№ 583
гр. София, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско
дело № 20251800500696 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 48 от 28.03.2025 г. по гр. д. № 688/2023 г. Самоковският
районен съд е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на ЗЕАД
„Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД сумата в размер на 662 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
по щета № 470418181867668 (за ПТП от 26.12.2018 г. при движение по
републикански път ІІ-82 на около 100 м. преди разклона за с. Долни окол,
Община Самоков, от гр. Самоков в посока гр. София), ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.6.2019 г., до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в общ размер на
800 лева.
Решението е обжалвано от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“.
Изложени са съображения за неговата неправилност.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата страна ЗЕАД „Булстрад
Виена иншурънс груп“ ЕАД е подаден отговор на въззивната жалба, с който
същата се оспорва.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. С нея се обжалва
1
валидно и допустимо решение на първоинстанционния съд.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Решението на районния съд е правилно. Настоящият съдебен състав
споделя мотивите на първоинстанционният съд и препраща към тях на
основание чл. 272 ГПК.
В допълнение и в отговор на изложените в жалбата доводи, въззивният
съд излага следните съображения:
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативни предпоставки:
наличието на валиден договор за имуществено застраховане между
увреденото лице и застрахователното дружество (ищец), заплащане на
застрахователното обезщетение от страна на дружеството – ищец, както и
размера на дължимото обезщетение, и предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди,
тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е
възложил работа, вредите да са причинени вследствие противоправно деяние
(действие или бездействие) при или по повод на възложената работа.
По делото не е спорно, че пътният участък, на който е станало процесното
ПТП – II-82, е част от републиканската пътна мрежа т. е. отговорността за
състоянието на пътното платно е за държавата. Законът за пътищата
предвижда общо и абстрактно задължение на Агенция „Пътна
инфраструктура“ да поддържа републиканските пътища, без значение под
въздействието на какви фактори е настъпила частичната им негодност.
Съгласно разпоредбата на чл. 29 ЗП републиканските пътища се поддържат
съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и
опазването на околната среда от Агенция „Пътна инфраструктура“. Това
означава, че възложител на работата по смисъла на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ,
свързана с ремонта и поддържането на пътя, където е настъпило
застрахователното събитие, е именно Агенция „Пътна инфраструктура“.
Налице е бездействие на ответника, тъй като пътят не е поддържан и не е
сигнализиран за наличие на препятствия по него (несигнализирана и
необезопасена дупка), от което е причинена вредата на автомобила. Затова и
според настоящия състав това противоправно бездействие е основание за
ангажиране отговорността на ответника в качеството му на възложител на
работата при условията на чл. 49 ЗЗД.
Видно от застрахователна полица № 4704185203002793/9.10.2018 г. и
добавък 3/001 от 07.12.2018 г. към нея, е че считано от 10,00 ч. на 07.12.2018 г.
между ищеца и свидетеля Ивайло Александров Б., собственик на л. а. марка
„Ауди“, модел „А7“, с рег. № СВ 3359 НВ, с рама № WAUZZZ4G6CN025871, е
сключен договор за застраховка „Каско стандарт“ на това моторно превозно
средство (МПС), при уговорени основно покритие „Пълно каско“ и
допълнителни покрития, сред които и „Гуми“, със срок на валидност на
застраховката до 20.10.2019 г.
Следователно в настоящия случай е доказано, че между ищеца и
собственика на увредения автомобил е сключен договор за имуществено
застраховане. За този договор е предвидена писмена форма за действителност,
2
която е спазена, а доколкото е сключен като застрахователна полица същата
съдържа всички необходими задължителни реквизити. По силата на договора
ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования
моторно превозно средство, като във връзка с процесното ПТП е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 662 лв.
Във връзка с доводите във въззивната жалба следва се посочи, че по
делото е безспорно обстоятелството, че за инцидента не е съставен протокол
за ПТП, но от това не следва извод, че не е надлежно доказано настъпването
на застрахователното събитие – спукване на гумата на МПС от попадането й в
дупка на пътя, щетите от което представляват покрит застрахователен риск
съгласно застрахователния договор между ищеца и св. Б.. Съгласно чл. 6, т. 4
от Наредба № Із-41/12.1.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информирането между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд (обн. ДВ, бр. 8/2009 г.) не се посещават от органите на
МВР – „Пътна полиция“ и не се съставят документи за повреди на МПС,
които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в
резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в
състояние да се придвижи на собствен ход. Конкретният случай не съставлява
визираното в тази разпоредба изключение, в което органите на МВР – „Пътна
полиция“ е следвало да посетят мястото, на което гумата на автомобила се е
спукала и да съставят протокол за това. Свидетелят Б. е сменил спуканата
гума и е продължил по пътя си за гр. София, т. е. при наличие на резервна гума
в автомобила и след една рутинна манипулация управляваното от него МПС е
било в състояние да се придвижва на собствен ход. Това е житейски очевидно,
а и е подкрепено от отговора на задача първа в констативно-съобразителната
част на приетото заключение на вещото лице инж. Любомир Попов по
назначената съдебна автотехническа експертиза (САТЕ). Следователно в този
случай протокол за ПТП не е следвало да бъде съставян съгласно чл. 6, т. 4 от
Наредба № Із-41/2009 г.
Настъпването на пътнотранспортното произшествие и механизмът му се
установяват от показанията на свидетеля Б., подаденото от него заявление до
ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение по действащия между
тях застрахователен договор, към което са приложени негова декларация за
настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“ и
декларация от свидетеля В.Х. Б.а – присъствала по време на ПТП, както и от
свидетелските показания на свидетеля В.Х. Б.а. Посочените доказателства са
логични и настоящата инстанция счита, че следва да бъдат кредитирани.
По делото недоказано остана възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил поради
несъобразяване с пътните условия. В тежест на ответника по иска е при
условията на пълно доказване да установи този факт, което не е сторено,
поради което съдът приема възражението на въззивника за неоснователно.
Следва да се посочи, че по делото не се ангажират доказателства при
условията на пълно доказване, от анализа на които да може да се обоснове
извод, че водачът на увредения автомобил е допринесъл за увреждането чрез
3
неспазване на задълженията си по чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата. Съгласно последната цитирана норма водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. В случая лекия автомобил се е движил със съобразена скорост и
причината, поради която водачът не е могъл да заобиколи препятствието на
пътното платно е не несъобразената му скорост, а обстоятелството, че в
неосветения участък не я е видял.
Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
Поради неоснователност на въззивната жалба, жалбоподателят дължи на
въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение. Съдът намира възражението на въззивника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна за
основателно. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС в Решение
от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 тълкуване определените с Наредба №
1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не
обвързват съда съдът предвид степента на положен труд и характера на
производството, както и като съобрази броя на проведените по делото съдебни
заседания, намира, че следва в полза на адвокат К. П. да се присъдят разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.
По изложените съображения Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 16 от 12.02.2025 г. по гр. д. № 393/2023 г.
по описа на РС – Самоков.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с ЕИК ********* да
заплати на „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД с ЕИК ********* сумата в
размер на 200 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4