувач за мотокар марка ”Рекорд” 1990г., оранжев на цвят. На същата дата е бил иззет и
джип марка “Мерцедес ML 55 AMG“, с ДК № *******,
собственост на подсъдимия и договор за покупко-продажба от 11.04.2012г. иззет
от жабката на автомобила.
На
същата дата – 11.07.2012г. е било извършено претърсване
и изземване и в жилище в гр.Пловдив, обитавано от св.Т.Л., от което са били
иззети сим-карта на М-тел с фабр.№99080262399; мобилен аппарат ”Нокиа” с ИМЕЙ:
359345038917080 със сим-карта на Глобул с фабр.№ 89359050000411299483; мобилен
апарат ”Нокиа” с ИМЕЙ: 356653004557605 със сим-карта на Вивател с фабр№ 89359030101007143088;
мобилен аппарат ”Сони Ериксон” с ИМЕЙ: 352022031183781 със сим-карта на М-тел с
фабр№ 8935901087076656855; черен тефтер; мобилен аппарат ”Нокиа” с ИМЕЙ: 351114102766346 със
сим-карта на М-тел с фабр№ 8935901990852236489; два броя части от сим-карти на
Глобул; 73 бр. банкноти с номинал 50 лева; 25 бр. банкноти с номинал 20 лева;
59 къса цигари с филтър с надпис ”Winston” и 4 бр. Листа А4 с напечатани електрически схеми.
С протокол за
доброволно предаване от 11.07.2012г. подсъдимия Г.Р. е предал Удостоверение за актуално състояние на “Евро холд” ЕООД - гр.София с изписан БУЛСТАТ
********** по фирмено дело № 2984/2007г на СГС с управител Е
С, ЕГН **********; копие на Паспорт с № А 0525507, издаден на 08.02.2010г.
на името на Е С - гражданин на Р.Македония; копие на Карта за постоянно пребиваващ в Р.България
чужденец с № *********, издадена на 21.09.2009г. на името на Е С, както и Копие на Лиценз за производство на тютюневи
изделия № 0548 от 23.03.2011г. на “Евро холд” ЕООД -гр.София.
С протоколи за доброволно предаване от
11.07.2012г. и 12.07.2012г. св.Й.Р.Л., св.С.Г.Х., подсъдимият Г.Р., св.Т.С.Л.,
св.Х.Т.Л., св.И.П.К., Н Н Л, св.А.А.В., св.В.С.П. и св.И.К.Ш. са предали
използваните от тях мобилни телефони, имащи значение за делото. Предали са и
съхраняваните при тях договори с “Евро
холд” ЕООД - гр.София.
Всички
протоколи за претърсване и изземване са били одобрени от РС-Хасково.
По
предложение на РП-Хасково от Митница Свиленград е издадено наказателно
постановление срещу неизвестен извършител №1409/10.12.2013г., което е влязло в
сила на основание чл.124, ал.2 и 3, вр. чл.109, ал.1, вр. чл.60, ал.1 от ЗАДС, като са отнети в полза на
държавата машините и материалите за производство на инкриминираните акцизни стоки.
По делото безспорно се установява още,
че от ”Хасково табак” АД е изискана информация относно данни на кого са били
продадени, кога са били продадени и копие от документи, съставени при
продажбата на 1 бр. Машина - бункер, в която се поставя насипния тютюн, на която
се наблюдава табела с надпис ”ДП Тютюнева промишленост Инв.№11171”; линия
поточна за пакетаж на готовите цигари, състояща се от 1 бр. машина за пакетаж
на пакетите с цигарите с табела с надпис ”ДП Тютюнева промишленост Инв.№11184”,
1 бр. машина за опаковане на пакета в полиетиленово фолио и 1 бр. машина, която
опакова пакетите в стек с прозрачно полиетиленово фолио с табела с надпис ”ДП
Тютюнева промишленост Инв.№11197”, всички иззети при извършеното претърсване и
изземване на 11.07.2012 г. в сградата бившия Културен дом в с.Узунджово, обл.Хасково.
В отговор са били приложени копия от
Договор за продажба на цигарено оборудване от 31.05.2010г., сключен между ”Хасково
табак” АД и ”Рассмусен Индъстри” гр.Букурещ, Р.Румъния, като представител на
румънската фирма е посочен свидетеля Кръстю С.С., приемо-предавателни
протоколи, международни товарителници и фактури.
По показания на св.С. става ясно, че машините
са били доставени в гр.Букурещ, Р.Румъния и в последствие продадени там на
трети лица. От извършените справки е видно, че след износа им за Р.Румъния тези
машини официално не са били внасяни отново в Р.България.
От приложената справка на фирмено
отделение на СГС, относно регистрацията на
“Евро холд” ЕООД - гр.София се установява, че такова търговско
дружество не е било регистрирано, а посоченото Удостоверение за актуално
състояние по фирмено дело №2984/2007г. е на друга фирма с друг БУЛСТАТ, т.е
това удостоверение е изцяло неистински документ.
Адресът
на фирмата също не съществува, тъй като в гр.София, на ул.“И. Вазов“ няма номер
№44, а последния номер на тази улица е №42. От докладната записка на ГДПОБ - София
е видно, че на този последен номер не е имало офис на фирма “Евро холд” ЕООД –
гр.София.
От
представените справки на група “Миграция” при ОД на МВР гр.Хасково се
установява, че няма издавана Карта на постоянно пребиваващ чужденец в
Р.България с № ********* на името на лицето Е С /Esat Selimovski/, роден на ***
година в Неготино, Р.Македония, личен №2804978484009, паспорт № А0525507,
издаден на 08.02.2010 година от Р.Македония.
Такова лице няма разрешен статут на пребиваване в Република България,
няма адресни регистрации на територията на страната, както и няма данни за
пътувания на това лице - влизания или излизания от страната.
От справка на Дирекция
“Международно оперативно сътрудничество” при МВР се установява, че паспорт №
А0525507 е издаден на 08.02.2010 година от Р.Македония на лицето Е С /Esat Selimovski/, роден на *** година, с адрес - гр.*******, Република Македония. Изпратената
следствена поръчка за издирване и разпит на лицето Есат Селемовски до
Р.Македония не е изпълнена, като отговора на македонските власти е, че това
лице от дълъг период от време пребивава в Р.Австрия и не може да бъде издирено.
От приложените по делото справки на Агенция “Митници”
и от Министерство на финансите се установява, че Лиценз за производство на тютюневи изделия с
№0548/23.03.2011г.,
„подписан” от бившия Министър на финансите Симеон Дянков не е издаван от Директора на Агенция
“Митници”, както и Експертния съвет не е разглеждал постъпили заявления за
издаване на разрешения за производство на тютюневи изделия и не са издавани и
разрешения за производство на тютюневи изделия от Министерски съвет.
Това
означава, че документът - Лиценз за производство на тютюневи изделия с №0548/23.03.2011г. е изцяло неистински документ.
От
заключенията на изготвените по делото оценъчни експертизи /т.1, л.133-135 и л.138/ се установява, че пазарната
стойност на инкриминираните стоки без акцизен бандерол - цигари, към момента на
извършване на деянието е 480 150 лева и на нарязан тютюн за цигари в размер на
187 050 лева /43 лева за килограм/, или общата стойност на акцизните стоки
се равнява на 667 200 лева.
Съгласно Тълкувателно решение №1/30.10.1998г. на ВКС по тьлк. н. д. №1/98г., ОСНК, квалифициращият признак от обективна страна “големи“ размери, е налице, когато предмета на
престъпленията надвишава 70 пъти установената за страната минимална работна заплата.
Съгласно Постановление на МС за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, от
01.05.2012г. - до 31.12.2012г. размера на минималната месечна работна заплата
за страната е бил 290 лева, от което следва, че към 11.07.2012г.,
“големи“ размери на предмета на престъплението е налице винаги, когато стойността
му надвишава 20 300 лева.
Според същото задължително за органите на
съдебната и изпълнителната власт решение квалифициращият признак “особено големи“ като стойностен критерий на престъпленията е налице, когато
предмета на престъплението надвишава
140 пъти установената за страната минимална работна заплата. Към 11.07.2012г. величината е над
40 600 лева.
Това означава, че конкретния размер – общата стойност на акцизните стоки по делото покрива дори признака „особено големи” размери
и то многократно.
По
тази причина деянието не е маловажен случай.
Производството по делото протече по реда
на съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.1 от НК. Съдът одобри изразеното
съгласие да не се извършва разпит на почти всички свидетели и вещите лица и по
тази причина непосредствено ползва при постановяване на присъдата съдържанието
на съответните протоколи и експертните заключения от досъдебното производство.
Подсъдимият Г.И.Р. е осъждан.
Има криминални регистрации.
Настоящото
деяние се явява извършено в изпитателния срок на осъждането му по НОХД
№615/2009г. на Софийски окръжен съд, по което му е наложено наказание „лишаване
от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, условно, с изпитателен срок от 3
години.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Подсъдимият Г.И.Р. *** е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.234 ал.2 т.3
вр.ал.1 предл.2 вр.чл.20 ал.2 от НК, като към 11.07.2012г. в с.Узунджово, обл.Хасково, в съучастие
като съизвършител с лицата Й.Р.Л., ЕГН ********** и С.Г.Х. ЕГН **********, и
двамата от гр.Хасково, и в съучастие с неизвестно лице /подбудител и помагач/,
държал акцизни стоки, а именно 62 420 бр. кутии цигари марка “Winston blue”, 32 000 бр.
къса цигари от марката “Winston blue”,
всички без акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон чл.25
ал.1 от Закон за тютюна и тютюневите изделия /”Тютюневите
изделия от местно производство и от внос се продават на вътрешния пазар с
поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин, който да гарантира,
че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване”/
и чл.2 т.2 от Закона за акцизите
и данъчните складове /„На облагане с акциз подлежат:…..т.2 тютюневите
изделия”/, както и 4 350
кг. нарязан тютюн за цигари, всичко на обща стойност
667 200 лева, като предмета на престъплението е в големи размери и случаят
е немаловажен.
По отношение на лицата Й.Р.Л., ЕГН **********
и С.Г.Х., ЕГН ********** и двамата от гр.Хасково наказателното
производство е приключило, като същите са сключили споразумение одобрено от
съда, а по отношение на неизвестното лице наказателното производство е
разделено в отделно такова с постановление на РП-Хасково.
Събраните по делото доказателства – немалка част от които писмени и
веществени според съда ясно сочат на съдържанието на обективната страна.
Въз основа на доказателствения материал
може да има малко колебания какво точно се е случило в обективната
действителност. В тази насока освен писмените и веществените доказателства
подробни данни дават и гласните – а именно разпитите на свидетелите В.Н. /т.1 л.75,
77/, Д.Н./т.1, л.80, 81/, Т.С.Л. /и пред съдия/ /т.1, л.83, 84, 86, 87, 88, 89/,
свидетеля В.Ч. /и пред съдия/т.1, л.90, 91, 93, 94, 97-99/, И.К. /т.1, л.100,101/,
свидетеля Х.Л. /т.1, л.102/, свидетеля А.В. /т.1, л.103/, свидетеля И.К. Ш.
/т.1, л.104/, свидетеля В.С.П. /т.1, л.105/, Н.П. /т.1, л.106/, свидетеля К.С. /т.1,
л.107/, Д.Г./т.1, л.108/ и свидетеля М.К. /т.1, л.116/.
Съдът споделя извода на прокурора, че от
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при условията на
пряк умисъл – Г.Р. е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на престъпния резултат и е искал именно неговото
настъпване – същият е съзнавал, че цигарите и тютюнът са акцизни, че подлежат
на облепяне с бандерол, че производството им в цеха в с.Узунджово е незаконно и
е искал държането им след незаконното производството, с цел последваща
продажба.
Тази субективна страна се извлича от
спецификите на обективната страна, в която са налице множество индиции, че
подсъдимият прекрасно е разбирал и знаел, че производството в цеха в
с.Узунджово е незаконно и се извършва в пълно нарушение – без лиценз за
производство, без поставяне на бандероли на цигарите, без плащане на акциз за
произвежданата акцизна стока и с особено внимание Държавата в лицето на
съответните органи да не разбере за това производство.
В тази насока доводите на защитата не
могат да бъдат споделени.
И те са в насока, че Г.Р. нищо не е
знаел, нищо не е разбирал и е невинна жертва на системата, защото мислел, че
производството е законно – тъй като видял Лиценза за производство на
тютюневи изделия с №0548/23.03.2011г. / нямало е как да знае, че това е неистински документ/,
били сключени Трудови договори със всички / вкл. и с него/ и след това той не
се занимавал с нищо, а само с плащане на пари, когато такива били необходими за
производството / обяснения на подсъдимия – „..аз се занимавах само с плащането
на парите..”/.
Всъщност
установената фактическа и събраните доказателства сочат на една много
по-сериозна съпричастност на подсъдимия към цялата организация на незаконната
фабрика за цигари в с.Узунджово.
Г.Р. се е
свързал с Т.Л., пак подсъдимия му е казал да осигури екип за производството,
пак подсъдимия е присъствал на срещата на Централна гара в гр.София, когато са
подписани трудовите договори с „Евро Холд” ЕООД, след това подсъдимият е дал
телефон на Т.Л. със само един номер /!!!/ - неговия, като казал на св.Л. да му
се обажда само от този телефон и че Р. ще го търси само на този телефон...което
е твърде необичайно за едно законно производство и комуникация между
ръководителя на производството и плащащия разходи, консумативи и заплати. Пак
подсъдимият е знаел и видял облепянето на цеха с шумоизолиращо покритие,
затъмняването на прозорците – за да няма никакви вибрации покрай цеха и отвън
да не може да се разбере какво се прави вътре, доставката и монтажа на мощния
електрогенератор – за да няма голяма консумация от електропреносната мрежа,
която да събуди съмнения у съответните органи…Пак подсъдимия е знаел за
желязната врата на помещението, която се е заключвала вечер и отключвала сутрин
и е имало само 3 ключа – един у подсъдимия, един у Л. и един у Х.. Нито
работниците, нито св.Т.Л. са имали ключ от помещението. Пак подсъдимия е наел и
плащал квартирата в Пловдив и е осигурил микробуса „Ситроен” за транспортиране
на работниците от Пловдив. Пак подсъдимият се е занимавал и плащал и наема на
помещението в бившия Културен дом в с.Узунджово. Всичко това не е дейност по
„аз само плащах парите...” и „нищо не знаех и не разбирах”.
Всъщност съдът намира, че подсъдимият
прекрасно е знаел и разбирал, че се осъществява нелегално производство на
цигари и това е причината и за всички специфични мерки, които са били вземани в
тази насока и бяха посочени по-горе. Нормалните законни тютюневи предприятия не
им затъмняват прозорците, нито ги шумоизолират навсякъде, нито ги захранват с
мобилни генератори, нито отделните им звена контактуват помежду си с 1 телефон
с 1 номер.
Защитата
пита в пледоарията си къде бил този телефон с един номер.
От събраните
по делото доказателства – разпит на св.Т.Л. става ясно, че на 10.07.2012г.
около 23.30
часа същата вечер, позвънил телефона на св.Л., от който той контактувал само с Г.Р..
Обадил се женски глас, който заявил, че
трябва да се видят веднага. Жената го попитала за адреса и св.Л. го
продиктувал. След около 15 минути на вратата на апартамента се позвънило, и
след като отворил видял жена на около 25 години. Тя му заявила в прав текст, че
фабриката е разкрита и утре не трябва да ходят на работа. Тя казала на св.Л. да
хвърли телефона, който му е даден за връзка с подсъдимия Г.Р.. Тогава св.Т.Л.
директно й дал мобилния телефон и с това разговора между тях приключил.
Този
телефон при тези факти няма как да е събран като веществено доказателство по
делото, защото е бил даден на непознато лице и няма как и не е бил намерен нито
в дома на св.Л. ***, нито в наетата за работниците квартира в ж.к*******. Но за
него се знае от разпита на св.Т.Л..
И
това не е «натопи го и ще се оправиш», както твърди в пледоарията си
защитникът. Показанията на св.Т.Л. в цялост са доста логични, последователни и
в унисон с останалия събран доказателствен материал и житейската логика. Съдът
ги кредитира в цялост.
Нещо
повече - самата защита се съгласи в процедурата по чл.371 т.1 от НПК този
свидетел да не бъде разпитван повече. И не само него, но и целият производствен
екип от гр.Пловдив, които де факто са извършвали производството на цигарите.
Ето
защо съдът прие наличието на субективна страна на престъплението по чл.234 ал.2 т.3 вр.ал.1 предл.2 вр.чл.20 ал.2 от НК.
Доводът на
защитата за необходимостта от извършване на графологична експертиза на
неистинския документ - Лиценз за
производство на тютюневи изделия с №0548/23.03.2011г. не може да бъде споделен.
Съгласно справки на Агенция “Митници” и от
Министерство на финансите се установява, че Лиценз за производство на тютюневи изделия с
№0548/23.03.2011г.,
„подписан” от бившия Министър на финансите Симеон Дянков не е издаван от Директора на Агенция
“Митници”, както и Експертния съвет не е разглеждал постъпили заявления за издаване
на разрешения за производство на тютюневи изделия и не са издавани и разрешения
за производство на тютюневи изделия от Министерски съвет.
Това е
напълно достатъчно да се направи извод, че този документ е неистински, защото
никога не е бил издаван от надлежния орган по надлежния ред.
При това
положение е безпредметно да се назначава графологична експертиза и да се
изследва подписа на лиценза.
Другите
доводи на защитата имат малко правно съдържание и повече емоционално и съдът намира,
че не следва да ги обсъжда.
В тази връзка съдът определи наказането
на подсъдимия по следния начин :
Съставът на чл.234 ал.2 от НК предвижда
наказание „лишаване от свобода” от две до осем години и лишаване от права по
чл.37 ал.1 т.7 от НК. Производството по делото протече по реда на
диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.1 от НК.
В такава процедура съдът не прилага чл.58а от НК – това се прави само при
процедура по чл.371 т.2 от НК – при пълни самопризнания на подсъдимия с оглед
чл.373 ал.2 от НК.
На първо място съдът счете, че в случая
не е налице хипотеза на изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства и няма основание за приложение на чл.55 ал.1 т.1 от НК и
определеяне на наказанието под специалния минимум от 2 години „лишаване от
свобода”.
Ето защо съдът определи наказанието на
подсъдимия Г.Р. по общите правила на чл.54 от НК, като обсъди съотношението на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът прие възрастта и семейното и имотно състояние на подсъдимия. Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът прие голямата стойност на акцизните
стоки, която покрива критериите и за големи и за особено големи размери. Ето
защо съдът прие относителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, поради
което определи наказанието „лишаване от сволбода” над минимума от 2 години и
под средата от 4 години – а именно 3 години „лишаване от свобода”, което
наказание с оглед ЗИНЗЗ следва да се изтърпи ефективно и при първоначален
„строг” режим, в затвор.
С така наложеното наказание съдът счита,
че ще бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция на закона,
което ще въздействува възпитателно и предупредително както върху дееца, така и
по отношение на останалите членове на обществото.
Както бе отбелязано по-горе настоящото
деяние се явява извършено в изпитателния срок на предишно условно осъждане – по
НОХД №615/2009г. на
Софийски окръжен съд, с което на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, условно, с изпитателен срок от 3
години. С оглед чл.68 ал.1 от НК отложеното наказание следва да се приведе в
изпълнение и да се изтърпи изцяло, ефективно и преди наложеното с настоящата присъда
наказание „лишаване от свобода”.
Освен това
по настоящото дело подсъдимият в бил с мерки за неотклонение „задържане под
стража” за времето от 11.07.2012г. – до 02.10.2012г. и „домашен арест” за
времето от 03.10.2012г. – до 29.05.2013г. /безспорно/.
Тези периоди
от време следва с оглед чл.59 ал.1 от НК да се приспаднат от изпълнението на
определеното с присъдата ефективно наказание при съотношение – за „задържането
под стража” – един ден „задържане под стража” – един ден „лишаване от свобода”,
а за „домашния арест” – два дни „домашен арест” – един ден „лишаване от
свобода”.
Стои въпроса
дали за времето от 29.05.2013г. – до 04.12.2014г. подсъдимият е бил с мярка за
неотклонение „домашен арест”.
Съгласно Определение
№504/04.12.2014г. по в.ч.н.д.№680/2014г. на Хасковския окръжен съд това е така
– подсъдимият е бил с такава мярка, защото не е внесъл определената му парична
гаранция.
От събраните
по делото доказателства се установява обаче, че след 29.05.2013г. мярката за неотклонение
на подсъдимия е била изменена от „домашен арест” – в паричмна гаранция” в
размер на 2 000 лв. – сума, която пак безспорно подсъдимият не е внесъл.
По делото
също така се установява, че след изменение на марката „домашен арест” – в „парична
гаранция”, домашният арест е спрял да се изпълнява като мярка за неотклонение,
контролът над домашния арест вече не е бил спазван от полицейските служби с
оглед постановлението на прокурора.
Никой не е
следил кога как и дали подсъдимият е напускал жилището си, нито е искано или
давано разрешение за това от съответния орган.
За такава
именно хипотеза, с Определение №280/23.12.2010г. на Софийски апелативен съд по
ч.н.д.№795/2010г. съдът е приел, че времето, през което подсъдимият, след изменение
на марката „домашен арест” – в „парична гаранция”, домашният арест е спрял да
се изпълнява като мярка за неотклонение, контролът над домашния арест вече не е
бил спазван от полицейските служби с оглед постановлението на прокурора и това
време не следва да се зачита като време, в което подсъдимият е в домашен арест,
нито да се приспада от изпълнението на ефективно наказание „лишаване от
свобода”.
Независимо
от невнасянето на паричната гаранция.
Съдът намира
тази съдебна практика за точно приложима в настоящия казус и съответна на
вътрешното убеждение на съдебния състав.
И тъй като съдебните
райони не са автономни анклави, а РБ е унитарна държава, при очевидното
противоречие на практиката на две съдилища, съдът се съобрази с практика на по-високият
по степен съд - апелативния съд пред практиката на окръжния.
Ето защо
съдът приспадна „домашен арест” за времето от
03.10.2012г. – до 29.05.2013г.
С оглед чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият
бе осъден да заплати и направените по делото разноски в размер на 187,50 лв.,
за възнаграждение на вещо лице.
Воден от горното, съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.В.