Мотиви
по НОХД № 66 по описа за 2020 г. на Поповски районен съд
Подсъдимият М.К. ***, е предаден на съд по обвинения за това, че:
1.) На 28.12.2019
г., около 21.00 часа, по път IV-20232, км 10+681, между с.Г. Г., община О. и с.Ц.
А., община П., е управлявал МПС – л.а. „Опел Астра 1.7 ТД“ с рама № W0L***, с
концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 2.76 на хиляда,
установено по надлежния ред със съдебно-химическа експертиза № 110/30.12.2019
г. на НТЛ при ОДМВР – Т. – престъпление
по чл.343б,ал.1 НК;
2.) На 28.12.2019 г., около
21.00 часа, по път IV-20232, км 10+681, между с.Г. Г., община О. и с.Ц. А.,
община П., при управление на МПС – л.а. „Опел Астра 1.7 ТД“ с рама № W0L***T***,
си е служил с табели с регистрационен № С **** МТ, издадени за друго МПС – лек
автомобил „Форд Фиеста“ – престъпление
по чл.345, ал.1 НК.
След
проведено в отсъствие на подсъдимия разпоредително заседание, във времето до
провеждане на с.з. по делото, е постъпила молба от упълномощеният от подсъдимия
защитник адв.** от гр.П., ТАК, в която прави искане
за разглеждане на делото по реда на Глава ХXVII-ма НПК. Съдът намери, че
са налице всички предпоставки за приключване на делото по диференцираната
процедура, при което разгледа делото по този процесуален ред. В хода на
проведеното съкратено съдебно следствие подс.О. се
признава за виновен, съжалява за стореното и моли за минимално наказание.
Същото е и становището на защитника му, който намира, че са налице всички
обективни предпоставки за приключване на делото по реда на съкратеното съдебно
следствие и индивидуализиране на наказанието в минимален размер. Сочи се, че е
налице самопризнание на подсъдимия, проявено разкаяние и критичност.
Районна
прокуратура Т., ТО П. чрез прокурор Пламен Трифонов в с.з. поддържа
обвинението, като предвид характера на проведената диференцирана процедура
пледира за налагане на наказание ЛОС над специалния минимум, което бъде
ефективно изтърпяно, както и кумулативно наказание глоба.
Предвид характера на производството, с определение
постановено на осн. чл.372, ал.4, вр.с чл.371, т.2 от НПК и след като прие, че
направеното в хода на съкратеното съдебно следствие самопризнание на подсъдимия
се подкрепя по несъмнен и категоричен начин от доказателствата по делото, съдът
обяви, че ще ползва същото при постановяване на присъдата без да бъдат събирани
доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, при отчитане
изискванията, вписани в нормата на чл.373,ал.3 от НПК, прие за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият
М.К.О. живеел със семейството си в
с. Г. Г., общ.О., бил с начално образование, работел като строител. Не бил правоспособен водач за нито една категория по ЗДвП, като
през 2005 г. бил санкциониран по административен ред на осн.чл.177,ал.1,т.1 от ЗДвП /справка л.75/. Бил осъждан неколкократно, но към инкриминираната дата
вече бил реабилитиран по право и давност
/справка л.41-42 от ДП/, както следва: 1.С пр.№ 52/14.04.1997 г. по нохд №
52/1997 г. на ВВС, за престъпление по чл.381, пр.1 НК му било наложено
наказание 8 м. ЛОС. Присъдата влязла в сила на 25.04.1997 г. За това
престъпление е настъпила реабилитация по право на осн.чл.86,ал.1,т.2 НК; 2./ С
присъда от 22.03.2004 г. по нохд № 349/2003 г. на ПпРС, за престъпление по
чл.197,т.3 НК му било наложено наказание 8 м. ЛОС отложено по реда на
чл.66,ал.1 НК с изпитателен срок от 3 г. и 6 м. Присъдата влязла в сила на 06.04.2004
г. За това осъждане е настъпила реабилитация по реда на чл.88а,вр. с
чл.82,ал.1,т.4 от НК; 3./ С пр.№ 8/11.01.2012 г. по нохд № 502/2011 г. на ПпРС,
за престъпление по чл.195,ал.1 НК е наложено наказание 8 м. ЛОС. Присъдата
влязла в сила на 26.01.2012 г., като видно от направеното отбелязване
наказанието е изтърпяно на 26.06.2012 г., при постановено предсрочно освобождаване
с остатък от 3 м. и 6 дни и 6 м. изпитателен срок, при което съдът приема,че и
за последното осъждане е настъпила реабилитация по давност предвид изтичане на
сроковете по чл.88а,ал.3,пр.2,вр. с ал.1,вр. с чл. 82,ал.1,т.4 НК.
Независимо от липсата на правоспособност
да управлява МПС,на 28.12.2019 г. подс.О. закупил от
св.А.Х. за сумата 250 лв. л.а.„Опел Астра 1.7 ТД“ с рама № W0L***T***, с
поставени на него регистрационни табели с рег.№ С **** МТ, като продавача
уведомил подсъдимия, че тези табели са издадени за друго МПС – л.а.“Форд
Фиеста“. Това не смутило подсъдимия и той се съгласил да купи автомобила и да
го ползва именно с тези регистрационни табели. По-късно същият ден подс.О. *** голямо количество алкохол – около 600 г ракия и
200 г водка, след което решил да отиде до съседното село Цар Асен, общ.Попово,
за да си закупи месо. Въпреки употребения алкохол и липсата на правоспособност,
във времето след 20.30 ч. подс.О. седнал зад волана
на нерегистрирания л.а. “Опел Астра 1.7 ТД“ с рег.№ С **** МТ и потеглил по път
IV-20232, като с него в автомобила се качил и сина му св.М.К. /на 19 години/.
На км10+681, в района на Ловния дом на ДЛС“Ч. Л*“, на десен завой, поради
несъобразена скорост, подс.О. изгубил управлението над
л.а. и се блъснал в крайпътно дърво /снимка л.28/. В резултат на настъпилото
ПТП св.М.К. получил телесни увреждания, изразяващи се в мозъчно сътресение и
счупване на долния край на хумеруса /епикриза л.89/,
за което престоял 3 дни в болнично заведение.
На местопроизшествието бил изпратен полицейски
патрул от РУ П. в състав свидетелите С.Я. и П. П., които заварили подс.О. заклещен в автомобила. Св.Я. не успял да проведе
разговор с подсъдимия, тъй като последния бил в шок и неадекватен. След това на
мястото пристигнал и екип от ЦСМП гр.П., който транспортирал подсъдимия до МБАЛ
Т., където в 22.35 ч. при
стриктно спазване на процедурата по Наредба № 1/ 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози му била взета кръв за химическо изследване. Била
назначена химическа експертиза на кръвта, като такава била извършена под №
110/30.12.2019 г. от вещото лице Б.К. –
експерт в сектор НТЛ при ОДМВР Т. В приложеното заключение /л.71/ относно
изследваната по газхроматографския метод кръв на подс.О.,
в.л. установило наличие на 2.76 на хиляда концентрация на алкохол в кръвта. В
хода на образувано ДП била извършени справки /л.76-л.78/, от които от една
страна се установило, че управляваният от подсъдимия л.а.“Опел Астра“ е с
прекратена регистрация от 18.11.2019 г., а поставените на него регистрационни
табели с рег.№ С **** МТ са предназначени за друго МПС – л.а.“Форд
Фиеста“, който също е с прекратена
регистрация от 20.11.2017 г.
Така възприетата фактическа обстановка
се доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните в с.з.доказателства,
посредством приложените по ДП № 4/2020
г. на РУП-П. писмени доказателствени средства, както чрез показанията на свидетелите А.О., С.Я., А.Ю.,
М.К., А.Х. депозирани в досъдебното производство и заключението на вещото лице Б.К.,
приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл. 283 НПК. Установените в хода на съкратеното
съдебно следствие обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на
подсъдимия в с.з., одобрено от съда по реда на чл.372,ал.4, вр. с чл. 371,т.2
от НПК. При така установеното от фактическа страна и при отчитане на заложеното
в чл.373, ал.3 от НПК съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че с действията си подс.М.К.О. е осъществил в условията на идеална съвкупност
по смисъла на чл.23,ал.1 от НК съставите на престъпленията по чл.343б,ал.1 и
чл. 345,ал.1 НК, за извършването на които е предаден на съд. Това е така, тъй
като: 1. На 28.12. 2019 г., около
21.00 часа, по път IV-20232, км 10+681, между с.Г. Г., общ.О. и с.Ц. А., общ.П.,
е управлявал МПС – л.а. „Опел Астра 1.7 ТД“ с рама № W0L***T***, с концентрация
на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 2.76 на хиляда, установено по
надлежния ред със съдебно-химическа експертиза № 110/30.12.2019 г. на НТЛ при
ОДМВР Т. От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл
обективиран в действията му–подсъдимия
О. несъмнено е съзнавал общественоопасния характер на управлението на МПС в
пияно състояние и е предвиждал общественоопасните му последици, а именно, че
поставя в опасност останалите участници в движението именно поради употребения
алкохол; 2. На същата дата, час и
място е управлявал МПС – същият л.а. „Опел Астра 1.7 ТД“ с рама
№ W0L***T***, като си е служил с табели с регистрационен № С *** МТ, издадени
за друго МПС – лек автомобил „Форд Фиеста“. Следователно, касае се за контролни
знаци, които съгласно разпоредбите на ЗДвП, чл.11,ал.1 от Наредба І-45/2000 г.
на МВР и приложените писмени доказателства не са предназначен за това МПС,
което е управлявал подсъдимия, а за друго МПС – л.а. „Форд Фиеста“ -
обстоятелства, които несъмнено обуславят и подкрепят предложената от
прокуратурата втора правна квалификация. От субективна страна това деяние също
е извършено виновно, при пряк умисъл, обективиран изцяло в конкретните действия
на подсъдимия.
При индивидуализацията на
наказанието, при спазване на императивните изисквания на чл.373, ал.2 НПК,
съдът прие, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено съгласно
правилата на чл.58а НК. В актуалната си редакция този текст предвижда две отделни възможности при индивидуализация на наказанието –
първата е по ал.1, а втората по ал.4 – вариант, който в случая би бил
по-благоприятен за дееца предвид приложението на чл.55 НК, за което обаче е
необходимо съдът да констатира наличие на многобройни, респ. изключително
смекчаващо вината обстоятелство. В настоящият казус
първоинстанционният съд прие, че наказанието следва да се индивидуализира по
правилата на чл.58а, ал.1 от НК, тъй като не отчете многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, които да го мотивират да приложи чл.55 НК. При определяне
на наказанията и за двете престъпления съдът отчете като смекчаващи вината
обстоятелства – тежкото социално и материално положение, в което се намира
подсъдимия и направените от него самопризнания (които
в случая няма пречка да бъдат отчетени като смекчаващи обстоятелства, тъй като
следва се приеме, че „…съставляват елемент от цялостно, обективно проявено
при ДП процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на
престъплението и неговия извършител” – т.7 от ТР №1/2009 г. по т.д.№ 1/2008
г. на ОСНК на ВКС). Като отегчаващи вината
обстоятелства съдът отчете липсата на правоспособност по ЗДвП; негативните
данни за личността му изводими от миналата му съдимост; концентрация на алкохол
много над криминализирания специален минимум /виж и т.2 от ТР № 2/2016 г. на
ОСНК по т.д.№ 2/2016 г./ – поради, което наказанията бяха определени при превес
на отегчаващите вината обстоятелства.
Наказанията, предвидени от законодателя
в санкционната част на нормата по чл.343б,ал.1 НК са кумулативни – от 1 до 3
г. ЛОС и глоба в размер от 200 до 1000 лв. Отчитайки
наличието на специален минимум, непозволяващ замяната на наказанието ЛОС с друг
вид наказание, съдът на осн. чл.54 НК го определи в тази рамки, в размер над
специалния минимум, а именно 3 г. ЛОС, след което и на осн. чл.58,ал.1 НК го
редуцира с 1/3 и постанови подсъдимия да
изтърпи наказание в размер от 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА; както и
кумулативното наказание ГЛОБА в размер на 1000 лв. /хиляда лева/. Само за
процесуална пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че в диспозитива на
присъдата не посочи наказанието ЛОС преди редукцията, респ. не посочи начина на
редуцирането му, тъй като това задължение е относимо само към мотивите към
присъдата – т.2 от ТР №2/ 19.06.2015 г. по т.д.№2/2015 г. на ОСНК/.
Наказанията,
предвидени в чл.345,ал.1 НК са
алтернативни–до 1 г.
ЛОС или глоба в размер от 500 до 1000 лв., при което и след преценка по реда на
чл.57,ал.1 НК и отчетените по-горе отегчаващи вината обстоятелства прие, че
също следва да бъде наложено наказание ЛОС над средния размер. Ето защо съдът
постанови наказание 9 м. ЛОС, след което и на осн. чл.58,ал.1 НК го редуцира с
1/3 и постанови подсъдимия да изтърпи
наказание в размер от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.На осн. чл.23,ал.1 НК
съдът определи едно общо наказание между отделните наложени по-горе, а именно
най-тежкото от тях ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, към което на осн.чл.23,ал.3 НК присъедини изцяло и наказанието ГЛОБА в размер на 1000 лв. Съдът прие, че
така определеното общо наказание е адекватна форма за извършеното от подс.О., поради
което и не го увеличи по реда на чл.24 НК въпреки съществуващата за това
законова възможност. Съдът, на основание чл.66, ал.1 НК отложи ефективното
изтърпяване на наложеното наказание 2 г. ЛОС за по-продължителен изпитателен
срок от 4 г., считано от влизане на присъдата в сила. Действително за съда не съществува задължение
директно да прилага разпоредбата на чл.66 НК само при наличието на формалните
за това предпоставки, които безспорно съществуват, тъй като освен всичко друго
е необходимо да се констатира, че е
възможно подсъдимият да се поправи и превъзпита и чрез условно осъждане. При
извършване на тази преценка, съдът прие, че за постигане целите на наказанието
не е необходимо подс.О. да изтърпи ефективно
наложеното наказание от 2 г. ЛОС, като в тази насока и при съпоставка с
тежестта на престъпленията, условното наказание е справедлив отговор на
обществената му опасност и морална укоримост.
Съдът не наложи кумулативно наказание „лишаване от
право да управлява МПС” съгласно чл. 343г,вр. с чл.37,ал.1,т.7 от НК, тъй като
подс. О. не е правоспособен водач по смисъла на ЗДвП и не може да бъде лишен от
право, което не притежава.
Съдът се произнесе по въпросите за направените
разноски и разпореждането с веществените доказателства по делото, като предвид
изхода на делото осъди подс.О. да заплати сумата
52.48 лв. за в.л. от ДП – в полза на ОД МВР Т. Съдът постанови веществените
доказателства: – л.а. „Опел Астра 1.7 ТД“ с рама № W0L***T*** – на съхранение в
РСПБЗН – П. да бъде върнат на подсъдимия, а - 2 бр. регистрационни табели за
л.а. с № С **** МТ да бъдат изпратени на ОД на МВР Т. за унищожаване.
Водим от
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: