П Р И С Ъ Д А № 45
гр.Белоградчик, 01.03.2011г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 4-ти състав в публично съдебно заседание на първи март две
хиляди и единадесета година, в състав:
Председател:
Анна Кайтазка
Съдебни заседатели: П.Л.
Александър М.
при участието на секретаря Н.С.,
в присъствието на мл. прокурора Св.Петров , като разгледа докладваното от съдия
Кайтазка НОХД № 318 по описа за 2010г., въз основа на закона и
данните по делото
П Р
И С Ъ
Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимата С.К.И. - родена
на ***г***, обл.Видин, българка, български гражданин, вдовица, със средно-специално
образование, осъждана-реабилитирана, с ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че на за времето от
15.09.2010г. до 13.10.2010г. в с.Карбинци, в условията на продължавано
престъпление, отнела от владението на Д.Л.Г. движими вещи – 1 бр. метална порта, 3 бр. колела за ръчна
количка, 40 кг. овес, 1 бр. шейна и 3 м. оградна мрежа, на обща стойност 154,50
лв. без нейно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, поради
което и на основание чл.194 ал.1 от НК вр. чл.26 ал.1 от НК във вр. с чл.36 и
чл.54 от НК я ОСЪЖДА на "лишаване
от свобода", за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, като на осн. чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така определеното наказание за ИЗПИТАТЕЛЕН
СРОК от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.
ОПРАВДАВА на осн. чл.304 от НПК, подсъдимата С.К.И. и я признава
за НЕВИННА по
обвинението по чл.195 ал.1 т.3 от НК, както и за останалите вещи – предмет на
повдигнатото й обвинение, в разликата до 488,00 лв.
На осн.
чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА
подсъдимата С.К.И. /с посочена по-горе самоличност/ да заплати по сметка на ОД-МВР-Видин
направените по делото разноски в размер на 30,00 лв. – възнаграждение на вещо лице на
досъдебното производство.
Присъдата подлежи на обжалване и протест
в 15-дневен срок от днес пред ОС-Видин.
Председател: Съдебни
заседатели: 1.
2.
МОТИВИ към присъда
№ /01.03.2011г. по НОХ дело № 318/2010г. по описа на РС-Белоградчик.
Срещу подсъдимата С.К.И. *** е повдигнато обвинение затова, че в условията на продължавано
престъпление за времето 15.09.2010г. до 13.10.2010г. в с.Карбинци, бл.Видин, от
имот на ул.”Първа” №136, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот, отнела от владението на Д.Л.Г.
движими вещи - 5 бр. пружини, 3 бр.
порти, 30 м. оградна мрежа, 1 бр. готварска печка на дърва, 250 кг. зърно,
ел.проводник за осветление в стопанска постройка, 3 бр. метални колела от ръчна
количка и 1 бр. дървена шейна на обща стойност 488,00 лв., без нейно съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.3 НК
във вр. чл.194 ал.1 от НК във вр. чл.26, ал.1 от НК.
В с.з. прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение, като доказано от фактическа и правна страна и пледира
на подсъдимата да бъде наложено наказание над минималния предвиден размер в
закона за извършеното престъпление, като не се кредитират показанията на свид.В.
и се отчете факта на предходни осъждания на подсъдимата.
Подсъдимата Ст.И. дава обяснения по
обвинението, признава се принципно за виновна, но отрича вината си за голяма
част от вещите - предмет на обвинението.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подс.С.К.И. е родена на ***г***,
обл.Видин, българка, български гражданин, със средно-специално образование, вдовица,
осъждана-реабилитирана, с ЕГН **********.
Подс.Ст.И. е била осъждана с влезли
в сила съдебни актове, както следва: 1./ С присъда от 29.09.1978г. в сила от
12.10.1978г., по н.ч.х.д. № 48/1978г. на РС-Габрово, И. е осъдена на
"лишаване от свобода" за срок от общо четири месеца, при режим на
изтърпяване „лек”, за деяния по чл.148 ал.1 т.1 от НК вр. чл.146 и по чл.148
ал.1 т.1 НК вр. чл.147 ал.1 от НК. 2./ С присъда от 15.12.1978г. в сила от
29.12.1978г., по н.ч.х.д. № 1112/1978г. на РС-Видин, И. е осъдена на
"лишаване от свобода" за срок от шест месеца, при режим на
изтърпяване „лек” и “обществено порицание”, за деяние по чл.148 ал.1 т.1 от НК
вр. чл.146 и чл.147 от НК.
Предвид така отразените в справката за съдимост осъждания
на И., съдът намира, че относно същите е настъпила “абсолютна” реабилитация –
такава по чл.88а от НК. Независимо,че в бюлетините за осъжданията няма
направено изрично отбелязване за това, то тъй като тази реабилитация настъпва
по силата на закона, съдът приема, че И. към момента на деянието си по
настоящето дело, е неосъждана. / Изтекъл е най-напред указания в чл.82 ал.1 т.
4 НК срок за изпълнение на наказанията –
5 год. ,след влизане в сила на двете присъди – а именно на 12.10.1983г. и
29.12.1983г., а в последствие след тези пет години – са изтекли и още пет – изискуеми
съгл. чл.88а ал.1 и ал.4 НК вр. чл.82 ал.1 от НК – към 1988г. и по този начин
тогава е настъпила и “абсолютната” реабилитация./
Подс.И. ***, на семейни начала със свид.Л.В.. И.
притежавала в селото и имот, съседен на
този на свид.Д.Г., в който имот нямало построени сгради, ползвал се за градина.
В съседния имот – на свид.Г. принципно живеел баща й, който през есента на
2009г., се преместил в гр.Видин в дома на Д.Г..*** останала необитаема – поне
не постоянно от тях. През пролетта на 2010г., Д.Г. и дъщеря й – свид.Л.Г. *** и
констатирали, че домът им е взломяван и от него са вземани вещи, вкл. оградна
мрежа от двора, пружини за легла. По самия двор имало разхвърляни предмети –
които принципно стояли вътре в къщата. Подали оплакване в полицията. В
последствие, Гешеви идвали в къщата през средата на м.септември 2010г. Не след
дълго, около средата на м.октомври 2010г. на свид.Д.Г. познати от селото й се
обадили по телефона и я уведомили, че от къщата им се краде, като подс.И.
посещава своя имот, съседен на къщата на Гешеви, идвайки с празна каруца, а си
тръгва с натоварена каруца с вещи. По този повод свид.Л.Г. и съпруга й, посетили
на 13.10.10г. къщата в с.Карбинци. Отишли да говорят и със И., като в нейния
дом забелязали дървената шейна, една портичка, колелета от ръчна количка и късо
парче мрежа – за пилетарник. Гешеви уведомили веднага полицията. Пред свид.Л.Г. , подс.И. признала, че е взела
шейната – тъй като й трябвала, а също така и овес – за да храни магарето си. С
Разписка от 13.10.2010г., вещите – 1 бр. метална порта/винкелова рамка с
опъната в нея оградна мрежа/, 3 бр. метални колела от ръчна количка, 40 кг.
овес, 1 бр. дървена шейна за теглене от животни, и 3 м. оградна мрежа, са
върнати на Г..
Съгласно заключението на съдебно-оценъчната експертиза,
приета от съда по делото, стойността на вещите, предмет на обвинението е общо
488,00 лв., а стойността на върнатите вещи – 154,50 лв.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена, въз основа: обясненията на подсъдимата, дадени в
с.з., на показанията на свидетелите Д.Г. и Л.Г., на приетата по делото
съдебно-оценъчна експертиза, разписка и справка за съдимост на подсъдимата.
Съдът намери, че горепосочените
доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, съпоставени и
преценени едни към други, установяват описаната фактическа обстановка, поради
което изцяло основа на тях своите фактически изводи.
От така приетия от съда доказателствен материал, безспорно
се установява, че в сочения от обвинението период подсъдимата в с.Карбинци, неколкократно
влизала в имота – двор с къща, на свид.Д.Г. с каруцата си. За тези
обстоятелства не се и спори по делото, подсъдимата ги признава.
Съдът не кредитира показанията на свид.В.,***. /променяйки
твърденията си от досъдебното производство напълно/ съобщава за евентуална своя
съпричастност към извършената кражба на Г.. От една страна той вероятно иска да
поеме вината за деянието върху себе си, оневинявайки по този начин И., с която
живее , тъй като към него – обвинение няма и съдът не би могъл да простре
присъдата си по това дело към него като субект, т.е показанията му са заинтересовани в този им
вид. От друга страна, тези негови думи се оказват в пълно противоречие и се
взаимоизключват по този начин с обясненията на самата подсъдима, която признава
вината си и авторството на деянието – макар и за част от вещите / но пък именно
за тези вещи съдът прие за доказано обвинението/. Това мотивира съда да изключи
от възприетите от него доказателства, установяващи истината по случая
показанията на свид. Л. В..
На следващо място, съдът намира, че обвинението, така както
е повдигнато към подсъдимата – не е доказано в цялост, относно на първо място
всички вещи , за които е привлечена към отговорност и се поддържа от прокурора,
както и относно квалифициращия признак “разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот”. В показанията си свид.Д.Г. и Л.Г. *** е бил
ограбван няколко пъти, дори конкретно съобщават че вещите – оградна мрежа на
самия двор и пружини от легла, са липсвали още през м.05.2010г. , за когато
обвинение към подс.И. – няма. Освен това, свидетелките твърдят, че им липсват
редица други вещи, включени в обвинителния акт,
а за овеса – и количество, за които няма никакви доказателства по делото
да са били вземани от И.. Изясни се, че в къщата и двора на Гешеви е влизано
много пъти, през дълъг период от време. Самите пострадали в с.з. заявиха , че
не могат да знаят дали всички вещи са взети от подсъдимата, но поне част от тях
са намерени у нея. Тези изброени обстоятелства, редом с признанията на
подсъдимата за част само от вещите, предмет на обвинението и намирането и
възстановяването на част само от така сочения в обвинителния акт предмет,
мотивират съда да приеме, че е налице достатъчно съмнение относно вида и
количеството на зърното – жито и овес, предмет на кражбата /за първото въобще
липсват доказателства, за второто – само относно цялото сочено количество,
доказано е за 40 кг. овес само/, както и за вещите : 5 бр. пружини, 2 бр.
порти, 27 м. оградна мрежа, готварска печка на дърва, ел. проводник, 210 кг.
зърно. Присъдата не може да почива на предположения или да се базира на
небезспорно установени факти и обстоятелства. Като се вземат предвид
обясненията на подсъдимата, съдържащи признанията за вещите, които е взела
според нея, съпоставят се с показанията на свидетелките Д.Г. и Л.Г. и
количествата и вида на намерените и възстановени вещи, съдът намира, че
обвинението е доказано именно само за тези видове и количества, за които е
признал подсъдимата за виновна – общо 40 кг. овес на стойност 0,30 лв. за кг.,
колелетата от ръчна количка, едната портичка – описана при връщането като
такава – с винкелова рамка и оградна мрежа опъната в нея, т.е. тази на стойност
25 лв. от експертизата, шейната и само 3 м. от оградната мрежа/ явно не тази от
двора, а по-малката – за “пилетарник” като я упоменава свид.Л.Г., като намерена
и върната/. За останалата част от вещите като вид и до количеството, за което
се повдига и поддържа обвинение – подсъдимата следва да бъде оправдана.
Няма доказателства по делото и в съдебното производство не
се и изнесоха факти относно обвинението по чл.195 ал.1 т.3 от НК – кога, по
какъв начин и какво да е взломила подс.И., за да й се повдига и такова
обвинение. Нито една от вещите, за които съдът я осъжда – не е била поставена в
положение, в което да е била защитена чрез преграда, здраво направена за защита
на имот, за да е било необходимо И. да разрушава прегради като извършва
деянието. Поради това, обвинение по чл.195 ал.1 т.3 от НК спрямо И. е
недоказано и тя следва да бъде оправдана по него.
От правна страна:
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че от обективна
и субективна страна: подсъдимата С.И. е осъществила състава на престъплението
по чл.194, ал.1 от НК във вр. чл.26, ал.1 от НК.
На осн. чл.304 от НПК, съдът я
оправда частично по първоначалното обвинение - относно вида, количеството и
стойностите на част от вещите сочени в обвинителния акт, както и изцяло относно
обвинението за кражба по чл.195, ал.1, т.3 от НК - да е извършила
престъплението чрез взлом.
От обективна страна – За времето 15.09.2010г. - 13.10.2010г.
от имот на свид.Д.Г. ***, С.И. отнела от владението на Д.Г., без нейно
съгласие, движими вещи, както следва : 1 бр. метална порта/винкелова рамка с
опъната в нея оградна мрежа/, 3 бр. метални колела от ръчна количка, 40 кг.
овес, 1 бр. дървена шейна за теглене от животни, и 3 м. оградна мрежа, на обща
стойност 154,50 лв.
Съдът прие, че престъплението е
извършено от подс.И. в условията на продължавана престъпна
дейност, тъй всяко едно нейно деяние, осъществява поотделно един и същ
състав на едно и също престъпление, деянията са извършени в непосредствена
последователност във времето, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, като всяко последващо деяние се явява от обективна и субективна страна
продължение на първото.
От субективна страна –Подс.И. е действала при условията на пряк
умисъл, като е съзнавала, че отнема вещи, които са чужди, съзнавала е, че
отнемането не е въз основа на закона и е имала намерение да ги присвои и да се
разпореди с тях като със свои. Подсъдимата е съзнавала обществено опасния
характер на своето деяние, предвиждала е настъпването на общественоопасните
последици от него и е искала настъпването им.
Съдът счете, че причините за
извършване на престъплението са ниското правно съзнание на подсъдимата,
незачитането от нейна страна на
установените в обществото ценности, както и желанието й да се
облагодетелства по неправомерен начин, без полагане на труд и усилия.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното от подсъдимата Ст.И.
престъпление, законът предвижда наказание "лишаване от свобода" за
срок до осем години, без да е предвиден
специален минимум на наказанието. Не се установиха по делото изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, с оглед на които и най-лекото, предвидено
в закона наказание да се явява несъразмерно тежко на извършеното от
подсъдимата, поради което съдът не приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2
б.”б” от НК. Като отегчаващи обстоятелства, съдът отчете все пак предишните
осъждания на И. /въпреки реабилитацията за тях/ , а като смекчаващи вината
обстоятелства: самопризнанията, с което тя е допринесла за разкриване на
обективната истина , както факта на възстановените щети - за които съдът е
приел за доказано авторството на деянието и вината на подсъдимата, и невисоката
им стойност. По изложените съображения съдът, съобразявайки се с разпоредбата
на чл.36 от НК наложи на подс.И. наказание "лишаване
от свобода" в размер малко над минималния – а именно от осем месеца. Тъй като по предходните осъждания на И. е
настъпила реабилитация по силата на закона само, за което съдът подробно изложи
мотиви по –горе, подсъдимата към момента
на извършване на деянието следва да се счита неосъждана, а наложеното й с
настоящата присъда наказание е в размер на осем месеца само, съдът прецени, че
за целите на наказанието, установени в чл.36 от НК, не е необходимо ефективното
изтърпяване на наказанието, определено с настоящата присъда. Съобразявайки
се с чл.66, ал.1 от НК, съдът определи 3 - годишен изпитателен срок,
като намери, че срок в този размер, ще укаже необходимото общо възпиращо
въздействие върху останалите членове на обществото, както и въздействие върху
подсъдимата да се въздържа от извършването на противообществени деяния, обявени
от закона за наказуеми.
По
разноските:
На основание чл.189, ал.3 от НПК,
съдът осъди подсъдимата да заплати по сметка на ОД-МВР-Видин направените по
делото разноски /за вещо лице / в размер на 30,00 лв.
Воден от изложеното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: