РЕШЕНИЕ
№ 2467
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20211110147113 по описа за 2021 година
искове с пр.осн. чл. 226, ал. 2-3 и чл. 220 от КТ:
Ищецът - СВ. ЮЛ. К., твърди, че работил в ответното дружество - ФИРМА.
Правоотношението било прекратено от страна на работодателя, който не спазил срока на
предизвестие, а освен това и задължал трудовата книжка на ищеца за периода от
14.06.2021г. до 30.06.2021г.
Във тази връзка моли ответникът да се осъди да му се заплати:
- сумата от на 4 840,24 лева, като размерът е определен съгласно чл. 226, ал. 3, изр. 2 КТ
(обезщетение за 13 дни от м. юни 2021 г., като за база при изчислението е взето последното
получено пълно брутно трудово възнаграждение от ищеца); и
- сумата от 13 031,42 лева, представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото
правоотношение преди изтичане срока на предизвестието за 13 работни дни за м.юни 2021г.
и 22 работни дни за м.юли 2021г.
Претендира и разноски.
Ответникът – ФИРМА, оспорва иска – правоотношението било прекратено на
различно основание, а освен това работникът отказал да си получи трудовата книжка,
оформена своевременно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
1
от фактическа страна:
Не се спори, че страните са били в трудово правоотношение (ТД от 05.04.2021г.).
Срокът на предизвестие е 60 дена, като сделката е със срок за изпитване (чл. 3).
Със Заповед от 11.06.2021г. (предполага се, че тогава е и достигнала до знанието на
работника, съобразно изложеното в исковата молба), правоотношението е прекратено на
основание чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от 14.06.2021г. (това е и удостоверението в трудовата
книжка – л. 15, гръб). Датите в документа са:
- тази на издаване – 11.06.2021г.;
- тази от която работодателят желае да се прекрати правоотношението – 14.06.2021г.;
- на връчване – 14.06.2021г. и
- на изпращане – 17.06.2021г. (тезата на ответника, че тази дата е добавена
впоследствие, не е неприемлива; няма нинкакво задължение за евентуало ръкописно
добавяне – изложеното в молба – л. 92);
Трудовата книжка е върната на ищеца на 30.06.2021г. с Приемо-предавателен
протокол (тогава е връчена и Заповедта за уволнение), като преди това е изпратена
Телепоща на 24.06.2021г., която е оформена като непотърсена – 25.06.2021г., според печата
(л. 31). Адресът е този, посочен в исковата молба – гр. С..
Депозирано е заключение на СТЕ, голословно оспорено от ответника и прието от
съда, като компетентно изготвено. От него се установява, че:
В папка “Пратени” е налично съобщение, изпратено на 01.06.2021 г. в 18:09 ч. от V.
V. (имейл) до „S. K.“ (имейл) и . N. (имейл) и явно копие до T. Y. (имейл) с тема “L. N.”,
като отговор на Съобщение 1
Прикачено е Заявление Предизвестие за напускане (видно от изображението в
експертизата), става въпрос за документа, находящ се на л. 18.
В него се иска да се прекрати правоотношението на основание чл. 325, ал. 1 от КТ (по
взаимно съгласие – считано от 01.07.2021г.), и евентуално, а не алтернативно (както е
посочено в исковата молба - Решение № 97/08.02.2013г. по т.д. № 196/11г. на І т.о.),
заявлението да се счита такова по чл. 326, ал. 1 от КТ
В папка “Пратени” е налично съобщение, изпратено на 01.06.2021 г. в 18:09 ч. от V.
V. (имейл) до „S. K.“ (имейл) и I. N. (имейл) и явно копие до T. Y. (имейл) с тема “L. N.”,
като отговор на Съобщение 1
Отговорът е на английски език (документът на л. 19). В превод гласи следното:
Благодаря за твоя e-mail: жалко е за нас, че ще напуснеш компанията, но ти желая успех в
бъдещите ти дейности. Нека запазим 2-месечния период на предизвестие, тъй като се
затрудняваме да намерим подходящи front-end web разработчици, и ще ни е нужно малко
време за процеса по назначаване. Неке се споразумеем на 2 месеца, става ли? Към него няма
2
прикачени файлове.
В папка “Пратени” е налично съобщение, изпратено на 02.06.2021 г. в 09:19 ч. от V.
V. (имейл) до „S. K.“ (имейл) и I. N. (имейл) и явно копие до T. Y. (имейл) с тема “L. N.”, в
продължение на разговора от Съобщения 1 и 2.
В отговора се сочи, вече от ищеца: Здравейте И. и В., с този e-mail аз официално ви
изпращам моето предизвестие за напускане … Има съществена възможност аз и
семейството ми да мигрираме в Обединеното Кралство. Това е единствената причина за
моето решение.
Разменена е и друга кореспонденция, която включва и уволнителната заповед и
протокола.
Събрани са гласни доказателства – разпитан е св. К.а (преценение по реда на чл. 272
от ГПК, тъй като е съпруга на ищеца). От показанията ù се установява, че бил изпратен e-
mail-ът за прекратяване на правоотношението. После страните се съгласили за 2 месеца.
Ищецът искал да използва двумесечното предизвестие (това се потвърждава и от
писмената му защита – л. 136). След 2-седимици обаче му обяснили, че го освобождават
(това е становището и на ищеца, изразено в о.с.з. от 25.11.2021г. – л. 74). Тогава не му
върнали трудовата книжка. Първоначално работодателят отричал да съхранява книжката, но
тя била намерена и върната впоследствие, като първо го извикали на 29-и, но я върнали едва
на 30.06.2021г. Заради срока на уволнение ищецът не могъл да си намери друга работа.
Имал уговорка за Великобритания и именно по тази причина и напуснал. Поради
задържането на книжката не успял да си намери работа или да се регистрира на борсата.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, но не намира, че те не установяват по
безсъмнен начин търсене на работа или посещение в бюрото по труда (повече съображения
са изложени по-долу).
от правна страна:
1. по иска с пр.осн. чл. 220 от КТ:
Съгласно О. на ВКС от 19.03.2014г., I г.о., по ч.гр.д. № 808 по описа за 2014г.: Първо,
съдебната практика константно приема, че при наличие на конкуренция за прекратяване на
трудовото правоотношение конститутивно действие има това, чийто фактически състав е
настъпил по-рано (решение № 203/ 30.05.2010 г. ВКС, ІІІ-то ГО, последвано от множество
други по реда на чл. 290 ГПК). Работникът или служителят може да прекрати трудовия
договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Срокът на предизвестието
при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили
по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца (чл. 326, ал. 1 от КТ).
Според вещото лице e-mail-ът на ищеца е достигнал до г-н V. V. (В. В.), който,
според ТР, а и пълномощното по делото (л. 77), е един от управителите на дружеството.
Трудовият договор се прекратява:
1. при прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието;
3
3. при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на
писменото изявление за прекратяването на договора (чл. 335, ал. 2, т. 1 и 3 от КТ).
Ако работникът отправи волеизявление за прекратяване на правоотношението на
основание по чл. 326 от КТ, това е потестативен акт, който прекъсва правната връзка. Не е
необходимо последващо саниране (одобрение) от страна на ответника. Работодателят издава
заповед за прекратяване на правоотношението, но за разлика от тази по чл. 71, ал. 1 от КТ –
която също е потестативна (както е в случая), тя би имала само констативно значение за
ориентация на служителя ТРЗ и нищо повече. Или доводът на дружеството за обратното е
неоснователен.
Изключително често срещана процесуална злоупотреба е да се оспорва като
недоказан факт, за който страната знае или следва да знае дали се е осъществил.
До работодателя е изпратено ел.съобщение, което е достигнало до него, тъй като е
налице и отговор – искането за 2 месеца. То представлява електронен документ по смисъла
на чл. 3 от Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, както и
Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Приложими са още
чл. 4 от закона – относно авторството; чл. 8 относно потвърждаването и чл. 13, ал. 1 –
относно подписа.
