№ 381
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско
дело № 20251800500434 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 16 от 12.02.2025 г. по гр. д. № 392/2023 г. Самоковският
районен съд е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на
„Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД сумата в размер на 906,31 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
по щета № 470422222229777 (за ПТП от 06.06.2022 г. при движение в гр.
Самоков, по булевард „Искър“, част от републикански път II-82, от страна на
хотел „Гранд“), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 24.01.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски в общ размер на 650 лева.
Решението е обжалвано от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“.
Изложени са съображения за неговата неправилност.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата страна не е подаден отговор
на въззивната жалба.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. С нея се обжалва
валидно и допустимо решение на първоинстанционния съд.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
1
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативни предпоставки:
наличието на валиден договор за имуществено застраховане между
увреденото лице и застрахователното дружество (ищец), заплащане на
застрахователното обезщетение от страна на дружеството – ищец, както и
размера на дължимото обезщетение, и предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди,
тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е
възложил работа, вредите да са причинени вследствие противоправно деяние
(действие или бездействие) при или по повод на възложената работа.
По делото не е спорно, че пътният участък, на който е станало процесното
ПТП – II-82, е част от републиканската пътна мрежа т. е. отговорността за
състоянието на пътното платно е за държавата. Законът за пътищата
предвижда общо и абстрактно задължение на Агенция „Пътна
инфраструктура“ да поддържа републиканските пътища, без значение под
въздействието на какви фактори е настъпила частичната им негодност. В чл.
30, ал. 3 от Закона по пътищата е предвидено, че Агенция „Пътна
инфраструктура“ и общините осъществяват съвместно по взаимна
договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта на
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии при
условията и по реда, определени с правилника за прилагането на закона. Град
Самоков е с население под 100 000 души, поради което съгласно чл. 48, т. 1, б.
„б“ от Правилника за прилагане на Закона за пътищата организирането на
дейностите по поддържане на пътищата за платното (платната) за движение на
републикански път ІІ-82 в границите на урбанизираната територия на гр.
Самоков е задължение ответната Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ).
Това означава, че възложител на работата по смисъла на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ,
свързана с ремонта и поддържането на пътя, където е настъпило
застрахователното събитие, е именно Агенция „Пътна инфраструктура“.
Налице е бездействие на ответника, тъй като пътят не е поддържан и не е
сигнализиран за наличие на препятствия по него (камък на пътното платно),
от което е причинена вредата на автомобила. Затова и според настоящия
състав това противоправно бездействие е основание за ангажиране
отговорността на ответника в качеството му на възложител на работата при
условията на чл. 49 ЗЗД.
Видно от застрахователна полица № 4704220100002681 за застраховка
„Каско Стандарт“ от 21.04.2022 г., е че същата има за обект лек автомобил
марка „Форд“ с рег. № СВ 9411 НП, като застраховател е ищецът в
настоящото производство. Срокът на застрахователното покритие e една
година – от 30.05.2022 г. до 29.05.2023 година.
От представения по делото протокол за ПТП № 1778514 от 06.06.2022 г. и
обективираната в него скица, изготвен от пътен полицай при ОДМВР – София,
се установява, че на 06.06.2022 г. водачът М.Б.Б. при управление на „Форд“,
модел „Фиеста“, с рег. № СВ 9411 НР по бул. „Искър“, гр. Самоков в участък
от пътя в района на хотел „Гранд“ е ударил необозначен и необезопасен камък
на пътя, в резултат на което спукал картера на автомобила. Представени са
писмените документи, приложени по образуваната при ищеца преписка по
2
щета №470422222229777, от които е видно, че уведомление за станалото
произшествие било направено до ищеца на 06.06.2022 година. Бил изготвен
опис на щетите.
С възлагателно писмо от 06.06.2022 г. отстраняването на повредите е
възложено от ищеца на „Мото Пфое“ ЕООД. От съвкупната преценка на
Протокол за приемане и предаване на автомобили при каросерийни и
бояджийски ремонти от 07.06.2022 г., Проформа-фактура №
021_07_0014025/07.06.2022 г., фактура № **********/15.06.2022 г., издадени
от „Мото Пфое“ ЕООД, Доклад по щета № 470422222229777 от 15.06.2022 г.,
съставен от представители на ищеца и Авизо за издадено преводно нареждане
за кредитен превод от 20.06.2022 г. се установява, че отстраняването на
повредите по автомобила, чрез подмяна на спукания картер на двигателя и
съпътстващи дейности, е извършен от „Мото Пфое“ ЕООД, както и че
разходите за ремонта са в общ размер 906,31 лв.. От посочените писмени
доказателства се установява и че тази сума е възприета от ищеца като
действителен размер на тези разходи и че е изплатена на „Мото Пфое“ ЕООД.
По делото е изготвена съдебна автотехническа експертиза, според която
сумата в размер на 906,31 лв. е била действително необходима за отстраняване
на повредите от процесното ПТП и че тези повреди се намират в причинна
връзка с механизма на ПТП, установен по делото.
Видно от приложената по делото в препис регресна покана и ищецът е
изпратил до ответника АПИ ОПУ – София регресна покана относно щета №
470422222229777 от 22.11.2022 г., съдържаща данни за инцидента,
изплатените дължими суми вследствие настъпване на застрахователното
събитие и претенция за възстановяването им по сметка на застрахователя.
Следователно в настоящия случай е доказано, че между ищеца и
собственика на увредения автомобил е сключен договор за имуществено
застраховане. За този договор е предвидена писмена форма за действителност,
която е спазена, а доколкото е сключен като застрахователна полица същата
съдържа всички необходими задължителни реквизити. По силата на договора
ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования
моторно превозно средство, като във връзка с процесното ПТП е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 906,31 лв.
Във връзка с доводите във въззивната жалба следва се посочи, че
автотехническата експертиза не е единствено доказателствено средство за
механизма на произшествието и причинно-следствена връзка на вредите с
произшествието. Тези обстоятелства и факти подлежат на установяване с
всички допустими доказателствени средства. За установяване механизма на
ПТП ищецът е ангажирал писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства – протокол за пътнотранспортно произшествие, уведомление за
настъпило застрахователно събитие, показания на водача на автомобила,
всички в подкрепа на заключението по изготвената съдебна автотехническа
експертиза. Вярно е, че подписаното от водача уведомление за настъпило
застрахователно събитие е частен свидетелстващ документи,
непротивопоставим на ответника и съдът не е обвързан с негова материална
3
доказателствена сила. Протоколът за ПТП обаче, издаден от служител на МВР
в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява обаче
официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с
обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със задължителна материална
доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени
пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.
Разгледани в съвкупност посочените доказателства и доказателствени
средства обосновават еднозначен извод за механизма на произшествието и
наличие на причинно-следствена връзка на вредата с произшествието.
По делото недоказано остана възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил поради
несъобразяване с пътните условия. В тежест на ответника по иска е при
условията на пълно доказване да установи този факт, което не е сторено,
поради което съдът приема възражението на въззивника за неоснователно.
Следва да се посочи, че по делото не се ангажират доказателства при
условията на пълно доказване, от анализа на които да може да се обоснове
извод, че водачът на увредения автомобил е допринесъл за увреждането чрез
неспазване на задълженията си по чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата. Съгласно последната цитирана норма водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. В случая лекия автомобил се е движил със съобразена скорост и
причината, поради която водачът не е могъл да заобиколи препятствието на
пътното платно е не несъобразената му скорост, а насрещно движещ се друг
автомобил.
Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
Поради неоснователност на въззивната жалба, жалбоподателят дължи на
въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение. Съдът намира възражението на въззивника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна за
основателно. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС в Решение
от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 тълкуване определените с Наредба №
1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не
обвързват съда, като предвид степента на положен труд и характера на
производството и предвид на броя на проведените по делото съдебни
заседания, съдът намира, че следва в полза на адвокат Звездалина Божилова
Кралева да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
200 лева.
По изложените съображения Софийският окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 16 от 12.02.2025 г. по гр. д. № 392/2023 г.
по описа на РС – Самоков.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с ЕИК ********* да
заплати на адвокат Звездалина Божилова Кралева с адрес гр. София, бул.
"Княз Ал. Дондуков" 22А, ет. 2, ап. 6 сумата в размер на 200 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5