ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 811
гр. Перник, 23.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500471 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.
258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена
ОТ: М. Е. К., с ЕГН: **********,
ЧРЕЗ: адв. К. К., със съдебен адрес за призоваване: гр. София, ул. „Пиротска“ № 9,
ет.4, к.2 - офис – център малък ЦУМ
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 260128 от 29.04.2022 година, постановено по
гр.д. № 3175/2020 г. по описа на Районен съд – Перник
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло като неправилно,
необосновано и недопустимо, постановено в нарушение материалния и процесуалния закон.
Твърди се, че Пернишкия районен съд необосновано и в нарушение на закона е извел
извода, че е нарушено пълноценното упражняване на правото на собственост на ищците,
като същите не могли да изградят масивна ограда по регулационната линия до която биха
могли да изградят и постройки за допълващо състояние. Сочи, че по делото няма
ангажирани и не са събирани доказателства, които да установят, че тази възможност може да
бъде реално изпълнена. Жалбоподателят счита, че при постановяване на своето решение
първоинстанционният съд не се е съобразил и с трайно установената практика на ВКС, по
силата на която, права които не са възникнали, както и такива, които са се погасили, не
могат да се защитават с искове за собственост. Посочва, че предоставеното от ищците
разрешение за строеж е с дата 17.02.2011 г., като същото е следвало да се реализира до
17.02.2016 г., а това не е сторено.
Твърди, че процесната ограда е в заварено положение, както за ищците, така и за
1
ответника в първоинстанционното производство, за което свидетелстват и показанията
дадени от К. Д. /ищец в производството пред първа инстанция/. Счита за необоснован
извода на районния съд, че К. е поддържал и се е възползвал от това противоправно
състояние, създадено от праводателите му. Намира, че това не е достатъчно основание за
ангажиране на отговорността му. Жалбоподателят твърди, че видно от допусната повторна
СТЕ, навлизането на процесната ограда в имота на ищците е несъществено по смисъла на
Наредба РД-02-20-5/15.12.2016 г. и е установено едва след извършено тресиране на имота,
извършено на 25.01.2021 г. за целите на СТЕ.
Твърди се, че ищците не са установили наличието на валидно защитим правен
интерес, поради което намира така предявения иск за неоснователен и недопустим. Моли да
бъде отменено решението на първоинстанционния съд като неправилно и недопустимо и да
бъде постановено ново решение, с което да бъде отхвърлен отрицателния установителен иск
с правно основание чл. 109 от ЗС. Прави искане и за присъждане на сторените разноски пред
двете инстанции.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна
не е подала отговор.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбите са допустими (по съдържание всяка една е въззивна жалба, подадена
против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във въззивната жалба, жалбоподателят не се е позовал и не е направил обосновано и
конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в
неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване
на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква
задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция
процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно –
чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС/.
С въззивната жалба не е направено искане за събиране на нови доказателства във
въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват
нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.266, ал. 2 ГПК, или
такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на
доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и
прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3
ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с
определението по чл. 267 ГПК.
Предвид изложеното и на осн. чл.267 от ГПК СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.02.2023г. от
11.00ч., за която дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.
ПРИЗОВАВАНЕТО с оглед усложнена процесуална икономия да се извърши по
телефон или електронен адрес, с УКАЗАНИЕ към страните, че явяването им в съдебно
заседание не е задължително, а становище по хода на делото и съществото на спора могат да
изразят с писмена молба, с препис за насрещната страна и прилагането на списък по чл. 80
от ГПК
2
За удостоверяване на призоваването да се състави протокол, а при невъзможност за
призоваване по телефон или електронен адрес, същото да бъде извършено по общия ред.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се
смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
до бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
запазят имиджа и тайните си;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване,
ведно с обективирания в него доклад по делото а на въззивника и препис от подадения
отговор на въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3