Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 13.12.2016 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито
заседание на седми юли, през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Б.Ш.,
като изслуша докладваното от съдията гр.д. № 11318 по описа на състава за 2015г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 288, ал.1, т. 2 от КЗ/отм/.
Ищцата Д.А.Д. поддържа твърдение,
че претърпяла значителни неимуществени и имуществени вреди, в следствие на
телесните увреждания, които и били нанесени в резултат на пътно- транспортно
произшествие на 16.09.2013г. на първокласен път І-6 км, километър +34 с посока
от гр. К. към гр. София
от РПИ. Произшествието настъпило поради виновното противоправно поведение на
водача на автомобил със специално предназначение – линейка „Хюндай“ с рег. № ********, който
бил управляван без покритие по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите“ към момента на ПТП. В споменатия автомобил, ищцата
пътувала на предната дясна седалка, до водача. Противоправния характер на
поведението на водача на автомобила бил установен в рамките на НОХД №
842/2014г. на РС К.. Предвид обстоятелството, че в споменатата особена хипотеза
гражданската отговорност на причинителя на вредите била покрита от Г. Ф., на 13.03.2015г. ищцата отправила писмено искане
до ответника за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, по което била образувана
преписка по щета с рег. № 210072/2015г. Ответникът Г. Ф. вече изплатил на ищцата застрахователно обезщетение в размер на
сумата от 27 000 лева за неимуществени вреди и сумата от 3 774 за
имуществени вреди. При така изложените фактически обстоятелства, доколкото
твърди, че изплатения размер на обезщетението бил неадекватен на действителния
обем/ размер на претърпените имуществени и неимуществени вреди ищецът
претендира за осъждане на ответника, с оглед особената му нормативно установена
функция, да му изплати допълнително както следва: сумата от 93 000 лева, представляваща
аритметична разлика
между вече платеното застрахователно обезщетение от 27 000 лева и дължимото обезщетение за пълния обем на
претърпените неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху
претендираното обезщетение, считано от деня на настъпване на пътно- транспортно
произшествие, до деня на окончателното плащане на претендираните суми както и да заплати сумата от 3774 лева, представляваща
аритметична разлика
между вече платеното застрахователно обезщетение в размер на
3 774 лева и пълния размер на обезщетението, дължимо
за претърпените
имуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от предявяването на иска, до деня на окончателното плащане
на претендираните суми.
Ответникът Г. Ф. оспорва предявените
от ищцата претенции. Чрез процесуалните си представители ГФ заявява, че на
12.08.2015г. е превел по посочената от ищцата банкова сметка ***, който възлиза
на 27 000 лева - за претърпените неимуществени вреди и на 3774 лева - за
претърпените имуществени вреди. В тази връзка ответникът поддържа становище за
неоснователност на претенциите за изплащане на обезщетение, доколкото заявява,
че вече изплатените суми съответствали адекватно на дължимия справедлив размер на
обезщетенията – който бил редуциран с ½ на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, поради
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Ответникът сочи,
че поради неизпълнение на задължението си по чл. 137а от ЗДвП – да постави
предпазен колан по време на пътуването - ищцата е допринесла за настъпването на
вредоносния резултат в същия обем, в какъвто е отговорен и водача на лекия
автомобил. При това, ответникът оспорва твърдението, че е изпаднал в забава и
че дължи заплащането на лихва, считано от датата на настъпване на процесното ПТП
и на непозволеното увреждане. Моли за отхвърляне на предявените претенции и
претендира да бъдат присъдени направените съдебни разноски.
Третото лице- подпомагаща страна за ответника – А.Х.К., оспорва предявения
иск, като изразява становище за неговата неоснователност. Чрез процесуалния си
представител, третото лице- подпомагаща страна поддържа тезата, че изплатения
от ответника размер на застрахователното обезщетение е справедлив и достатъчен
за да покрие действителния обем на причинените вреди. Моли за отхвърляне на
иска.
Съдът, като прецени
доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдържанието на приетия
като доказателство препис от Решение № 3 от 16.01.2015г. на РС К. мотивира
доказателствен извод, за това, че на 16.09.2013г. на пътен участък от първокласен път І-6 от РПИ, километър +34, с
посока от гр. К. към гр. София е настъпило пътно-
транспортно произшествие, което е причинено от водача на МПС със специално
предназначение (линейка) с рег. № ******** и в следствие на което е пострадала
пътуващата в същия автомобил Д.А.Д. с диагностицирана по надлежния ред средна
телесна повреда – шийна травма, изразяваща се в счупване и листеза на ниво
шести- седми шиен прешлен. Тъй като решението на наказателния съд е влязло в
сила на 03.02.2015г., споменатите по- горе изводи, относно извършването на
деянието, неговите последици и неговата противоправност обвързват
доказателствените изводи на съда, в хипотезата на чл. 300 от ГПК.
На 13.03.2015г. ищцата е отправила до Г. Ф. заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение, заведено с вх. № 24-01-172, по което е образувана
преписка по щета.
Ответникът твърди (с отговора на исковата молба), а ищцата не отрича
(според твърденията в исковата молба), че е получила плащане на застрахователно
обезщетение, на релевираното от нея основание в общ размер на 30 774 лева, включително
сумата от 27 000 лева представляваща обезщетение за претърпяни
неимуществени вреди и сумата от 3774 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществените вреди, свързани с разходи за лечение. Според ответника,
изплатената сума съответства на ½ от дължимото обезщетение, редуцирано
на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, поради съпричиняване на вредоносния резултат.
Приетите като
доказателства медицински документи – Епикриза от МБАЛ „Д-р Н. В.“ АД- К., две Епикризи
от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД – гр. София, амбулаторни листове и резултати от
медицински изследвания установяват естеството травматичните увреди, които са
били получени от ищцата и от които тя е била лекувана след настъпването на
процесното пътно произшествие, последиците от лечението както и други факти,
определящи здравния статус на пострадалата след настъпването на процесното ПТП.
Като доказателство по делото е представен и приет препис от Решение на НЕЛК №
792 от заседание № 119/11.11.15г. установяващ настъпили след предявяването на
иска факти, определящи здравния статус на пострадалата, които съдът също съобрази
при условията на чл. 235, ал.3 от ГПК.
Заключението на
изслушаната съдебно- медицинска експертиза (възложена на вещо лице д-р Б.),
което бе прието без оспорване от страните мотивира следните изводи относно
правно значими за спора факти:
· В следствие от настъпването на пътния инцидент,
ищцата е получила следните увреждания: мозъчно сътресение, контузия на
гръбначния мозък в шийната област, счупване и спондилолистеза на телата на 6-ти
и 7-ми шийни прешлени, дискова херния на нивото на 5-ти и 6-ти шийни прешлени, спиноза на
вертебралния канал.
· Проведеното лечение включва извършването на
оперативна хирургична интервенция на шийните прешлени, последвани от
медикаментозно и консервативно лечение, които са извършени при амбулаторни
условия (в дома на пострадалата). В резултат от прилагането на тези методи на
лечение, пострадалата е получила подобрение.
· Общата продължителност на лечебния и възстановителен
период е около 1 година, като интензитета на болките и страданията е бил по-
значителен през период от около 3-4 месеца непосредствено след злополуката и
около 2 месеца по време на провеждането на рехабилитация.
· Получените увреждания са довели до негативни
последици за здравето на пострадалата –нарушена проводимост на нервните влакна
на срединния нерв на лявата ръка и дискординационен синдром. Наред с това,
пострадалата е имала битови затруднения, поради затрудненията при движението на
шията.
· Според становището на вещото лице, описаните
увреждания са резултат не от директен удар върху тялото на пострадалата
(какъвто липсва), а от внезапно и абнормно силно движение на прешлените на
врата, под въздействие на инерционни сили при настъпването на ПТП. Именно споменатите
особености мотивират вещото лице да приеме категорично становище, че тялото на
пострадалата е било фиксирано към седалката на автомобила, посредством
предпазен колан, който е попречил на свободното му движение.
В дадените пред съда
показания, свидетелката Д.А.Т. заявява, че имала преки лични впечатления от
физическото и психологическото състояние на Д.А.Д. – тъй като била нейна дъщеря
и помагала на пострадалата в лечебно възстановителния процес, полагайки грижи
за нея. Според свидетелката, пострадалата изпитвала силни болки след инцидента,
била силно уплашена. Поради естеството на травмите се наложило пострадалата да
бъде приета за лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, където била транспортирана от болницата
в гр. К.. В УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД
пострадалата престояла около 20 дни, придружавана от свидетелката, тъй
като не могла да осъществява сама битовото си обслужване, особено в периода на
оперативните интервенции. Моментното състояние на ищцата било стабилизирано, но
тя се оплаквала от болки в тила и ръката, ограничен обем на движенията на шията
и на лявата ръка.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с иск, който се
основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 288, ал.1, т.2 КЗ, ответникът е длъжен да изплати на ищцата обезщетение при условията на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, за
причинените неимуществени вреди – за които се твърди да са настъпили в
следствие на противоправното поведение на водач без покритие по споменатата
задължителна застраховка.
Анализът на събраните писмени
доказателства, който е осъществен при условията на чл. 235, ал.3 от ГПК
мотивира извода, че в действителност са налице предвидените в чл. 288, ал.1, т.
2 от КЗ /отм./ предпоставки за изплащане на обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите“ от
страна на ответника – Г. Ф., с оглед особената му нормативно установена функция
в подобен вид хипотези.
Изразените пред съда процесуални
позиции на страните, както и извършеното плащане на застрахователно обезщетение
на релевираното основание, очертават рамките на правния спор, който настоящият
съд следва да разреши, в три основни насоки: Първо – относно наличието на поведение
предизвикало съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата,
което се отрича от нея но се твърди от ответника; второ- относно справедливия
размер на обезщетението, която се дължи на пострадалата за претърпените
имуществени и неимуществени вреди и трето- относно твърдението на ищццата за
изпадането на ответника в забава за дължимото плащане на обезщетение (което се
оспорва от ответника) и респективно – относно момента на изпадането в забава
(за което страните застъпват различни позиции).
Заключението на приетата съдебно-
медицинска експертиза, което не бе оспорено от страните, установи последиците
от претърпените телесните увреждания на ищцата, но категорично отрече тезата на
ответника, че в нарушение на задължението си по чл. 137а от ЗДвП ищцата не била
използвала обезопасителен колан. Мотивиран именно от този извод на СМЕ, настоящият
състав на съда съдът приема, че не е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата. Това на свой ред означава, че не е налице
основание за редукция в размера на дължимото обезщетение, на основание чл. 51,
ал.2 от ГПК.
Самата процесуална позиция на
ответника, съдържаща ясно изразено становище, че заплатената сума е била
намалена /редуцирана/ с 50% при условията на чл.51, ал.2 от ГПК мотивира логическия
извод, извод, че според УС на Г. Ф. - справедлив размер на обезщетението за претърпените
от ищцата неимуществени вреди, ако не биха били налице основанията за редукция
по чл. 51, ал.2 от ГПК би следвало да бъде възлиза общо на сумата от 54 000
лева, а на обезщетението за имуществени – да възлиза общо на сумата от 7 548
лева. Все пак обаче, в решението си относно размера на дължимото обезщетение
съдът никак не е обвързан от преценката на Гаранционния Ф. за обстоятелства по
чл. 52 от ЗЗД, нито относно размера на дължимото обезщетение и следва да
определи този размер по своя преценка.
По претенцията за изплащане на обезщетение за имуществени вреди и за
присъждане на законната лихва върху това обезщетение, съдът намира следното;
В конкретният случай, за да прецени
справедливия размер на дължимото обезщетение, настоящият състав на съда
съобрази в контекста на чл. 52 от ЗЗД преди всичко характера на преживените от
увреденото лице негативни емоции, болките и страданията от съпровождащите
лечението медицински манипулации – за времето от една година – считано от момента
на причиняването на вредоносния резултат, до периода на приключване на процеса
на възстановяване на травмите.
При това, съдът отчете, че се касае
за една средна телесна повреда, но съобразявайки че възстановителния период е
продължил сравнително по- дълго, (около година) и е бил съпроводен със
значителни по интензивност и продължителност болки и страдания. Лечението е преминало
с относително успешен резултат, довело е до стабилизиране на състоянието на
пострадалата, но са настъпили и последващи усложнения, които затрудняват
социалния живот на ищцата. Част от травмите не са напълно възстановени – според
констатациите на вещото лице д-р Б. се установява намалена ексцес- проводимост
на нерв в лявата ръка и ограничен обем на движенията на шията. Тези трайни
негативни последици са повлияли в допълнителна степен негативно на социалния и
професионалния живот на пострадалата.
С оглед адекватно прилагане на
принципа на справедливостта, като отчете съвкупността от всички изложени
обстоятелства със социално икономическите условия в страната, към момента на
настъпването на вредите (вкл. размера на минималната работна заплата от 310
лева за 2013г. и лимитите на застрахователните обезщетения към 2013г.), съдът
приема че компенсирането на вредните последици от травматичното увреждане в
пълен обем (комплексно) е справедливо оценимо на сумата от 57 000 лева.
Действително, травмите и техните
последици не са никак леки, но илюстративно следва да се отбележи, че
споменатата сума на обезщетението се равнява на приблизително 184 броя месечни
минимални работни заплати за страната.
Уместно е да се отбележи, че
споменатата сума е сравнително близка по размер и до възприетия в процедурата
по чл. 288, ал.7 от ГПК извод на Г. Ф. за справедлив размер на обезщетение (без
редукция).
По всички изложени съображения,
предявеният иск следва да бъде уважен, като ответника бъде осъден да заплати на
ищцата допълнително сумата от
30 000 лева, представляваща аритметична разлика между общия размер на
дължимото по справедливост обезщетение за неимуществени
вреди (57 000 лева) и вече изплатения размер от 27 000 лева. За
разликата над присъдената сума от 30 000 лева и до пълния размер на
претенцията за 93 000 лева, предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
Като обсъди основателността на
претенцията за присъждане на законната лихва върху претендираното обезщетение
за неимуществени вреди, съдът съобрази, че на основание чл. 288, ал. 7 КЗ
/отм./ ответника дължи лихва върху присъдената сума на обезщетението, но само в случаите, когато произнасянето му
е закъсняло или ако е бил постановен
неправомерен отказ да се изплати. Дори когато дължи изплащането на лихва
върху дължимата сума на застрахователното обезщетение, това задължение не
възниква от датата на причиняването на вредите, както се претендира от ищцата -
понеже ответникът не е нито пряк причинител на вредата, нито застраховател,
който се е ангажирал да покрие щети по силата на договор. По аргумент от чл. 288, ал.7 от КЗ, след
анализ на представените и приети в хода на съдебното дирене писмени
доказателства, съдът приема, че лихвата върху присъдените суми на обезщетение за
неимуществени вреди и обезщетение за имуществени вреди се дължи, но считано от деня
следващ този, на който е бил нареден превода на обезщетението в размер на 27
000 лева т.е. считано от 13.08.2015г. до деня на окончателното плащане. Доколкото е
спазил установения в чл.288, ал.7 от КЗ /отм./ инструктивен срок за произнасяне
по писмената претенция за изплащане на обезщетение - ответникът не е изпаднал в
забава за изплащане на обезщетението и не дължи лихва за периода преди
предявяването на иска и преди посочената по- горе дата 13.08.2016г.
По претенцията за изплащане на обезщетение за имуществени вреди и законната
лихва върху това обезщетение, съдът намира следното;
Размерът на определеното дължимо
обезщетение за имуществените вреди,
следва да бъде увеличен с 50% спрямо сумата на вече изплатеното (след
редуциране с 50%) обезщетение на същото правно основание. Разходите за лечение,
които ищцата е направила бяха установени по основание и по размер, както очевидно
са били доказани и в рамките на развилото се преди процеса производство по
доброволно уреждане на претенцията, пред Гаранционния Ф., въз основа на заявление за изплащане
на застрахователно обезщетение, заведено с вх. № 24-01-172/13.03.2015г. Следователно, предявения иск за изплащане на
обезщетение за имуществени вреди също следва да бъде уважен в пълния предявен размер
на сумата 3774 лева – изчислен като аритметична разлика между пълния дължим
размер на застрахователно обезщетение от 7 548 лева и вече изплатеното на
същото основание застрахователно обезщетение в размер на 3774 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати и законната лихва върху сумата на присъденото обезщетение, за периода
от предявяването на иска до деня на окончателното плащане т.е. за периода, за
който тази лихва е претендирана в петитума на исковата молба.
По
претенциите на страните за присъждане на съдебни разноски;
С оглед изхода на спора, съобразявайки неспазването на задължението на
страните да представят списъци на разноските по чл. 80 от ГПК, съдът намира, че
всяка от тях има право да получи направените от нея разноски, съразмерно с
уважената, респ. с отхвърлената част от иска.
На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди възнаграждение
при условията на чл. 38 от ЗАдв., съразмерно с уважената част от иска, което
възлиза общо на 1453, 22 лева.
На основание чл. 78, ал.8 от ГПК, на ответника също следва да бъдат
присъдени направените от него разноски за процесуално представителство от
юрисконсулт, съразмерно с отхвърлената част от иска, които съдът изчисли на
обща стойност от 2420 лева.
Възражението за прекомерност по чл. 78, ал.5 от ГПК няма как да бъде
възприето за основателно, тъй като и от двете страни в процеса, разноските за
процесуално представителство се претендират съобразно минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Именно към тези размери насочва както разпоредбата на чл. 38 от
ЗА за процесуалния представител на ищцата, така и разпоредбата на чл. 78, ал.3
вр. с ал. 8 от ГПК за процесуалния представител на ответника, представляван от
юрисконсулт.
Разноски по събирането на доказателства са били направени само от
ответника, но размерът им е установен (240 лева) и последния има правото да
получи от ищцата само онази част от тях, която съответства на отхвърлената част
от иска т.е. сумата от 156 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати по сметка
на съда и следващата се държавна такса за уважената част от иска, от
заплащането на която ищцата е освободена в хипотезата на чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК и която възлиза на 1230, 96 лева.
Третото лице- подпомагаща страна няма право на съдебни разноски и не дължи
заплащането на съдебни разноски на главните страни.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.А.Д. с ЕГН **********
и съдебен адресат – адв. В.Н.,***, на
основание чл. 288, ал.1, т.2 от КЗ /отм./ – сумата от 30 000 лева (тридесет
хиляди лева), представляваща
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на водача
на автомобил
със специално предназначение линейка „Хюндай“ с рег. № ********, за причинените неимуществени вреди при ПТП от 16.09.2013г.,
заедно със законната лихва върху същата сума, считано от 13.08.2015г. до деня
на окончателното плащане, като отхвърля
иска, в частта за горницата над присъдената сума - до пълния претендиран
размер на обезщетението от 93 000 лева, както и претенцията за присъждане на
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в период от 16.09.2013г.
до 13.08.2015г.
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.А.Д. с ЕГН **********
и съдебен адресат – адв. В.Н.,***, на
основание чл. 288, ал.1, т.2 от КЗ /отм./ – сумата от 3 774 лева (три
хиляди седемстотин седемдесет и четири лева), представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите” на водача на
автомобил със специално предназначение линейка „Хюндай“ с рег. № ********, за причинените имуществени вреди при ПТП от 16.09.2013г.,
заедно със законната лихва върху същата сума, считано от предявяването на иска
на 04.09.2015г. до деня на окончателното плащане.
ОСЪЖДА Г. Ф. да заплати на процесуалния представител на ищцата - адв. В.Й.Н. ***- сумата от 1453, 22 лева (хиляда четиристотин
петдесет и три лева и 22 ст.) за безплатно процесуално представителство на
ищцата пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Д.А.Д. да заплати на Г. Ф. - на
основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 ГПК – сумата от 2420 лева (две хиляди
четиристотин и двадесет лева) за процесуално
представителство от юрисконсулт и сумата
от 156 лева (сто петдесет и шест лева) съдебни разноски за събиране на
доказателства в производството пред Софийски градски съд
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметката на
Софийски градски съд - на основание чл.
78, ал. 6 ГПК - сумата от 1230, 96 лева (хиляда двеста и тридесет лева и
деветдесет и шест ст.) за държавна такса, от заплащането на която ищцата е
освободена.
Решението е постановено
при участието на А.Х.К. с адрес ***, в качеството на трето лице, подпомагащо ответника – Г. Ф..
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на заинтересованата страна.
СЪДИЯ: