РЕШЕНИЕ
№ 302
04.10.2018г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 13.09.2018г. при участие
на секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдията-докладчик Димитър Ковачев гр.д. № 319 по
описа за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова
молба от “Топлофикация Перник“АД гр. Перник срещу Детска
градина N.8 „Изворче“ гр. Перник БУЛСТАТ.
С исковата молба се
претендира да се признае за установено по отношение на ответника, че последния
дължи на ищеца сумата от 25287,93 лева- стойност на ползвана, но неплатена
топлинна енергия на адрес в гр. Перник, кв. „Твърди ливади“, бл. 6
за периода 01.05.2016г. до 31.12.2017г. , както и сумата от 1851,34 лева лихва
за забава за периода 10.07.2016г.-17.01.2018г, ведно със законна лихва от дата
на заявлението по чл. 410 ГПК, за които суми била издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение по ч.гр.д. 825/2018г. на ПРС.
С уточняваща молба от
23.07.2018г. е заявил, че се касае за три имота (обекта): централна сграда на
ответника и два филиала в различни блокове (сгради в етажна собственост) като
са дадени стойностите на изравнителните сметки за филиалите на детската
градина.
Твърди, че е ответника е
ползвал за процесния период доставена от ищеца топлинна енергия на посочената
стойност, която не е заплатил в предвидения в закона срок и дължи и лихва за
забава. Посочва, че облигационната връзка възниквала от откриване на партида на
името на ответника с абонатен номер 139 и като титуляр по партидата и купувач
дължи стойността на енергията.
Представя писмени
доказателства-извлечение от сметка; два броя договори от 2010г. и 2016г. и
заявления за откриване на партида от 14.10.2010г. и 08.09.2016г.; Общи условия
на договори за продажба на ТЕ за стопански нужди; справка за количествата
топлинна енергия
В срок е постъпил отговор на
исковата молба от ответника с който се оспорват предявените искове. Оспорва
извлечението от сметка по съдържание. Възразява, че ищецът не е доставял
ТЕ определена точно по качество и счита,
че липсва предмет на сделката и договора е нищожен. Възразява за
недействителност на клаузи от общите условия, които не позволяват на
потребителите да оспорват сметките си. Възразява, че измервателните уреди, с
които е отчитано потреблението не са преминали технически контрол за
изправност. Оспорва сметките като завишени поради неотчетен технологичен разход
на енергия, който бил за сметка на ищеца; Позовава се на чл. 13 от Директивата
на ЕС за енергийната ефективност.
Прави възражение за липса на
процесуална легитимация на ищеца да предяви иска и че без процесуална легитимация
ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК, което водело до нищожност на заповедта
за изпълнение. Прави възражение, че нямало доказателства Общите условия да са
обнародвани надлежно-липсва обнародване в национален ежедневник.
Съдът след
преценка на твърденията и възраженията на страните и събраните писмени
доказателства и експертизи намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявения иск е допустим. Исковата молба е депозирана
след проведено заповедно производство по чл. 410 ГПК, депозирано възражение от
ответника-длъжник и е спазен срока по чл. 415 ГПК като ответника е юридическо
лице по силата на чл. 29, ал. 1 във връзка с чл. 24 във връзка с параграф 7 от
ПЗР на Закона за училищното и предучилищно образование и има материална и
процесуална правоспособност.
Налице е валидно възникнало договорно правоотношение
между ищеца и ответното юридическо лице за продажба на топлинна енергия за небитови
нужди. Това се установява от приетите като писмени доказателства два броя
договори между ищеца и ответното юридическо лице с приложени към тях списъци на
обектите (имотите) до които ще се доставя ТЕ. Неоснователно е възражението за
нищожност поради липа на предмет като следствие от некачествена доставка.
Неизпълнението в качествено отношение не води до липса на предмет и нищожност
на един договор, а до съответно уредени възможности за изправната страна (чл.
79 ЗЗД, чл. 87 ЗЗД и др.)
Възражението, че по делото са представени общи условия
за продажба на ТЕ за битови нужди е невярно - представените такива са за
стопански нужди, а за тях няма изискване за публикация в средства за масово
осведомяване. Тези общи условия са били приети от ответника видно от
съдържанието на индивидуалните договори между него и ищеца и в възраженията в
писмената защита са несъстоятелни. С приемането им в писмен вид (чрез нарочната
декларация обективирана в договорите) са изпълнени изискванията на ЗЗД (чл.
16).
Не бяха конкретизирани възраженията за нищожност на
клаузи на ОУ, които според ответника отнемали възможността за оспорване на
сметките. Конкретни такива клаузи не се посочиха по делото. ПОС след служебна
проверка намира, че няма такива клаузи в приложените по делото общи
условия-напротив възможността за оспорване е изрично уредена както в самите
индивидуални договори, така и в чл. 32 от ОУ.
Договор 1384 от 15.10.2010г. (л. 4 от делото на ПРС) е
действал до 17.09.2016г., когато е подписан вторият договор между страните за същите
обекти (л. 6 от делото на ПРС). Възраженията в писмената защита на ответника по
въпроса за действието във времето на първия договор са както преклудирани, така
и неоснователни, защото в самия договор е предвидено, че е за срок от 5 /пет/
години, считано от 01.10.2010г. като обаче в него е обективирано съгласие на
купувача (чрез отбелязване на опцията „да“ ) да се продължи действието
автоматично с една година след изтичане на срока.
От СТЕ се установява, че до топлофицирания имот на
адрес в кв. „Твърди ливади“, бл. 6 е доставяна ТЕ за процесния период като
отчитането на количеството ТЕ е извършвано ежемесечно по топломер като се касае
за самостоятелен обект (а не сграда етажна собственост) и според направените изчисления от вещото лице
отчитането и остойностяването на енергията е извършено в съответствие с
нормативната уредба.
Вещото лице посочва, че за стопанските клиенти не се
приспадат технологични разходи в абонатна станция, защото Наредбата за
топлоснабдяването предвижда такова приспадане само за битовите потребители. В
експертизата са дадени подробни изчисления на вещото лице за количеството доставена
енергия и нейната стойност за конкретния топлофициран имот посочен в исковата
молба и заявлението по чл. 410 ГПК в таблицата на лист 10 от експертизата.
Установява се от вещото лице и е заявено и при разпита му в съдебното
заседание, че топломера (средството за търговско измерване) е преминал
изискуемите метрологични проверки и заключенията са били, че е годен и
показанията му се считат достоверни.
От СИЕ се установява, че за процесния период няма
плащане от ответника.
От горното следва извод, че до имота е доставена ТЕ и
ответника дължи нейната стойност.
Това обаче се отнася само за част от сумата за
главница, претендирана с исковата молба равна на 19148,64 лева с ДДС.
Съображенията за частична основателност на иска за
главница са следните.
Ищецът е посочил в заявлението по чл. 410 ГПК и в
исковата молба, че цялата претендирана главница (25 287,93 лв. ) се отнася
за топлофициран имот в кв. „Твърди ливади“, бл. N. 6.
От изявленията на стр. 2 в уточнителната молба на
ищеца от 23.07.2018г. се установява обаче, че част от сумата за главница,
представлява цена на ползвана ТЕ за други имоти/обекти на ответника – филиалите
на ответника в бл. 12 и бл. 60, вх. А в същият квартал на гр. Перник, които
обекти са и с различни абонатни номера.
Същевременно трайна е практиката на ВКС (Определение № 2 от 8.01.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 311/2008 г., II т.
о., ТК; Определение № 64 от 27.01.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 45/2009 г., II т.
о., ТК; Определение № 484 от 30.12.2008 г. на ВКС по ч. т. д. № 293/2008 г., II
т. о., ТК), че заявителят трябва да посочи
всички фактически обстоятелства,
които
са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането и конкретизацията на вземането на доставчика на
топлинна енергия включва по необходимост посочването на самия топлофициран
имот. Без данни за имота, претендираното вземане не може да се счете достатъчно
индивидуализирано в съответствие с изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК,
така че да бъде предмет на съдебна защита, независимо от вида на защитата - в
рамките на исковото производство или на изпълнителното производство.
