РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 22.08.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети май през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на
секретаря Таня Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 17000 по описа за 2015 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.).
Ищецът Х.Ш.А. твърди, че на 08.04.2014 год. в гр. Хасково, на
кръстовището на ул. „Републиканска“ и ул.“Единство“ по вина на водача на лекия
автомобил марка „Фолксваген“, рег. № ******, управляван от М.Х.З., е
реализирано ПТП, от което е пострадал
ищеца. Сочи, че от инцидента е получил следните травматични увреждания:
контузия на главата; мозъчно сътресение; закрито счупване на долния край на
лявата раменна кост; счупване на коронките на 1-ви горен ляв резец и на 5-ти и
6-ти долни леви зъби; разкъсно-контузни рани на лявата ушна мида и на дясното
коляно с размери 7/3 см.;
периферно-стволова увреда на левия лъчев нерв в средата на раменната кост,
които са му причинили интензивни болки и страдания. Излага, че е налице влязло
в сила решение на наказателния съд, с което М.Х.З. е признат за виновен, че е
причинил процесното ПТП, както и че към момента на инцидента за управляваното
от делинквента моторно превозно средство е била налице валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗАД „ОЗК – З.“ АД.
Твърди и, че вследствие на процесното ПТП и получените при него
увреждания, е претърпял и имуществени вреди в размер 767.37 TL (турски лири) –
разходи за лечение в Турция в болница „А.-Б.“, както и в размер на общо 1649,82
лева, от които: 1480 лв. за реконструктивна права плака за хумерус; 40.60 лева
- такса за болничен престой; 19,29 лева
– за готови лекарствени форми по рецепта; 29,93 лева за лекарствени средства;
80 лв. за шина за китка и палец.
Предвид изложеното моли съда да
осъди ответника да му заплати, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, сумата
от 100 000 лв. - застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от процесния деликт, ведно със законна лихва от датата на ПТП, както и
сумите от 1649,82 лв. и от 767,37 TL (турски лири), направени разходи за
лечение, представляващи обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира
разноски по делото.
Ответникът
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – З.“ АД оспорва изключителната вина
на водача на лек автомобил „Фолксваген“, като твърди, че ищецът е допринесъл в
значителна степен за настъпването на вредоносния резултат, тъй като е нарушил
чл. 150 ЗДвП, като не е притежавал свидетелство за управление на МПС, както и
поради липса на допълнителна предпазна екипировка. Оспорва твърдените в
исковата молба имуществени и неимуществени вреди да са в причинно-следствена
връзка с ПТП. Възразява и срещу размера на претендираното обезщетение, което
било силно завишено. Моли исковете да бъдат отхвърлени като претендира
разноски.
Водачът на лекия
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“ с per. № ****** М.Х.З.,
конституиран по делото като трето лице лице помагач на страната на ответника,
не взема становище.
Съдът, след като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата на
чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) дава право на увреденото лице при пътнотранспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който делинквента има застраховка “Гражданска отговорност”.
По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС (фактическият състав на който е виновно и противоправно
поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли твърдените
имуществени и неимуществени вреди) и наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” с обект
гражданската отговорност на делинквента като автомобилист за вреди, причинени
при управление на процесното МПС.
С влязло в сила
решение от 16.06.2015 г., постановена по АНД №368/2015 г., по описа на РС-гр.
Хасково, подсъдимият М.Х.З. е признат за виновен в това, че на 08.04.2014 г. в
град Хасково, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Транспортер“ с per. № ****** нарушил правилата за
движение, визирани в: чл. 6, т. 1 от ЗДвП, във вр. чл. 38, т. 2, б. „а“ от
ППЗДвП, вр. чл. 45, ал. 2 от ППЗДвП, вр. чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП; чл. 47 от ЗДвП; чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил на Х.Ш.А. средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно затруднение в движението на лявата ръка, дължащо се на
счупване на раменната кост, което съставлява престъпление по чл. 343, ал. 1 б.
„б“, предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 3 от НК, поради което и на основание чл.
343, ал.1 б. „б“, предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал.1, вр. чл. 78а от НК, съдът го е
освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно
наказание „Глоба” в размер на 1 000 лева.
Предвид
разпоредбата на чл. 300 ГПК (както и приетото в т. 15 от ТР 6/2012 ОСГТК)
решението по чл.78а НК е задължително за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Следователно, влязлото в сила решение на наказателния съд обвързва настоящата
инстанция да приеме за доказано: извършването на деянието от подсъдимия;
причиняването от него на твърдените от ищцеца увреждания (доколко те съвпадат с
установените от наказателния съд); противоправността на деянието–същото
осъществява състав на престъпление по чл.343, ал.1 б. „б“, предл. 2- ро, вр.
чл.342, ал. 3 от НК (причиняване на средна телесна повреда на едно лице),
поради което е и противоправно; както и виновността на третото лице помагач,
действал по непредпазливост.
По делото не се
спори, че към дата на ПТП гражданската отговорност на водача на л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Транспортер“ с per. № ****** е била застрахована при застрахователното дружество - ответник.
От изслушаната по
делото комплексна съдебномедицинска и техническа експертиза, която съдът
кредитира като компетентно и обективно изготвена, в резултат процесното ПТП
ищецът е получил следните травми: закрито счупване на долния край на лявата
раменна кост; счупване на коронките на 1-ви горен ляв резец и на 5-ти и 6-ти
долни леви зъби; разкъсно-контузни рани на лявата ушна мида (3 на 0,5см.) и на
дясното коляно (7/3 см); периферно-стволова увреда на левия лъчев нерв“.
Пострадалият е бил опериран по спешност с цел открито наместване на счупената
лява раменна кост и фрагментите, стабилизирани с метална остеоснитеза - плака и
винтове. Раните са зараснали за срок до 10-12 дни. Счупената раменна кост е
зараснала за срок от 4 месеца с последвала рехабилитация за срок от 30 дни,
като общо лечебният и възстановителен период при ищеца е приключил за срок от 5
месеца.
Получените
травматични увреждания и най-вече фрактурата на лявата раменна кост е причинила
на ищеца болки и страдания за срок от 5 месеца, като най-интензивни те са били
през първите 2 месеца след злополуката. Извън тези периоди, ищецът е търпял
само периодично явяващи се болки в зоната на фрактурата и по хода на лъчевия
нерв при обща преумора на левия горен крайник и при рязка промяна времето - при
студено и влажно време, което е налагало през тези периоди ищецът постоянно да
приема седативни и обезболяващи средства. През първите 4 месеца ищецът не е
имал възможност да движи левия горен крайник и да си служи с него. Свободните
движения са били възможни чак след четвъртия месец от лечението, като през
петия месец ищецът е провеждал рехабилитация, но е имал смущения на сетивността
и обема на движение в лявата киткова става. Съгласно експертизата, около година
и половина след ПТП общото състояние на пострадалия е стабилизирано. В областта
на лявата ушна мида има груб козметичен дефект от получената разкъсно-контузна
рана с размер 3 на 0,5 см.- белег, който е видим и трудно може да бъде
коригиран пластично. В областта на дясната колянна става е налице остатъчен
траен постраневи белег с размери 7 на 3 см., който белег не оказва влияние
върху движението на коленната става. На външната долно-средна част на лявата
мишница има остатъчен постоперативен белег от извършената костна операция с
дължина 11 см и ширина 0,5 см.
Според
заключението счупената лява раменна кост е зараснала, като металната плака
следва да бъде извадена, чрез операция, която ще доведе до допълнителни болки и
страдания за срок от 30 дни. Движенията на лявата раменна става са в норма,
като са ограничени движенията на лявата киткова става и пръстите на лявата ръка
при екстензия с около 10-12 градуса. Избитите зъби към извършения последен
преглед все още не са били възстановени ортопедично от стоматолог, като според
експертизата не би следвало за в бъдеще да се очакват някакви други негативни
последици или усложнения от процесиите травми.
Съгласно КСМТЕ към
момента на изготвянето й (около една година и половина след ПТП) ищецът
продължава да търпи периодични болки по хода на левия лъчев нерв и има
ограничена екстензия на лявата киткова става и пръстите на ръката.
Предвид
изложеното, настоящият състав приема, че по делото са доказани всички елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане, доколкото с решението на
наказателния съд е установено деянието, неговата противоправност и виновно
поведение на водача на л.а. „Фолксваген“, а от съдебномедицинската експертиза
се установява, че от процесното ПТП ищецът е получил травми, от които е
изпитвал болки и страдания и следователно отговорността на застрахователно
дружество следва да бъде ангажирана.
Относно размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема следното:
Обезщетението за
неимуществени вреди в хипотезата на чл. 226, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД
се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Критериите за определяне на този размер са видът и обемът на
причинените неимуществени вреди от травматичните увреждания: закрито счупване
на долния край на лявата раменна кост; счупване на коронките на 1-ви горен ляв
резец и на 5-ти и 6-ти долни леви зъби; разкъсно-контузни рани на лявата ушна
мида ( 3 на 0,5см.) и на дясното коляно (7/3 см); периферно-стволова увреда на
левия лъчев нерв. Съдът отчита, че се е наложило оперативна намеса за
поставянето на плака и винтове в лявата раменна кост, както и необходимостта от
нова операция, която ще доведе до нови болки страдания за срок от 30 дни.
Общият възстановителен период от около 5 месеца, през който ищецът е търпял
болки, най-интензивни през първите два месеца. Обстоятелството, че около 4
месеца не е имал възможност да движи левия горен крайник и да си служи с него,
като година и половина след ПТП пострадалият е продължавал да изпитва
периодични болки в ставата на лява китка и ограничено движение в пръстите на ръката.
От значение е и, че според експертизата не се очакват трайно негативно влияния
върху здравето на пострадалия. Предвид изложеното и с оглед социално -
икономическите условия на живот в страната, съдът намира, че сумата от 25 000
лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за
репариране на вредите от ПТП. Обезщетението в този размер съответства както на
установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост, а също така и възмездява неблагоприятните последици, настъпили
за ищеца в резултат на непозволеното увреждане.
Относно
претенцията за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение в Турция в
болница „А.-Б.“, както и в размер на общо 1649.82 лева, от които: 1480 лв. за
реконструктивна права плака за хумерус; 40.60 лева - такса за болничен престой; 19,29 лева – за готови
лекарствени форми по рецепта; 29,93 лева за лекарствени средства; и 80 лв. за
шина за китка и палец, съдът намира за частично основателна. От приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата от общо 1649.82
лева е реално разходвана и е в причинна връзка с лечението на процесните
увреждания от ПТП, поради което настоящият състав намира, че следва да бъдат
присъдени в полза на ищеца. Претенцията относно сумата от 767.37 TL (турски лири), равняващи се според
ССчЕ на 517,90 лв., представляваща разходи за лечение в Турция в болница „А.-Б.“,
съдът намира за неоснователна, доколкото същите не се установява да са били
наложителни.
Ответникът е
релевирал възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, който в нарушение на чл. 150 ЗДвП не е
притежавал свидетелство за управление на МПС, както и поради липса на
допълнителна предпазна екипировка.
Константна и
безпротиворечива е съдебната практика, че твърдяното съпричиняване от
пострадалия следва да бъде доказано по категоричен начин от страната, която е
направила такова възражение, като приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да
се основава на предполагаем принос, а следва да е доказан при условията на
пълно и главно доказване, каквото обаче ответникът не проведе в настоящото
производство (в този смисъл и Решение № 151 от 12.11.2012 г. по т. д. №
1140/2011 г., ІІ Т.О. на ВКС). Обстоятелството, че пострадалият е бил
неправоспобен водач само по себе си не води до еднозначен извод, че е налице
съпричиняване, доколкото ответникът, чиято е и доказателствената тежест, не
установява по делото това неправомерно поведение на мотоциклетиста да е в пряка
причинно-следствена връзка с причиненото ПТП. Това се потвърждава и от
установения в комплексната съдебномедицинска и техническа експертиза механизъм
на ПТП, според който третото лице помагач по настоящото дело на кръстовище е
отнело предимството на движещия се с разрешена за този пътен участък скорост мотоциклет,
управляван от ищеца. Извод в обратен смисъл не може да бъде направен от
показанията на свидетел М.Т.К., който се е возил на предната дясна седалка в
автомобила на делинквента, доколкото не съдържат данни за противоправно
поведение от страна на ищеца.
Недоказани остават и доводи на
ответника за съпричиняване, поради липсата на предпазна екипировка. От
заключението на КМСА се установява, че ищецът е бил с предпазна каска, тъй като
наличието на такава е установено от снимките на местопроизшествието.
Използването на каска се потвърждава и от характера на получените увреждания,
тъй като не е било установена черепно-мозъчна травма и
мекотъканни увреждания по скалпа, а тези в областта на главата на ищеца са
предимно в предната - лицева част на лицето, която област каската не предпазва.
Доколкото нормата на чл. 137е от ЗДвП вменява в задължение на водачите и
пътниците на мотоциклети използването единствено на защитна каска, каквато
ищецът е носил, доводът за липса на защитна екипировка се явява неоснователен.
Ето защо съдът намира възражението за съпричиняване за изцяло недоказано.
Предвид гореизложеното относно размерът на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, ищцовата претенция за следва
да бъде уважена до размера на 25 000 лв., а за разликата до претендираните
100 000 лв. следва да се отхвърли.
Относно иска за
имуществени вреди, съдът приема за доказан за сумата от 1649,82 лв., а за
претендираните 767,37 TL (турски лири) следва да бъде отхвърлен като недоказан.
С оглед императивната
разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната лихва върху присъденото обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. следва да бъде начислена от
датата на увреждането (08.04.2014 г.), поради което искането на ищеца е
основателно. Следва да бъде уважено и заявеното в исковата молба искане за
законна лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди от датата на
завеждането на делото – 30.12.2015 г.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, ответникът следва да заплати на
процесуалния представител на ищеца адв. Р.М., съобразно уважената част от
исковете, адвокатски хонорар за оказаната безплатна правна помощ в размер на
932,09 лв.
На ответника на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, съобразно отхвърлената част от
исковете, следва да бъдат присъдени направените разноски в общ размер на 366,10
лв., от които 258,70 лв. – депозит за
комплексна съдебномедицинска и техническа експертиза, 7,39 лв. – такса за
съдебно удостоверение и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК и съобразно уважената част от исковете ответникът следва да
бъде осъден да заплати по банкова сметка ***,54 лв., от която: 91,30 лв.
депозит за комплексна съдебномедицинска и техническа експертиза, 78,25 лв. за
съдебно счетоводна експертиза и 1065,99 лв. – държавна такса по делото.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК - З.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати
на Х.Ш.А., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис №407, чрез адв. Р.М.,
на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди, настъпили в резултат
на пътно транспортно произшествие, реализирано на 08.04.2014 г. в гр. Хасково,
на кръстовището на ул. „Републиканска“ и ул.“Единство“ по вина на М.Х.З., чиято
гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на
лек автомобил марка „Фолксваген“, рег. № ******, към посочената дата е
застрахована при ответника, както следва:
- сумата от 25 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди –
болки и страдания от травматични увреждания, причинени от процесното ПТП, ведно
със законната лихва върху тази сума от 08.04.2014 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен
размер от 100 000 лв.
- сумата от 1649,82 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за реконструктивна права плака за хумерус, такса за
болничен престой, лекарствени средства и
шина за китка и палец, ведно със законната лихва върху тази
сума от 30.12.2015 г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по отношение на
претендираните 767.37 TL (турски лири), представляващи разходи за лечение в
Турция в болница „А. - Б.“.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК - З.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, да заплати на процесуалния представител на ищеца
адв. Р.М., съобразно уважената част от исковете, адвокатски хонорар за
оказаната безплатна правна помощ по делото в размер на 932,09 лв.
ОСЪЖДА Х.Ш.А., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, офис №407, чрез адв. Р.М., да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК - З.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК и съразмерно на
отхвърлената част от иска, направените пред настоящата инстанция разноски в общ
размер на 366,10 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - З.” АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК и съобразно уважената част от исковете по банкова сметка ***,54 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на М.Х.З. с ЕГН **********,
конституиран по делото като трето лице помагач на страната на ответника
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - З.” АД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: