ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 138
13.01.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен гражданска състав
На: тринадесети януари две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
разгледа възз.гр.дело № 2055 по описа за
2019 година и на основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е. КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от
директора гл.комисар Н. Николов, подадена чрез ю.к.Татяна Стойкова, със съдебен
адрес:***, против Решение № 2902/07.11.2019
г., постановено по гр.д.№ 6341/2019 г. на РС – Бургас, с което Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР е осъдена да
заплати на Н.К.К. със съдебен адрес ***,
чрез адв.Б., сумата от 1669.84 лв.,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд от 245,95 часа за периода 01.07.2016 г. – 30.06.2019 г.,
които часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчислен такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от предявяване на иска – 31.07.2019 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 219.57 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2016 г. до
30.06.2019 г. С решението ГД“ПБЗН“ е осъдена да заплати на Н.К.К. и сумата от
350 лв. за направените по делото съдебни разноски, както и да заплати по сметка
на РС – Бургас държавна такса от 128.64 лв. и сумата от 230 лв. за
възнаграждение на вещо лице. С решението е постановено и предварителното му
изпълнение в частта относно присъденото на ищеца допълнително трудово
възнаграждение и лихва върху него.
Във
въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение в неговата
цялост, като същото се счита за неправилно и необосновано, постановено при
неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда
полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито
правоотношения са уредени от ЗМВР. Счита се за неправилен извода на съда за субсидиарно
приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е неприложима към
служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл.142, ал.1,
т.1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Проследена е нормативната уредба относно вида и
условията за заплащане на възнагражденията на държавните служители в МВР, като
се сочи, че редът за полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд
е изрично уреден в ЗМВР и липсва препращане към КТ по тези елементи на
служебните правоотношение на служителите. Счита се за неправилен извода на БРС
за наличие на празнота в специалната уредба, като се сочи, че така не е налице,
тъй като действащата нормативна уредба не допуска преизчисляване на часовете
положен нощен труд. Изложени са доводи, че съотношението на нормалната дневна
продължителност на работното време (чл.187, ал.1 ЗМВР) към нормалната
продължителност на нощния труд (чл.187, ал.3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е
равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на
коефициент 1,143. Сочи, че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен
труд не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0,25 лв. на час,
съобразно Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на МВР, като за
липсата на трансформация на нощния труд в дневен се позовава на докладна
записка с рег.№ 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от Дирекция
„Правно-нормативна дейност“ към МВР, както и на практика на районни и окръжни
съдилища. Поддържа се, че съдът не е мотивирал извода, на който основава
решението си, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен се дължи заплащане като извънреден труд, като мотивите на
съда са противоречиви и непоследователни.
Излагат
се възражения, че не е обсъдено и приложеното като доказателство Писмо с изх.№
94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП, видно от което превръщането на часовете
нощен труд в дневни е с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за
заплащане на извънреден труд, като не е обсъдена дадената в този писмена правна
консултация на проф.Васил Мръчков. Излагат се съображения, че преизчисляването
на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от
съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на
нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово
правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде
дерогирано действието на законовата норма, в случая чл.187, ал.3 ЗМВР, която
регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата,
назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с
принципа на йерархия на нормативните актове. Поради това счита, че мотивът на
съда относно поставянето на служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от
работещите по трудови правоотношения, е несъстоятелен.
Твърди,
че третият поставен към експертизата въпрос е неправилно формулиран, тъй като
при преизчисляване на часовете положен нощен труд не се формира извънреден
труд, защото същият не е положен извън рамките на редовното работно време.
Сочи, че когато отработените часове не превишават месечната норма, на ищеца се
заплаща само допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. за
всеки час, а когато отработените часове са повече от нормата, то те се
компенсират с възнаграждение за извънреден труд, т.е. това са два вида нощен
труд – положен по график в рамките на месечната норма и положен по график над
месечната норма. Съществува и полагане на труд по заповед, при наличие на
извънредни ситуации, който се заплаща като извънреден такъв. Излагат се и
съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен труд от трите групи –
положен по график в рамките на месечната
норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези
обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно –
икономическа експертиза. Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с
манипулативен резултат, като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е
бил заплатен на ищеца като извънреден труд.
В
заключение, моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли
изцяло предявените искове. Евентуално моли съда да вземе предвид разпоредбата
на чл.9г НРВПО в редакцията й за периода 01.01.2018 г. – 17.07.2018 г. Не се
правят доказателствени искания. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира за присъждане
разноски и юрисконсултско възнаграждение по делото.
Направено е искане за отмяна на допуснатото от
районния съд предварително изпълнение на обжалваното решение в частта за
присъдените суми за възнаграждение, на основание чл.243, ал.2 и чл.519, ал.1 ГПК.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в
двуседмичния срок по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването,
поради което е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемия-ищец Н.К.К., подаден чрез адв.З.Б., в който са изложени
подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Твърди, че
условията и редът за изплащане на
допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, в рамките на
процесния период се определят от няколко наредби. Посочва, че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015г.
и Наредба № 8121з-779/29.07.2016г. липсвала изрична норма, съответстваща на
чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., според която при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и
6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Подчертава, че липсата на
изрични норми в наредбите, действали по време на процесния период, не следвало
да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положения
нощен труд от служителите на МВР, тъй като същата представлявала празнота в
нормативната уредба, поради което се
прилагала общата такава. Счита, че действително ЗМВР и ЗДС съдържат специални
норми и уреждат специфични правоотношения, но не следва да се приеме, че тези
норми могат да поставят техните адресати в по-неизгодно положение от
правоотношенията по КТ. Сочи, че според чл.9г от НРВПО, отработените часове от
работника, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване
на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, се
отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 КТ без превръщане на нощните
часове в дневни. В последствие думите „без превръщане на нощните часове в
дневни“ се заличават, от което следва, че волята на законодателя е да признае
за извънреден труд часовете получени след преобразуване на нощните часове в
дневни. Независимо, че горното изменение на НРВПО било направено по време на
процесния период, то през целия период е действало правилото на чл.18, ал.3
НСОРЗ, а съгласно чл.9, ал.5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж,
нощните часове труд също се превръщат в дневни.
Моли въззивния съд да остави
без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноски
пред въззивната инстанция.
Предвид горното и след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговора, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 2055/2019
г. по описа на Бургаския окръжен съд постъпилата въззивна жалба от ответника
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, както и
постъпилия писмен отговор от въззиваемия-ищец Н.К.К..
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис
от определението, като същите се уведомят и чрез процесуалните им представители
по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.