РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Омуртаг, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря Диянка Б. Константинова
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно
наказателно дело № 20223510200228 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Х. Ф. Д., чрез адв. Н. С. против Наказателно
постановление № 22-0308-000585/04.10.2022 г., издадено от началник на РУ -
Омуртаг към ОДМВР - Търговище, с което на жалбоподателя, на основание
чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т.
2 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, а при съставянето му са допуснати съществени
процесуални нарушения. В подкрепа на тези твърдения се релевират доводи,
че в АУАН не е конкретизирано по коя от двете хипотези на чл. 104б ЗДвП се
вменява обвинение – по т. 1 или по т. 2. Това е направено едва с издаденото
НП. Според жалбоподателя, в случая е липсвал умисъл при осъществяване на
нарушението. Твърди, че управляваният от него автомобил е стар, с
неизправност в съединителя, а твърдяното поднасяне е осъществено на
стръмен наклон. Счита също, че деянието би следвало да се квалифицира
като маловажен случай. Моли се да бъде постановено решение, с което да
бъде отменено обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон,
административно-производствените правила и целта на закона. Претендира и
сторените разноски в настоящото производство.
В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника на жалбоподателя – адв.
1
Н. С.. В допълнение към изложеното в жалбата, адв. С. сочи, че от разпита на
актосъставителя се установява, че е следвало да се квалифицира деянието по
друг законов текст – като неизпълнение на полицейско разпореждане или
управление на МПС в съответствие с пътните условия.
Ответната по жалбата страна РУ – Омуртаг към ОДМВР - Търговище,
редовно призована, не изпраща представител в с.з., но в съпровождащото
административнонаказателната преписка писмо началникът на същото
настоява за потвърждаване на НП.
РП – Търговище, ТО - Омуртаг, не изпраща представител по делото и не
излага становище по същото.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество относно нейната
основателност.
Съдът като прецени становището на жалбоподателя във връзка с
представените доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е
започнало със съставянето на АУАН № 622/15.09.2022 г., за това, че на 15.09.
без посочена година около 09.05 часа в гр. Омуртаг на ул. Генералска в
близост до пешеходна пътека на Гимназия „Симеон Велчев“ Х. Ф. Д.
управлява личен лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. ***, като се
установило, че на завоя лекия автомобил поднесъл към парапета, където
стояли учениците, като същия бил спрян от мл. ПИ М. Е. с цел да бъде
предупреден и впоследствие въртял гуми с лекия автомобил пред учениците,
с което виновно е нарушил чл. 104б ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с фактическо описание, идентично с това
съдържащо се в АУАН и правна квалификация на деянието – чл. 104б, т. 2,
като на жалбоподателя, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 175а, ал. 1, пр. 3 е
наложена глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за 12 месеца.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът
намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила по чл. 42, ал. 1, т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т.
5 ЗАНН.
Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, като
описание на нарушението е посочено, че управляваният от жалбоподателя
автомобил е поднесъл на завой към парапет, където са стояли ученици, както
2
и че впоследствие е въртял гуми пред учениците. От това описание не става
ясно умишлено ли е извършил тези действия жалбоподателя и фактически
какво нарушение с описаните действия е извършил.
Също така в АУАН не е посочен и конкретния състав на
административно нарушение, който е осъществен, нито в частта, с която е
описана фактическата обстановка нито като правна квалификация. Дадената
от актосъставителя правна квалификация от чл. 104б ЗДвП не дава
възможност на жалбоподателя да узнае какво е нарушението, в което е
обвинен, нито му дава възможност да упражни пълноценно правото си на
защита. Това е така, защото разпоредбата на чл. 104б ЗДвП включва в себе си
два състава на административно нарушение и гласи следното: На водача на
моторно превозно средство е забранено да: 1. организира или участва в
нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване;
2. използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен
в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Цитираната в НП т. 2 на чл. 104б ЗДвП не санира вече допуснатото
нарушение при издаването на АУАН, доколкото при фактическото описание
на нарушението отново не е посочено с кои свои действия/бездействия е
осъществил визираното нарушение.
При издаването на обжалваното НП е допуснато и друго нарушение.
Съгласно чл. 52, ал. 4 ЗАНН, преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства. В случая жалбоподателят е изложил своите обяснения и
възражения по акта, като е заявил следното: „На завоя колата поднесе към
парапета, полицая ме спря и ме предупреди, когато тръгвах колата завъртя
гуми, защото има проблем със съединителя“. Тези възражения по никакъв
начин не са обсъдени от наказващия орган, нито се е произнесъл по тях.
Неспазването на императивните изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5,
чл. 52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, се явяват съществен порок на
наказателното постановление, налагащ неговата отмяна, тъй като води до
нарушение на правото на защита на санкционираното лице да бъде запознато
с всички приети за осъществили се факти от страна на
административнонаказващия орган, които факти, подведени под хипотезата
на правната норма, да сочат на осъществен конкретен състав на
административното нарушение, за което е ангажирана и отговорността на
нарушителя.
По изложените мотиви съдът намира наказателното постановление за
незаконосъобразно и като такова същото подлежи на отмяна, поради
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването
на НП.
При този изход на спора, право на разноски се поражда за
3
жалбоподателя, чиято жалба е основателна. От процесуалния представител на
жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие и е
направено искане за присъждане на сторените в производството разноски.
Така направеното искане е основателно и следва да бъдат присъдени
направените от жалбоподателя разноски на стойност от 600 лева за
адвокатско възнаграждение. Направеното от ответната по жалбата страна
възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като размерът на
претендираното адвокатско възнаграждение е минималния предвиден,
съгласно чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0308-000585/04.10.2022 г.,
издадено от началник на РУ - Омуртаг към ОДМВР - Търговище, с което на
Х. Ф. Д., ЕГН **********, с адрес: *** , на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3
ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП,
КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР - Търговище, РУ - Омуртаг, да заплати на Х. Ф. Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 600 лева, представляваща сторените
разноски за адвокатско възнаграждение по делото, на основание чл. 63д, ал. 1
ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 18, ал. 2, във връзка с
чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Търговище в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на
глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Омуртаг: Борис Д. Царчински
4