№ 27
гр. М., 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на шести декември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Диана Кузманова
Олег Софрониев
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - М. К. Цв. В.
като разгледа докладваното от Милена Бранкова Въззивно административно
наказателно дело № 20211600600267 по описа за 2021 година
С Решение на РС М. от 21.10.2021 г. по НАХД № 158/2021 г., постановено по
реда на чл. 375 и сл. от НПК, подсъдимата Б. К. К. от гр. М. е призната за
ВИНОВНА в това, че на 12.09.2019 г. в гр. М. на алеята на бул. „Х.“
причинила на М.Н. от с.гр. травматичен оток в областта на ъгъла на долната
челюст в ляво, кръвонасядане до външния ъгъл на лявата очна цепка, довело
до лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство
на здравето, като деянието е извършено по хулигански подбуди –
престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК и на
основание чл. 78А от НК е ОСВОБОДЕНА от НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ, като й е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ –
„глоба“ в размер на хиляда лева. В нейна тежест са поставени и направените
по досъдебното производство разноски.
В срок срещу горното Решение е постъпила въззивна жалба от
осъдената Б.К. с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност. В
жалбата се поддържа, че съдът е обсъдил формално доказателствата по
делото, в резултат на което е достигнал до неправилния извод да е налице
1
„хулигански подбуди“ при осъществяване на престъплението. Твърди се, че е
налице личен мотив за извършване на деянието, свързан с нанесена телесна
повреда на малолетното й дете, дало повод за реакцията спрямо пострадалата
в настоящето производсто. Горното променя приетите за установени факти от
досъдебното производство и при липса на реакция от страна на
прокуратурата, осъдителното решение се явява незаконосъобазно, тъй като
вярната правна квалификация на деянието е такава по чл. 130, ал.2 от НК.
На проведеното разпоредително заседание от 25.11.2021 г. е прието,
че не се налага въззивно съдебно следствие.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателката
чрез своя защитник, поддържа доводите си в жалбата.
Предстаителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА М. изразява
становище за неоснователност на оплакванията в жалбата. Поддържа, че е
несъмнено доказан фактическия състав на престъплението, деянието е
правилно квалифицирано и законосъобразно е приложен текста на чл. 78А от
НК.
Във въззивното производство нови доказателства не са събирани.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията в жалбата, във
връзка с доводите и становищата на страните и след като провери по реда на
чл. 314 от НПК и служебно обжалваното Решение, намира следното:
Въззивната жалба е допустима – подадена е в срок и от страна, която
разполага с процесуалната възможност за въззивно обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с Постановление на РП М.
за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наазание на обвиняемата Б.К. за деяние по чл. 131, ал.1, т. 12 във вр. с чл. 130,
ал. 2 от НК. В образуваното по реда на гл. 28 от НПК производство, са
изслушани свидетели и обясненията на обвиняемата, при което съдът е приел
за установено от фактическа страна следното: към м. 09.2019 г.
непълнолетните свидетелки М.Н. и Н.И. били ученички в Езиковата
гимназия в гр. М.. На 12.09.2019 г. около 18,30 ч. двете управлявали
велосипеди по изградената на бул. „Х.“ в М. велоалея. По същото време на
булеварда били и обвиняемата, свидетелите В.В. и А.И. – и тримата с
малолетните си деца. Последните си играели в близост, включително и върху
2
велоалеята. Св. Н. И. направила забележка на родителите да изместят децата,
тъй като по въпросната алея се движат велосипедисти. Възрастните не се
съобразили, дори св. В. отвърнал, че велосипедистките няма да им кажат къде
да си играят децата им. След кратко време свидетелките Н. и Н И. минали
отново по същата велоалея, забелязали, че малките деца продължават да си
играят върху нея и св. Н. И. заснела случващото се на мобилния си телефон с
намерение да качи записа във фейсбук групата „Забелязано в М.“. При
поредното минаване на двете момичета с колелетата си през същото място,
обв. К. хвърлила половинлитрова пластмасова бутилка, която ударила св. Н.
по главата. На поисканите обяснения, обвиняемата отговорила, че момичето и
приличало на кофа за боклук. Свидетелката Н. взела бутилката и я хвърлила в
намиращото се в близост кошче за отпадъци, а обвиняемата прескочила
разделящата ги пейка и нанесла удар с ръка в лицето на св. Н.. През това
време, св. Н. И. заснела случващото се с мобилния си телефон. Намесил се св.
В., който разделил жените, прекратил свадата и двете велосипедистки си
тръгнали. На следващия ден пострадалата Н. била освидетелствана от
съдебен лекар, а изпълнената на досъдебното производство медицинска
експертиза установила, че тя е получила травматичен оток в областта на
ъгъла на долната челюст в ляво, кръвонасядане до външния ъгъл на лявата
очна цепка. Травмите причинили болка и страдание, които по смисъла на НК
се определят като „лека телесна повреда“ по чл. 130, ал. 2 . Вещото лице
заключава, че горните травми са получени при удари с или върху твърд тъп
предмет и добре отговаря да са нанесени по начина, по който съобщава
пострадалата. Изготвения видеозапис от мобилен телефон по време на
събитието, подложен на техническа експертиза установява кадри за: стоене на
две малки деца и две жени на велоалея; лице от женски пол, което кара
велосипед на велоалея; лице от женски ол, което нанася удари в областта на
лицето на друго лице от женски пол.
Горната фактическа обстановка, съдът приел да се установява
несъмнено от всички събрани по делото доказателства и да съответства
напълно на отразеното в обстоятелствената част на постановлението на
прокуратурата, по което е било образувано делото. Възраженията на защитата
да липсва квалифициращия белег „хулигански подбуди“, а деянието да е
провокирано от личен мотив, свързан с причинена травма на малолетното
дете на обв. К., съдът счел за неоснователни. Аргументирал се да не се
3
установява от доказателствата по делото св Н. да е увредила по някакъв начин
това малко дете, въпреки представеното за него медицинско за охлув.звания
по коленете. Посочил, че пострадалата и обвиняемата не са се познавали
помежду си преди процесния инцидент и не са имали някакви лични мотиви ,
че по-възрастните свидетели, които са и родители, не са проявили адекватно
на ситуацията поведение не само спрямо собствените си малолетни деца, но и
спрямо непълнолетните велосипедистки, че решавайки спора чрез нанасяне
на удар в лицето на пострадалата, обвиняемата действителн е демонстрирала
хулиганссско поведение по смисъла на закона. Предвид горното, съдът счел,
че от правна страна последната е осъществила състава на престъплението по
чл. 131, ал.1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК и че са налице всички
комулативни изисквания на чл. 78А от НК за освобождаването й от
наказателна отговорност и налагане на администативно наказание – глоба.
При определяне размера на тази глоба, съдът съобразил всички обстоятелства
с правно значение и наложил минимума от 1 000 лв.
След цялостната проверка на първоинстанционното решение по
повод подадената срещу него въззивна жалба и при условията на чл. 314 от
НПК , въззивният съд намери, че решението е законосъобразно и следва да
бъде потвърдено. Оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.
Първоинстанционният съд е провел пълно и съответно с
процесуалните изисквания на НПК съдебно производство, при което е
изяснил напълно фактическата обстановка. Известните неточности в
свидетелските показания е отстранил посредством провеждане на очни
ставки. В резултат на това, чрез свидетелските показания са потвърдени
напълно констатациите на неоспорените приобщени от досъдебното
производство експертизи – относно вида на получените от пострадалата
увреждания и относно начина на получаването им. При това е проявил
максимална прецизност и според доказателствения материал е приел, че е
нанесен само един удар на пострадалата, а не няколко – както е отразено в
постановлението на прокуратурата. Законосъобразно е преценил, че се касае
до несъществено изменение на обстоятелствената част на обвинението и е
приел, правилно, че следва да се произнесе с Решение по казуса, а не да
прекратява съдебното производство и връща делото на прокуратурата поради
несъответствие с установените фактически положение в съдебно заседание с
тези от досъдебното производство, оразени в постановлението. В
4
действителност – по основните елементи на престъплението, свързано с
нанасяне на лека телесна повреда, страните не спорят. Достатъчно убедителни
са доказателствата, които установяват, че жалбоподателката К. е нанесла в
лицето удар на пострадалата, в резултат на което са и причинени телесни
наранявания. Няма спор и по вида и характера на същите, нито по правната
им квалификация. Единствения спор по делото е относно квалифициращия
деянието елемент „хулигански подбуди“. Възраженията във въззивната жалба
да липсват такива е правено от защитата и в хода на първоинстанционното
производство и основателно е счетено за неосноватено. „Хулиганството“ се
дифинира от закона като действие, което е непристойно, грубо нарушава
обществения ред и изразява явно неуважение към обществото. Установеното
по несъмнен начин поведение на жалбоподателката е именно такова.
Беседването само на изпълнителното деяние на престъплението – нанасянето
на удар и причиняването на телесна повреда - не е достатъчно за правилното
определяне на правната квалификация на престъплението. Анализът следва да
обхваща цялостната фактическа обстановка, а тя в случая несъмнено
установява „хулиганските подбуди“. Обвиняемата и пострадалата не са се
познавали помежду си, не са имали някакви предшестващи спорове, които да
са мотив за демонстрираното от К. поведение; липсват убедителни
доказателства, че малкото дете на жалбоподателката е пострадало в резултат
на поведението на пострадалата свидетелка; на забележката на
велосипедистките, че велоалеята има друго предназначение, възрастните
свидетели – родители на малките деца, играещи си и на тази алея, са
отговорили провокативно – че не е работа на момичетата да казват къде ще
играят децата им; преди нанасянето на удара жалбоподателката е замерила
пострадалата с празна пластмасова бутилка, твърдейки, че и приича на кошче
за боклук; а при спирането с велосипеда св. Н. е била директно нападната с
удар в лицето, без обвиняемата, като по-възрастен и предполага се – по-
разсъдлив човек, да разреши спора с тийнейджърките по цивилизован начин.
Подобно поведение спрямо по-младите „опоненти“, демонстрирано посред
бял ден на оживено място и пред други хора, правилно е дефинирано като
такова, което е непристойно, което изразява явно неуважение към
обществото, а начинът, по който жалбоподателката е „решила“ спора грубо
нарушава обществения ред, който определено изключва една евентуално
вербална агресия да се разрешава с бой. Като е приел горното,
5
първостепенният съд е дал върната правна квалификация на деянието.
Съобразил е изискването на закона при определени условия, деецът да се
освобождава от наказателна отговорност. Законосъобразно е приел да са
налице всички изисквания на чл. 78А от НК и е наложил на жалбоподателката
адинистративно наказание – глоба. Размерът на същата е определен на
минимума на текста на закона, като са съобразени всички обстоятелства с
правно значение.
По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК,
Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решението на Районен съд град М.,
постановено на 21.10..2021 г. по НАХД № 158/2021 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6