Определение по дело №652/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Производството е образувано по жалба на И.Н.Р., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в гр. Бургас, против мълчалив отказ, формиран от Началника на Затвора – Бургас във връзка със Заявление № 1060 от 10.03.2023 г. за замяна на режима за изтърпяване на наложеното на оспорващия наказание. Иска се отмяната на оспорения мълчалив отказ. В жалбата се твърди, че със заповед БС № 97 от 23.06.2023г.на Началника на затвора в гр. Бургас е продължен специалния режим на изтърпяване на наказанието. Твърди се, че със заявление №1060 от 10.03.2023г. Оспорващия е подал молба за издаване на заповед за замяна на режима при съобразяване на заложеното в чл. 66 ал. 1 от ЗИНЗС. Твърди, че е налице мълчалив отказ по заявлението, тъй като срока на началника на затвора за произнасяне е изтекъл на 24.03.2023г.

Направено е искане за освобождаване от заплащане на държавна такса, както и за предоставяне на правна помощ. Представена е декларация за материално и гражданско състояние.

Постъпила е молба от И.Н.Р., изтърпяващ присъда лишаване от свобода в затвор Бургас, в която, по повод указания за внасяне на държавна такса, е отправил искане да бъде освободен от държавна такса поради липса на финансови средства. Уточнява, че поддържа искането си за предоставяне на правна помощ Прилага декларация за материално и гражданско състояние.

Представена е адм. преписка по заявление № 1060 от 10.03.2023г., към която е приложено и решение № 24 от 21.02.2023г. по адм. дело № 323 от 2022г. на ЯАС, с което е отхвърлена жалбата на лишения от свобода И.Н.Р. против заповед №БС№ 97 от 23.06.2022г. на Началника на затвора Бургас, с която е продължен специалния режим за изтърпяване на наложеното наказание на лишения от свобода за срок от още една година и е разпоредено наказанието да се изтърпява при специален режим в специално заключени помещения в зона с повишена сигурност.

Оспорването на мълчаливия отказ, формиран от Началника на Затвора – Бургас във връзка със Заявление № 1060 от 10.03.2023 г. за замяна на режима за изтърпяване на наложеното на оспорващия наказание е процесуално недопустимо по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 от ЗИНЗС (изм. ДВ, бр.13/2017г., в сила от 07.02.2017г.), първоначалният режим на изтъпряване на наказанието „лишанате от свобода“ може да бъде заменен със следващия по-лек от началника на затвора след изтърпяване, включително със зачитане на работните дни на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното или намаленото с помилване наказание, ако лишеният от свобода има добро поведение и покаже, че се поправя. Видно от редакцията на разпоредбата, в правомощията на началника на затвора и изцяло по негова преценка е замяната на режима на изтърпяване на наказанието на конкретно лишено от свобода лице с по-лек такъв. Следователно по подаденото заявление от Заявление № 1060 от 10.03.2023 г. на И.Р. не дължи произнасяне, доколкото замяната на режима в по-лек може да се извърши само по негова преценка и без наличието на сезиране. В случая не се формира мълчалив отказ за замяна на режима, тъй като за началника на Затвора не е налице задължение за произнасяне.

Както се посочи, според разпоредбата на чл.66, ал.1 от ЗИНЗС първоначалният режим може да бъде заменен със следващия по-лек от началника на затвора след изтърпяване, включително със зачитане на работните дни, на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното или намаленото с помилване наказание, ако лишеният от свобода има добро поведение и покаже, че се поправя. В ал.2 на този законов текст е предвидено, че Началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност или на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Екземпляр от заповедта се връчва на осъдения срещу подпис и се изпраща на прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнението на наказанието. Заповедта подлежи на оспорване с протест по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от връчването й пред административния съд по местоизпълнение на наказанието. Решението на съда е окончателно.

В конкретния случай няма издаден административен акт по чл.66, ал.2 от ЗИНЗС и Началникът на Затвора – Стара Загора не се е произнесъл със заповед, която да подлежи на оспорване по реда на АПК, на основание чл.66, ал.2, изр.3 от ЗИНЗС. Взето е становище на инспектор ІV степен, „СДВР“, инспектор –ИСДВР, 1-ва и 2-ра зона за повишена сигурност.

Систематичното логическо тълкуване на нормите на чл.66, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС води до извод, че законът предвижда възможност за съдебно оспорване само на заповедта за замяна на режима в по-лек от конкретно определен правен субект в лицето на прокурора. В текстовете на нормите липсва предвидена възможност за оспорване на заповедите за отказ за замяна на първоначалния режим от страна на осъденото лице. Нормите са специални и дерогират общото правило на чл.147, ал.1 от АПК. Препращането към АПК е само относно реда за разглеждане на протеста, но не и относно легитимираните за оспорването лица. ЗИНЗС, като специален закон, не създава задължение за произнасяне с изричен акт по подадено от лишен от свобода искане за замяна на режима на изтърпяване на наказанието с по-лек. По такова искане не може да се формира нито изричен, нито мълчалив отказ, който да представлява подлежащ на обжалване индивидуален административен акт (в този смисъл Опр.№2954/28.02.2019г. по адм.дело №1160/2019г. на ВАС, I отд.; Опр.№1750/04.02.2020г. по адм.дело №477/2020г. на ВАС, III отд.; Опр.№14541/24.11.2020г. по адм.дело №12188/2020г. на ВАС, III отд.).

Във връзка с така изложеното административният съд няма компетентност да задължи началника на затвора при подадена молба от лишен от свобода за замяна на режима на изтърпяване на наказанието да се произнесе с изричен акт по чл.66, ал.2 от ЗИНС, съобразяване с който текст иска оспорващия в процесната жалба.

Следва да се посочи, че разпоредбите на чл. 198 от ЗИНЗС са различни от тези на чл. 66 доколкото се касае за специален от общия случай. Правното положение на оспорващия се разглежда регулярно, след изтърпяване на една година от предходната заповед за продължаване на специалния режим и не изисква сезиране с молба, а е нормативно определено задължение на началника по чл. 198, ал.3 вр. 1 от ЗИНЗС. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 67 ал. 3 от ЗИНЗС, която препраща в случай на определяне на по тежък режим, именно специален към нормата на чл. 198 изрично.

Следователно изцяло в прерогативите на началника на затвора е да инициира процедура за замяна на режима в по лек такъв. Приложим е принципа на служебното начало, като в този случай не е необходимо сезиране с молба от лишените от свобода лица.

По тези съображения съдът намира, че жалбата на И.Р. е недопустима поради липса на годен за оспорване акт следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство по делото – да се прекрати.

Съдът дължи признасяне и по искането за освобождаване от държавна такса и назначаване на правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Закона за правната помощ /ЗПП/ правна помощ под формата на процесуално представителство се предоставя в случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство. Според ал. 2 на чл. 23 от ЗПП правна помощ се предоставя и когато страната по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Предвид цитираните текстове на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от ЗПП в конкретния случай не се предвижда по силата на закон задължителна адвокатска защита. Приложими са разпоредбите на чл. 23, ал. 2 ЗПП, които включват предпоставките: 1. страната по дело да не разполага със средства за заплащане на адвокат и желае да има такъв и 2. интересите на правосъдието изискват това. В случая, интересите на правосъдието не изискват предоставяне на правна помощ. Не са налице изискванията за задължителна защита, безплатна правна помощ съгласно чл. 24, т. 1 и 2 от ЗПП, в това число и за процесуално представителство. Правна помощ не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, както и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.

Водим от тези мотиви и на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСВОБОЖДАВА И.Н.Р., от внасяне на държавна такса в размер от 10/десет/ лева по адм. дело № 652 от 2023г. на БАС.

Не уважава искането за предоставяне правна помощ на И.Н.Р. по адм. дело № 652 от 2023г. на БАС.

Приема и прилага адм. преписка с вх. № 3752 от 07.04.2023г. по заявление рег. № 1060 от 10.03.2023г. по опис и становище с вх. № 8337 от 18.08.2023г. входирано в БАС.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Н.Р., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в гр. Бургас, против мълчалив отказ на Началника на Затвора – Бургас във връзка със Заявление № 1060 от 10.03.2023 г. за замяна на режима за изтърпяване на наложеното на оспорващия наказание.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 652/ 2023г по описа на Административен съд Бургас.

Определението подлежи на обжалване пред тричленен състав на БАС с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: