Р Е Ш Е Н И Е
№….........../09.03.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на десети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 12177 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, срещу П.М.Я., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 от ЗПК, чл. 10 а, ал. 1 ЗПК, както и чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 99 ЗЗД за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 800 лв., представляваща главница
договор за кредит № ***от 03.05.2015 г., сключен между ответника и „Ф.Б.“ ЕООД,
сумата от 95,92 лв., представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от 03.07.2015 г. до 30.11.2015 г.,
сумата от 100 лв., представляваща
административна такса за събиране на вземането, които суми са заплатени в полза
на „Ф.Б.“ ЕООД от „Ф.Б.“ въз основа на договор за гаранция № ***от 03.06.2015
г., както и сумата от 464,08 лв.,
представляваща такса за гаранция по договора за гаранция № ***от 03.06.2015 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 31.05.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, като вземанията са
прехвърлени от „Ф.Б.“ н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД с договор за покупко-продажба на
отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) от 01.12.2017 г. и
Приложение Г от 01.12.2017 г. към него, и за същите е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8137/2018 г. по описа на Районен съд – Варна.
По твърдения в
исковата молба и заявлението по чл. 410 ГПК, на 03.06.2015 г. между „Ф.Б.” ЕООД, в качеството му на кредитор, и
ответника – кредитополучател, по реда на ЗПФУР е сключен договор за кредит № ***при
Общи условия, по силата на който кредиторът е предоставил на ответника сумата
от 800 лв. срещу насрещното негово задължение да върне отпуснатите средства,
ведно с възнаградителна лихва в размер на 95,92 лв. в срок от 180 дни при падеж
на последната погасителна вноска - 30.11.2015 г.
Ищецът твърди, че на същата дата – 03.06.2015 г., между
ответника и „Ф.Б.“ като гарант е сключен договор за гаранция № 259305, с който
гарантът е обезпечил изпълнението на задълженията на ответника по договора за
кредит, като се е задължил солидарно с него, срещу възнаграждение (такса за
гаранция) в размер на 464,08 лв.
Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава по договора
за кредит и на основание чл. чл. 10, т.1
- т. 8 от ОУ, на същия е начислена административна такса за събиране на
вземането в размер на 100 лв.
Излага, че ответникът не е извършил никакви плащания по
договора за кредит, поради което кредиторът е поискал изпълнение от солидарно
задължения гарант - „Ф.Б.“, като на 31.12.2016 г. последният е погасил всички
дължими суми по кредита в общ размер на 995,92 лв., от които главница в размер
на 800 лв., възнаградителна лихва в размер на 95,92 лв. за периода от
03.07.2015 г. до 30.11.2015 г. и административна такса за събиране на вземането
в размер на 100 лв. Счита, че с извършеното плащане гарантът - „Ф.Б.“, е
встъпил в правата на удовлетворения кредитор по договора за кредит - „Ф.Б.”
ЕООД. Отделно твърди, че „Ф.Б.“ има вземане към ответника и за дължимата такса
за гаранция по договора за гаранция от 464,08 лв., която също не е заплатена.
Твърди, че по силата на договор за покупко-продажба на отписвания на
необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г. „Ф.Б.“
е прехвърлило в полза на ищеца вземанията си, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, за което длъжникът е уведомен на 14.12.2017 г.
Излага, че за дължимите суми по договора за кредит и договора за гаранция е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на
длъжника (настоящ ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По тези съображения моли да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца процесните суми. Претендира и присъждане
на съдебни разноски за заповедното и исковото производство, включително
юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът, чрез назначения му особен представител, депозира отговор
на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на
предявените искове, доколкото твърденията на ищеца за претендираните суми не са
доказани с никакви доказателствени средства. Оспорва лихвеният процент по
кредита като завишен. Намира за недължима претендираната такса гаранция.
По изложените
аргументи моли за отхвърляне на предявените искове.
В открито съдебно
заседание особеният представител поддържа депозирания отговор.
Конституираното трето
лице-помагач на страна на ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, изразява становище,
с което оспорва като неоснователни възраженията на ответника. По повод
възражението за завишен размер на договорната лихва излага, че кредиторът по
процесния договор за кредит е небанкова финансова институция, чиито средства не
са набирани чрез публично привличане на влогове или по други възстановими
начини, а дейността да дружеството се финансира единствено от лихвоносни заемни
средства, поради което и лихвите по тези кредити обичайно са в пъти по-високи
от тези, предлагани от банките. Намира, че уговореният годишен процент на
разходите е съобразен с краткия срок на договора и неговата необезпеченост и
размерът му е обясним с разходите на кредитора и поетия от него риск, както и с
добросъвестно очакваната печалба по сделката. Поддържа, че сумата за гаранция е
дължима от ответника въз основа на уговореното в сключения договор за гаранция.
В открито съдебно
заседание не изпраща представител. Предварително депозира молба, с която моли
за уважаване на предявените искове и претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От приложения договор за придобиване
покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити от
01.12.2017 г. (л. 13-20) се установява, че малтийската банка „Ф.Б.“ е
прехвърлила в полза на ищеца „А.з.к.н.п.з.“ ООД вземанията по просрочени
кредити, отпуснати от „Ф.Б.“ ЕООД и прехвърлени на „Ф.Б.“ срещу гаранционно плащане, като в
представеното приложение към договора (л. 20) под № 4299 е посочен
договор № ***от 03.06.2015 г. с длъжник П.М.Я. и са отразени дължимите суми в общ
размер на 1460 лв.
Видно от приобщеното пълномощно (л. 22), „Ф.Б.“ е
упълномощило „А.з.к.н.п.з.“
ООД да го представлява, като уведоми всички негови длъжници
по цедираните вземания за сключения договор за
придобиване от 01.12.2017 г.
По делото е приложено уведомление до ответника П.М.Я. без
посочена дата (л. 23), за което няма данни да е изпратено и/или връчено на
адресата преди подаването на исковата молба.
Към доказателствения материал по делото е приобщена и информация за заявка за кредит № ***от
06.03.2015 г. с посочен заявител П.М.Я. и размер на кредит – 800 лв., като
документът е в табличен вид без данни за неговия автор (л. 7), както и
неподписани Общи условия към договор за гаранция (поръчителство), сключен между
„Ф.Б.“ и клиент (л. 8-12).
Приложена е и
разписка № 07000340043054 от 03.06.2015 г. (л. 111) с посочен наредител „Ф.Б.“ ЕООД и получател П.М.Я. за сумата от 800
лв. с отразено основание за превода „259305“, която разписка е подписана от
клиента.
От приетото и
неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
(л. 113), което съдът кредитира напълно като обективно и компетентно изготвено,
се установява, че не са извършени погасявания по договора за заем, вкл. липсват
данни за погасявания от „Ф.Б.“ към „Ф.Б.“ ЕООД.
Видно от материалите
по приобщеното ч. гр. д. № 8137/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, въз
основа на подадено на 25.05.2018 г. заявление от „А.з.к.н.п.з.” ООД срещу П.М.Я.
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните
суми, която е връчена на длъжника (настоящ ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, и в указания едномесечен срок по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал
настоящото исково производство.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Положителните
установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са
налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото
на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл.
422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Основателността на
предявените искове е обусловена от
следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) наличието на
валидно възникнало въз основа на договор за кредит № ***от 03.05.2015 г.
облигационно правоотношение между „Ф.Б.“ ЕООД и ответника; 2.) точното
изпълнение на поетите от кредитора задължения по договора, в това число
предоставянето на уговорената сума от 800 лв. и на допълнителните услуги, за
които е начислена административна такса за събиране на вземането; 3.) наличието
на валидно възникнало облигационно правоотношение въз основа на договора за
гаранция № ***от 03.06.2015 г., по който е уговорена такса гаранция в размер на
464,08 лв., чиято изискуемост е настъпила; 4.) изплащането на дължимите суми по
договора за кредит от страна на „Ф.Б.“ в полза на „Ф.Б.“ ЕООД; 5.) наличието на
валидно сключен договор за цесия, по силата на който вземанията по договора за
кредит и договора за гаранция са прехвърлени на ищеца, и уведомяването на
ответника за това; 6.) настъпила изискуемост на задълженията в претендирания размер
и неизпълнението на същите. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал.
