О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
гр. Русе, 09.12.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, ІІ-ри състав, в публичното заседание
на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ЦЕВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА административно дело № 429 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
202, т. 2,
във вр. с чл.
197 и сл. от АПК
Образувано е по жалба на В.Ц.П.
***, чрез адв.А.К. ***, срещу Заповед № 03-170-РД/52 от 17.06.2021 г. на
Директора на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – гр.Разград. Със заповедта е
наредено да бъде спряна обработката на искане за плащане № 18/06/1/0/00645/3/01
от 10.05.2021 г. на В.П. във връзка с административен договор №
BG06RDNP001-6.001-0729-C01 от 28.10.2019 г., сключен между ДФ „Земеделие“- РА и
В.П. и да бъде удължен срокът за
обработка на цитираната в т. 1 заявка за плащане с времето до получаване на
резултатите от извършените допълнителни проверки и необходимата информация от
компетентните структури на ДФЗ,
за установяване на обстоятелствата от значение за по-нататъшното разглеждане
или отхвърляне на подадената заявка.
В жалбата, както и в представените писмени бележки, се
твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, постановен при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с
приложимите материалноправни разпоредби. На първо място жалбоподателката не
отрича, че и при двете контролни проверки, които са й били направени, тя не е
присъствала лично, а е била представлявана от упълномощено лице. В тази връзка
се навеждат доводи, че и при двете контролни проверки не са констатирани
никакви нередности по изпълнението на проекта, което било отразено и в протоколите,
като едва в последствие, след подписването на протокола по първата проверка от
упълномощеното лице, е била добавена бележка за възникналите съмнения относно
самиличността на лицето, присъствало и разписало контролния лист. Твърди се, че
по време на самата проверка проверяващите не са се легитимирали, както и не са
поискали от присъствалото упълномощено лице да се представи. Едва при втората
проверка, преди да връчат контролния лист за подпис на упълномощеното лице, са
поискали същото да се легитимира, както и да обясни в какво качество присъства
на проверката. Освен това копие от протокола за проверка не бил връчен на
упълномощеното лице както при първата, така и при втората проверка.
По отношение на втората проверка също се твърди, че
проверяващите са вписали в протокола констатации едва след приключване на
проверката и след съставяне и подписване на контролния лист, като на
упълномощеното лице не е дадена възможност за възражение по тях. В тази връзка
се твърди, че направените констатации от служителите на ответника не отговарят
на фактическата обстановка, респективно заповедта се базира на проверка,
извършена в нарушение на закона, поради което направените изводи за наличието
на втори ръководител и опит за измама са неправилни.
Иска се съдът да отмемен заповедта и да задължи
административния орган да реши въпроса по същество, както и да присъди сторените
в производството разноски, за които представя списък.
Ответникът – директор на Областна дирекция на ДФ
"Земеделие" – Разград, чрез процесуален представител, оспорва жалбата
и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.
По фактите
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа следното:
Между ДФ "Земеделие" и В.Ц.П. *** е сключен административен договор
№
BG06RDNP001-6.001-0729-C01 от 28.10.2019 г. за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по Програма за развитие а селските райони за
периода 2014-2020 г. по Процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка
6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6
„Развитие на стопанства и предприятия“, с предмет изпълнение на одобрения
бизнес план по проектното предложение – обработваема земеделска земя под наем
за срок от 10 години в землището на с.Сваленик, общ.Иваново, заседени 21.050
дка със сливи. Срокът на изпълнение на договора е от 28.10.2019 г. до
28.10.2024 г. Одобрената финансова помощ е в максимален размер на 48 895
лв., като се предоставя на два етапа. Първото плащане в размер на
24 447.50 лв. се извършва в срок до два месеца от датата на сключване на
договора, а второто плащане – в срок до три месеца от подаване на искането за
второ плащане, като съгласно договора искането за второ плащане следва да се
подаде в срок 10.05.2021 г. (л.253-263 от преписката).
Не се спори между страните, че на 10.05.2021 г. В.П. е
подала искане за второ плащане № 18/06/1/0/00645/0/01 (л.19-24 от преписката).
Във връзка с това искане и в изпълнение на изикванията на т. 8.1, раздел 2 от
Условия за изпълнение на одобрени проекти по процедура чрез подбор №
BG06RDNP001-6.001 от подмярка 6. 1 "Стартова
помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия“ по ПРСР 2014-2020 г. (Условия за изпълнение), служители на отдел
„РРА“ при ОД на ДФЗ – Разград – свидетелките Н.К. и С.Б. (И.) на 25.05.2021 г. извършили
проверка - посещение на място в стопанството на В.П. – овощна градина в
с.Сваленик. На проверката присъствали св.Ю. Й. – П. – майка на В.П. и
нейн пълномощник и св.Т. Т. Бенефициерът не присъствал. В хода на
проверката служителите на ДФЗ не поискали от св.Ю.Й. – П. да се легитимира.
Резултатите от посещението на място били отразени в Контролен лист ОП1 – ПН от
25.05.2021 г., като единствената нередност, която била установена била липсата
на указателна табела, съдържаща информация за дейността, подпомагана от ЕЗФРСР
(л.л.281-285 от преписката). Контролният лис бил подписан от проверяващите и от
св.Й. – П., която изписала имената „В.Ц.П.“, вместо своите имена.
На следващия ден след посещението на място, при направена
проверка в ИСАК относно личните данни на бенефициера, у служителите на ДФЗ
възникнали съмнения относно самоличността на лицето, присъствало на проверката
и разписало контролния лист, като отразили това обстоятелство в графа
„забележки“ на контролния лист.(л.285 от преписката). В тази връзка и за да
проверят дали е отстранена констатираната нередност при първата проверка, св.К.
и св.И. извършили втора проверка в стопанството на В.П. на 04.06.2021 г., на
която отново присъствала само св.Ю.П.. При втората проверка се установило, че
указателната табела била поставена. При съставянето на контролния лист
проверяващите поискали от присъстващото лице да се легитимира, при което
установили, че това не е В.П., а св.Ю.П., която притежавала нотариално заверено
пълномощно да представлява дъщеря си. Контролният лист бил подписан от
служителите на ДФЗ и от Ю.П. в качеството й на пълномощник на В.П., като св.П.
отбелязала в него, че лицето не присъства лично „поради професионална заетост –
полагане на курс и изпит“(л.л.303-307 от преписката).
Контролните листи от двете проверки били изпратени на
бенефициера чрез ИСУН на 15.06.2021 г. и били отворени от нея на 18.06.2021 г.,
видно от приложените по преписката кореспонденция и преглед на кореспонденция
(л.л.269-270).
Въз основа на извършените две посощения на място в
стопанството на жалбоподателката и съставените контролни листи, св.К. и св.И.
съставили Контролен лист Индикатори „червени флагове“ за откриване на
нередности и/или изкуствено създадени условия, като срещу индикатор № 18
„Съмнение за фиктивен собственик/управител на предприятието бенефициер“ е
посочено, че при посещение на място в стопанството на 25.05.2021 г. и
04.06.2021 г. за В.П. се представя Ю. Й. П. и се подписва от нейно име, като
след изискване на лична карта е представено пълномощно рег.№ 140.
С
обжалваната Заповед № 03-170-РД/52 от 17.06.2021 г. на Директора на Областна
дирекция на ДФ „Земеделие“ – гр.Разград, на основание чл. 20а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗПЗП, раздел 2, т. 9.1.3 от Условията за изпълнение на одобрени проекти по процедура чрез подбор №
BG06RDNP001-6.001 от подмярка 6.
1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 „Развитие
на стопанства и предприятия“ по ПРСР 2014-2020 г. и Заповед № 03-РД/2700#2 от 16.10.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земедебие“ е наредено:
1.
Да бъде спряна обработката на искане за плащане с № 18/06/1/0/00645/0/01 от
10.05.2021 г. на В.Ц.п., ЕГН: ********** във връзка с административен договор №
BG06RDNP001-6.001-0729-C01 от 28.10.2019 г., сключен между ДФ
"Земеделие" и В.Ц.П. ***,
поради съмнения за наличие на втори ръководител в стопанството на В.П., по
смисъла на раздел 1, т. 5.19 от Условията за изпълнение и опит за измама на
служителите на отдел „РРА“ при ОД на ДФЗ – Разград, от Ю.П. – упълномощено лице и майка на
ползвателя В.П.
2.
Да бъде удължен срокът за обработка на цитираната в т. 1 заявка за плащане с
времето до получаване на резултати от извършените допълнителни проверки и
необходимата информация от компетентните структури на ДФЗ, за установяване на
обстоятелствата от значение за по-нататъшното разглеждане или отхвърляне на
подадената заявка.
В хода на съдебното производство, по искане на жалбоподателката, са
разпитани четирима свидетели – Ю.П., Т. Т., Н.К. и С.Б.(И.). Св.Ю.П. разказва
подборно както за разговорите със служителката от ДФЗ, която се обадила на
телефона на дъщеря й В.П., така и за двете проверки, на които е присъствала.
Твърди, че проверяващите не са искали от нея да се легитимира нито по време на
разговорите по телефона, нито по време на проверките. Едва в края на втората
проверка й поискали лична карта и тогава тя обяснила, че присъства в качеството
на упълномощено лице, тъй като дъщеря й била служебно ангажирана. Представила и
пълномощно. Свидетелката многократно акцентира и на обстоятелството, че
служителите на ДФЗ не се били легитимирали нито по време на телефонните разговори,
нито по време на двете проверки. Твърди, че забележката, попълнена в контролния
лист от първата проверка – относно съмненията за самоличността на лицето,
присъствало на проверка, била дописана в последствие, тъй като при подписване
на протокола от нейна страна тази забележка не е съществувала.
Св.Т. твърди, че е присъствал и на двете проверки, заедно със св.Ю.П.. За
първата проверка бил уведомен лично от В.П., която го помолила да осигури
превоз за проверяващите до градината, тъй като теренът бил трудно проходим.
Посочва, че при проверката не били констатирани нередности, освен липсата на
указателната табела. Според свидетеля двете проверяващи служителки не се били легитимирали
нито при първата, нито при втората проверка, като не са искали и Ю.П. да се
легитимира, въпреки, че той бил казал на едната служителка, че Ю.П. била с
пълномощно. Едва в края на втората проверка поискали лична карта на Ю.П.. По
отношение на стопанството на В.П. св.Т. заявява, че част от земята, върху който
се намира това стопанство, е негова собственост, като с В.П. имал сключен
договор за аренда.
Св.К. също подробно описва както телефонните разговори със св.Ю.П., така и
хода на двете проверки в стопанството на жалбоподателката. В тази връзка
свидетелката твърди, че когато се е обадила на телефона за връзка с В.П., е
потърсила именно нея и от отговорите на лицето, с което е разговаряла е
останала с убеждението, че е осъществила връзка именно с бенефициера. Заявява,
че в хода на разговора не й е било казано, че разговаря с представител или
упълномощено лице. Напротив, когато лицето, с което разговаряла й предложило
друго лице да им покаже стопанството, св.К. изрично посочила, че е необходимо,
съгласно договора, да присъства лично титуляра. Не отрича, че когато са отишли
на място, не са се легитимирали със служебни карти пред лицата, които са
присъствали на проверката, нито са поискали от тях да се легитимират. Твърди,
че на проверката са присъствали именно свидетелите Ю.П. и Т. Т., които
свидетелката разпознава в съдебната зала. След приключване на проверката св.К.
съставила контролен лист и го поднесла на присъстващата Ю.П. да го подпише, без
да й поиска лична карта, тъй като не е имала съмнения, че това не е В.П..
Отрича да е давала указания на Ю.П. да напише в протокола имената „В.П.“. По
отношение на забележката в контролния лист относно самоличността на
присъствалото на проверката лице твърди, че е вписана на следващия ден, след
като е видяла ЕГН на В.П. в ИСАК. Тогава била разбрала, че присъстващото на
проверката лице няма как да е бенефициера, тъй като видимо изглеждала на повече
години, а В.П. била на 26 години. Уточнява, че по тази мярка могат да
кандидатстват лица от 18 до 40 години и при положение, че са минили 3-4 години
от старта на програмата, било нормално да се очаква при проверката да присъства
лице от 23 до 43 години. При втората проверка поискали от Ю.П. да се легитимира
и едва тогава установили самоличността й, както и обстоятелството, че е
пълномощник на В.П..
Св.И. преповтаря накратко показанията на св.К., като допълва, че когато са получили
контролния лист за извършване на проверката, в него са се съдържали данни за
имената на бенефициера и за мястото на стопанството, но не и за възрастта на
бенефициера. Такива проверяващите са видели в последствие, след извършване на
първото посещение на място, което е наложило и допълнителното вписване на
забележката в протокола.
По правото
При така изяснената фактическа обстановка и след
проверка на оспорвания административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна
страна – адресат на оспорения акт, с правен интерес от обжалването. Видно от
представеното по преписката извлечение от ИСУН (л. 16 от преписката) оспореният административен
акт е изпратен на
жалбоподателката чрез ИСУН на 21.06.2021 г., тя го е
отворила на 22.06.2021 г., а
жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е депозирана чрез
административния орган, издал акта, на 01.07.2021 г. (видно от пощенското
клеймо на плика, с която е изпратена жалбата – л. 41 от делото). С оглед на това съдът
намира, че подадената жалба е в срок и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Предмет на оспорване пред Административен съд - Русе е Заповед
№ 03-170-РД/52 от 17.06.2021 г. на Директора на Областна дирекция на ДФ
„Земеделие“ – гр.Разград.
Съгласно чл. 168
от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК съдът проверява законосъобразността на
оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.
Необходимо е да са
налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния
акт, а именно да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при
спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на
материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Относно компетентността на
издателя на акта, съдът съобрази, че същия е издаден при условията за прилагане
на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства"
от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода
2014-2020 г. Съгласно чл.
20а ал. 3 от ЗПЗП изпълнителният директор
може да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет
правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово
подпомагане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на
областните дирекции на фонда, а според чл.
20а ал. 4 ЗПЗП - и правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или
сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната
им компетентност. С Раздел III, т. 4
на приложената по делото Заповед № 03-170-РД/52 от 17.06.2021 г., Изпълнителният
директор на ДФ "Земеделие", е делегирал правомощията на директорите
на ОД на ДФЗ да издават актове
от вида на оспорения
на основание чл.
20а, ал. 1, 2
и 4
от Закона за подпомагане на земеделските производител
във връзка с оптимизиране дейността на ДФЗ-РА по прилагането на подмярка 6. 1
"Стартова помощ за млади земеделски стопани"
от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програма за
развитие на селските райони 2014-2020 г. /л. 3-12/. Предвид това оспорената заповед е
издадена от компетентен орган - директора
на ОД на ДФ "Земеделие" - Разград,
при условията на законова делегация.
Оспорената
в настоящото съдебно производство заповед е валиден акт, подписан и обективиран
в предвидената от закона писмена форма, и отговаря на формалните изисквания на чл.
59, ал. 2 от АПК за реквизити. Изложени са
мотиви – фактически и правни основания за издаването на административния акт.
Фактическите съставляват посочените съмнения за
наличие на втори ръководител в стопанството на В.П. и опит за измама на
проверяващите служители от страна на пълномощника на Виктори П., правните са т. 9.1.3, раздел 2 от Условията за изпълнение,
а доколко посочените обосновават взетото решение от административния орган, е въпрос на материална
законосъобразност. Цитираните Условията за изпълнение на одобрени
проекти по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-6.001 от подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от
мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ по ПРСР 2014-2020 г. са
утвърдени със Заповед № РД-09-239 от 12.09.2018 г. на заместник министър и
ръководител на УО на ПРСР 2014 -2020 г. на основание чл. 9 ал. 5 и чл. 26 ал. 1
Закон за управление на средствата от Европийските структурни и инвестиционни
фондове (ЗУСЕСИФ). Съгласно чл.
9б, т. 2 от ЗПЗП, за Програмата за развитие
на селските райони за периода 2014 – 2020 г. производствата пред управляващия
орган или Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, се
провеждат посредством Интегрираната система за управление и наблюдение на
средствата от ЕСИФ по реда и при условията на Закона за управление
на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
– за останалите мерки и подмерки. Подмярка
6 .1 от Мярка 6
не попада в приложното поле на чл.
9б, т. 1 от ЗПЗП, т. е. тя е сред
"останалите мерки". Съгласно чл.
26, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ),
ръководителят на управляващия орган на програмата утвърждава за всяка процедура
насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията
за изпълнение на одобрените проекти. Документите трябва да са съобразени и с
изискванията на чл.
59, ал. 2. Съгласно чл.
26, ал. 6 от ЗУСЕСИФ, утвърдените документи по
ал. 1 се публикуват на интернет страницата на съответната програма и в ИСУН
заедно с обявата за откриване на процедурата чрез подбор, съответно се изпращат
на конкретните бенефициенти заедно с поканата за участие в процедурата чрез
директно предоставяне и също се публикуват на страницата и в ИСУН. За
производствата по утвърждаване на документите по чл.
26, ал. 1 ЗУСЕСИФ се прилага Наредба
за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на
Информационната система за управление и наблюдение на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове и за провеждане на производства
пред управляващите органи посредством ИСУН, съгласно чл. 2, т. 1 от нея.
С цитираната Заповед № РД-09-239 от 12.09.2018 г. на
Управляващия орган на ПРСР 2014-2020 г., на основание чл.
26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ са утвърдени Насоки за
кандидатстване по процедура за подбор на проектни предложения по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани"
от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
ПРСР 2014-2020 г., които включват Условия
за кандидатстване с проектни предложения и Условията за изпълнение на одобрени
проекти по процедура чрез подбор от подмярка 6. 1. Същите са публикувани на
интернет страницата на Програмата за развитие на селски райони 2014-2020 г. и в
Информационната система за управление и наблюдение на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове, както и в сайта на ДФ „Земеделие“ и са публично достъпни. Поради което
съдът приема, че съдаржащите се в тях изисквания са били известни на
жалбоподателката, а и тя не е правила възражения в тази насока.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на административния акт обхваща
проверка дали са налице установените от издателя на акта юридически факти
/изложени като мотиви в акта/, преценка на съответствието им с правната норма,
посочена като правно основание за издаването на акта и преценка дали се следват
разпоредените с акта правни последици.
Съгласно т.8.1, раздел 2 от Условията за изпълнение в
срок до три месеца от подаване на искането за второ
плащане по т. 7.1, РА:
8.1.1. извършва проверка на
представените документи, заявените данни и други обстоятелства, свързани с искането за плащане; 8.1.2. може да извърши посещение/проверка на място за
установяване на фактическото съответствие с представените документи и установяване спазването на
критериите за допустимост, както и на ангажименти или други задължения на бенефициера по настоящите условия
за изпълнение, административния
договор и/или ПРСР 2014 - 2020 г., като:
а)
проверката на място/ посещението се
извършва в присъствието на бенефициера, с
изключение на настъпила временна неработоспособност на бенефициера/управителя
на предприятието на бенефициера ЕТ/ управителя на предприятието на бенефициера
ЕООД или законния представител, налагащи болничен престой, поради: общо
заболяване, злополука, професионална болест, лечение в чужбина,
санаторно-курортно лечение, карантина, гледане на болен или на канарниниран
член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за
медицински преглед, изследване или лечение в същото или в друго населено място,
в страната или чужбина; бременност и раждане, удостоверени с болничен лист. В
този случай проверката може да се извърши в присъствието на упълномощен негов
представител. Букви „б“, „в“ и „г“ на т. 8.1.2 регламентират съставянето на
протокол от проверката, изпращането на копие от същия на бенефициера и
възможността за възражения по протокола.
Съгласно т. 9.1 срокът
по т. 8.1 се удължава, когато: т.9.1.2. в резултат на дейностите по т. 8.1 са
събрани документи
и/или информация, които създават съмнение за
нередност - до установяване от РА на всички факти и обстоятелства, необходими
за изясняване на случая, а при установени съмнения за наличие на престъпни
обстоятелства - до постановяване на влязъл в сила акт на компетентния орган.
Видно от
представените по делото писмени доказателства и конкретно от двата
контролни листа от 25.05.2021 г. и 04.06.2021 г., както и от Контролен лист
Индикатори „червени флагове“ за откриване на нередности и/или изкуствено
създадени условия,
в
хода на извършените проверки за административния орган е възникнало съмнение за нередност – съмнение за
наличие на втори ръководител в стопанството в нарушение наизискванията на т.
5.19, раздел 1 от Условията за изпълнение и опит за измама от Ю.П. –
пълномощник на бенефициера.
Съгласно чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) №
1303/2013
на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне
на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие,
Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за
определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие,
Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и
рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета,
"нередност" означава всяко нарушение на правото на Съюза или на
националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от
действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на
европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за
последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на
неправомерен разход в бюджета на Съюза.
Съгласно
чл.1, параграф 1, буква „а“ от Конвенция за защита финансовите интереси на
Европейските общности под „измама“ следва да се разбира всяко умишлено действие
или бездействие, свързано с : 1. Използването или представянето на фалшиви,
грешни или непълни изявления или документи, което води до злоупотреба, нередно
теглене или неправомерно намаляване на средствата от общия бюджет на ЕО или от
бюджети, управлявани от или от името на ЕО; 2. Укриване на информация в
нарушение на конкретно задължение, водещо до резултати, споменати в предходната
подточка; 3. Използването на такива средства за цели, различни от тези, за
които са отпуснати първоначално.
В
настоящия случай жалбоподателката е била запозната както с определението за
„нередност“, така и с определението за „измама“, видно от Декларация за
нередности, подписана лично от В.П. (л.л.202-203 от преписката). Очевидно е
знаела и за предстоящата проверка от служителите на РА – обстоятелство, което
се установява от показанията на св.Т., който изрично посочва, че за първата
проверка е бил уведомен лично от В.П., която го е помолила да съпроводи
проверяващите до стопанството с личния си автомобил. А и самата жалбоподателка
не отрича, че е знаела за проверката. При това положение тя е била наясно и с изискванията
на т.8.1.2 от Условията за изпълнение проверката да се извърши в нейно
присъствие, както и за обстоятелствата, при които може да бъде представлявана
при тази проверка от упълномощено лице. Още повече, че св.К. в проведен
телефонен разговор със св.Ю.П., след предложение от страна на последната друго
лице да им покаже стопанството, изрично й е казала, че проверката следва да
бъде извършена в присъствието на бенефициера. Въпреки това и при липсата на
обстоятелства, които позволяват бенефициера да бъде преставляван от
упълномощено лице при проверката, при двете проверки В.П. е била представлявана
от св.Ю.П..
Процесуалният
представител на жалбоподателката чрез събраните гласни доказателства се опита
да обоснове тезата, че проверките са извършени в нарушение на процесуалните
правила, тъй като служителите на ДФЗ не се били легитимирали и не били поискали
от св.Ю.П. да се легитимира. Настоящият съдебен състав не споделя тези
възражения поради следните съображения: Обстоятелството, че служителите на ДФЗ
не са се легитимирали преди да започнат извършването на проверката не може да
се приеме като процесуално нарушение. Ако жалбоподателката или нейният
представител са имали някакви съмнения относно самоличността на св.К. и св.И.,
е следвало да поиска от тях да се легитимират преди да започнат проверката. От
друга страна фактът, че при първата проверка проверяващите не са поискали от
присъстващата св.Ю.П. да се легитимира, също не може да обоснове съществено
нарушение на административнопроизводствените правила. Видно е от показанията на
св.К., че при телефонните разговори със св.Ю.П. последната не я е уведомила, че
не разговаря с В.П., а с нейн представител, поради което за служителката на ДФЗ
не са били налице съмнения относно лицето, с което разговаря, респективно
лицето, което е присъствало на проверката. Но дори и да се приеме, че при
първата проверка служителите на ДФЗ са пропуснали да поискат от св.Ю.П. да се
легитимира, това те са направили при второто посещение на място, когато
бенефициерът отново не е присъствал, а е била представлявана отново от
пълномощник. И в двата случая В.П. не е присъствала лично на проверката,
въпреки изискването на т.8.1.2 от Условията за изпълнение и не е представила
доказателства за наличието на обстоятелства, които позволяват тя да бъде
представлявана от пълномощник при тези проверки. Напротив, в протокола от
втората проверка пълномощникът изрично е записал, че В.П. била професионално
заета. Дори при първата проверка служителите на ДФЗ да бяха поискали от св.Ю.П.
да се легитимира, това не би променило крайния извод на административния орган
за наличието на съмнение за нередност, тъй като така или иначе бенефициерът не
е присъствал лично нито на първата, нито на втората проверка и не е представил
доказателства, че може да бъде представляван при тези проверки от пълномощник
съгласно изискванията на Условията за изпълнение.
Именно
присъствието на упълномощено лице при двете проверки, без да са налице
условията за това, е възприето от проверяващите като индикатор за откриване на
нередности, а в последствие е квалифицирано от административния орган като
съмнение за нередност в оспорения акт. Основният момент в настоящото
производство е, че в хода на проверките на място, след подадено искане за второ
плащане, бенефициерът не е присъствал лично, а е представляван от упълномощено
лице, което според проверяващите буди съмнение за наличието на втори управител
на стопанството, което е в нарушение на т.5.19, раздел 1 от Условията за
изпълнение. Опитът на процесуалният представител да измести предмета на спора
като непрекъснато набляга на факта, че при проверката служителите на ответника
не са се легитимирали и не били поискали от св.Ю.П. да се легитимира, не
променя констатирания при проверката факт – присъствието на упълномощено лице,
вместо бенефициера, без да са налице предпоставки за това, нито прави
проверката извършена при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Съдебната практика е категорична и
последователна по отношение на това, кога едно процесуално нарушение е
съществено – когато същото, ако не беше допуснато, би довело до съществено
различен резултат от проверката. В случая дори и служителите да се бяха
легитимирали и да бяха изискали от св.Ю.П. да го стори, това не би променило
извода на административния орган за възникнало съмнение относно наличието на
втори управител на стопанството, тъй като и при двете проверки бенефициерът не
е присъствал лично и не е представил, въпреки че е имал възможност,
доказателства за допустимото си отсъствие, съгласно т. 8.1.2 б. „а“ от
Условията за изпълнение.
При
това положение правилно административният орган, съгласно изискванията на т.
9.1 от Условията за изпълнение е
удължил срока за обработка на подадената от жалбоподателя заявка за плащане с
времето до получаване на резултати от извършените допълнителни проверки и
необходимата информация от компетентните структури на ДФЗ, за установяване на
обстоятелствата от значение за по-нататъшното разглеждане или отхвърляне на
подадената заявка.
Колкото
до възраженията на жалбоподателката, че проверяващите преправяли и дописвали
протоколите от проверките, съдът не споделя същите, тъй като в хода на
съдебното производство стана ясно, че дописаната в първия протокол забележка
относно съмненията за самоличността на присъствалото на проверката лице, действително
е добавена в последствие, но този протокол, както и протоколът от втората
проверка са връчени на В.П. чрез ИСУН на 15.06.2021 г. Т.е. тя е била запозната
с цялостното им съдържание и е могла да подаде съответните възражения.
Наличието на
съмнения за нередност и съмнение за измама
обаче, не е основание за административния орган да спре обработката на искането за второ плащане. Спирането на
административното производство следва да бъде фактически и правно обосновано. В
настоящия случай административният орган не е посочил в оспорения акт правната
норма въз основа, на която постановява спиране на производството. Цитираните
разпоредби от Условията за изпълнение предоставят възможност само за удължаване
на срока за произнасяне по заявката за плащане при съмнения за нередност, с
оглед извършване на допълнителни проверки, но не и за спиране на
производството. От друга страна нормата на чл. 54 ал. 1 АПК урежда случаите, в
които може да бъде спряно административното производство, но в оспорения акт
административния орган не се позовава на някоя от хипотезите за спиране.
Посоченият в мотивите „опит за измама“ по никакъв начин не може да бъде
подведен под хипотезата
на чл. 54 ал. 1 т. 3 АПК, съгласно
който административният орган
спира производството,
когато в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства, чието
установяване е от значение за издаването на акта. Това основание за спиране на
административното производство, предполага разкриване на престъпни
обстоятелства в смисъл на наличие на обосновано предположение, респективно
съмнение, за извършено престъпление от общ характер, каквото административният
орган не е посочил. В мотивите на акта не е посочен нито сигнал до разследващи
органи, нито постановление за образуване на прокурорска преписка или др.
подобни, установяващи "престъпни обстоятелства". Следователно, в случая
не са налице фактически и правни основания за спиране на административното производство.
Предвид
изложеното т. 1 от оспорената заповед се явява издадена при липса на фактически
и правни основания, поради което следва да бъде отменена в тази и част.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски съобразно уважената част от жалбата. В настоящото производство тя е
направила такива в общ размер на 1260 лв., от които 10 лв. държавна такса и
1250 лв. адвокатско възнаграждение. Ответната страна е направила възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно, доколкото размерът му е
ориентиран доста над
минималния размер по чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, който е
500 лв. Предвид обстоятелството, че делото не представлява фактическа и правна
сложност и е приключило в две съдебни заседания, настоящият съдебен състав
преценява, че адвокатско възнаграждение, надвишаващо над два пъти минималното
такова, определено с Наредбата, следва да бъде определно малко над минимума -
600 лв. При това положение ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
на жалбоподателката сумата от 305 лв. (610:2=305лв.).
Същевременно на основание чл. 143 ал. 3 АПК следва да
бъде осъдена жалбоподателката да заплати на ответната страна разноски за
юрисконултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
Процесуалният представител на ответника е поискал юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300 лв., но съдът след като съобрази разпоредбата на чл. 143 ал. 3 АПК, вр. с чл. 37 Закон за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната
помощ и липсата на фактическа и правна сложност на делото, прецени, че
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 200 лв.,
като в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на
100 лв.
Водим от горното
и на основание чл. 200, ал. 1, вр. чл. 54 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
по жалба на В.Ц.П. *** от
Заповед № 03-170-РД/52 от 17.06.2021 г. на Директора на Областна дирекция на ДФ
„Земеделие“ – гр.Разград, с която е
наредено да бъде спряна обработката на искане за плащане № 18/06/1/0/00645/3/01
от 10.05.2021 г. на В.П. във връзка с административен договор №
BG06RDNP001-6.001-0729-C01 от 28.10.2019 г., сключен между ДФ „Земеделие“- РА и
В.П..
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на В.Ц.П. ***, против точка 2 от Заповед
№ 03-170-РД/52 от 17.06.2021 г. на Директора на Областна дирекция на ДФ
„Земеделие“ – гр.Разград, с която е удължен
срокът за обработка на цитираното в т. 1 искане за плащане с времето до
получаване на резултатите от извършените допълнителни проверки и необходимата
информация от компетентните структури на
ДФЗ, за установяване на обстоятелствата от значение за
по-нататъшното разглеждане или отхвърляне на подадената заявка, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА
Държавен фонд "Земеделие" да заплати на В.Ц.П., ЕГН:**********,***
сумата от 305(триста и пет) лева, разноски по
делото, съразмерно на уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА
В.Ц.П., ЕГН:**********,*** да заплати на Държавен фонд
"Земеделие" сумата от 100(сто) лева, разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
Определението
може да бъде обжалвано с
частна жалба в седмодневен срок от съобщаването му, от
страните, участващи в административното
производство (чл.200 ал. 2 АПК).
СЪДИЯ: