Р Е Ш Е Н И Е
№
…………/27.09.2017г., град
В.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
като
разгледа докладваното от съдията т.д.№831/2010г.
с арх.№5/2017г., по описа на ВОС, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл.744 ТЗ.
С
молба вх.№20204/11.07.2017г. двама
от кредиторите с приети вземания в производството по несъстоятелност, чрез адв.Т.
от САК, правят искане за възобновяване на
производството по несъстоятелност на ******* ЕООД /в н./, което дружество е
заличено с решение рег.№475/20.06.2016г. за
прекратяване на производството по несъстоятелност на осн.чл.735 ТЗ. Решението за прекратяване на производството по несъстоятелност и
заличаване на търговеца е вписано в ТР под рег.№
20160708165622.
Молбата
е подадена от легитимирани кредитори в производството по несъстоятелност Д.А. и
М.Б., чрез общия им процесуален представител, за който предвид прекратяване на
производството съдът е изискал данни за представителна власт по молбата за
възобновяване. След оставяне на
производството без движение с разпореждане от 12.07.2017г.,
с нова молба вх.№25070/07.09.2017г., адв.Т. като пълномощник
на Д.А. и М.Б., кредитори с приети в производството по несъстоятелност
вземания, поддържа искането си за възобновяване на производството на соченото
основание чл.744 ТЗ като прилага и изрично пълномощно за извършваното процесуално
действие от името на двамата кредитори. С допълнителната
молба се изразява готовност за авансиране необходимите разноски за продължаване
на производството по несъстоятелност.
Съдът прецени, че молбата е
депозирана в преклузивния 1 годишен срок от обявяване на решението на съда за
прекратяване на производството по чл.735 ТЗ в ТР на 08.07.2016г., а именно на
11.07.2017г., но видно от приложената към молбата товарителница на Ин тайм ООД
от 07.07.2017г. Поради това съдът приема, че правото е
упражнено от надлежна страна в преклузивния срок. /реш.154/2010г. по т.дело №77/2010г. на Второ т.о.
на ВКС/
Въз
основа на горното, съдът намира молбата за допустима – подадена от легитимирани
лица по чл.745 ТЗ, чрез надлежно упълномощен техен процесуален представител, в
преклузивния срок от обявяването в ТР на решението за прекратяване на
производството и заличаване на търговеца.
В
молбата се излагат твърдения за възможност от постъпване в масата на
несъстоятелността на заличения търговец на допълнителни средства от
възстановяване на ДДС по прекратени търговски договори, или твърденията съдът
квалифицира по чл.744, т.2 ТЗ.
С
решение №475/20.06.2016г. по
т.дело №831/2010г. на ВОС, съдът е прекратил
производството по несъстоятелност поради наличие на предпоставките по чл.735,
ал.1, т.2 ТЗ – поради изчерпване на масата на несъстоятелността; прекратил е
правомощията на синдика И.Б. и е постановил заличаване на търговеца от ТР. Решението е обявено по партидата на търговеца в ТР на 08.07.2016г.
Съгласно чл.744 ТЗ,
прекратеното производство по несъстоятелност се възобновява с решение на съда,
когато в срок една година след прекратяването му: т.1 се освободят суми, заделени за оспорени вземания; 2. се открие имущество, което не е било известно при прекратяване
на производството по несъстоятелност. Съгласно ал.2, дори
когато прецени, че тези суми/имущество се недостатъчни за откриване на
производството, съдът следва да възобнови същото ако заинтересуваното лице
предплати необходимата сума за разноски. Същевременно,
съдът намира, че готовността на кредитора да предплати разноските за
възобновяването не е достатъчно самостоятелно основание за уважаване на
искането по чл.744 ТЗ, извън кумулативните предпоставки по ал.1 на
цит.разпоредба. При липса на имущество, което да бъде
предмет на разпределение между кредиторите с приети вземания, авансираните
разноски биха били без правно значение и възобновяването би било
нецелесъобразно.
След
преценка на молбата, съдът я намира за неоснователна,
поради което искането следва да бъде отхвърлено.
Съдът
намира, че не е налице нито едно от посочените в разпоредбата на чл.744 ТЗ
основания за възобновяване. От една страна, не е
налице освободена сума, заделена за оспорени вземания в производството по
несъстоятелност, а от друга страна липсва открито налично имущество, с което би
могло да продължи производството по удовлетворяване на кредиторите с приети
вземания, което да не е било известно преди решението за прекратяване на
производството.
Направеното
искане е хипотетично и не е подкрепено с каквито и да е доказателства, които да
правят вероятно, че сумата по възстановяване на данъчен кредит по реда на ДОПК,
ще бъде реализирана и възстановена в имуществото на длъжника, респ.
че исканото възобновяване е целесъобразно. Освен това, основанието за възстановяване на внесения по
прекратените договори с инвеститорите ДДС, не е нововъзникнала хипотеза, а е
съществувала преди постановяване на решението по чл.735 ТЗ, поради което не е
налице основанието по чл.744, т.2 ТЗ. /изискуеми вземания още към края
на 2008 и началото на 2009г./
Не на последно място, съдът
намира, че възстановяването на данъчен кредит на длъжника е обусловено от
изрично предвидена законова процедура, по която са необходими активните действия
на доставчика на услугата/длъжника/, а със заличаването на същия, последица от
решението от 20.06.2016г., към момента не съществува правен субект. Липсата на правосубектност предопределя недопустимост на
производствата с участие на заличения търговец. Тази възможност би могла
да бъде реализирана от представляващия длъжника в производството синдик
съгласно Ш.роките му правомощия по чл.658 ТЗ, което не е сторено и/или преди
заличаването на търговеца с остатъчната компетентност на органите му с арг.от
чл.635, ал.3 от ТЗ, въпреки изричното лимитиране на представителната им власт.
Съдът намира, че
възстановяването на данъчен кредит за длъжника би било изключително затруднено
и поради липсата на редовно водено счетоводство, установено в първата фаза от
производството по несъстоятелност. От събраните в тази
фаза доказателства, вкл. изслушаните
експертизи, се установява липсата на търговски и счетоводни книги на длъжника,
вкл. изготвяне на заключенията при липса на първична
счетоводна документация. Съобразно чл.71, т.1 ЗДДС, упражняването на правото на приспадане
на данъчен кредит е предпоставено от притежанието
на данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 ЗДДС,
в който данъкът е посочен на отделен ред. Визираната
национална разпоредба е съобразена с нормата на чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, която изрично сочи, че притежаването на фактура, съставена в
съответствие с чл.220
- 236, е
условие за упражняване на правото на приспадане. Това
е изрично подчертано от СЕС и в Решението по дело С-271/2012г., в което белгийската данъчна администрация е
отказала право на приспадане с мотива, че разглежданите в главното производство
фактури не са достатъчно точни и пълни. В настоящото
производство също е направена констатация за липса на редовно водено счетоводство
от длъжника и необоснованост на счетоводните записвания. Фактурата като първичен счетоводен документ трябва да съдържа
информацията, необходима за определяне на сделката, и ставката на дължимия
данък, по-специално обичайното название на доставените стоки и услуги, тяхното
количество и предмет. Съобразно цитираното решение на СЕС, разпоредбите
на Шеста
директива трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат право на приспадане
на ДДС да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на услуги, които
разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след
приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже
действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. В случая, няма твърдения изобщо дружеството в несъстоятелност за
процесните данъчни периоди да е упражнило право на приспадане на данъчен кредит
в установени от приходните органи размери. Безспорно е
също, че в настоящото производство такива фактури не са били представени,
поради което не е изпълнено условието по чл. 71, т.1 ЗДДС. В тежест на данъчно задълженото лице е
да установи наличието на предпоставките от фактическия състав на претендираното
право на данъчен кредит, а такива не се твърдят в молбата на кредиторите.
Каквито и доказателства да бъдат събрани, те не биха могли да
санират липсата на първични счетоводни документи.
Както бе посочено по-горе, липсата на правосубектна страна, също се явява
пречка за реализиране на производството по ДОПК за възстановяване на данъчен
кредит. Постоянна и непротиворечива е
практиката на съдилищата, че при заличаване на търговеца с решението по чл.735 ТЗ, последния престава да съществува като правен субект и дори при
възобновяване на производството по чл.744 ТЗ, правосубектността му не се
възстановява. Доколкото, възстановяването на ДДС е
единственото основание, сочено от кредиторите в искането за възобновяване, то
молбата по чл.744 ТЗ следва да бъде оставена без уважение по изложените по-горе
основания.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№20204/11.07.2017г. и допълваща я молба вх.№25070/07.09.2017г. на адв.И.Т., действащ като пълномощник на Д.А. и Мейкъл Б.,
кредитори в производството по несъстоятелност по т.дело №831/2010г. на ВОС, ТО, за възобновяване на производството по
несъстоятелност на ******* ЕООД /в н./, прекратено по реда на чл.735 ТЗ, на
основание чл.744 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1 седмичен
срок от уведомяването на молителя пред ВнАС.
Препис от решението следва да се изпрати за обявяване в ТР след влизането
му в сила.
Решението следва да се отрази в книгата по чл.634в ТЗ и в регистъра на
съдебните решения по чл.235 ГПК.