РЕШЕНИЕ
гр.София, 11.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XVII въззивен състав, в открито
заседание на двадесет и шести
февруари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
ПЕТЪР МИНЧЕВ
при участието на секретаря Виктория Иванова и прокурор
Герасимов, като разгледа докладваното от съдия Колева внохд № 3085/2017 г.,
намери за установено следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда
от 02.02.2016 г. постановена по НОХД 24091/2011 г., СРС, н.о., XXII с-в е признал подс. Г.И.С., ЕГН **********, роден на *** г.
в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан,
работи, живущ *** за
невиновен в това, на 06.04.2011 г., около 14,30 ч. в гр. Нови Искър,
терена на ТЕЦ - Курило, като извършител в съучастие с К.Г.Г. с ЕГН: **********,
съизвършител, да е отнел чужди движими вещи - 1 бр. фотоапарат,
марка „Кодак”, модел „ С140” на стойност 118,00 лв. и 1 бр. фотоапарат , марка
„Хюлет Пакард”, модел „R507” на стойност 96,00 лв. собственост на „Т.С.” ЕАД, с
изпълнителен директор и МОЛ С.Ц., като общата стойност на инкриминираните вещи
е 214,00 лв. от владението на К.А.К., с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила - Г. да е издърпал със сила фотоапарата „Хюлет
Пакард”, от врата на К., след което С. да е нанесъл удари с дървена бухалка по
тялото на пострадалия и издърпал фотоапарат „Кодак” от джоба му, поради което и
на основание чл. 304 НПК го оправдал по
повдигнатото обвинение по чл. 198 ал.1, вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Съдът е
признал подс. К.Г.Г., ЕГН **********, роден на *** ***, българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, не работи, живущ ***,
за невиновен в това, на 06.04.2011 г.,
около 14,30 ч. в гр. Нови Искър, терена на ТЕЦ - Курило, като извършител в
съучастие с Г.И.С. с ЕГН: **********, съизвършител, да е отнел чужди движими
вещи - 1 бр. фотоапарат, марка „Кодак”, модел „ С140” на стойност 118,00 лв. и
1 бр. фотоапарат , марка „Хюлет Пакард”, модел „R507” на стойност 96,00 лв.
собственост на „Т.С.” ЕАД, с изпълнителен директор и MOJI С.Ц., като общата
стойност на инкриминираните вещи е 214,00 лв. от владението на К.А.К., с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - Г. да е
издърпал със сила фотоапарата „Хюлет Пакард”, от врата на К., след което С. да
е нанесъл удари с дървена бухалка по тялото на пострадалия и издърпал фотоапарат
„Кодак” от джоба му, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 198 ал.1,
вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 НК. Разпоредено е разноските да останат за сметка на
държавата.
В постъпилия
протест се поддържат доводи за неправилна оценка на доказателствения
материал. Счита се, че решаващият
съд оценил доказателствата в разрез с
действителния им смисъл; неоснователно и немотивирано е дал приоритет на едни и
е игнорирал други. Предлага се да се
отмени присъдата и постанови нова,
осъдителна за подсъдимите лица .
Писмени възражения от подсъдимите и защитника им не са предявени.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят
на СГП поддръжа предявеният протест и доводите изтъкнати в него, като предлага
да се наложи наказание към минималния размер, чието изпълнение да се отложи за
максималния изпитателен срок .
Упълномощеният защитник на лицата адв. И.В. счита, че протеста
следва да бъде оставен без уважение. Заявява, че събраните в рамките на
производството доказателства са били подробно анализирани в мотивите към
присъдата, като оценката на доказателствата не може да доведе до извод, че
подсъдимите са автори на престъпленията. Твърди се отсъствие на елементи от
обективна и субективна страна на престъплението „грабеж“. Настоява се за
потвърждаване на присъдата.
Софийски градски съд, след като провери правилността
на обжалваната присъда изцяло, на основание чл. 313 и 314 НПК намира за
установено следното:
Възприето е от първата инстанция, че на
06.04.2011 г. от „Т.С.” ЕАД на обект, намиращ се в района на „ТЕЦ
Курило”, гр. Нови Искър, били изпратени служителите на дружеството свидетелите К.А.К.,
П.Н.В.и Г. П.С., служители на дружеството. На последните било възложено
фотографиране на охладителни кули в обекта и били предоставени два броя
фотоапарати / единият - „Хюлет Пакард”, вторият - „Кодак”/, собственост на „Т.С.”
ЕАД и зачислени на св. В.Д.В., ръководител отдел „Експлоатация на
топлопреносната мрежа”. На същата дата във времето след 14.00 часа на място св.
К. пристъпил към изпълнение на задачата, докато свидетелите С.и В. се намирали на
разстояние от него . Последните двама спрели минаващ товарен автомобил със
земна маса, поискали от водача да се представи, той не го сторил, провел
телефонен разговор и след около пет минути на място пристигнал друг автомобил -
джип „Ауди” с per. № *******с водач св. П., с
когото пътувало друго, неустановено по делото лице. Възникнало спречкване между
тях и св. К.. След малко свидетелите С.и В. чули гласа на св. К., отишли до
него и възприели вида му: посинял, с морав цвят на шията; от колегата си разбрали
, че му били отнети фотоапарати против неговата воля.
По-късно същият ден вещите били открити случайно до делтата на река Искър в
близост до моста на реката в гр. Нови Искър от св. Г. Б.В..
Установява се, че стойността на фотоапарат марка „Кодак”, модел „ С140” , е
118,00 лв. , а на фотоапарат марка „Хюлет Пакард”, модел „R507” - 96,00 лв. - към датата на инкриминираното деяние.
За да възприеме посочената фактическа обстановка районният съд е извършил
анализ на събраните по делото доказателства и след като е установил
противоречие в източниците, обсъдил е тяхното съдържание и е аргументирал
изводите си защо е дал вяра на тези, от които е извел релевантната фактология,
свързана с авторството на описаното в
обвинителния акт престъпление.
Констатирано е от първата
инстанция, че не са опровергани обясненията на подсъдимите, че на
06.04.2011г. не са се намирали на инкриминираното място, т.к.
писмените доказателства – адресни карти, както и гласните свидетелски
показания на св. П. и св. А. сочат друго
място на пребиваване на подсъдимите С. и Г. .
Изтъкнато е от СРС, че
извършеното идентифициране на
подсъдимите като евентуални извършители е недостатъчно убедително, т.к.: в
показанията си св. К. в д.п. не прави категорично твърдение, а сочи наличието на прилики
на разпознатите лица с извършителите; същевременно
проявява се в материалите по делото
и несъответствието в позицията на св. С.– при първите разпити в д.п., заявил че не познава извършителите, а
впоследствие твърди, че това са
подсъдимите. Изявленията на последния не
подпомагат обвинителната теза, още повече при споделеното от същия свидетел, че
промяната в показанията му е настъпила след разговор с полицейски служител,
който изказал предположение относно евентуалните извършители.
Фактите, свързани с
уврежданията на св. К.; с предмета на инкриминираната деятелност; с намирането
и връщането процесните фотоапарати още
същия ден – 06.04.2011г. са били
установени по безпротиворечив начин, като
по тези обстоятелства не е имало източници с различно съдържание.
При тези обстоятелства, обоснован
е извода на СРС, че разрешаването
на въпроса с авторството на
деянието не може да почива на
предположения, при което и доколкото от доказателствата по делото не може да се
изведе безсъмнен извод, че подсъдимите са извършили отнемане на чужди движими
вещи - 1 бр. фотоапарат марка „Кодак” и 1 бр. фотоапарат марка „Хюлет Пакард”,
правилно същите са оправдани.
За да утвърди даденото от СРС
разрешение на делото, въззивният съд прие,
че по делото не се обективира извършено
отнемане с цел противозаконно присвояване, т.к. още на същата дата
06.04.11г. в изключително кратко време след инкриминираното събитие и то преди подаване на писмена жалба
до МВР, процесните два фотоапарата са били намерени от св.В. и предадени на полицията. Откриването
на фотоапаратите и връщането им
опровергава обвинителната теза за извършване на действия по отнемане с намерение за противозаконно присвояване. А
последното препятства възможността да се направи извод за осъществяване от обективна и субективна страна на състав на престъпление
по чл. 198, ал.1 от НК във вр. с чл. 20, ал.2 от НК или друго, по – леко
наказуемо, свързано със собствеността.
На следващо място, видно е че
обвинителния акт е бил внесен от
СРП за разглеждане в първия съд при
противоречиво описване в обстоятелствената част и диспозитива на
действията на обвинените лица.
Макар и особено съществено, това нарушение не дава основание за връщане на
делото в предходен стадий, т.к. е постановена оправдателна присъда, която в най-
пълна степен обезпечава правата на
подсъдимите.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6
от НПК вр. чл. 338 от
НПК Софийски градски съд, НО, XVII въззивен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 02.02.2016 г. постановена по НОХД
24091/2011 г., СРС, н.о., XXII с-в.
Решението не подлежи
на обжалване / протест и е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.