№ 156
гр. Разград, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20223300500198 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С. Ю. С. против Решение № 51/ 26. 05. 2022 г. по гр.
д. № 711/ 21 г. по описа на РС Кубрат, с което съдът е признал за установено по отношение
на въззивника вземането на „Банка ДСК“ ЕАД по издадена в полза на дружеството срещу
него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 33/ 09. 04. 2021 г.
по ч. гр. д. № 215/ 2021 г. по описа на РС-Кубрат, с която е разпоредено на длъжника С. Ю.
С. да плати на кредитора „Банка ДСК“ АД главница в размер на 1 093, 59 лв., ведно със
законната лихва от 08. 04. 2021 г. до изплащане на дълга; сумата 27, 41 лв. неплатена
договорна лихва за периода 26. 11. 2020 г. – 06. 04. 2021 г.; сумата 4, 55 лв. лихвена надбавка
за забава върху просрочената главница за периода 26. 11. 2020 г. – 06. 04. 2021 г. , всички
съставляващи задължения като кредитополучател по Договор за целеви потребителски
кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на
студенти и докторанти от 29. 02. 2012 г. и анекс – Допълнително споразумение към него от
08. 02. 2019 г. по описа на банката с настъпила предсрочна изискуемост на 07. 04. 2021 г .
Изложени са доводи, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна „Банка ДСК“ АД чрез пълномощник е подал писмен отговор на
въззивната жалба. Заявява становище, че жалбата е неоснователна.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
1
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество се явява частично снователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона.
По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в рамките на
обжалваната част и доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.
От събраните пред районния съд писмени доказателства безспорно се установява, че
ищецът – въззивник и въззиваемата страна „Банка ДСК“ АД са сключили Договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на закона за
кредитиране на студенти и докторанти от 29.02.2012 г. – л. 14 от заповедното производство,
и анекс – Допълнително споразумение към него от 08.02.2019 г. – л. 9 от заповедното
производство. Банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 1 980.00
лева, за осъществяване на договорената цел - плащане на такси за обучението му;
договорили срок за погасяване – 12 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния
период и с падежна дата за издължаване на месечните вноски, след изтичане на гратисния
период – 15-то число на месеца, а кредитополучателят се е задължил да върне предоставения
му кредит, ведно с уговорените лихви, в сроковете и при условията на сключения договор. С
т. 1 от Допълнително споразумение от 08. 02. 2019 г. срокът за издължаване на кредита е
удължен до 25. 02. 2022 г. Уговорен е остатък от дълга в размер на 2 538, 63 лв., който се
олихвява, съгл. т. 2 и 3 от споразумението. Според Общите условия – т. III.8.1 – гратисния
период е периодът от сключване на договора за кредит до изтичане на една година от
първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа,
съгл. учебния план. Срокът за полагане на последния държавен изпит е м. 03. 2017 г. ,
поради което гратисния период е изтекъл в края на м. март 2018 г.
Основателно е релевираното от въззивника възражение, че клаузата от договора за
кредит в т. 2, относно срока за издължаване на кредита противоречи на закона – чл. 24, ал.
от ЗКСД и е нищожна. В разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от ЗКСД е предвиден 10-годишен
срок, считано от края на гратисния период за издължаване на кредита. Тази разпоредба е
императивна. В случая с допълнителното споразумение страните са уговорили 4-годишен
срок за издължаване на кредита, считано от края на гратисния период. След като се
установява, че срокът на действие на договора, според чл. 24, ал. 3 от ЗКСД има действие до
края на м. март 2028 г., следва да бъде установено дали е настъпила неговата предсрочна
изискуемост след изтичане на гратисния период – края на м. март 2018 г. Според
заключението на ССЕ, считано от 26. 11. 2020 г. е преустановено редовното погасяване на
кредитните задължения от въззивника. Към 12. 03. 2021 г., когато на въззивника е връчено
уведомлението на Банката за обявяване на предсрочната изискуемост на дълга, е изтекъл 90-
дневния срок на забава на плащанията, предвиден в чл. 17.2 от Общите условия, считано от
края на гратисния период. Ето защо, съдът приема, че са налице предпоставките за
2
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради което е ирелевантен срокът на
действие на договора, след като не са наведени други възражения от ответника в тази
връзка.
Между страните е сключено Допълнително споразумение от 08.02.2019 г., според
което страните са трансформирали лихвата в главница по изрично съгласие. Според
заключението на ССЕ, както и приложените писмени доказателства, общият размер на
усвоените средства по договора е 2538, 63 лв., от които 1910 лв. преведени с 8 вноски към
РУ и 628, 63 лв.- начислена и капитализирана лихва.
В решение № 66/29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г. на ВКС, ІІ т. о. е прието, че
уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера
на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява
възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, който е
допустим само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ.
Преструктурирането по чл. 13 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на
рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск
(отм.) не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли
лихви по чл. 10, ал. 3 от ЗЗД.
В случая, процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор на
основание § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, тъй като кредитополучателят е физическо лице. Уговорките
в сключеното допълнително споразумение за увеличаване на главницата чрез прибавяне на
изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни лихви, са нищожни на
основание чл. 26, ал. 4, във вр. с чл. 10, ал. 3 33Д, тъй като е налице анатоцизъм.
С оглед нищожността на допълнителното споразумение между страните в тази част,
следва да се прилагат клаузите на първоначалния договор. Съдът приема като доказателство
по делото заключението на допълнителната ССЕ, според която непогасената главница е 968,
76 лв., договорната лихва е 36, 04 лв., а санкциониращата е в размер на 6, 70 лв.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че въззивната жалба е частично
основателна. Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която съдът е
признал за установено по отношение на въззивника вземането на „Банка ДСК“ ЕАД по
издадена в полза на дружеството срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 от ГПК № 33/ 09. 04. 2021 г. по ч. гр. д. № 215/ 2021 г. по описа на РС-Кубрат, с
която е разпоредено на длъжника С. Ю. С. да плати на кредитора „Банка ДСК“ АД главница
над размера от 968, 76 лв. до 1 093, 59 лв. , ведно със законната лихва от 08. 04. 2021 г. до
изплащане на дълга. В останалата част обжалваното решение е обосновано и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Решение № 51/ 26. 05. 2022 г. по гр. д. № 711/ 21 г. по описа на РС Кубрат в
ЧАСТТА, в която съдът е признал за установено по отношение на въззивника вземането на
„Банка ДСК“ ЕАД по издадена в полза на дружеството срещу него Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК № 33/ 09. 04. 2021 г. по ч. гр. д. № 215/ 2021 г. по
описа на РС-Кубрат, с която е разпоредено на длъжника С. Ю. С. да плати на кредитора
„Банка ДСК“ АД главница над размера от 968, 76 лв. до 1 093, 59 лв. , ведно със законната
лихва от 08. 04. 2021 г. до изплащане на дълга.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 51/ 26. 05. 2022 г. по гр. д. № 711/ 21 г. по описа на РС
Кубрат в останалата част.
Решението не подлежи на касационно обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4