№ 64
гр. Габрово, 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова
Славена Койчева
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно частно наказателно
дело № 20224200600148 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава ХХІ от НПК. Образувано е по частна жалба от
частния тъжител П. К. П., понастоящем в затвора в гр. В., против протоколно
определение от 22.06.2022 г. по НЧХД № 3/2022 г. по описа на Районен съд – Габрово,
с което на основание чл. 289, ал. 1, вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК е прекратено
производството по делото.
В жалбата се излага, че определението за прекратяване на производството е
неправилно и незаконосъобразно. Частният тъжител развива оплакването, че
първоинстанционният съд не е допуснал до разпит като свидетел лицето И. Р.И., пред
която на 24.05.2021 г. подсъдимият М.Ц.И.. разгласил позорни обстоятелства за
личността му, като го нарекъл „изрод и жиголо“, с което осъществил признаците от
състава на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК. Счита, че изречените твърдения и
квалификации от подсъдимия М.И. представляват голословна клевета и същите
подлежат на наказателно преследване с частна тъжба. Тъжителят твърди, че за
разгласените позорни обстоятелства спрямо него от 24.05.2021 г. разбрал на 31.12.2021
г. в телефонен разговор с лицето, пред което са изречени и считано от този ден е
започнал да тече 6-месечния срок за сезиране на съда с частна тъжба, поради което
делото следва да се разгледа по същество. Отправя искане за отмяна на обжалваното
определение и връщане на делото на районния съд за разглеждането му по същество в
1
частта по събиране на доказателства и разпит на посочената от него свидетелка.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция служебно назначеният
повереник на частния тъжител - адв. П.Г. от АК – Габрово, поддържа депозираната
въззивна частна жалба по съображенията, изложения в нея.
Частният тъжител П.П., който понастоящем изтърпява наказание в затвора в гр.
В., депозира писмена декларация, в която заявява, че не желае да се явява лично в
съдебно заседание.
Подсъдимите М.И., Г. И.а и К.И., както и защитникът им адв. В.П. от АК –
Габрово, редовно призовани не се явяват в съдебно заседание.
Окръжен съд - Габрово обсъди доводите във въззивната жалба и становището
на повереника на частния тъжител, изразено в съдебно заседание, и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното
определение, констатира следното:
Въззивната частна жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от
легитимирано лице, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Производството по НЧХД № 3/2022 г. по описа на Районен съд – Габрово е
образувано по депозирана на 05.01.2022 г. частна тъжба от П. К. П., в която се излага
твърдението, че подсъдимите М.Ц.И.., Г. Г.И. и К.М.И.. „В показанията си като
свидетели по ДП № 137/2021 г. на РП – Габрово, ТО – Севлиево, същите са използвали
нецензурни и обидни за личността ми думи, които съставляват и обуславят признаците
на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК.“.
С разпореждане от 06.01.2022 г. съдията-докладчик е оставил тъжбата без
движение, като е указал на тъжителя да внесе дължимата държавна такса, както и да
отстрани упоменатите в съобразителната част на разпореждането пропуски по
отношение описанието на соченото престъпление.
В допълнителна молба, входирана на 19.01.2022 г., частният тъжител е посочил
следното: „Обидата ми е нанесена пред правораздаващ орган (прокуратурата и
органите на досъдебното производство – разследващ полицай и наблюдаващ прокурор)
през месец април и май на 2021 г. по ДП № 137/2021 г. За същото научих на 10
ноември 2021 г., нецензурните и обидни думи, използвани по мой адрес са цитирани
„мръсник и престъпник, който не познаваме“.
С разпореждане от 26.01.2022 г. съдията-докладчик за втори път е оставил
тъжбата без движение, като е указал на тъжителя да уточни дали в случая твърди, че
М.И. и Г. И.а са казали нещо унизително за честта и достойнството му или пък
посредством сочените думи са разгласили някакво позорящо го обстоятелство.
В уточняваща молба, входирана на 02.02.2022 г., частният тъжител е посочил
2
следното: „В конкретния случай твърдя, че обвиняемите М.Ц.И.. и Г. Г.И. са
разгласили позорящо за мен обстоятелство и посредством изречените думи от тях,
надлежно вписани в протоколите по ДП № 137/2021 г. по описа на РП – Габрово, ТО –
Севлиево са осъществили престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК спрямо личността ми и
нравствените ми добродетели, като същевременно с думите си са се опитали да ми
препишат престъпление, с цел заблуда на разследващия орган и избягване на
наказателна отговорност за престъпните им действия и спрямо трето лице – г-жа И.
Р.И.“.
С разпореждане от 02.02.2022 г. съдията от първоинстанционния съд е
насрочил делото за разглеждане в съдебно заседание, като впоследствие, в рамките на
откритото съдебно следствие, съдът е приложил материалите по ДП № 137/2021 г. по
описа на РУ на МВР – Севлиево. С атакуваното протоколно определение от 22.06.2022
г. районният съд е прекратил наказателното производството, като е приел, че е налице
основанието по чл. 289, ал. 1, вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, поради това, че в тъжбата
липсва описание на престъпление от частен характер. В мотивите към съдебния акт,
чрез позоваване на съдебна практика, е посочено, че в частната тъжба се излагат
твърдения за извършена клевета от тримата подсъдими в рамките на депозирани от тях
пред надлежен орган свидетелски показания, което сочи на лъжесвидетелстване, а не
на деяние, насочено към личността на когото и да било.
Настоящият състав споделя изводите на Районен съд – Габрово за наличие на
основанието за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 289, ал.
1, във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2, във вр. с чл. 81, ал. 1 от НПК. Тъжбата е документ, даващ
основание за възбуждане на наказателно преследване срещу определено лице за
осъществен състав на престъпление, което се преследва по реда на частното обвинение.
Изискванията към съдържанието й са регламентирани в чл. 81, ал. 1 от НПК – същата
трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се
подава, и за обстоятелствата на престъплението. Същевременно, систематичното
тълкуване на разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от НПК с тази на чл. 80 от НПК сочи, че
тъжба може да подава само лице, което е пострадало от престъпление, което се
преследва по тъжба на пострадалия. Следователно, тъжбата не може да служи за
заместващ обвинителния акт документ, който да инициира наказателно производство
за престъпление, което се преследва по общия ред. Поради това правилно и в
съответствие с трайната съдебна практика първоинстанционният съд е приел, че е
недопустимо провеждането на наказателно производство за престъпление, което се
преследва по общия ред.
Вярно е, че разпоредбата на чл. 287, ал. 7 от НПК предвижда, че когато
наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното
следствие се установи, че престъплението е от общ характер, съдът следва да прекрати
3
производството и да изпрати делото на прокурора. Според настоящия съд, обаче, тази
възможност е приложима в случаите, в които производството е образувано изначално
за престъпление, което се преследва по реда на частното обвинение. Несъмнено е, че
дали тъжбата е подадена за престъпление от общ или от частен характер се определя не
от посочената в обстоятелствената й част правна квалификация на твърдяното за
извършено престъпление, а от изложените в тъжбата факти и обстоятелства. В същото
време, обаче, не може да се отрече правото на съда, на база изложени от тъжителя
факти и обстоятелства, да прецени, че не са налице предпоставки за развитие на
производството по реда на частното обвинение.
Правилно съставът на районния съд е преценил, че описаното деяние, с което
според тъжителя лицата, срещу които е подадена тъжбата, са заявили неверни
обстоятелства, са реализирани в качеството им на свидетели по конкретно посоченото
досъдебно производство. Изнасянето на неверни обстоятелства в рамките на
депозирани свидетелски показания пред органите на досъдебното производство или
пред съда, независимо дали те са клеветнически по своето съдържание или не, би
могло да се квалифицира като престъпление срещу правосъдието, а именно
лъжесвидетелстване по чл. 290, ал. 1 от НК, а не по чл. 147, ал. 1 от НК. В такава
насока е трайната съдебна практика, примерно решение № 298/14.05.1975 г. по н. д. №
266/75 г., I НО, ВКС, посоченото от районния съд решение № 500/19.02.2015 г. по н. д.
№ 1464/2014 г., I н. о., ВКС и други.
При така изложените съображения, въззивният съд намира, че депозираната
тъжба действително не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, едно от които
е да съдържа изложение на обстоятелства на престъпление, което се преследва по реда
на частното обвинението.
Неоснователно е възражението в частната жалба, според което съдът
незаконосъобразно не е допуснал до разпит свидетел, който да изясни обстоятелствата
на твърдените престъпления. В случая е налице изначална пречка за провеждане на
наказателното производство по реда на частното обвинение, поради което не следва да
се обсъжда въпроса за попълване на делото с относими и необходими доказателства,
каквито се явяват свидетелските показания. Наред с това настоящият състав
констатира, че в частната жалба, при обосноваване на необходимостта от разпит на
сочения свидетел, тъжителят излага фактически твърдения относно времето и начина
на извършване от подсъдимите на твърдените деяния, както и за датата, на която е
узнал за деянията, които съществено се различават от посочените в тъжбата му и
допълнителните уточнения по нея. По този начин същият въвежда съществени
изменения във фактическото обвинение, които се явяват недопустими, още повече, че
се правят след изтичане на 6-месечния срок по чл. 81, ал. 3 от НПК.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, във вр. с чл. 338, във
4
вр. с чл. 289, ал. 4 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 22.06.2022 г. по НЧХД №
3/2022 г. по описа на Районен съд – Габрово, с което на основание чл. 289, ал. 1, вр. с
чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК е прекратено наказателното производството.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5