1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните
факти, пораждащи съдебно предявените вземания. По отношение на неизпълнението,
което като отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на
ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва, а именно точно изпълнение.
Ищецът се легитимира като титуляр на процесните вземания
по силата на договор за цесия, като твърди, че цедентът
от своя страна – „Фаратум банк“,
е титуляр на вземането за такса за гаранция по сключен с ответника договор за
гаранция, а за останалите вземания по договора за кредит е дал лично
обезпечение чрез поръчителство на ответника и е изпълнил вместо него
задълженията му към кредитора („Ф.Б.“ ЕООД), с което е встъпил в правата на
последния. Следователно, за да възникнат вземанията в полза на гаранта, на
първо място следва да се установи наличието на валидно възникнали задължения по
договора за заем. Такъв се твърди да е сключен със средства за комуникация от
разстояние, поради което приложими в отношенията между страните са разпоредбите
на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).
Според легална дефиниция на понятието
„договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние”, обективирана в чл.
6 ЗПФУР, такъв е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Преди
потребителят да бъде обвързан с предложение или договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние в закона е предвидено задължение на доставчика
за предоставяне на определена по вид и обем в чл. 8 – чл. 10 ЗПФУР информация.
В глава ІV от закона са уредени и правата на потребителя да се откаже или да
прекрати договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги
от разстояние доставчикът е длъжен да докаже изпълнението на задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя; спазването на срока за отказ на
потребителя от сключения договор съгласно чл. 12, ал. 1 ЗПУФР; получаването на
съгласието на потребителя за сключване на договора, а при необходимост и за
неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се
откаже от сключения договор, като според ал. 2 на цитираната разпоредба за
доказване предоставянето на преддоговорна информация,
както и на изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за
електронните изявления - Законът за електронния
документ и електронния подпис.
Посочените обстоятелства, относими към сключването на процесния
договор за кредит, не са доказани по делото. За установяване на същите не са
ангажирани надлежни доказателства от страна на ищеца, като представената заявка
– информация в табличен вид, не е годна да установи съгласието на ответника да се задължи
при изложените в нея параметри и не отговаря на изискванията на специалния
закон. При това положение не може да се направи категоричен извод за възникване
на заемно правоотношение между ответника и „Ф.Б.“ ЕООД, поради което и
получаването на твърдяната заемна сума е ирелевантно. Отделно от това по делото
не е доказано и плащането от страна на гаранта в полза на кредитора като
условие за възникване на регресните негови вземания
по договора за кредит, цедирани впоследствие в полза
на ищеца.
Доколкото
съществуването на договора за кредит не е доказано, договорът за гаранция
(за който също липсват доказателства) е лишен от предмет, респ. отсъства и
облигационно задължение на ответника за заплащане на уговорената такса за
предоставяне на гаранция.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че предявените искове са неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на
делото, разноски в полза на ищеца не се следват.
Ответникът не е направил искане за разноски, поради което такива не следва
да му бъдат присъждани.
На основание чл. 78, ал. 10 ГПК на
третото лице помагач не се присъждат разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, срещу
П.М.Я., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: сумата
от 800 лв. (осемстотин лева),
представляваща главница договор за кредит № ***от 03.05.2015 г., сключен между
ответника и „Ф.Б.“ ЕООД, сумата от 95,92 лв. (деветдесет и пет лева и
деветдесет и две стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода от 03.07.2015 г. до 30.11.2015 г., сумата
от 100 лв. (сто лева),
представляваща административна такса за събиране на вземането, които суми са
заплатени в полза на „Ф.Б.“ ЕООД от „Ф.Б.“ въз основа на договор за гаранция № ***от
03.06.2015 г., както и сумата от 464,08 лв. (четиристотин шестдесет и
четири лева и осем стотинки), представляваща такса за гаранция по договор за
гаранция № ***от 03.06.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 31.05.2018 г., до окончателното изплащане на
задължението, като вземанията са прехвърлени от „Ф.Б.“ н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД с
договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити
(цесия) от 01.12.2017 г. и Приложение Г от 01.12.2017 г. към него, и за същите
е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8137/2018 г. по описа на Районен
съд – Варна;
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, като трето лице - помагач на страната на
ищеца „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ЕИК ***;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: