Р Е Ш Е Н И Е №58/1.2.2021г.
гр.
Пазарджик, 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пазарджик, в открито заседание проведено
на тринадесети януари , през две хиляди и двадесет и първа година в
касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ : НИКОЛИНА ПОПОВА
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при
секретаря Тодорка Стойнова и с участието
на прокурора Стефан Янев , като разгледа докладваното от съдия Попова административно
дело № 1337 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/. Образувано
е по касационна жалба на Директора на дирекция „Обслужване „ при ТД на
НАП – Пловдив, представляван от Началник
отдел „Обжалване „ Г. Г. пълномощник на ИД на НАП гр. София против решение № 260016/28.08.2020 г. , постановено по НАХД № 512/2020 г. на Районен
съд – Пазарджик , с което е изменено наказателно постановление № 479924-F506569/
26.11.2020 г. на
директора на Дирекция „ Обслужване „ при
ТД на НАП – Пловдив , с което на „БАРАКОВ И ПЕШЕВ“ ООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр. П…,
ул. „Д. „ .., ет… , ап.46 , представлявано от управителя А. С. Б.
за нарушение на 180 ал.2 във връзка с чл. 181 ал.1, във връзка с чл. 102
ал.3 т.1 ЗДДС и чл. 86 ал.1 и ал.2 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1719,65 лв., като е намален този
размер на 200,00 лв. Иска се от съда да
отмени първоинстанционното решение и потвърди наказателното постановление с
присъждане на сторените по делото разноски . Посочените в жалбата оплаквания
съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение
поради противоречие с материалния закон.
Постъпила
е и частна жалба против Определение № 260042/ 09.10.2020 г. постановено по
НАХД № 512 / 2020 г. по описа на ПРС , с
която се иска от касационния съд да отмени посоченото определение като
незаконосъобразно и се отхвърли искането на жалбоподателя за допълване на
съдебното решение с присъждане на
сторени съдебно- деловодни разноски.
В съдебно
заседание касаторът редовно призован не
се представлява.
Ответникът – „БАРАКОВ И ПЕШЕВ“ ООД, чрез своят
процесуален представител поддържа, че депозираните жалби са изцяло
неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Претендират се съдебно-
деловодни разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик
дава заключение за неоснователност на
оспорването.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Пазарджишкият административен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба против решението на районния съд е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен
съд – Пазарджик е образувано по жалба на „БАРАКОВ И ПЕШЕВ“ ООД
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. Пазарджик, ул. „Д. „ . , ет.. , ап.. , представлявано от
управителя А. С. Б. против наказателно постановление № № 479924-F506569/
26.11.2020 г. на директора на Дирекция „ Обслужване „ при ТД на НАП – Пловдив. Отговорността на търговеца
е ангажирана за това , че в качеството си на
данъчнозадължено лице не е начислило ДДС
в размер на 1719,65 лв. по облагаеми доставки на обща стойност от 10317,90
лв. извършени през данъчен период
01.05.2019 г. до 31.05.2019 г. , когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС , тъй като не е подало заявление за
регистрация , въпреки че е било длъжно. Посочено е, че на търговеца е била
извършена проверка за регистрация по
ЗДДС , в хода на която се установило , че облагаем оборот по смисъла на чл. 96
ал.2 ЗДДС за задължителна регистрация в
размер от 53673,99 лв. е бил достигнат
за период от 12 последователни месеца
считано от 01.04.2018 г. до 31.03.2019 г. и лицето е следвало да подаде заявление за
регистрация по чл. 96 ал.1 ЗДДС до
08.04.2019 г. / т.е. в 7 –дневен срок изтичане на данъчния период / .
Установило се , че такова заявление за регистрация е било подадено с ВХ № ДДС
0000-0058100/28.06.2019 г. – т.е. със закъснение от 2 месеца и 20 дни.
Данъчният орган е приел, че при стриктно
изпълнения на данъчните задължения регистрацията е следвало да се
извърши на 22.04.2019 г., но поради нарушението това е било извършено с акт за
регистрация по ЗДДС № 130421901723664 /
11.07.2019 г. , поради което дължи данък за изтеклия преди регистрацията
данъчен период. Установило се , че за периода 01.05.31.05.2019 г. дружеството е
извършило търговски доставки на обща стойност от 10317,90 лв. и поради липсата
на регистрация не е начислило данък в размер на 1719,65 лв. При спазване на
данъчните разпоредби търговецът е
следвало да подаде справка- декларация в ТД на ПАН до 14.06.2019 г. Установено е , че данъчно
задълженото лице е начислило ДДС в размер на 1719,65 лв. в данъчен период юли 2019 г. с подадена
декларация на 14.08.2019 г. и издаден
протокол № 2 / 12.07.2019 г. и и е
включен в отчетен регистър по ЗДДС –
дневник продажби. Деянието е
квалифицирано от данъчните органи като нарушение на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС.
За да измени оспореното наказателно постановление, районният
съд е приел , че незаконосъобразно не е
приложена разпоредбата на чл. 180 ал.3 ЗДДС при наличие на всички предпоставки
за това.
Решението на Районен съд – Пазарджик е правилно и следва да се остави в сила.
Съгласно
чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от
АПК.
Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК
е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с
материалния закон съдът следи служебно.
В настоящия случай с издаденото
наказателно постановление дружеството е санкционирано за неначисляване на ДДС в
срока, предвиден в закона, като според изложените в НП обстоятелства , данъкът не е начислен, тъй като
данъчнозадълженото лице не е подало
заявление за регистрация в срок / чл.
180 ал.2 ЗДДС / . АУАН е връчен на упълномощено от управителя лице.Спазени са
сроковете по чл.34 ЗАНН. В обстоятелствената част на АУАН, възпроизведена
впоследствие в НП, присъстват всички съществени реквизити, предвидени в чл.42 и
чл.57 ЗАНН, които дават възможност на нарушителя да разбере в какво е обвинен и
да реализира защитата си – посочен е периодът, в който според контролния орган
задължението е трябвало да се изпълнява, мястото на изпълнение на
задължението, както и в какво се състои деянието - неначисляване на ДДС, в резултат
на неподаването в срок на заявлението за регистрация по ЗДДС. Тези
факти, описващи обективната страна на нарушението, за което
дружеството е привлечено към административнонаказателна отговорност,
съответстват на нормата на 180, ал.2 ЗДДС. Несъмнено разпоредбата
на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС е препращаща
разпоредба, но тя препраща към ал.1 от ЗДДС само по отношение на начина на
определяне на санкцията за нарушението, поради което и пропускът на АНО да
впише и ал.1 на чл.180 от ЗДДС не е съществен, тъй като прилагането му следва
директно от нормата на ал.2.
За съставомерността на деянието по чл. 180, ал.2 ЗДДС е от значение лицето, сочено като нарушител, да
не е начислило ДДС по причина, че не е подало заявление за регистрация по ЗДДС
и не се е регистрирало по този закон в срок. По делото безспорно бе установено, че дружеството не е начислило ДДС за периода 01.05.2019
г. до 31.05.2019 г. и то не е изпълнило това свое задължение, именно
защото е пропуснало да подаде дължимото заявление за регистрация по ЗДДС в 7
дневен срок от достигането на оборот от 50 000, 00 лв. С това свое
бездействие, то е осъществило от
обективна страна състава на нарушението по чл.180, ал.2 от ЗДДС.
При тези
безспорно установени данни , районният съд правилно и законосъобразно е приел, че НП следва да бъде измемено , тъй като такъв подход съответства на целите на
административното наказание, определени в чл. 12 ЗАНН – при безспорно установеното нарушение да се предупреди и превъзпита нарушителят към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани. В кориците на делото са представени писмени доказателства за
начисляване на ДДС за периода 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г. ,
макар и за данъчен период юли 2019
г. с протокол от 12.07.2019 г. Ако данъчнозадълженото лице е било регистрирано
по ЗДДС в срок, то е следвало да начисли данъка
в сроковете по чл. 86 ал.1 и ал.2 ЗДДС най-късно до 14.06.2019 г. Съгласно чл.180, ал.3 ЗДДС, при нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е
начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е
следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер
5 на сто от данъка, но не по-малко от 200,00 лв. Цитирания текст дава привилегия на дружествата, които са открили своите
пропуски и са начислили и декларирали данъка в 6 месечен срок, да понесат
по-лека санкция за нарушението си. За целта се изисква активност от страна на
нарушителя, а именно сам да е начислил неначисления данък. Видно от
доказателствата, заявлението за
регистрация по ЗДДС е подадено от дружеството на 28.06.2019 г. и дължимия
ДДС е начислен в 6- месечен срок. Изложеното води
до извод, че е са налице основанията за приложение на привилегированата
разпоредба на чл.180, ал.3 от ЗДДС по отношение на санкционираното търговско дружество. Тези обстоятелства
не са отчетени от АНО, но законосъобразно са взети предвид от
първоинстанционния съд, който е приел ,
че това не следва да доведе до цялостна отмяна наказателното постановление, тъй
като съставомерните факти, които са въведени като предмет на доказване и за
осъществяване на които е ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружеството са доказани по безспорен начин. Изложеното е довело до
привеждане на размера на наказанието в съответствие с действително
извършеното нарушение.
Предвид изложените мотиви касационната инстанция
намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което
същото следва да се остави в сила, а жалбата като неоснователна – да
се отхвърли.
По
частната жалба против определението на съда за допълване на съдебното решение в
частта за разноските. Жалбата е допустама , като подадена в
предвидения в закона срок , а по същество е частично основателна. Съгласно нормата на чл.
63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски. В чл. 189, ал.3 НПК е приет принципа, че ако лицето е признато за виновно, същото
следва да понесе всички разноски по делото, независимо дали в
провежданите контролни производства /въззив и касация/ размерът на наказанието
е бил потвърден или редуциран.Тази разпоредба би намерила субсидиарно
приложение и в процеса по ЗАНН, ако в ЗАНН липсваше изрична уредба на този
въпрос.Въпроса за възлагането на разноските в административно наказателния
процес обаче е изрично уреден в
чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по
реда на АПК, което изключва приложението на принципа на чл. 189, ал.3 НПК.
В АПК въпросът за възлагането на
разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Подателят на жалбата има право на
разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от
него административен акт. Когато съдът отхвърли
оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административният акт е благоприятен, има право на разноски. Когато съдът
отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата
заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното
възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.
Липсва обаче
изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на
административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. По
този въпрос съгласно препращащата норма на чл. 144 АПК приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, в който
е проведен принципът, че страните
имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част
от искането. Свидетелство,
че именно това е законовата идея е и нормата на чл. 136 АПК, съгласно която
разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно уважената част от оспорването.При
приложение на този принцип и двете страни в настоящото производство биха имали
право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената чат
от жалбата.
Жалбоподателят в първоинстанционното
производство е доказал заплащане на 300,00 лева за адвокатски хонорар. По съразмерност на основание чл.
63, ал.3 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал.1 ГПК следва да му се присъдят 265,49
лева. / при обжалван размер от 1719,65 лв. и уважен за 1519,65 лв. / Поради това
съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното определение , в посочената
част ,а именно над размера на 265,49 лв. до присъдения размер от 300,00
лв. Разноски в настоящото производство
следва да бъдат определени въз основа на същите норми, като на жалбоподателя
според чл. 24 Наредбата за правна помощ се полага възнаграждение в размер на
100,00 лв., а ответникът по жалбата е представил доказателства за сторени
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лв. С оглед
изхода на спора по съразмерност, на жалбоподателя следва да се присъдят
разноски в размер на 33,00 лв., а на ответника по жалбата разноски в размер на 132,00
лв. , тъй като такива се дължат за процесуално представителство в производството
пред настоящата инстанция независимо , че предмет на разглеждане са били
касационна жалба против съдебно решение
и жалба против определение на съда по разноските. Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл.
63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Пазарджик :
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение
№ 260016/28.08.2020 г. , постановено по НАХД № 512/2020 г. на
Районен съд – Пазарджик .
ОТМЕНЯ Определение
№ 260042/ 09.10.2020 г. постановено по НАХД
№ 512 / 2020 г. по описа на ПРС, с което е допълнено решение №
260016/28.08.2020 г. , постановено по НАХД № 512/2020 г. на Районен
съд – Пазарджик в частта за
разноските и е осъдена НАП София да заплати
на „БАРАКОВ И ПЕШЕВ „ООД ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление : гр. П.. ул. „Д. „ . , ет.. , ап…, представлявано
от управителя А. С. Б.. сторени в
първоинтанционото производство разноски – в
частта над размера от 265,49
лв. до размера от 300,00 лв. и потвърждава
определението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „БАРАКОВ
И ПЕШЕВ“ ООД ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление : гр. П.., ул. „Д. „ . , ет.-. , ап… , представлявано
от управителя А. С. Б. да заплати на Национална агенция по
приходите гр. София сумата от 33,00 лв. представляваща сторени разноски в настоящото производството.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр. София , да заплати от бюджета си на „БАРАКОВ И ПЕШЕВ“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. П., ул. „Д. „ . ,
ет.. , ап.. , представлявано от управителя
А. С.Б.. сумата от 132 лв.
представляваща извършени от дружеството разноски в настоящото производството.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2./п/