Р
Е Ш
Е Н И Е
№ 7
гр. Пловдив, 03.01.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, XVІІІ н. с. в публично съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
При участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ТЕРЗОВА, като
разгледа докладваното от съдията АНД №6410/2019г.
по описа на ПРС, XVІІІ н.с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №19 - 1030 -
007925 от 10.09.2019г. на Началник група към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна
полиция” - Пловдив, с което на Ж.С.Ж., ЕГН:**********, на осн. чл.175, ал.1,
т.1, пр.3 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание - ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МПС за срок от 1 /един/ месец, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
По съображения, изложени в жалбата и чрез процесуалния
си представител - адв. М.Г., в съдебно заседание, жалбоподателят Ж. моли съда
да отмени обжалваното наказателно постановление /НП/, като неправилно и
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за
обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 14.08.2019г. жалбоподателят Ж. управлявал мотоциклет
„Ямаха ИЗФ Р1”, с рег. №***в гр. Пловдив. Около 08.26 часа, движейки се с него от
прелеза на бул. „Шести септември” между колоните от автомобили в трилентов път в посока изток, на кръстовището с бул.
„В.Априлов” бил забелязан от изпълняващите
по това време служебните си задължения *** – свид. И.П. и И. К.. Последният,
застанал на тротоара, на края на разделителната линия на булеварда, спрял
жалбоподателя, за да му поиска документи за проверка. Същевременно свид. П. се
придвижил и заставайки зад мотора, установил, че табелата на МПС не била
поставена на правилно място – отзад, но под калника и насочена към гумата, който
начин пречел да се видят цифрите. На място били направени снимки на процесната
регистрационна табела. Ситуацията станала достояние на свид. К., приятел на
жалбоподателя Ж., управлявайки също МПС по това време и озовал се на процесното
кръстовище.
За установеното на жалбоподателя бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ с №36754 от 14.08.2019г. Актосъставителят квалифицирал нарушението
по чл.140, ал.1, пр.3 от ЗДвП. Ж. подписал акта без възражения. Получила препис
от него на същата дата и удостоверил с подписа си, че е уведомен за правото му
в 3 - дневен срок да депозира писмени възражения.
Въз основа на съставения акт, било издадено
обжалваното НП, с което на Ж.С.Ж., ЕГН:**********, на осн. чл.175, ал.1, т.1,
пр.3 от ЗДвП са наложени административни наказания - глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни
доказателства – изцяло от показанията на актосъставителя И.П. и частично от
показанията на свид. В.К.. В показанята си свид. П. потвърждава авторството на
АУАН и направените в него констатации, като внася и допълнителни разяснения по
случая. Съдът кредитира показанията на свид. П. като достоверни, логични,
последователни и съотвестващи на писмените доказателства по делото. Отделно от
това АУАН, подписан от жалбоподателя и съставен редовно, има материална доказателствена
сила по смисъла на чл.189, ал.2 от ЗДвП, тъй като същата не беше оборена. Ето
защо, следва да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства.
По отношение на свид. К., ангажиран от жалбподателя,
съдът кредитира единствено показанията му в частта, относно мястото и времето
на нарушението, извършено от жалбоподателя, като съответстващи на останалия
доказателствен материл по делото. В останалата част – показанията му,
касаещи самата посока на движение на
жалбоподателя, преди да бъде спрян и местоположението на регистрационната
табела върху процесния мотоциклет, остават изолирани и противоречиви на
приложените и събрани по делото доказателства. Ето защо съдът оцени критично
показанията на свидетеля в тази част, отчитайки и заинтересоваността му от
изхода на делото, предвид установените приятелски отношения с жалбоподателя.
При така изложената фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
По делото са налице категорични и безспорни
доказателства за извършено от жалбоподателя Ж. нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Цитираната правна норма предвижда, че по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се
допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по
установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона
за пътищата. В случая категорично се установява, че на 14.08.2019г. около 08.26 часа в гр. Пловдив, на кръстовището на
бул. „Шести септември” с бул. „В.Априлов” жалбоподателят Ж., като водач на мотоциклет „Ямаха ИЗФ Р1”, с рег. №***е управлявал
същия с регистрационнна табела, която не е била поставена на определеното за
това място, а именно - отзад, но под калника и насочена към гумата, което място
пречело да се видят цифрите. Тези
обстоятелства се потвърдиха от събрания по делото доказателствен материал, в
това число изцяло от показанията на актосъставителя П. и частично от показанията
на свид. К..
Твърдението на жалбоподателя, че не е осъществен
състав на административно нарушение, поради обстоятелството, че все пак била поставена
табела отзад на мотоциклета според изискванията на чл.10, ал.7 от Наредна I-45/24.03.2000г., не се
приема от съда, тъй като това не е достатъчно. Наред с цитираната норма, са
предвидени и правила в разпоредбата на чл.10, ал.5 от Наредбата, според която табелите
с регистрационен номер се закрепват отпред и отзад или само отзад /както в
случая/ перпендикулярно на средното надлъжно сечение на превозното средство, а
когато това е невъзможно - в лявата част, така че да се осигури тяхната
видимост и осветеност нощно време. При закрепването не трябва да се нарушава
формата на табелата, целостта на графиката и символите на номера. Безспорно
видно от снимките, ангажирани от наказващия орган, се установява, че
регистрационната табела – деформирана и извита, е била поставена под калника,
обърната към гумата, така че да не се виждат цифрите. Житейски логично е
задължението на водача да не се изчерпва единствено с поставянето на табелата
отзад на МПС, на място, от което не се вижда. Противното би обезсмислило въобще
поставянето й. Съдът следва да коментира и ангажираните от жалбоподателя снимки
на процесния мотоциклет с табела, поставена вече на правилното място – ясна и
видима. От същите може да се направи единствено извода, освен че са нарочно направени
впоследствие, с цел да оправдаят жалбодателя, но и това, че последният напълно разбира
за какво негово поведение е ангажирана отговорността му, както и което точно е
правилното място, на което да се постави регистрационната табела върху конкретното
МПС.
При извършена проверка на обжалвания акт, съдът не
установи пороци, които са самостоятелно основание за неговата отмяна. При
съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени процесуалните правила и норми.
Тези актове са издадени от оправомощени органи, в кръга на тяхната материална и
териториална компетентност. В тях ясно, точно и конкретно от фактическа и
правна страна са посочени предпоставките и основанията и всички необходими
елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение,
вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание те
отговарят на изискванията на ЗАНН от формална страна и при издаването им не са
допуснати процесуални нарушения, които да водят до тяхната отмяна.
Не се приема от съда като основателен доводът на жалбоподателя,
за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, състоящо се в неяснота
на мястото на нарушение, тъй като същотото било описано в акта и
постановлението като кръстовището на бул. „Шисхи Септември” с бул. „В.Априлов”,
от които булеварди с първия не бил запознат.
Пределно ясно е както за жалбоподателя къде точно се е намирал в момента на вършеното
от него нарушение, както и че в случая се има предвид общоизвестния в гр.
Пловдив бул. „Шести Септември”, единственият съдържащ „Септември” в
наименованието си, който да се пресича с бул. „В.Априлов”, още повече че самият
нарушител е с адрес в града. Достатъчна е и конкретизацията за място с отразяването, че нарушението е извършено
именно на кръстовището с двата перпендикулярно пресичащи се два булеварда в гр.
Пловдив. Нещо повече, самият свид. К., ангажиран от жалбоподателя потвърждава
мястото на нарушението в показанията си пред съда, което затвърждава отсъствието на съмнения, относно
това обстоятелство. В този смисъл, дори и да е допуснато нарушение в
изписването на един от булевардите, то се явява несъществено, доколкото не е
рефлектирало върху това жалбоподателя да разбере кое място се има предвид. Ето
защо това възражение е неоснователно и целящо единствено да предизивка освобождаване
на жалбоподателя от административнонаказателна отговорност на формално
основание.
При тези съображения, правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя по чл.140, ал.1 от ЗДвП и е наложено наказание по
реда на чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно която
за вмененото нарушение се налага наказание лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. В
конкретния случай, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лв.,
доближаваща се до средния размер и лишаване от правоуправление за срок от 1
месец в минималния размер. Съдът намира, че е необходимо да има правно-логическа връзка между двете
налагани на нарушителя наказания, а вслучая и няма предпоставки за завишения
размер само на едното наказание, поради което за справедливо приема глобата да бъде намалена до минимума в размер
от 50 лева. Така определените наказания в минимален размер
биха способствали за реализиране целите на административното наказание.
Правилно и законосъобразно е преценено, че не са
налице основания случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, защото не касае деяние с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случай.
При извършената служебна проверка не се откриха
съществени процесуални нарушения, които да
са основания за отмяна на атакуваното НП, поради което същото следва
единствено да бъде изменено в посочения по-горе смисъл.
По изложените
съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №19 - 1030
- 007925 от 10.09.2019г. на Началник група към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна
полиция” - Пловдив, с което на Ж.С.Ж., ЕГН:**********, на осн. чл.175, ал.1,
т.1, пр.3 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание - ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МПС за срок от 1 /един/ месец, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба на
50 /петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по
реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