РЕШЕНИЕ
№ 945
гр. Пловдив, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20205330116772 по описа за 2020 година
Производството е образувано по депозирана искова молба от „Перун
89“ ЕООД срещу М. Р. А., за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 10 030,70 лева,
представляваща дължима сума по спогодба от ******* г. за разсрочване на
задължение по Договор № ****** г. и анекси към него за отдаване под наем
на строителен инвентар, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК в съда – 20.08.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 4483/21.08.2020 г. по ч. гр. д. № 10374/2020 г. по описа на
Районен съд Пловдив.
В исковата молба се излагат съображения, че ищецът в качеството си на
кредитор и ответникът в качеството си на длъжник сключили спогодба на
******* г., с която се съгласили, че между тях са нА.це търговски отношения,
базирани на Договор № *******г. и анекси към него за отдаване под наем на
строителен инвентар от ищеца в качеството му на наемодателя и ответника в
качеството му на наемател. Към датата на подписване на спогодбата,
ответникът имал изискуемо задължение към ищеца, представляващо
незаплатена цена на строителен инвентар. Със сключването на спогодбата
ответникът поел задължение към ищеца за разсрочено плащане на сумата в
общ размер на 10 030,70 лева на десет месечни вноски, както следва: на
30.06.2020 г. – сумата в размер на 1003,07 лева, на 31.07.2020 г. – сумата в
размер на 1003,07 лева, на 31.08.2020 г. – сумата в размер на 1003,07 лева, на
1
30.09.2020 г. – сумата в размер на 1003,07 лева, на 31.10.2020 г. – сумата в
размер на 1003,07 лева, на 30.11.2020 г. – сумата в размер на 1003,07 лева, на
31.12.2020 г. – сумата в размер на 1003,07 лева, на 31.01.2021 г. – сумата в
размер на 1003,07 лева, на 28.02.2021 г. – сумата в размер на 1003,07 лева, и
на 31.03.2021 г. – сумата в размер на 1003,07 лева. Съгласно чл. 5 от договора,
страните договорили, че при неизпълнение на някоя от вноските, всички
вземания по сключената спогодба стават предсрочно изискуеми. Излагат се
съображения, че след подписване на спогодбата до месец август 2020 г.
ответникът не е извършвал плащане по нея. На 20.08.2020 г. ищецът
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
въз основа на което било образувано гр.д. № 10374/2020 г. по описа на
Районен съд и издадена заповед за изпълнение. Последната била връчена на
длъжника на основание чл. 47, ал.5 ГПК, което е основание за предявяване на
иска по чл. 422 ГПК.
Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от особения
представител на ответника – адв. В.К., с който се оспорва предявения иск по
основание и размер. Излагат се доводи, че между страните не са нА.це трайни
търговски отношение, базирани на Договор № ****** г. и анекси към него за
отдаване под наем на строителен инвентар, както и че ответникът не е
сключвал подобрен договор, респ. не е предаден строителен инветнар, за
който да се дължат наемни вноски. Оспорва се положеният подпис върху
спогодбата от ****** г. да е положен от длъжника. Във връзка със
съдържанието на процесната спогодба, се посочва, че е нА.це несъответствие,
което води до невъзможност да се установи действителната воля на страните,
доколкото първоначално е посочено, че сумата в общ размер на 10030,70 лева
ще бъде разсрочена на шест вноска, а впоследствие са вписани падежни дати
на десет. Посоченото обуславя, според особения представител на ответника,
невъзможност за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането, респ.
искът се явява неоснователен.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа
страна следното:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 10374 по описа за 2020 г. по описа на
Районен съд Пловдив, XIX гр. с-в., образувано по депозирано от „Перун-89”
ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за
сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 4483/21.08.2020 г.
Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал.5 ГПК, поради което с разпореждане на съда от 12.11.2020 г. е указано
на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по чл.422, ал.1
ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. НА.це е
пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за
изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените
2
искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
По делото е представена спогодба от ******г., сключена между страните
/л.8-9/, по силата на която страните са се съгласили, че между тях са нА.це
търговски отношения, базирани на Договор № ****** г. и анекси към него за
отдаване под наем на строителен инвентар от ищеца в качеството му на
наемодател на ответника в качеството му на наемател. По силата на
посочената спогодба ответникът е признал, че не е заплатил изискуемо
задължение по цена на предоставения строителен инвентар в размер на 10
030,70 лева. Със спогодбата е разсрочено погасяването на посоченото
задължение на вноски, както следва: до 30.06.2020 г. – сумата в размер на
1003,07 лева, до 31.07.2020 г. – сумата в размер на 1003,07 лева, до 31.08.2020
г. – сумата в размер на 1003,07 лева, до 30.09.2020 г. – сумата в размер на
1003,07 лева, до 31.10.2020 г. – сумата в размер на 1003,07 лева, до 30.11.2020
г. – сумата в размер на 1003,07 лева, до 31.12.2020 г. – сумата в размер на
1003,07 лева, до 31.01.2021 г. – сумата в размер на 1003,07 лева, до 28.02.2021
г. – сумата в размер на 1003,07 лева и до 31.03.2021 г. – сумата в размер на
1003,07 лева.
По отношение на авторството на приетия по делото договор за спогодба
бе открито производство по чл. 193 ГПК. С оглед установяване дА.
документът е подписан от ответника, по делото бе изслушано заключение по
допусната съдебнопочеркова експертиза /л.130-132/. Съобразно заключението
на вещото лице положеният подпис по договора за спогодба е изпълнен от
ответника.
В тази насока са и показанията на свидетеля П. Д. – ******* при
ищцовото дружество. Същата си спомня, че между страните имало сключен
договор за строителен инвентар, сключен през **** г. и последващи анекси
към него. Сумите по договора не били заплатени, поради което между
страните била сключена спогодба за заплащане на сумата на 10 равни вноски.
След сключване на спогодбата, ответникът не заплатил дължимите суми.
Съдът кредитира заключението по допуснатата съдебнопочеркова
експертиза, доколкото същото се явява изготвено с необходимите знания и
умения и обосновано. Същото не се оспорва и от страните в производството.
Настоящия съдебен състав дава вяра и на показанията на свидетелката Д.
Действително, същата се явява ***** на ищцовото дружество, поради което
нейните показания следва да бъде преценявани на основание чл. 172 ГПК с
оглед евентуалната й заинтересованост на спора. Въпреки изложеното, съдът
намира, че показанията на преки, непосредствени и съответстват на останА.я,
приложен по делото доказателствен материал – договорът за спогодба и
изготвеното заключение по допуснатата СПЕ.
Предвид изложеното, се достига до извода, който на основание чл. 194,
ал.3 ГПК следва да се обективира в настоящия съдебен акт, че оспорването на
документа се явява недоказано и същият е автентичен.
По делото е представен договор за наем на строителен инвентар №
3
****** г., сключен между страните /л.73-74/, и деветнадесет броя анекса
/л.77-л.120/, на база на които е сключен договорът за спогодба от ****** г. По
отношение на същите / с изключение на анекс от 09.10.2019 г. и анекс от
03.12.2019 г./ се откри производство по чл. 193 ГПК досежно авторството от
ответника. От коментираното заключение по допуснатата СПЕ, се установи,
че подписите, положени под посочените документи са изпълнени именно от
ответника. Независимо от изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
така представени писмени доказателства се явяват неотносими към
настоящия спор, доколкото основанието на предявения иск се явява именно
сключения договор за спогодба, не и и договора за наем на строителен
инвентар и сключените към него анекси.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, вр. чл.365 ЗЗД.
Основателността на иска се обуславя от кумулативното нА.чие на
предпоставките: вА.дно възникнало между страните правоотношение по
сключена между тях спогодба и настъпване на падежа за изпълнение на
задълженията по сключената спогодба.
Както бе посочено, от представения по делото договор за спогодба от
*******г., който несъмнено е подписан от ответника, се установява вА.дно
учредено правоотношение по договор за спогодба, по силата на който същият
следвало да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 10 030,70 лева
на десет равни вноски от по 1003,07 лева. Падежът на последната вноска е
настъпил на 31.03.2021 г.
Предвид изложеното, несъмнено се установи възникнало облигаторно
правоотношение за заплащане на сумата в размер на 10030,70 лева, падежът
за изпълнението на което настъпил на 31.03.2021 г. Доколкото от ответника
не се ангажираха доказателства за заплащане на посоченото задължение, то
предявеният иск се явява доказан – както по основание, така и по размер.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда
право на разноски в полза на ищеца. Такива следва да бъдат присъдени в общ
размер на 1860,62 лева съобразно представения по делото списък на
разноските по чл. 80 ГПК /л.135/.
В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и
разноските в заповедното производство в размер на 1100,62 лева, тъй като на
основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи
изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
На основание чл. 78, ал.7 ГПК следва ответникът да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд Пловдив в полза на бюджета на ВСС
сумата в размер на 100 лева, представляваща разноски по допуснатата СПЕ.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.
Р. А., ЕГН: **********, дължи на „Перун 89“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата
в размер на 10 030,70 лева /десет хиляди и тридесет лева и седемдесет
стотинки/, дължима по спогодба от *******г., сключена между страните, за
разсрочване на задължение по Договор №****** г. и анекси към него за
отдаване под наем на строителен инвентар, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 20.08.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4483/21.08.2020 г. по ч. гр. д. №
10374/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Р. А., ЕГН: **********,
ДА ЗАПЛАТИ на „Перун 89“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата в размер на
1860,62 лева /хиляда осемстотин и шестдесет лева и шестдесет и две
стотинки/, представляваща разноски в настоящото производство, и сумата в
размер на 1100,62 лева /хиляда и сто лева и шестдесет и две стотинки/,
представляваща разноски в производството по ч. гр. д. № 10374/2020 г. по
описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.7 ГПК М. Р. А., ЕГН: **********,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на ВСС по сметка на Районен съд
Пловдив, сумата в размер на 100 лева /сто лева/, разноски в настоящото
производство за изготвена експертиза.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд Пловдив.
Да се издаде РКО за сумата от 830 лева на адв. В. К. за осъществено
процесуално представителство на ответника в настоящото производство.
След влизане в сила на решението, препис от същото, ведно с
изисканото за послужване ч. гр. д. № 10374/2020 г. по описа на Районен съд
Пловдив, да се върнат поради отпадане на необходимостта от последното.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
5