Така, юридически хронологично (но и с оглед на момента на потестативен ефект)
релевантните волеизявления са се случили в следния ред:
1. ищецът уведомява на 01.06.2021г. работодателя си, че желае правоотношението да
се прекрати или по взаимно съгласие, но считано от следващия месец - 01.07.2021г., а ако
това не може да се случи, молбата да се счита за предизвестие, а то, съобразно посоченото
по-горе, е 2 месеца (т.е. 01.08.2021г.).
Волеизявлението на работника може и да се входира в деловодната система на
дружеството работодател, което действително би улеснило доказването на потестативния
акт, но това въобще не е нормативно изискване. Никакъв особен „надлежен ред“ не
съществува – релевантно е само достигането на информацията до представляващите
дружеството.
2. малко по-късно, но на същия ден, работодателят се съгласява с втората хипотеза.
3. на 14.06.2021г. правоотношението действително е прекратено на основание чл. 71,
ал. 1 от КТ, тъй като срокът на предизвестие на ищеца не е изтекъл. Различна би било
хипотезата, ако работникът бе поискал да не спази срока за предизвестие, но волята му е
била различна.
Работодателят може да развали договора (да се разбира да уволни работника) и няма
значение дали потестативното му волеизявление е законосъобразно или не (т.е. дали има
право или не да го стори). Уволнението прекъсва трудовоправната връзка. Ако работникът
желае, той може да се защити като предяви искове, уредени в нормата на чл. 344 от КТ.
4
Защита под формата на възражение, какъвто опит бе направен в това производство – е
недопустим (л. 136, гръб – доводът, освен другото, е и процесуално преклудиран).
Предвид електронната кореспонденция на страните, съдът намира, че прекратяването
на правоотношението от страна на работодателя, тъй като то е първо и е породило
прекратителен ефект, е хипотеза на злоупотреба. Дружеството е било доволно от работата
на работника, но е използвало некоректно ситуацията, с оглед икономическия си и
органицазионен интерес (по-бързо попълване на щата и замяната на стария работник с нов).
Това уволнение не е атакувано. Т.е. порокът, за който стана дума, е без значение.
Правоотношението не е прекратено на някое от основанията по чл. 328 от КТ, което
означава, че обезщетение по чл. 220 от КТ не се дължи.
Първата претенция е неоснователна.
2. по иска с пр.осн. чл. 226 от КТ:
Съгласно чл. 226, ал. 2 и ал. 3 от КТ, Работодателят и виновните длъжностни лица
отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради
незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било
прекратено.
Обезщетението по ал. 1 обхваща всички вреди, претърпени от работника или
служителя, включително и неимуществените. Обезщетението по ал. 2 е в размер на
брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото
правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или служителя.
Датите, описани в заповедта за прекратяване на правоотношението са без каквото и
да е значение (Р. № 149 от 13.06.2012г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 475/2011г.:
Неоснователен е и доводът за незаконност на уволнението поради липса на достоверна дата
за заповедта за уволнение. Трудовият договор е прекратен съобразно правилото на чл. 335,
ал.1, т.2 КТ на 30.01.2009 г., поради което датата на издаване на заповедта е без правно
значение). Релевантен е само моментът на връчване, а според исковата молба, това е преди
14.06.2021г. (от 11.06. до 14.06.2021г.). Ищецът претендира обезщетение за задържане на
трудовата си книжка именно от 14.06.2021г. (абзаца над петитума – л. 4, гръб).
Изпълнението на задължението на работодателя незабавно да върне трудовата книжка е от
значение за упражняване на трудови и осигурителни права на работника или служителя,
следващи прекратяването на трудовото правоотношение. Неправомерното задържане на
трудовата книжка може да доведе до ограничаване на конституционното право на труд,
защото без нея работникът или служителят не може да постъпи на друга работа, както и до
ограничаване на негови социално осигурителни права, с оглед невъзможността да получава
обезщетения за безработица. Съгласно т. 12 от ТР № 4 от 5.04.2006 г. на ОСГТК на ВКС по
т. д. № 4/2005 г. - "задържането на трудовата книжка, след като трудовото правоотношение е
било прекратено, е една от формите на нарушение на задълженията по трудовия договор
между страните". Причинените на работника или служителя вреди, в резултат на това
задържане, подлежат на обезщетяване съгласно чл. 226, ал. 2 КТ, при наличие на следните
5
четири предпоставки: 1. прекратено трудово правоотношение, 2. незаконно задържане на
трудовата книжка на работника или служителя, 3. наличие на причинени вреди и 4.
причинна връзка между незаконното задържане на трудовата книжка и причинените
вреди. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за времето на задържане на трудовата книжка. Работникът или служителят не е
длъжен да доказва размера на конкретно претърпените от него вреди, защото той е
нормативно определен. Наличието на незаконно задържане на трудовата книжка по чл. 226,
ал. 2 КТ не се предпоставя от виновно поведение на длъжностни лица (мотиви към т. 2 от
Тълкувателно решение № 1 от 2.12.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2019 г., ОСГК, докладчик
съдията Илияна Папазова).
Вредите, причинени на работника, които се обезщетяват с тази отговорност, произтичат от
факта, че поради задържането на трудовата книжка той не е могъл да постъпи на друга
работа (р. 1172-02-ІІІ г.о. по гр.д. 1506/01г.). Задължение на работника или служителя е да
докаже, че е претърпял тези вреди, тъй като те не се презюмират (Р. 1338-02-ІІІ г.о. по гр.д.
1682/01г.; Решение № 73 от 13.03.2014г. по гр.д. № 1372/2011г., г.к., ІV г.о. на ВКС и
Решение № 133 от 25.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2734/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Боян Цонев).
Ищецът избягва да вземе становище кога реално е му е била връчена заповедта за
уволнение, нещо което не е коректно (по-горе вече бе взето отношение към подобна
процесуална тактика). Съдът приема, на базата на изложеното в исковата молба и на
показанията на разпитания свидетел, че това е станало най-късно на 14.06.2021г. Ако
заповедта е връчена едва на 30.06.2021г., то именно тогава е прекратена и трудовоправната
връзка (съобразно изложеното относно първия разгледан иск ). В последната хипотеза би се
дължало евентуално трудово възнаграждение, а не обезщетение.
Задължението за връщане на трудовата книжка е търсимо, както се сочи в Писмо от
25.06.2021г. (Тълкувателно решение № 1 от 2.12.2019 г. На ВКС по тълк. Д. № 1/2019 г.,
ОСГК, докладчик съдията Илияна Папазова:
1. Задължението по чл. 350, ал. 1 КТ на работодателя да предаде незабавно на
работника или служителя надлежно оформената трудова книжка при прекратяване на
трудовото правоотношение възниква в момента на прекратяване на трудовото
правоотношение (предполага се, че към този момент работникът е на работното си
място).
Когато трудовата книжка се намира при работодателя (както е в случая, тъй като
друго не е установено), неговото задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня
на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се съхранява от
работника или служителя, задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 КТ става
изискуемо от момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й.
2. Незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ е
налице, когато работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си
6
книжка за вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно. За
работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3,
изр. 2 КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата
книжка се намира при него, и от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето
й, когато тя се съхранява от работника или служителя. Обезщетението се дължи до
предаването на трудовата книжка, съответно до изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.
Забавата на ответника по отношение на трудовата книжка е престанала на
25.06.2021г. до 29.06.2021г. и след това за един ден – до реалното ù връщане (арг. от чл. 6,
ал. 3 изр. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж).
Пратката, с която ищецът е поканен да се яви, за да си вземе документа, не е потърсена, но
това е без значение – приложим е специалния закон за пощите, а не ГПК (Определение №
153 от 4.05.2006г. на ВКС по гр.д. № 114/2006г., ГК, IV-А; Р. № 897 от 09.10.2008г. на ВКС,
III г.о., по гр.д. № гр.д. № 4142 от 2007г.; Решение № 229 от 03.04.2014г. по т.д. №
956/2012г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: и ВКС № 35 от 07.05.2012г., по в.гр.д. № 1877/2010г. на V
г.о.).
Както бе посочено по-горе, от събраните гласни доказателства не може да се установи, че на
ищеца е отказана работа от различен работодател или съответно, че е имал проблеми с
бюрото по труда. На г-н К. му е била предложена работа в Обединеното кралство. Ищецът е
искал, както личи и от молбата му за напускане, а и от показанията на съпругата си, да спази
2-месечния срок или най-малкото 1 месечен такъв при съгласие от страна на работодателя
си. Едномесечният е изтичал на 01.07.2021г. Предложената му работа, за която няма данни
дали се е осъществила като правоотношение или не, е следвало да започне след тази дата,
като търсенето на работа за няколко седмици би било странно – и като поведение на
работника и като реална възможност да се сключи трудов договор. Свидетелят не сочи за
конкретни работодатели, които да са отказали, а и за посещение до БТ, а по-скоро дава
„правно становище“ до какво обикновено води непредоставянето своевременно на
трудовата книжка.
Съобразно изложеното, и този иска е неоснователен.
Само за пълнота следва да се посочи, че след края на последното о.с.з., в което делото е
изкарано за решаване, в писмена защита, не могат да се правят нови искания. Става въпрос
за законната лихва, която до този момент не е била претендирана (ТР № 6/2012г. на ВКС
ОСГТК от 06.11.2013г. – т. 11).
по разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат разноски.
Ищецът е приел, че възнаграждение от 1 400 лева не е прекомерно, което означава, че по
принцип под тази сума не би могло да се намали и възнаграждението на процесуалния
представител на ответника.
7
Минимумът, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 2, ал. 5, ал. 9 и § 2а от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на:
1 160,39 лева + 100 лева = 1 260,39 лева + 20 % (252 лева) = 1 512,39 лева.
Претендират се 1 536,16 лева, като на основание т. 3 от ТР от 06.11.2013г. № 6/2012г., съдът
намира, че не следва да намалява възнаграждението. Делото е достатъчно усложнено от
фактическа и правна страна.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от СВ. ЮЛ. К., ЕГН **********, гр. С., съд.адр.: гр. С., ел.
поща:...., чрез адв. В.И., личен номер: ..., член на АК - К.; тел. за връзка: ..., срещу фирма,
ЕИК..., със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от В. Н. В., в качеството
му на управител, съд.адр.: гр. С., чрез адв. Г. А. М., САК, с личен номер **********, e-
mail:..., искове с пр.осн. чл. 226, ал. 2-3 и чл. 220 от КТ, за заплащане на:
- сумата от 4 840,24 (четири хиляди осемстотин и четиридесет лева и двадесет и четири
стотинки) лева, обезщетение за забавено връщане на трудовата книжка на работника за 13
дни от м. юни 2021г., и
- сумата от 13 031,42 (тринадесет хиляди тридесет и един лева и четиридесет и две
стотинки) лева, представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото
правоотношение преди изтичане срока на предизвестието за 13 работни дни за м.юни
2021г. и 22 работни дни за м.юли 2021г.,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, СВ. ЮЛ. К., ЕГН **********, гр. С., съд.адр.:
гр. С., ел. поща: ..., ., чрез адв. В.И., личен номер: ., член на АК - К.; тел. за връзка:..., да
заплати на фирма, ЕИК..., със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от В.
Н. В., в качеството му на управител, съд.адр.: гр. С., чрез адв. Г. А. М., САК, с личен номер
**********, e-mail:...,, сумата от 1 536,16 (хиляда петстотин тридесет и шест лева и
шестнадесет стотинкиа) лева, сторени деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8