РЕШЕНИЕ
№ 1514
гр. Пловдив, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20235300502683 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от В. В. С., Г. В. Д., Л. В. М., Н. В. Д. против
Решение № 3650/09.08.2023г., пост. по гр.д.№ 7069/2022, ПРС, с което
жалбоподателите са осъдени да заплатят на „МИК 2003“ ЕООД по 6623,53лв. всеки
един от тях, представляващи подлежаща на връщане продажна цена, припадаща се на
наследствения дял на всеки от наследството на А.Г., платена по договор за покупко-
продажба от *** г. на ПИ с идентификатор № ***, с идентификатор №***, с
идентификатор № ***, с идентификатор № ***, с идентификатор № ***, сключен
между А.Г.Г., като продавач и Г. А.А., като купувач, обявен за нищожен с влязло в
сила Решение по гр.д. № 18374/2018 г. по описа на ПРС, които вземания са
прехвърлени на „МИК 2003“ ЕООД с договор за цесия от ***г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.05.2022 г. до окончателното
плащане, както и сумата в размер на по 1232,14лв. – разноски в производството,
Жалбоподателите поддържат, че постановеното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Основното оплакване е свързано с твърдението, че по делото не е
доказано, при условията на пълно и главно доказване, че праводателят на ищеца – Г. А.
е предал процесната сума по договора за покупко-продажба. Твърди се, че получената
сума е от трето за производството лице – „Кредитна Агенция България“ ООД, а като
основание за превода е записано договор за заем. Считат, че исковата претенция би
била доказана по основание, ако ищецът бе провел доказване на следната фактическа
1
обстановка – обявен за недействителен договор за покупко-продажба, платена сума от
Г. А. – купувач на А.Т., продавач, валиден договор за цесия на вземането за връщане
на продажната цена. Доколкото по делото не е доказано валидно възникнало вземане
за цедента, то считат и че остава недоказано основанието на предявения иск. Молят за
отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново такова, с което се
отхвърли иска. Претендират разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна „Миг 2003“ ЕООД оспорва въззивната жалба, като
поддържа правилност и законосъобразност на постановеното решение. Счита за
неправилно становището на жалбоподателите, че по делото не се доказва плащането на
продажната цена от цесионера. В тази връзка интерпретира събраните по делото
доказателства, които според въззиваемие, доказват по безспорен начин, че при
сключване на договора за продажба купувачът се е съгласил продажната цена да бъде
заплатена чрез кредитиране на купувача, както и че подобно кредитиране е
осъществено и реално продажната цена е заплатена чрез сочения и във въззивната
жалба банков кредит. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирани лица
– ответници, останали недоволни от обжалваната част на съдебния акт, откъм
съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените
фактически твърдения и е дал търсената защита.
Процесният иск е предявен от „МИК 2003“ ЕООД против четиримата ответници
С., Г. Д., М. и Н. Д. за връщане на платена продажна цена по обявен за
недействителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти. Искът, подлежащ
на разглеждане е с пр. осн. чл.34 от ЗЗД – връщане на нещо дадено на основание
обявен за нищожен или унищожен договор. Елементите на фактическия състав на
сочената норма включват доказване на твърдението, че по конкретния договор е
дадено нещо, в случая продажна цена, и че договорът е обявен за недействителен.
Особеност на процесния иск е , че ищецът „МИК2003“ ЕООД се явява цесионер на
вземането на купувача по договора, а четиримата ответници – наследници на
продавача. Следователно допълнително подлежат на доказване и фактите свързани с
правоприемството на страните. Пред настоящата инстанция не е въведен изрично спор
относно това правоприемство, т.е. липсва оспорване на договора за цесия и на факта на
наследяване. Спорът, очертан във въззивната жалба, е дали има плащане по обявения
2
за недействителен договор за покупко-продажба, респ. подлежи ли на връщане
посочената в договора продажна цена.
От фактическа страна се установява от представения НА №***, т.***, д.***/***
на нотариус К. А., рег.№*** НКРБ, че А.Г., чрез пълномощника си И.С.,
преупълномощен от Л. М. е продала на Г. А. идеални части от пет недвижими имота /
подробно индивидуализирани/ срещу продажната цена от 15000евро или 29 337,45лв.,
която да бъде изплатена по банкова сметка на Л. М. чрез кредит, отпуснат на купувача
от „Кредитна агенция България“ ЕООД в деня на сключване на договора. Представено
е копие от пълномощно, с което А.Г. е упълномощила Л. М. да я представлява пред
нотариус във връзка с процесните имоти, като в р.III изрично е посочено, че в случай
на възмездна сделка може продажната цена да е платима и по сметка на
упълномощеното лице. Представено е и пълномощно от Л. М., с което упълномощава
И.С. за извършване на продажба на процесните имоти. По делото е изготвена и приета
ССЕ от в.л.Й. П., което се възприема от съда като компетентно и обективно,
неоспорено от страните, съгл. което на ***г. по сметка на Л. М. е преведена сумата от
29 337,45лв. от „Кредитка агенция България“ ООД с основание „договор за кредит от
***г.“.
Представени са и решение по гр.д.№18374/2018,ПРС, потвърдено с решение по
гр.д.№2199/20,ПОС, решение по гр.д.№4093/2021,ВКС, с които е обявена
недействителността на договора за покупко-продажба на процесните имоти, сключен
на *** с НА №***, т.*** д.***/*** на нотариус К. А., рег.№*** НКРБ.
При така установеното съдът намира, че по делото се установяват
предпоставките на чл.34 от ЗЗД за връщане на платеното по договора за покупко-
продажба на недвижими имоти. Безспорно установено е обявяването на
недействителността на процесния договор. В този случай подлежи на връщане всичко,
което е платено по него. В самия договор е записано, че в деня на подписването му по
сметка на пълномощника Л. М. следва да бъде преведена сумата от 29 337,45лв. от
„Кредитка агенция България“ ООД след сключване на договор за кредит. Експертизата
установява, че този факт е настъпил – в дена на сделката ***г. по сметка на М. е
преведена същата сума, от посоченото в договора лице, а като основание е записано
„договор за кредит“. При това положение, според съда, се доказва че купувача по
договора е изпълнил задължението си за заплащане на договорената продажна цена
съобразно изрично записания в договора начин на плащане. Вярно е, че ищецът „МИК
2003“ ООД би могъл да установи и факта, че договорът за кредит е сключен между
кредитната институция и купувача Г. А., при което не биха могли да се правят никакви
възражения във връзка с извършеното плащане. Доколкото, обаче, се установява пълно
съответствие между уговорения и реално извършения начин на плащане на
продажната цена, то съдът намира, че възраженията на жалбоподателите относно това
3
плащане са неоснователни. Въпросът дали пълномощника Л. М. е извършила отчетна
сделка с упълномощителя А.Г. е без правно значение за предявения иск. Това е въпрос
на вътрешни отношения помежду им, респ. между наследниците на А. и
упълномощеното лице.
По изложените съображения съдът намира, че се доказват предпоставките за
връщане на платеното по обявения за недействителен договор и предявеният иск като
основателен и доказан следва да бъде уважен. Съдът няма да излага съображения във
връзка с възражението за прихващане, доколкото оплаквания в тази насока не са
правени и в отхвърлителната част решението е влязло в сила.
Първоинстанционното решение, като постановено при същата фактическа
обстановка и правни изводи следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателите следва да заплатят на въззиваемата
страна сумата от по 1030лв. всеки от тях, заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3650/09.08.2023г., пост. по гр.д.№ 7069/2022, ПРС в
обжалваната част.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪДЖА В. В. С., ЕГН **********, Г. В. Д., ЕГН **********, Л. В. М., ЕГН
********** и Н. В. Д., ЕГН **********, да заплатят на „МИК 2003“ ЕООД, ЕИК
*********, по 1030лв. всеки от тях, разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4