№ 472
гр. София, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Петър В.. Сантиров
Цветомила Данова
при участието на секретаря Димитрина Ив. Сюлейман
в присъствието на прокурора Д. В. М.
като разгледа докладваното от Петър В.. Сантиров Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241100601494 по описа за 2024 година
С присъда от 19.10.2023г., постановена по НОХД № 14578/2021г., СРС,
НО, 19-ти състав, е признал подсъдимия В. И. В. за невиновен в това, че в гр.
Банкя, обл. София, ул. *******, след като е осъден с решение №
141786/09.06.2017г. по гр. д. № 24427/2016г. по описа за 2016 г. на CPC, III ГО,
92-ри състав, влязло в законна сила на 04.08.2017г., да издържа свой низходящ,
а именно малолетния си син А.В. В., роден на ******* г., като заплаща
месечна издръжка в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева чрез неговата майка
и законен представител А.Т.С., съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно: 1 /един/ брой частично
неизплатена вноска в размер на 135,48 /сто тридесет и пет лева и четиридесет
и осем стотинки/ лева за периода от 04.08.2017 г. до 31.08.2017 г., 1 /един/ брой
частично неизплатена вноска в размер на 9,68 /девет лева и шестдесет и осем
стотинки/ лева за периода от 01.12.2020 г. до 02.12.2020 г., 39 /тридесет и
девет/ броя месечни вноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лева с общ размер
от 5 850 /пет хиляди осемстотин и петдесет лева/ лева за периода от 01.09.2017
г. до 30.11.2020 г., или общ размер на дължимата издръжка в размер на 5
1
995,16 /пет хиляди деветстотин деветдесет и пет лева и шестнадесет стотинки/
лева за периода от 04.08.2017 г. до 02.12.2020 г., поради което и на основание
чл.304 от НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Съдът на основание чл.190, ал.1 от НПК е постановил сторените по
делото разноски да останат така, както са направени: тези от ДП - за сметка на
СДВР, а в хода на съдебното следствие - за сметка на СРС.
Срещу тази присъда е подаден протест и допълнение към него от
прокурор при СРП, с които се иска отмяна на атакуваната присъдата като
неправилна и постановяването на нова, с която подсъдимият да бъде признат
за виновен по повдигнатото му обвинение.
В разпоредително заседание на 21.03.2024г., въззивният съд по реда на
чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не
се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и
ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция,
представителят на СГП не поддържа протеста и допълнението изложено към
него, но не го и оттегля. Моли съда да потвърди първоинстанционната
присъда като законосъобразна и справедлива.
Упълномощеният защитник на подс. В. - адв. Н. моли съда да потвърди
първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.
Представителят на ЧО изразява, че подкрепя становището на адв. Н..
Подсъдимият В. В., редовно уведомен се явява пред въззивната
инстанция и в предоставеното му право на последна дума от съда, прави
искане да се потвърди първоинстанционната присъда.
Софийски Градски Съд, като прецени събраните по делото
доказателства, оспорения съдебен акт, изложеното във въззивният протест и
допълнението към него, както и доводите и възраженията, направени в
съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му
задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната
присъда, по отношение на нейната законосъобразност, обоснованост и
справедливост, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за
установено следното:
2
Въззивният протест е подаден в срока по чл.319 от НПК и от
легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което
е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.
Разгледан по същество протестът е неоснователен.
За да постанови обжалваната присъда СРС е провел съдебно следствие
по общия ред. Приобщил е по реда на чл.283 от НПК, а именно чрез
прочитане, събраните на съдебното и досъдебното производство писмени
доказателствени средства. При постановяване на присъдата,
първоинстанционният съд е съобразил събраните на досъдебното
производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, заключения на способи на доказване – експертизи, а именно: гласни
доказателства - показанията на свидетелката А.С., която е преразпитана, Д.М.,
И. И., А.К., двете съдебно-счетоводни експертизи, както и писмените
доказателства по делото - решения на СРС, БК, съобщения, удостоверение за
раждане, социален доклад, писмо-справка от директора на 146 ОУ - с.Волуяк,
договор за предоставяне на социални услуги - социално-психологическа
подкрепа, медицинска справка от ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“, справки от
Агенция по вписванията и НАП, справка НБН, справка за банкови и платежни
сметки, справки за съдимост, както и всички останали приети и приложени по
делото писмени доказателства.
От фактическа страна се установява следното:
Подсъдимият В. И. В. е роден на ******* в гр.София, български
гражданин, средно образование, неосъждан работи като охрана, с адрес с.
Волуяк, ул. „*******, ЕГН **********.
От дългогодишното му фактическо съжителство със свидетелката А.Т.С.
им се родило на *******г. дете - А.В. В.. За същият е издадено удостоверение
за раждане №1031 от 07.12.2009г. от община Пловдив. Двамата го отглеждали
заедно в къщата на подсъдимия в с. Волуяк, ул. „*******. Като в определен
период от време с тях живяла до навършване на пълнолетие и дъщерята на
свидетелката С. свидетелката Д.М.. Свидетелката С. намерила нов приятел и
напуснала къщата, в която живеела с подсъдимия през месец април 2015г.,
като заживяла на семейни начала с Р.Р.С.. Взела със себе си и малолетния си
син А.. Тя не променила адресната си регистрация в с.Волуяк, ул.„*******.
Същата завела гражданско дело срещу подсъдимия В. по реда на чл.127, ал.2
3
от СК. С решение № 141786 от 09.06.2017г. на СРС, трето ГО, 92 -ри състав по
гр.дело № 24427/2016г.,съобщено на подсъдимия лично на 20.07.2017г., влязло
в законна сила на 04.08.2017г., е предоставено упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете А.В. В., с ЕГН: ********** на
неговата майка А.Т.С., като е определено местоживеенето на детето при
неговата майка. Със същото решение подсъдимият бил осъден като баща да
заплаща на малолетния си син А., чрез своята майка и законен представител
А.Т.С. издръжка в размер на 150 лв., считано една година назад от предявяване
на исковата молба в съда, а именно от 04.05.2016г., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, до настъпване на
законово основание за нейното изменение или прекратяване. С решение №
209830 от 08.09.2017г. по гр.дело № 24427/2016г., препис, от което е връчен на
подсъдимия лично на 20.09.2017г. и влязло в законна сила на 12.10.2017г. е
оставена без уважение молбата на А.С. за допълване на постановеното
решение като в същото бъде посочена банкова сметка, по която подсъдимият
да заплаща издръжка чрез нея на малолетното им дете А..
Установява се от изготвен социален доклад на Агенция за социално
подпомагане, че детето е живяло с майката и новия й партньор три години, но
детето се е върнало при бащата, тъй като майката злоупотребявала с алкохол и
съжителя й упражнявал физическо насилие над него, като след като се
разделят детето отива да живее при баща си, където е и в момента, като
майката често остава за по няколко дни при бащата и отново напуска, но
основните грижи за детето от три години се полагат изцяло от бащата, който
работи на смени като охранител, майката не дава пари за детето, същото
посещава училище в с.Волуяк - 146 ОУ.
От писмо-справка на директора на 146 ОУ - с.Волуяк се установява, че
А. В. от 12.11.2018г. е записан като ученик в 146 ОУ в 3 клас, като до
22.02.2021г. е бил ученик и се премества тогава в 77 ОУ, след което към
момента на справката е ученик в 6 клас при тях, като е бил на онлайн
обучение от 13.03.2020г. до 15.06.2020г. и от 27.11.2020г.
Предоставен е договор за предоставяне на социални услуги между
комплекс за социални услуги за деца и семейства, Център за обществена
подкрепа и А.С. с цел социално-психологическа подкрепа. В същият не е
вписано, че касае детето А..
4
Установява се от медицинска справка №3140/17.06.2022г., че А.Т.С. не се
води на диспансерен отчет в ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“ ЕООД.
Докато детето А. е живяло при майка си е ходело и при баща си,
съответно когато е имало някакви разходи за училище двамата му родители си
ги поделяли и битовите разходи за отглеждането, за лекарства. В периода
когато свидетелката С. е живяла при приятеля си Р.С. в кв. „Модерно
предградие“ подсъдимият не бил плащал издръжка, но двамата с майката си
поделяли разходите за отглеждане на детето. Свидетелката М. знае, че
подсъдимият е изплатил около 4000 лв. за издръжка.
Свидетелката С. твърди, че има обрат в отношенията им и е заживяла
пак с подсъдимия и общото им дете А. в с.Волуяк при подсъдимия от месец
септември 2022г. той й бил дал 9000 лв. от сделка със земя с негови роднини,
от които 4000 лв. били предназначени за детето, като й казал, че са за детето за
ремонт, за дрехи, за учители на детето. Свидетелят И., който е роднина на
подсъдимия, тъй като последният е първи братовчед на баща му, имали общи
наследствени земи и същият дал на подсъдимия 4500 лв. в началото на 2023 г.
на ръка, като половината от сума, за сделка със земя в землището на с.Волуяк,
който имот е около 4 декара, като подсъдимият притежава 1/3 от същата и
искал да го продаде.
Съгласно справката от НОИ няма данни за подадени ГДД по чл.50 от
ЗДДФЛ за периода 2017 - 2020 г. и няма данни за подадени справки по чл.73,
ал.1 от ЗДДФЛ за изплатени доходи на лицето В. И. В. по извънтрудови
правоотношения.
Свидетелят И. свидетелства за периода 2019 - 2020 г., че бил давал на
подсъдимия пари, за да даде на свидетелката С., както и една вечер с неговата
кола били взели детето от къща в „Модерно предградие“, където С. живеела с
мъж на семейни начала, детето било болно и той купил лекарства, като
подсъдимият после му върнал парите, но нямал информация преди 2019-2020
г. да е давал на С. пари. Знае, че често били случаите когато С. и подсъдимият
са се събирали да живеят заедно, лично той купил обувки на детето преди три
години, давани са му били на детето пари, когато е на училище, като
подсъдимият е давал под наем долния етаж от къщата си и е получавал и рента
от земеделските земи.
Свидетелят К. познава подсъдимия и детето А., като знае, че същото не е
5
живяло във Волуяк около две години и нещо или три, но от преди четири
години живее пак и баща му се грижи за него, живеят в една махала,
подсъдимият идвал при баща му всяка вечер на гости, искал му бил назаем 20-
30 лв. за детето.
Установява се от предоставено удостоверение от Агенция по
вписванията, че подсъдимият към м. август 2020г. е един от управителите на
„Н.С. Сити“ ООД. Видно от справка на НОИ е, че подсъдимият е получавал
обезщетение за безработица през 2015г.
Също от справка на Агенция по вписванията се установява, че
подсъдимия като съсобственик е продавал свои съсобствени земи, както и е
станал изключителен собственик по договор за доброволна делба от
18.11.2015г. на поземлен имот от 3000 декара, както и е арендатор на
земеделска земя по вписан договор за аренда от 30.09.2004г.
Подсъдимият има сметки в ПИБ АД, РАЙФАЙЗЕНБАНК ЕАД и
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД.
От съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице С. З.С.
се установява, че дължимите месечни издръжки на А.В. В. от 04.08.2017г. до
31.07.2020г., включително са в размер на 35 месечни по 150 лв. и една
частична от 135, 48 лв. или общо в размер на 5 385, 48 лв.
От съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице С. С. се
установява, че общия размер на дължимите месечни вноски по издръжката на
А.В. В. и техния брой е както следва за периода от 04.08.2017 г. - 02.12.2020 г.,
включително - една частична в размер на 135, 48 лв., една частична в размер
на 9, 68 лв. и 39 месечни по 150 лв. или общо в размер на 5 995, 16 лв.
Настоящият въззивен състав, след цялостна проверка на
доказателствената съвкупност по делото, споделя изцяло както фактическите
констатации, така и правните изводи на първоинстанционния съд.
Фактическите констатации на първия съд са обосновани и почиват на
прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в
тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на
доказателствата по отношение на фактическите обстоятелства, включени в
предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е
направена в съответствие с правилата на формалната логика. В мотивите на
6
постановената присъда решаващият съд по ясен и убедителен начин е
обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е
извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното
установяване.
Събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, и
способи на доказване- експертизи, позволяват на инстанциите по същество да
формират категорични изводи по фактите. Доказателствата и
доказателствените средства са обсъдени детайлно и задълбочено от съдът,
постановил атакувания съдебен акт, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност, като съдът е изложил съображения в мотивите си относно
кредитируемостта на същите. Настоящата инстанция няма основание да
ревизира изводите на СРС относно анализа на доказателствените източници,
като намира, че същият не страда от твърдените в протеста пороци. Не са
допуснати нарушения в процеса при формиране на вътрешното убеждение на
решаващия първоинстанционен съд.
Без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав
намира за необходимо, с оглед на доводите, изложени в депозираният протест,
както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна
проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи средното:
Настоящата инстанция се присъедини към анализа на първата по
отношение на обясненията на подс. В. В. и показанията на св. А.С., от които се
извежда, че подсъдимият е баща на детето А. В. и е бил осъден с влязло в сила
решение да му плаща месечна издръжка в размер на сто и петнадесет лева,
което кореспондира с приложеното по делото копие на решение № 141786 от
09.06.2017г. на СРС, трето ГО, 92 -ри състав по гр. дело № 24427/2016г.
При формиране на изводите си относно фактите и обстоятелствата,
включени в предмета на доказване по делото, СРС е кредитирал показанията
на св. А.С., като е преценил, че същите са единни, последователни,
убедителни и правдиви. Останалите, събрани по делото писмени
доказателствени средство, съдът е кредитирал, като е приел, че кореспондират
по небудещ съмнение начин с гласните доказателствени средства. Съдебният
състав, постановил атакуваният съдебен акт, е ползвал при формиране на
изводите си по фактите заключението на назначените и приети като
доказателство по делото две съдебно-счетоводни експертизи, като е преценил,
7
че е изготвена добросъвестно и компетентно, и не е оспорена от страните.
В същото време от събраните по делото доказателства не може да се
установи по несъмнен и категоричен начин, че именно в инкриминирания
период подс.В. не е заплащал дължимата издръжка, както и точният размер на
неизплатените суми и дали са били повече от две месечни вноски. В хода на
първоинстанционното съдебно следствие св. С. посочва, че в определени
периоди от време същата е търсила финансова помощ за детето от подсъдимия
и той се е отзовавал, включително относно облекло и лекарства за детето А.,
както и че е дал сумата от 4000 лв. като издръжка за детето А. през 2023г.
Оттук насетне, въззивният съд достигна до извод, че по делото липсват
категорични доказателства за конкретния период на неплащане на издръжката
от страна на подсъдимото лице, както и за точния брой неплатени месечни
вноски.
Останалите доказателства не съдържат значими противоречия помежду
си, поради което не е необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент
за противното от чл. 305, ал. 3 от НПК.
При така наличната и обсъдена по-горе доказателствена съвкупност
настоящият съдебен състав формира еднозначния извод от правна страна, че
по делото не може да се установи по несъмнен и категоричен начин подс. В. В.
да е осъществил състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.
За да е съставомерно едно Д.ие по чл.183, ал.1 от НК, е необходимо, от
обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата, да
е дължима по силата на влязло в сила решение на гражданския съд, да не е
платена за период не по-малък от два месеца, а от субективна страна - това
задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото го лице.
Престъплението по чл.183 от НК е типично продължено престъпление, което
се осъществява с едно Д.ие, във форма само на бездействие и то трайно и
непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по
чл.183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа
свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник
най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в
момента, в който деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то
бъде погасено, при хипотезите, посочени в Семейния кодекс.
В конкретния по делото случай безпротиворечиво се установява, че с
8
решение № №141786 от 09.06.2017г. на СРС, трето ГО, 92 -ри състав по гр.
дело №24427/2016г., подсъдимият е осъден да заплаща месечна издръжка в
размер на 150 лева чрез майката и законен представител на детето А. В.. По
делото са налице данни, че подсъдимият не е заплащал част от издръжките за
детето А., но не се установи по несъмнен начин конкретният период, в който
не е изпълнявал задълженията си, както и дали действително не е заплатил
повече от две месечни вноски, т.е. налице е недоказаност по отношение на
съществени елементи от обективната страна на посоченото престъпление.
Доколкото, за да е осъществен състав на престъпление сред уредените в
Особената част на НК, е необходимо Д.ието да съответства на всички
обективни и субективни признаци, визирани в наказателноправната норма от
Особената част на НК, то недоказването на осъществяването на елемент от
същото - в случая конкретния период на неизпълнение, както и броя
неплатени вноски, сочи на извода, че не е осъществено престъпление по този
законов текст. При тези обстоятелства не се установява да е налице
неизпълнение на родителското задължение за плащане на издръжка от подс. В.
В. спрямо низходящия А. В. в пределите - по време и в размер, очертани от
обвинението, а оттук и дали бездействието на подсъдимия е било трайно и
непрекъснато.
Поради липса на доказани съставомерни признаци от обективна страна
принципно безпредметно се явява обсъждането на наличието или липсата на
доказаност на престъплението от субективна страна. Въпреки това, с оглед
пълнота на изложението, въззивната инстанция намира за необходимо да
отбележи, че по делото е налице непреодолим доказателствен дефицит и
относно субективната страна у подс. В. за твърдяното от държавното
обвинение инкриминирано Д.ие.
С разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК, по аргумент за противното, се
забранява на съда да признае подсъдимия за виновен, ако обвинението не е
доказано по несъмнен начин. Такава несъмненост, съгласно еднозначната
практика на ВКС, е налице, когато обстоятелствата по чл.102, т.1-3 от НПК са
установени по начин, който не поражда съмнение относно тяхното
действително осъществяване. Има ли съмнение по съществуването на някое от
обстоятелствата от задължителния предмет на доказване, осъдителна присъда
не може да бъде постановена. По силата на чл.303, ал.1 от НПК
9
предположенията, т.е. хипотетичните, абстрактните и дори реалните
възможности за съществуването на определен факт, обстоятелство или
положение в миналото, също съставляват недопустимо основание за
постановяване не само на осъдителна, но и на оправдателна присъда - арг. и от
чл.305, ал.6 от НПК. Съмнението и предположението относно доказаността на
обстоятелствата по чл.102, т.1-3 от НПК са законова пречка, т.е. недопустими
основания за признаването на подсъдимия за виновен.
Въз основа на изтъкнатите съображения крайният извод на
първостепенния съд, че на основание чл.304 от НПК подс. В. В. следва да бъде
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, е правилен.
С оглед изхода на делото правилно районният съд е постановил, че
направените разноски по делото следва да останат за сметка на държавата.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на
основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на
първоинстанционната присъда, въззивната инстанция не констатира други
основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед
изложените съображения същата следва да бъде потвърдена.
Водим от всичко изложено и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от НПК‚
Софийски Градски Съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 19.10.2023г., постановена по НОХД №
14578/2021г., СРС, НО, 19-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10