В случая в заповедното производство не е посочен
факта, че част от сумата е за други имоти на други адреси и те не са
посочени. Доставянето на ТЕ на други
адреси обуславя друго вземане на ищеца, което обаче след като не е било заявено
във заповедното дело не е допустимо да се разглежда в исково производство по
чл. 415 ГПК и след като се установява, че сумата за конкретно описания в
заявлението и исковата молба имот е по-малка от посочената в исковата молба, то
за разликата до пълния посочен размер иска се явява неоснователен. Вземанията
си за продадена ТЕ по договор с купувач за повече от един обект на купувача
доставчика на ТЕ може да предяви в едно заповедно производство, но ако са
конкретизирани по адреси и суми и периоди за всеки топлофициран имот поотделно,
което в случая не е така, защото в заявлението и в заповедта е посочено, че ТЕ
е потребена само на един адрес- кв. „Твърди ливади“, бл. 6. Въвеждането на нови
факти относно основанието на вземането (ползване на енергия, но в други имоти)
не може да става едва с иска по чл. 415. Това може да се направи с отделен
осъдителен иск съединен с иска по чл. 415 ГПК, но такъв по делото не е
предявен.
Ето защо
иска за главница следва да се уважи до размер от 19148,64 лева с ДДС –стойността на потребената ТЕ за топлоснабдения имот
в кв. „Твърди ливади“, бл. N. 6, а за
горницата до пълния предявен размер да се отхвърли като неоснователен.
По иска иска
за лихви.
Този иск също е частично основателен. Възражението
направено едва с писмена защита на ответника, че не е доказана началната дата
на забава е неоснователно. Действително в ОУ в чл. 31, ал. 2 е предвидено, че
задължението за плащане е обусловено от издаване и респективно връчване на
фактура, а датите на връчване на фактурите останаха недоказани до фактурата за м.
06.2017г. вкл., а след тази датата вещото лице е посочило дати на получаване по
данни на счетоводството на ответника.
Въпреки това обаче ПОС намира тази разпоредба на ОУ за
неприложима на основание чл. 16, ал. 2 от ЗЗД.
В индивидуалните договори е уговорен падеж, а именно
20-то число след месеца на доставката съгласно първия договор и тридесет дни
след периода за който се отнася сумата съгласно втория договор. Тоест налице са
уговорки различни от предвиденото в ОУ по отношение на падежа като е определен
срок и следва да се прилагат именно тези уговорки. Следователно задълженията за
месеците Май, Юни и Юли 2016г. са с падеж – 20-то число след месеца на доставка
(главницата за м.05.2016г. е с падеж 20.06.2016г. и т.н.), а след това падежа е
тридесет дни след месеца на доставка-за м.08.2018г. падежа е на 30.09.2016г. и т.н.
Доколкото видно от молбата уточнение ищецът претендира
лихва от по-късни дати от падежите (така за м.05.2016г. се иска лихва от
10.07.2016г.) ПОС е съобразил при изчисленията на лихвите именно посочените от
ищеца начални дати в уточнителната молба от 23.07.2018г. съобразно
диспозитивното начало.
Както се посочи по-горе част от претендиранта главница
е недължима, защото касае вземания на ищеца за други обекти, в които е
доставена ТЕ и които не са предмет на делото. Върху тази част от главницата не
се дължи и лихва като за определяне на недължимата лихва ПОС изчислява
дължимата лихва за обекта в кв. „Твърди ливади“, бл. 6, който е надлежно заявен
в делото и след това от общо претендирания размер на лихва е извадил дължимия
като разликата се явява недължима.
При изчисленията ПОС ползва помесечните данни за
главницата (таблица 2.3 от СТЕ, колона 10, където сумата е с ДДС и таблица 1
колони 3 и 4 от СЧЕ) за централната сграда на ответното ЮЛ, дадени отделно от
вещите лица от главниците за другите имоти и с помощта на софтуерна програма за
изчисляване на мораторни лихви е определил и размер за съответния период.
Така за имота в кв. „Твърди ливади, бл. 6 лихвата
върху главницата за м.05.2016г. за периода 10.07.2016 – 17.01.2018г. (крайната
дата на претенцията) е 16,14 лв.
за м.06.2016г. за периода 09.08.2016 – 17.01.2018г. е
15,97 лв.
за м.07.2016г. за периода 09.09.2016 – 17.01.2018г. е
11,87 лв.
за м.08.2016г. за периода 09.10.2016 – 17.01.2018г. е
5,01 лв.
за м.09.2016г. за периода 09.11.2016 – 17.01.2018г. е
9,04 лв.
за м.10.2016г. за периода 09.12.2016 – 17.01.2018г. е
149,96 лв.
за м.11.2016г. за периода 08.01.2017 – 17.01.2018г. е
258,43 лв.
за м.12.2016г. за периода 07.02.2017 – 17.01.2018г. е
297,93 лв.
за м.01.2017г. за периода 08.03.2017 – 17.01.2018г. е
300,41 лв.
за м.02.2017г. за периода 07.04.2017 – 17.01.2018г. е
191,11 лв.
за м.03.2017г. за периода 07.05.2017 – 17.01.2018г. е
145,63 лв.
за м.04.2017г. за периода 08.06.2017 – 17.01.2018г. е
41,29 лв.
за м.05.2017г. за периода 09.07.2017 – 17.01.2018г. е
8,13 лв.
за м.06.2017г. за периода 08.08.2017 – 17.01.2018г. е
2,23 лв.
за м.07.2017г. за периода 08.09.2017 – 17.01.2018г. е
0,29 лв.
за м.Август, Септември и Октомври 2017г. не са установени
от вещото лице по СТЕ потребени количества енергия за кв. Твърди ливади бл. N. 6 и не се дължат суми.
за м.11.2017г. за периода 08.01.2018 – 17.01.2018г. е
3,74 лв.
За м.12.2017г. не се претендира лихва видно от
уточнителната молба на ищеца.
Общият размер на дължимата лихва върху главницата за
обекта в кв. „Твърди ливади“, бл. 6 е 1457,18 лева като за разликата до пълния
размер от 1851,34 (тоест за сумата 394,16 лв.) иска се явява неоснователен и
следва да се отхвърли.
При този изход на делото и двете страни имат право на
разноски съобразно уважената, респективно отхвърлената част от иска.
Ищецът има право на 76 % от направените
разноски, а именно: за държавна такса за заповедното производство-636,90 лева;
за юрисконсултско възнаграждение за
заповедното дело в размер на 38,00 лева; за юрисконсултско възнаграждение по исковото производство в
размер на 228,00 лева и за депозити за вещи лица в размер на 288,80 лева и за
държавна такса за исковото дело в размер на 188,13 лв.
Ответника по принцип има право на 24 % от
направените от него разноски за адвокатски хонорар, но в случая в договора за
правна помощ е предвидено плащане по банкова сметка, а съобразно т. 1 от ТР
6/2012г. на ОСГТК на ВКС в този случай е необходимо да са представени съответни
банкови документи за реално плащане на хонорара, а такива по делото не са
представени и искането за разноски не може да се уважи.
Водим
от гореизложеното Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Детска градина N.8 „Изворче“ – гр. Перник с Булстат ********* със
седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Твърди ливади“, бл. N. 6 ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“ следните суми:
19148,64 /деветнадесет хиляди сто четиридесет и осем лева и 64
ст./ - главница, представляваща цена на ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2016г.- 31.12.2017г. в топлоснабден имот с адрес: гр.
Перник, кв. „Твърди ливади“ бл. N. 6 /шест/,
ведно със законна лихва върху сумата, считано от 02.02.2018г. до окончателното
плащане, за които суми има издадена заповед 641/06.02.2018г. по ч.гр.д.
825/2018г. на Пернишки районен съд за изпълнение на парично задължение като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата 6139,29 лева, представляваща разликата
между уважения и претендирания размер от 25287,93 лв.
1457,18 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 10.07.2016г. – 17.01.2018г. като отхвърля иска за
сумата от 394, 16 лева, представляваща разликата между уважения и претендирания
размер от 1851,34 лева.
ОСЪЖДА Детска градина N.8 „Изворче“ – гр. Перник с Булстат ********* със
седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Твърди ливади“, бл. N. 6 ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация Перник“АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република следните суми, представляващи
разноски:
за държавна такса за заповедното
производство-636,90 лева; за юрисконсултско
възнаграждение за заповедното дело в размер на 38,00 лева; за юрисконсултско възнаграждение по исковото производство в
размер на 228,00 лева и за депозити за вещи лица в размер на 288,80 лева и за
държавна такса в размер на 188,13 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: