Присъда по дело №70/2023 на Районен съд - Велики Преслав

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №70 ПО ОПИСА ЗА 2023 Г. НА ВПРС
На 14.03.2023 г. ШРП ТО-В.Преслав е внесла в РС - гр.В.Преслав обвинителен акт,
ведно с материалите по БП№59/23 г. по описа на РУ гр.В.Преслав, с който е повдигнато
обвинение срещу Р.В.Д. с ЕГН **********, роден в гр.Шумен, български гражданин, с
постоянен адрес гр.******, с основно образование, женен, неосъждан, за това че на
03.03.2023 г. в гр.Смядово, обл.Шумен управлявал моторно превозно средство – л.а.”БМВ
53Д”, с ДК№****** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда – 1.83 на
хиляда, установено по надлежния ред /съгласно чл.3, ал.1 и чл.6, ал.9 от Наредба
№1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози/ с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ с фабр.№ARDN0037, проба №6231- престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Подсъдимият и защитникът правят искане производството да бъде разгледано по
реда на съкратеното съдебно следствие чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимия признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява
да не се събират повече доказателства за тези факти, като съдът съгласно чл.370, ал.3 от
НПК не може да отхвърли искане за предварително изслушване, когато са налице условията,
предвидени в НПК. Съдът като съобрази че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2
от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение
от 21.03.2023 г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без
да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2
от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянията описани в обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и предлага на
съда да наложи на подсъдимия наказание на основание чл.54 от НК “лишаване от свобода”
една година и два месеца, което на осн.чл.58а от НК да бъде намалено с една трета и
изпълнението му да бъде отложено за три години. Предлага да бъде наложено на
подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание за престъплението по чл.343б, ал.1 от
НК, а именно глоба в размер на 400.00 лв., както и наказание на основание чл. 343г вр. чл.
37, ал. 1, т. 7 от НК “лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от
петнадесет месеца.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и с редовно назначен защитник.
Защитникът, счита че обвинението е доказано и предвид многобройните смекчаващи
отговорността обстоятелства, моли след като съдът признае подсъдимия за виновен, да му
наложи наказание на осн.чл.55, ал.1, т.1 от НК „лишаване от свобода“ в размер на осем
месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от
три години, както и да приложи чл.58а от НК, на осн.чл.55, ал.3 от НК, да му наложи
кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в размер на 200.00 лв. и наказание
“лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от осем месеца.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът прие за установено от
фактическа страна изложено в обвинителния акт, а именно:
На 03.03.2023г. вечерта подс. Р.В.Д. от гр. Смядово употребил алкохол, но
независимо от това привел в движение и управлявал лек автомобил марка „БМВ 530" с per.
№ ****** в гр.Смядово, обл.Шумен.
На същата дата свидетелите Йордан Димитров, Марин Василев и Живко Тотев -
полицейски служители в РУ - Велики Преслав, изпълнявали служебните си задължения на
територията на гр. Смядово. Около 23,10 часа по ул."Христо Ботев" пред дом № 1 спрели за
проверка водача на лек автомобил марка „БМВ 530" с per. № ******. При проверката
полицейските органи установили самоличността му, а именно това бил подс. Р.В.Д. от гр.
1

Смядово. Същият лъхал на алкохол, поради което обвиняемият бил поканен да бъде
изпробван за наличие на алкохол в дъха му с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510" с
фабр. №ARDN 0037. Пробата под № 6231 в 23,16ч. на 03.03.2023г. отчела съдържание на
алкохол в организма на обвиняемия в размер на 1,83 на хиляда. Д. бил запознат със
показанието на техническото средство, приел го и отказал да даде кръвна проба за химичен
анализ или за изследване с доказателствен анализатор. Горното е видно и от издадения му
Талон за изследване № 142005/ 03.03.2023г. Концентрацията на алкохол е установена
съгласно чл.3, ал.1 и чл.6, ал.9 от Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Пред полицейските служители подс. Д. заявил, че по-рано вечерта консумирал
около 2-3 чаши вино.
На подсъдимия бил съставен АУАН сер. GA№ 839770/04.03.2023г. за нарушение на
чл. 5, ал. 3 т. 1 от ЗДвП. Със Заповед за прилагане на ПАМ № 23-32300047/04.03.2023г. на
подс. Д. било отнето временно СУМПС - до решаване въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца, считано от 04.03.2023г.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на:
самопризнанието на подсъдимият в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебно
заседание на основание чл.371, т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече
доказателства за тези факти чрез неговия разпит. Съдът намира, че самопризнанието на
подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от
НПК. Събраните и обсъдени доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно
допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод,
непораждащ съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават неговото решение.
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от
НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.343б ал.1 от НК, защото:
- обект на престъплението са обществените отношения свързани с безопасността на
движението по пътищата;
- от обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по "управление
на автомобила", което съгласно константната практика на Върховния съд е "всяка една
манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му";
- от събраните по делото доказателства, безспорно се установява по надлежния
ред/техническо средство/, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда, установена по надлежния ред;
- субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
- от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл -
той е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на
обществено-опасните последици.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи
несъобразяването и незачитането на правилата за безопасност на движението по пътищата.
Подсъдимият Р.В.Д. с ЕГН **********, роден в гр.Шумен, български гражданин, с
постоянен адрес гр.******, с основно образование, женен, неосъждан.
Съдът прецени, като смекчаващи, следните обстоятелства от значение за
отговорността на подсъдимия чисто съдебно минало, добри характеристични данни, трудово
ангажиран и съдействие на органите на досъдебното производство, изразява макар и
2

формално съжаление за извършеното.
Като отегчаващо отговорността съдът прие, обстоятелството, че извършеното
престъпление е едно от най-често извършваните в страната, в повечето случай причина за
възникване на ПТП с травматични увреждания или смърт, или с материални щети.
Предвид на горното съдът, намира че по отношение на подсъдимия са налице
многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства и определели, наказанията му
при условията на чл.55, ал.1, т.1 и чл.55, ал.2 от НК от НК в минималния предвиден в закона
размер – осем месеца „лишаване от свобода“ и 500.00 лв.“глоба“.
Съдът, като взе предвид, че в случая са налице всички предпоставки за приложението
на чл. 66, ал. 1 от НК, счита, че с оглед постигане целите на наказанието, не е необходимо
ефективното му изтърпяване, поради което постанови отлагане на изпълнението на
наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
В съответствие с разпоредбата на чл.343г от НК и предвид високата концентрацията
на алкохол в кръвта, наличието на множество предходни административни наказания по
ЗДвП и че управлението на МПС след употреба на алкохол е основна причина за настъпване
на пътно транспортни произшествия в цялата страна, както с материални щети, така и с
причиняване на телесни повреди и смърт, съдът определи на подсъдимия и наказание
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от осем месеца.
По отношение на преценката за въздействие на концентрацията на алкохол в кръвта
при управление на МПС, съдът взе предвид изложеното в Енциклопедичен справочник по
съдебна медицина, автори проф.д.р Стойчо Раданов и доц.д-р Петко Лисаев, издателство
Сиела, стр.23 – 24, а именно: „В зависимост от концентрацията на алкохол в кръвта се
наблюдават следните психофизиологични разстройства у водачи на МПС: до 0.3 промила –
някои отклонения в поведението; до 0.4 промила – влошаване на вниманието и
наблюдателността; до 0.5 промила- забележимо клинично нарушение на функциите у хора
,които рядко употребяват алкохол, до 0.6 промила – нарушаване на критичността,
удължаване на рефлексното време, забавянето на реакциите нараства 1.5 пъти; до 0.8
промила – неправилна оценка на скорост и разстояние; намаляване на страничния контрол;
при 1.0 промила – излишна самоувереност, моторни, сензорни и психични смущения; до
2.00 промила – нарушения в координацията, ориентировката, равновесието, разстройство на
говора….“….
„При алкохол в кръвта 0.4 промила качеството на за управление на МПС намалява с
18-23 %. При концентрация на алкохол в кръвта 0.3 до 0.9 промила, рискът за транспортни
злополуки е 7 пъти по – голям, при 1-1.5 промила е 31 пъти по – голям, а над 1.5 промила,
вероятността за транспортни злополуки нараства 128 пъти. Според обобщени литературни
данни шофьор, който има концентрация на алкохол в кръвта 1-1.5 промила, се смята за
напълно неспособен да кара кола.“.
Комбинацията от така определените размери на тези наказания, съдът намира за
справедлива и съответстваща на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на
законите и добрите нрави от страна на осъдения, освен това съдът счита, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме
възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с тези наказания съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3

Номер на акта:	7
Дата:	21 март 2023 г. (в сила от 29 март 2023 г.)
Съдия:	Дияна Димова Петрова

Дело:	20233610200070
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 март 2023 г.

Присъда по дело №70/2023 на Районен съд - Велики Преслав

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите